6. НЕОБИКНОВЕНИ ПРЕДСКАЗАНИЯ

Г.Д.: Един хубав слънчев ден излязох, а имах фотографически апарат, излязох така из поляната и се спрях пред салона и след малко вратата се отвори на Учителя долу и Той дойде към мен. И друг път се е случвало, няколко такива случаи. И тъй дойде при мене, целунах Му ръка и ми каза: „Къде си ходил, какво правиш, как върви, как се подвизаваш?“ и т.н. И ми казва: „Рекох, пазете ги“. Аз го погледнах: „Какво?“ „Беседите, фотографиите тези, пазете ги, рекох, защото ще дойде един ден, когато заради тях за косите ще се хващат“. Посочи ми с ръката си така. „Косите си ще хващат с ръката си за един лист“. В.К.: Значи показа главата си, че за косите ще се хващат за един лист, като посочи. Г.Д.: Да, такъв един глад ще настане един ден. В.К.: Ти с фотоапарата си бил? Г.Д.: Да, с фотоапарата и искаше да посочи и за снимките. Каза: „Един ден няма да имате време хляб да ядете от работа“. „Е, тогава, Учителю, много работа ще имаме“. Туй също и в Мърчаево ми го каза: „Един ден ще имате много пари. Много пари ще имате и много работа ще имате“. Аз се чудя, аз съм толкова възрастен, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз от сега нататък. А каква ли работа? А то се разбирало работа, духовна работа. И тогава каза: „Ще стане голям глад за духовна работа“. След този разговор Учителя тръгна да отива надолу към братската градина и ми посочва: „Аз рекох на времето на братята да купят всички тези места. Ей тези места да ги купят и да построят къщички за братя и за сестри, за гости от България и от чужбина. Да дойдат, да построят ама не го направиха“. На мене се оплака. Да. В.К.: Я го разкажи по-подробно тоя случай. Значи Той, Учителят каза: „Наредих им да построят къщички за братя и сестри и т.н., но те не го направиха“. ГД.: Ей тези места, от тук тези места до там, посочи ми ги с ръка. Да се закупи и да направят. Не го направиха. В.К.: Защо не го направиха? Г.Д.: Защото бяха никакви. В.К.: Самонадеяни ли бяха, смятаха, че Учителят говори празни приказки? Г.Д.: Приятелите, няколко души: Лулчев и дядо Благо и Епитропов, и Борис е бил вътре и на други приятели възрастни, Учителят им давал задачи да купят места и по-далеч към Симеоново и Бистрица, та там на високо да се пренесе Школата, да пренесе Школата от Изгрева там, за да не ни безпокоят. Както е искал на времето да купят и туй място гдето е сега Американския колеж, обаче приятелите не са го купили. В.К.: Той е искал. Учителят е искал. Г.Д.: Учителят е искал, но те не са го купили. В.К.: Защо не са го купили? Защото е много далеч. Г.Д.: Да, по техни съображения. И когато са отишли към Бистрица там, зад Симеоново, да купуват тези места, които Учителят им казвал и като отишли до там, казали си: „Учителят не разбира. Праща ни тука да дивеем“. Учителят не разбира и вземали и внесли парите 500 000 лв. в банка Гирдап. И тогава именно банката фалира и парите се загубиха. Значи мястото не го купуват. В.К.: Това съм го срещал в една от беседите на Учителя как непрекъснато говори за банка Гирдап. Г.Д.: Да, именно. В.К.: Той казва: „Внесете парите в банка Гирдап, за да ги загубите. Ако ги внесете в касата на Господа ще спечелите. А-а, това от там идва, аз не го знаех. Г.Д.: От там идва. Значи туй, което Учителят е казал, където не са Го послушали, все са сгрешили. И събираха, толкова пари имаха, накрая при смяната на парите 1947 г. гориха, не ги дадоха на държавата и от там държавата взема туй лошо отношение към нас. Учителят държеше за държавата. В.К.: По тоя въпрос по-късно ще се спрем, за горенето на парите през 1947 г.