92. БЕЗ ЧИСТОТА И ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО,
НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ПОСВЕТЕН
Разбира се Учителят не Се подаваше нито на похвалите, нито на обидите - те не Го засягаха! Той имаше принципни отношения както с евреина, така и към Христов и към всички останали хора. И техните отношения към Него, каквито и да бяха не Го променяха, защото знаеше защо мислят, чувствуват и постъпват така. Знаеше тяхното минало, от което тези състояния избликваха както водите на изворите не се образуват в самия извор, а идат някъде отдалече, от техните хранилища -подсъзнанията.
Учителят беше като ковач, Който кове насветленото желязо, за да изкове нещо. Че от желязото изхвъркват искри, които Го парят това не Го смущава, то е взето предвид. И той Се пазеше, но желязото за Него не беше нито приятно нито неприятно, нито добро нито лошо, още по-малко го обичаше или мразеше.
Евреинът и Христов го интересуваха дотолкова, доколкото искаше да си постигне целта - да ги обработи и направи това, което искаше от тях да станат природата.
Учителят съдействуваше за еволюцията в природата, за развитието на формите. Той беше неин функционер... съработник на Бога.
Както вече казахме, евреинът външно беше благовиден, възпитан, знаеше как да се държи, но в съзнанието си беше раздвоен, нечист. За Учителя имаше и още едно мнение, че може и да не е Миров Учител... и може да не е толкова голям ясновидец!... Тези две идеи за Учителя в него често се сменяваха една с друга според интересите, които имаше в момента - ту Учителят беше Миров Учител... ту Учителят не беше Миров Учител.
Евреинът знаеше всичко, което беше писано от великите посветени, но за да бъде посветен, човек може и без това знание, стига да бъде абсолютно чист и предан на Бога и да изпълнява Неговата Воля. Но без чистота, единство на съзнанието и пълна, абсолютна вяра, не може никой да бъде посветен!
Трябва непременно да има знания, на които да отговаря можене, които да се покриват с фактите от живота. Тъкмо това знание, той не притежаваше.
Вътрешното - съдържанието на съзнанието, както и да се прикрива, се изявява по безброй начини навън! То пропива цялото същество на всеки човек, и всичките му прояви. Това евреинът много добре знаеше, че и неговото състояние се изявява навън, че психичната нечистота има една специфична психична миризма, която с нищо не може да се премахне или неутрализира. Единственото средство против нея беше - да се изчисти съзнанието. Но това знание не беше в негова полза, защото още повече раздвояваше съзнанието му и внасяше смут.
Той въпреки всичкото си знание и опитности, не беше пожален от раздвоението както и всички останали хора, дори те в него бяха позасилени. Както видяхме, той не беше пожален и от ревността! Всички слабости, които изтезаваха обикновените хора, към него „знаещия”, бяха като че ли по-жестоки!
Той беше в положението на притежаващ тайните свещени книги, без да знае езика на който бяха написани, или като натоварено магаре с икони, което претендира да е светия, на камила натоварена с вода, а умираща от жажда!
Знанията му бяха само излишен товар, увеличаваха задълженията му и му създаваха противоречия! Той изпитваше същото безсилие пред противоречията, както всички останали хора.
Но беше успял да заблуди братята и сестрите на улица „Опълченска” 66. Те си мислеха, че той е най-напредналият и най-добре разбиращият Учителя, защото постоянно беше с Него, свободно се разговаряше и Учителят, когато ходеше на гости, го вземаше със себе Си. И защото той заедно със студентите и другите младежи от Братството, беше образувал кръжок за изучаване на беседите и преоценка на всички досегашни ценности на културата в светлината на Учителя.
