95. УЧИТЕЛ ТИ Е ТОЗИ, ЧИЯТО ВОЛЯ ИЗПЪЛНЯВАШ
Същата грешка сега повтаряше и евреинът. Той превъзнасяше Учителя като най-съвършеното същество... но той самият за себе си беше по-съвършено и възвишено същество, защото себе си слушаше, сам на себе си беше учител. За всички е от ясно по-ясно, че зад всичко това беше страхът - момичето, което обичаше. Следователно, негов учител беше момичето.
В края на краищата и тук пак жената беше учител - същата жена, която Адам послуша и яде от забранения плод. Духът на отрицанието, чрез това момиче изкуси и този ученик. Основните принципи, легнали в легендата за грехопадането продължаваха и сега да се повтарят, случаят показваше, че те са верни.
Това не е история само на Адам и Ева, нито само на евреина, това е историята на хилядите пропаднали окултни ученици, историята и трагедията на цялата човешка култура от тогава до сега и за бъдеще! Тази трагедия се повтаря всеки ден по много пъти от всички хора, но формите й са различни, а съдържанието и смисълът са същите. Тази трагедия е станала причина да загинат много култури.
Кое дете е послушало съветите на майка си и баща си, които са негови богове и не е яло от забранения от тях плод? Онова, което не е изпълнило съветите им, за непослушанието си е плащало скъпо със страданията си. Кое дете не е правило тъкмо това, което родителите му забраняват и е слушало желанието да се удоволствува?
Както казахме, евреинът имаше две мнения за Учителя, сега имаше интерес да не е ясновидец, да не е чак толкова съвършен... Това беше неговия интерес, това му се искаше и затова го допущаше. Дори си мислеше, че Учителят може да не е толкова съвършен, и в познаване на човешките души да не се отнася и за неговата, изобщо искаше му се и допущаше, че може поне той да изрази изключение... Колебанието му заемаше все по-различни и по-различни форми, но си оставаше все колебание и раздвоение, нечистота на съзнанието му. Но погледнато от друга страна, положението му имаше съвсем друг смисъл. Ако не мислеше така и ако не се колебаеше, съвсем би се объркал. Колебанието го поддържаше и подкрепяше в този случай.
Истина беше, че пишеше монография за Ницше, че го интересуват мнението на Учителя за Ницше. Но въпросът не беше до това - лъжата беше тъкмо мотивировката. Истината беше само една, че иска да остане в кабинета заради момичето, всичко останало беше параван, лъжа.
Учителят много майсторски избра точно този момент да го изпита и провери, по-право той самият да се види. Какъв беше изводът? За него момичето беше по-важно, повече от искането на Учителя! Заради момичето не послуша Учителя, заради него излъга и все заради него създаде този смут в душата си - както на времето за Адама - Бог беше Ева.
Защото този ти е Бог и Учител, когото слушаш и на когото волята изпълняваш! А за когото само казваш, че ти е Бог и Учител, а на други вършиш волята, не ти е никакъв Бог и Учител!
И ако си искрен, значи, че си самозаблуден. Бог казва на Адама и на Ева: „Не яжте от плодовете на това дърво!” Ева каза под влиянието на Дявола: „Яж от плодовете на това дърво, защото са приятни на вкус.” Адам послуша Ева и яде. Фактически тя му беше Бог и Учител! Така и евреинът послуша в себе си гласа на ревността - друг да не изяде забранения плод - това хубаво момиче.
Ако продължим в същата посока анализа си, ще стигнем до извода, че евреинът всъщност съвсем не обичаше момичето, а обичаше само себе си, а любовта му към момичето беше параван, зад който старателно се криеше себелюбието му, необикновено развитият му и развихрен „аз”!
Че това е така, се вижда от факта, че той се оженва за момичето, има две деца и го напуща.
Задоволил и наситил своето себелюбие, обектът му - момичето, изгубва своя смисъл в неговия живот и той го напуща. А знае се, че Любовта - истинската Любов е вечна и непреривна, тя не отслабва!... Тя е, която прощава до седемдесет и седем пъти по седем!...
