40. Външният кръг на света. равносметка на личности и съдби
През 1925 г. Тодор Павлов минаваше през много страшни изпитания. Имаше ревматизъм, изобщо здравословното му състояние беше зле и бе отречен и отхвърлен от обществото. И в тази голяма криза, понеже се познаваше с мен, общуваше с мен, пожела да го заведа при Учителя. Аз се съгласих да му съдействам и още на другия ден отидох при Учителя. Той знаеше каква роля играеше Тодор Павлов в моя живот и каква роля ще играе в бъдеще. Но интересното бе, че много строго Учителят ми каза: „Не го води тук, той трябва да стои отвън." Туй просто ме потресе. За пръв път виждах Учителя да не иска някого да приеме, когато Неговите врати бяха отворени за всички. И като се размислих, си помислих, че този човек, ако беше направил връзка с Учителя, може би ще се измени неговият мироглед, защото тогава той беше млад учител и не беше се пряко насочил към марксизма и комунизма. Отначало клонеше ту към толстоизъм, ту към комунизъм, като ги проучваше. Беше в едно хаотично състояние, докато най-сетне се избистри мирогледът му и той стана марксист - комунист.
Само така си обяснявам защо Учителят не пожела да го приеме. А това ми направи много силно впечатление. Значи той трябваше да върви по своя път, определен му от съдбата. Трябваше да бъде марксист - комунист и идеолог на това учение в България. Той е бил подготвян в Невидимия свят за този пост. Ако беше се срещнал с Учителя, можеше да тръгне по друг път и неговото място щеше да се заеме от човек, който не е бил подготвен за тази мисия. Ето Кой ръкополагаше съдби и личности в техния път.
