319. ЧЛЕНОВЕ НА ПАРТИЯТА И СБЛЪСЪЦИ
С ПОЛИЦИЯТА
- Там имаше много като мене, затова никой не повдигаше въпрос, дори не се интересуваха от имената ни! Те чувствуваха, че ги обичаме с цялото си същество и сме им предани. Скоро и аз ще стана член на Партията.
- В последното не се съмнявам - добави Христов.
- Аз и други като мене, още в началото искахме да станем членове на Партията, но те ни казваха, че най-напред трябвало да влезем в Комсомола, за което ми поискаха гаранти. Моята Мими, която е членка на Партията и сътрудник на вестник „Ехо” и братята й са комунисти, и те казаха: „С две ръце ще подпишем за тебе!” Но после отложиха, изглежда да ни проучат, даваха ни задачи, които аз изпълнявах по-добре и от редовните членове. Аз разпространявам много позиви, разлепвам афиши, разнасям вестници и пиша по стените на къщите лозунги.
Андрей пак млъкна и загледа подозрително Христов. И той мълчеше упорито. Най-после Христов му каза:
- Говори, разкажи всичко каквото има в душата ти и го криеш. Разбери, нямам намерение нищо лошо да ти направя. Аз още през 1913 г. бях постоянен сътрудник на Бакаловото списание „Борба". И Христов извади едно списание от най-долната лавица на етажерката със списанията, кориците на което бяха избелели, а хартията пожълтяла. Подаде го на Андрей, като му посочи името си като постоянен сътрудник на списанието.
- Въпреки това, чувствувам страх! Сега страха ми е още по-голям, защото си мисля, че сте провокатор! Просто не зависи от мене да не се страхувам!
- Както искаш, така мисли.
- И въпреки това, нещо в мен ме кара да Ви се доверя. Когато бях магазинер, на много пъти делник затварях магазина и отивах на събрание или на митинг. Ще Ви разкажа нещо, пък каквото ще да става. Не разбирам защо е така объркано в мене.
На един митинг Салабашев, нали го знаете - началника на конния ескадрон на Полицията, спусна се върху нас като бесен с ескадрона си! Аз издебнах един полицай, който връхлетя на една група работници, и тъкмо да замахне със сабята си, стоварих го в главата с един камък и той се строполи от коня като круша на земята. И какво стана с него, повече не видях. В Полицията подробно разпитали всички заловени демонстранти за мене, и понеже никой не ми знаеше името, нищо не ми направиха.
- Провокаторите към тебе били безсилни?
- Да - потвърди Андрей - понеже не бях никъде записан, и не ходех редовно на събрания. Друг път беше през Цанковите събития в Университета, пак затворих магазина и отидох на митинг, който стана пред църквата „Света Неделя”.
Захарчук - пожарния командир, яздеше на бял кон и даваше заповеди да разпростират пожарните черва, за да ни пръскат с вода.
До книжарница „Факел” има една малка уличка, застанах на улицата като гражданин, сварила го демонстрацията. Захарчук дойде тъкмо срещу мене с коня си, искаше с водна струя да прекрати пътя на демонстрантите. Когато дойде съвсем близо, аз замахнах с камък да го перна в главата и на мястото да го убия, защото дясната ми ръка беше необикновено силна дет съм хвърлял камъни с прашка. Но спрях се, уплаших се от себе си - как ще убия човек? Реших да убия коня. Той беше много красив! Жално ми стана, още повече, в нищо не беше виновен! Тези преценки станаха мигновено. Затова пернах коня в коляното. Животното коленичи и Захарчук едва не падна на земята. Аз разбира се, офейках!
През изборите, когато Демократическия сговор загуби изборите от Народния блок, Полицията беснееше по Солни пазар, където на улица „Позитано” беше клуба на Партията, от където съобщаваха резултатите от изборите. Аз бях се спрял пред една отворена шахта на улицата. Един полицай дойде и застана пред мене, и аз го бутнах в шахтата. Тогава блокираха целия квартал и насмалко щяха да ме хванат! Спаси ме един боклукджийски сандък, в който се пъхнах.
Андрей имаше беден речник, не винаги думите му изразяваха това, което искаше да каже, и често се чувствуваше дори несъответствие. Особено това силно пролича, когато Христов му каза, че ще стане писател - почна да се стреми да говори с особени и културни думи, на които не винаги знаеше точния смисъл. Христов и тогава го слушаше и не даваше с нищо да се разбере това, защото имаше друга идея - Андрей трябваше да се освободи от напластените изживявания, трябваше да се задоволи и тщеславието му, а формата после послушна на съдържанието сама щеше да дойде.
