21. ПОДХВЪРЛЕНОТО ДЕТЕ

Бяхме на събор на Бялото Братство в Търново. Бяхме се събрали към 600-700 човека. Празнична обстановка. Изведнъж идват и съобщават на Учителя, че в една кошница е сложено дете и е подхвърлено пред нашия лагер в лозята. Учителят изпраща една сестра и казва: „Кажете на Еленка Казанлъклиева, че това е нейния брат. Ако иска може да го вземе". Тя отива и го взима. Било незаконнородено дете и подхвърлено. А тя по-късно ми разказваше, че имала брат, който бил комунист и като такъв бил убит. Погребват го и тъгуват за него всички. А като взима да отгледа подхвърленото дете, то пораства, става 2-3 години. По това време собствената му майка идвала от време на време да го види и да го гали. Веднъж детето се обърнало към галещата го истинска майка: „Аз те познавам тебе. Ти цял ден ревеше и галеше едно голямо куче". А кака Еленка го пита: „Ами ти от къде я познаваш". „Ами аз бях на гробищата и по едно време се уплаших, че като хукнах да бягам, че дойдох тук. Тя все плачеше". Накрая се вижда връзката между убития брат на Еленка и прероденият извънбрачно, който бе осиновен от Еленка. Нарече го Кирил. Но имаше много неприятности при възпитанието му, че като порасна още по-големи ядове. По едно време съжаляваше, че го е осиновила - толкова й бе голямо страданието. Особено в една лекция Учителят бе казал, че на окултния ученик не му е позволено да осиновява чужди деца. Неговите родни деца са собствените му мисли, чувства и постъпки. Тях трябва да ражда в чистота и непорочност. А Еленка Казанлъклиева си имаше рождена дъщеря на име Лиляна.