185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА
На Изгрева имаше няколко художника, които рисуваха умело и имаха сполучливи платна. Учителят имаше отношение към това изкуство и няколко пъти сме ходили на изложби на художници. Дори има и една такава снимка където сме тримата - аз, Учителя и Боян Боев застанали пред сградата на Художествената галерия. Художниците идваха на Изгрева, споделяха за тяхното изкуство и Учителят им даваше съвети за светлината, за цветовете, за багрите и за проекцията. Учителят имаше друг поглед, друг взор и друго виждане за цветовете понеже за него те бяха живи светлини. По този въпрос той е говорил много особено, когато той даде за задача да се работи с краските, т.е. с цветовете и дори издаде една книжка „Завета на цветните лъчи на светлината". Тези краски и цветове той ги даваше от дъгата на спектъра, бяха сложени по особен начин и дори в Горницата на вилата при лозето в Търново имаше разноцветни ленти, които бяха закачени на стената по особен начин. На много места в беседите му ще намерите мисли на Учителя изказани във връзка с вътрешното съдържание и смисъл на различните краски от спектъра на светлината и за светлината изобщо. Както ние музикантите получавахме едно непознато знание досега, така и художниците, които бяха около Учителя на Изгрева също получаваха съответни знания за тяхното изкуство. Той живо се интересуваше от тяхната работа и им съдействуваше. Но и тогава музиканти, художници, поети, писатели те всички бяха много бедни и държавата изобщо не ги подкрепяше - те бяха на самоиздръжка. Каквото припечелваха от това живееха, а някой път нямаха пари нито за хляб, нито за бои. Добре, че по това време във всички училища имаше урок по рисуване и така художниците биваха назначавани за учители по рисуване в училищата и получаваха заплати на учители и така преживяваха.
Веднъж Учителят ме извиква и ми нареди да отида в града и да закупя един комплект от най-хубавите бои за Цветана Симеонова, която бе художничка. „Ами, Учителю, аз нищо не разбирам от бои." „Отиди", ми каза той. Послушах, отивам в града, завъртам се в магазина където се продават тези бои за художници и се чудя как да попитам, за да не се изложа, че нищо не разбирам от бои, защото могат да ми дадат обикновените бои особено като видят, че съм невежа и не съм художничка. А Учителят иска най-хубавите бои. Влизам в магазина и ето идва насреща ми Никола Кожухаров, който бе художник и с който се познавахме. Разказвам му, че съм изпратена от Учителя да купя най-хубавите бои, но че не разбирам нищо от бои за художници. Той се засмя и се зае с тази работа и избра най-хубавите бои. Наблюдавам, че продавачът искаше да му пробута други бои, но той не ги взе и тогава онзи извади съвсем други бои от друга фирма. Платих аз боите с пари, които ми бе дал лично Учителя. Занасям ги на Учителя и му обяснявам щастливият случай със срещата с този мой познат художник. Учителят рече: „Е, рекох видя ли, че и ти разбираш сега от бои. Купила си от най-хубавите". После ми нареди да отида при художничката Цветана и да ги подаря от мое име. Аз се питам как така от мое име, нали парите са негови, но той ми заръча: „На никой да не казваш, отиди и ги подари". Изпълних заръката, отидох при художничката, а тя точно по това време се тюхкаше, че няма пари да си купи бои и вече седмици не може да работи. А в главата си имала някаква идея и образ, който образ иска да го предаде чрез бои понеже го била скицирала вече с молив. Аз най-тържествено станах и връчих комплекта закупен с парите на Учителя и избран от художник и то комплект с най-хубавите бои от най-реномираната марка. Тя се разплака. Беше наистина неудобно да получаваш благодарности вместо това те трябва да се отпращат на друго място и на друг адрес, т.е. към Учителя. Колкото повече се радваше, плачеше и ме целуваше, а аз толкова повече изпадах в неудобство. Чуждата радост не бе и моя радост и тя започваше да ме задушава. Едва издържах на благодарностите, излезнах навън и отивам право при Учителя да споделя с него и че съм изпаднала в неудобно положение от чуждата радост, която е била насочена към мен, а не към него. Разказах му всичко, а той ми отговори: „Когато аз обичам това никой не знае, всичките ми външни отношения с хората са само методи, които се прилагат в Школата". „Ами, Учителю, ето Цветана сега цялата си благодарност прехвърли върху мен и за малко не ме удуши с нея, а тя трябваше да ги отправи към вас." „Така ти смяташ, защото ти не знаеш, че преди да те изпратя да купиш с тези пари бои, тя от една седмица се молеше на Бога, за да може да излезе от това стеснително състояние и безпаричие. Ето в момента тя също се моли на Бога и му благодари, че той те е изпратил, за да купиш бои и да ги занесеш. Та така ти извърши Волята на Бога, отиде, купи и връчи боите, но че парите не бяха твои в този случай няма такова голямо значение. Тези пари също не бяха мои, а бяха дадени да се свърши една работа за Бога. И ние я свършихме: онзи, който даде парите, аз, който ги взех и ги предадох на теб и ти, която отиде и закупи боите. Кръга се затвори и Бог се прояви чрез Любовта си." Тръгнах си. Ама моля ви се та къде ще намерите по земята такива неща да ви се случат и в едно и също време да получите посвещение на такива мистични тайни и съкровища за човешкия дух и човешката душа. Та дори ако си камък ще се разтопиш от умиление, та ако си човек то трябва на ангел да станеш и да захвърчиш. А аз вървях по човешки, с човешки стъпки и нещо вътре в мене летеше по ангелски. Така приключи този необикновен ден. Цветана нарисува един портрет на Учителя. Образът на Учителя при нея бе в профил, той е запазен и има цветни репродукции от него. Тя бе талантлив художник и доста продуктивна. От нея има многобройни платна, пейзажи от братският живот на Рила и от езерата на Рила. Тя направи няколко официални изложби в града, но хубаво е нейното творчество, което се отнася за братския живот на Рила да се събере и да се направи една ретроспективна изложба. Тя имаше навремето идеята, която успя да осъществи, че всички нейни цветни платна тя ги засне на цветен филм и от него бяха направени репродукции под формата на цветни картички. Някои от приятелите съхраняват тези цветни картички.
