212. КОМПОЗИТОРЪТ И ПЕВЕЦЪТ ХРИСТО.

ПЕСНИТЕ „ДА СЕ ПРОСЛАВИ БОГ В БЯЛОТО БРАТСТВО” И „ПЕСЕН ЗА ЖИВОТА”

В.К.: На страница 1 Вие казвате: „Брат Христо имаше композиторски дарби. Заедно композирахме и пеехме.”

Л.Т: Да, например ще Ви дам една моя композиция, „Синовете Божии” е заглавието, „Химнът на синовете Божии”.

Той се връща от фабрика „Йорданка Чанкова”, където работят бонбони и ми каза: „Как прекарахте през деня?” Аз му казах: „Ето каква композиция написах” и му я изпях. А той каза: „Недейте завършва с думата „съмнение”, ами завършете с думата с „вяра и любов”. Той винаги даваше един ценен съвет за моите трудове. Заедно, аз взимах значи под внимание неговата забележка и веднага прибавях.

В.К.: Значи Вие пишете: „Ние заедно композирахме и пехме.”

Л.Т: Да, вярно е, за някои работи. Но той цял ден беше на работа и вечер, каквото съм написала, го споделях и той направяше някаква забележка.

В.К.: Вие пишете, той имаше композиторски дарби. Нещо композираше ли? Имаше ли някои композиции?

Л. Т: Например той изпя „Да се прослави Бог в Бялото братство”, мелодията той я даде. Това беше в 10 часа. Във време на беседа се вдъхнови, стана прав и изпя:

„Да се прослави Бог в Бялото братство и

да се прославят Белите братя в Божията Любов.”

Той даде тази мелодия.

В.К.: Имате ли я записана, нотирана?

Л.Т: Ами пея я постоянно. Имам я. И в три варианта:

Да се прослави Бог в българския народ.

И да се прослави българският народ

в Светлото Бяло братство.

Трети куплет:

Да се прослави Бог във всички народи.

И да се прославят всичките народи

в Светлото Бяло братство.

Тъй че в три варианта го пея. Винаги го изпявам в неделя. Заедно работехме.

В.К.: „Няколко дни преди да си замине, той тихо ми изпя една прекрасна „Песен за живота” и често си я пял с мене.”

Л.Т: Сега, ето, Учителювата песен започва от тука:

Не разрешавай суетата на живота,

не избягвай благите страдания,

те са дял в човешкия живот.

В тях се крие любовта.

Стреми се към вечността –

там е Великата Божия Слава.

Това е от Учителя, „Песен за живота”.

Добре, ама когато брат Христо почна да бере душа (а той си замина от заболяване на черния дроб, хепатит на черния дроб) и го дигнаха, брат му дойде, той се намеси. Той е член на Партията, на БКП [Българска комунистическа партия]. И го туриха в Инфекциозната болница, хепатитно отделение. И дотук, не пущат никого. А мене ми туриха бяла престилка и ме пущаха. Но после се оказа, че не било заразително. Хепатит, първо мислеха, че е инфекциозен, както и да е.

Сега да не си спомням тия тъжни неща. Но Баева, лекарката, ми каза, че с маркуч го хранеха от ръката, не от устата.

В.К.: Система, венозно, през вената на ръката.

Л.Т.: И той сам пожела да му даде тефтеря, да подпише той, че на собствена отговорност иска да го изпишат от болницата. Защото тя казваше, че е опасно за живота му, а той не искаше да го изследват, да му правят аутопсия, след като си замине. И решихме.

Аз взех едно такси и го закарах в моята мъничка барака и го турих на моето легло, където аз спя, а аз легнах, на миндерчето се свивах да спя, щото нямаше място за друго легло. Имаше едно миндерче и там се свивах, а него го турих на моето легло. Той издъхна на моето легло.

Вечерта, като дойде брат му с неговата жена, доведе един лекар невролог и лекарят каза: „Тази жена - посочи на мене - недейте я оставя тази нощ сама с болния. Да има човек с нея.” Той усети, че болният си отива.

А стана обратното: всички си отидоха, а аз останах сама с него. Цяла нощ съм седяла над главата му и на разсъмване, в пет часа без десет минути той издъхна. Той беше в пълно съзнание и ми каза: „Аз няма да умра, чу ли? Аз винаги ще бъда жив и всичко, което сме правили заедно, ще продължаваш да го правиш.”

Ние никога не бяхме с общото на Изгрева, винаги отделно.

В.К.: И той тогава изпял една песен?

Л.Т.: Той изпя, ето първата фраза на песента:

Живота е най-красивата песен,

която Любовта възпява

и ние живеем!

И сега към Учителювата песен аз прибавих неговата фраза. И тогава почва Учителювата песен. Накрая пък завършвам с моя мисъл. Отпред турих неговото, а отзад турих моя мисъл:

Ние живеем, защото пеем песните Му святи.

И стана чудесна песен от Учителя.

В.К.: Вие я имате нотирана?

Л.Т.: Имам я и я пея.

В.К.: Пишете: „Намерих портрети от Учителя с Неговия подпис.” В неговите неща има портрети на Учителя с подпис на Учителя?

Л.Т: Да.

В.К.: Вие ги пазите тия портрети?

Л.Т: Да.

В.К.: После ще ги преснемем. На страница 2 пишете: „В Братския салон изнасяхме много концерти.”

Л.Т: Много, много, много, много, много...

В.К.: Какъв беше репертоарът? Братски репертоар?

Л.Т: Да.

В.К.: Ама и той ли пееше?

Л.Т: Той пя на 27 декември, на годишнината на Учителя изпя солото и...

В.К.: Кое соло?

Л.Т: На „Мирът иде“. В средата има едно соло:

Учителю на Любовта,

Ти дойде при нас и донесе

Мъдростта и Истината.

Тази фраза той я изпя божествено. Даже казаха от Братството, че видели над главата му главата на Учителя, казаха онези, които имат ясновидство. Аз тогава дирижирах оркестъра и хора. То беше голямо тържество.

В.К.: Вие пишете: „Преди отчуждаване на салона, в 5 часа сутринта и 7 часа вечерта изнесохме два концерта с хора и оркестъра на Братството.”

Л.Т: Аз го дирижирах тогава.

В.К.: „Солист беше брат Христо.”

Л.Т.: Солист беше брат Христо.

В.К.: „Брат Христо записваше в своя дневник всичките си опитности от Учителя.”

Л.Т: Да.

В.К.: Този дневник Вие го имате, така ли?

Л.Т.: Е, отчасти имам.

В.К.: Защо?

Л.Т.: Защото той си го държеше в неговата къщичка. Имам отчасти.

В.К.: Е, добре, не е ли пълен? Защо отчасти, изгубиха ли се?

Л.Т: Отчасти го имам.

В.К.: Изгубиха ли се тези неща?

Л.Т.: Не зная.

В.К.: Да. Учителят го е повикал в 1919 г. в Търново и водил много разговори с него. Тези разговори има ли ги записани?

Л.Т.: Имам част от тях.

В.К.: Тука Вие цитирате много неща, но пак от неговите бележки, по които сте работили.

Л.Т: Да, да.

В.К.: На страница 7 и страница 3 Вие пишете: „Той казва: „Повика ме Учителят и ми показа на небето фигура от облаци, и каза: „Ето това е Тао.” Л. Т: „Тао” е Бог.

В.К.: Това е на санскритски ли?

Л.Т: Да. Когато Той ми каза да изпея „Фир-фюр-фен”, като соло в Радиото да го дам, Той ми каза: „Няма да го пееш, както те го пеят.

Те пеят „Тау, Тау, Тау”, не.

„Фир-фюр-фен, Тао” - с „о”, а не Тау.

Ще бъде „Тао Би Аоумен.” Значи не направо „у”, а „АОУ-мен” - на една нота да турят три гласни: „Фир-фюр-фен , Тао Би Аоумен.”

Така ми каза. „И ще го пееш маестозо, стегнато, а не размито, раз-влачено, като гръцките - каза - черкви пеят гърците, както пеят. Това не го понасям аз.”

И ми показа как да го изпея. И Асен Найденов, главният диригент, ми акомпанираше на пианото.

В.К.: Да. Споменавате, че материалите на брат Христо са обемисти и трябва отделно да се издадат. И какви са неговите материали? Те са много материали.

Л. Т: Ами изживявания с Учителя и отчасти и с брат Михаил Иванов, когато са били около Учителя.

В.К.: Когато дойдем до този материал, тогава. Сега продължаваме нататък.

Л.Т: Да.