30. ПОМИРЯВАНЕ СЪС ЗМИИТЕ.

МЕЧКА НА ОПЕРНАТА СЦЕНА

Л.Т.: А пък по едно време Учителят ми каза: „Ти ще трябва да се помириш със змията.”

- Учителю, аз нямам нищо против змиите.

-Ти ще трябва да погалиш една змия от главата до опашката, ба-а-а-вно и да се примириш със змията.

Аз нищо не казах. Добре, ама сестра Мария даде ми ключ от една мънинка нейна барачка, до брат Боев беше.

В.К.: Мария Тодорова81?

Л.Т.: Величка, да спя там срещу неделя, за да присъствам на двете беседи.

И тъкмо мина първата беседа, и си влизам в къщичката, в стаичката, и брат Христо ми чука на вратата и казва: „Сестра Лилиана, ето случай да погалиш змията, каквото каза Учителят.”

- Къде, къде има змия?

- Ела.

И отидохме, където е къщичката на Славянски. Отпред има една валчеста маса, такава, мраморна, и пейка. И се струпаха няколко сестри и братя и гледам един човек. А той в цирка разигравал змии, цял чувал ги носи. И ги донесли на Изгрева. Беше седнал на пейката и брат Христо му пришепна нещо на ухото, ама какво му каза, не знам.

И по едно време (той беше с каскет, този човек) като каза тъй (!) -дръпнал си каскета. Каскетът му пълен с пепелянки. Навили се и щом сне каскета, те се вдигнаха нагоре и започнаха да си вадят езиците.

А той вика: „Кате, лягай! Зойче, а!”, приказва им. И като каже „Лягай!” - ляга. И след туй пак си тури каскета, със змиите отгоре на главата.

- О-о-о, аз не искам да пипам змия!

Добре, ама Учителят ми каза. Трябва да пипна.

Той измъкна от чувала една много дълга - водна змия - дебела, дълга, бежов цвят.

- Дай си тука ръката, бе!

Хвана ми ръката той, лепна я върху главата на змията и натиска ръката ми по цялата змия, до края. Като че пипам лед.

Не мина много време, аз бях в Операта, когато репетираха опера „Момчил” от Пипков.

Аз там нямам роля. Таня Цокова пееше централната роля.

Долу в машините (защото сцените отдолу нагоре ги качват - долу ги мобилирват и с машини ги качват като в печка баклава: дръпнат една баклава, турят друга) се явил един голям смок.

И когато репетират „Момчил”, смокът излизал на сцената и се просвал, и слушал музиката.

Добре, ама Таня Цокова била бременна със сина си, вече към края на бременността си и се оплакала, и казала: „Аз може да пометна, като гледам този смок.”

Трябва да бъде премахнат. И тогава извикаха същия тоз човек, който разиграваше змиите в цирка. И той с една свирчица един особен мотив им свири и хвана смока, и си го тури в чувала.

Когато да изнасят опера „Момчил”, Пипков пожела истинска мечка да излезе на сцената, да извикат мечкарин, който разиграва мечки... Добре, ама артистите се противопоставиха, като се страхуваха да няма в кожата на мечката разни животинки.

Добре, тогава Петко Стайнов беше директор. Пипков влиза при него и казва: „Желая да бъде с мечкарин и мечка - жива!”. Артистите се противопоставят. И въпросът беше висящ, нерешен. Когато минавам по коридора, където е вратата на лекаря, Бъчваров (там е много тъмно, една много малка лампичка свети), аз се блъснах в едно кожено палто, а беше лятно време.

А тя вече дошла мечката с мечкаря. И той се обади и каза: „Моля, моля, моля, мойта примадона, не я бутайте!”

- Аз, каза, по хиляда лева на представление получавам за нея.

Видях, че вече са разрешили да излиза истинска мечка. Бях се блъснала не в кожено палто, а в истинска мечка с мечи кожух.

_____________________________

81) Мария Михайлова Тодорова, 1898-1976, първата частна ученичка на Учителя