21. УРОК ЗА МЕН И ЕЛКА
сряда, 13 април 2016 г.
Баща ми не говореше много! Повече действаше, и според действията му, ние със сестра ми, разбирахме защо постъпва така, или иначе. Нямахме противоречия. Разбирахме го най-често, без да ни обяснява или поучава. Например, ако излизахме някъде, той винаги бе готов пръв, и ни чакаше. Разбирахме, че така трябва да правим и ние, да не се бавим, и да ценим времето на другите.
Когато ставахме сутрин от леглата си, той вече бе станал и работеше в своята шивашка работилница. Разбирахме: Сутрин трябва да се става рано, и да се работи.
По-късно, го виждахме че ходи често в София, и се връща оттам със светъл израз на лицето, и някак си обновен и по-добър! Разбирахме: Трябва да се срещаме с хора, които ни променят отвътре, и ни правят добри, дози и тези хора да живеят на другия край на България. Още много уроци научихме от баща ми двете с Елка, по-голямата ми сестра. Уроци, предадени с пример, и без думи.
Но веднъж, все пак се наложи баща ми да ни предаде урок по-ясно, и да ни каже с думи онова, което смяташе, че трябва да знаем. Беше време, когато често в пощенските кутии се пускаха ръкописни текстове горе долу със следното съдържание: „Бла-бла-бла....” и накрая: „Препиши това и го разпрати до три дни на десет души. Ако не го направиш, ще ти се случи еди-какво си нещастие....”
Беше студен зимен ден. Печката в кухнята беше запалена още от сутринта. Баща ми влезе в кухнята, и ни извика двете със сестра ми. В ръката си държеше лист хартия. Показа ни я и каза: „Слушайте сега, ще ви прочета какво пише.....” Беше едно от тези заплашителни писма. Прочете
го, погледна ни право в очите, и като се увери че го гледаме с внимание, бавно отвори вратата на печката и хвърли писмото там. - „Това са глупости, каза той. Нищо няма да ви се случи! Тези неща са писани от болни хора, пълни със страхове в душите си!... Да не ви е страх!....”
Това беше моят първи урок по окултизъм. Окултистът не се страхува, защото познава законите по които животът тече. Смисълът от този урок има ефект и досега върху мен. Без страх, без тъмнина.....Това е моят девиз, докато вървя по земята на изплашените хора.... Предаден ми е от баща ми.
Публикувано от Milka Kraleva в 14:35:00
