5. ВЕКОВНАТА БОРБА ДНЕС ПРОДЪЛЖАВА
Потомците на Каина и Авеля се срещнаха за безброен път, и сега техните потомци - Римската империя на Каина и Христос на Авеля, дадоха решително сражение.
Христос само повидомому беше победен и поведен към Голгота с трънен венец на главата и тежък кръст на рамото, и там разпънат между двамата разбойници!
Разпятието на Христа е най-голямото Му унижение и оскърбление, но Той беше велик алхимик, превърна своето позорище в най-велика победа и триумфално шествие, а след победата дойде Възкресението! Той победи не защото възкръсна тленното Му тяло, а защото остана верен на себе си и на идеала си за непротивене на злото с насилие.
Наистина, само Неговото тяло, материята на което беше приготвена от страданията на 42 рода, можеше да устои, да издържи на тези кръстни мъки и страдания, да не се подаде, да не се откаже от своето разбиране и предназначение! И на кръста запази свободата си, не пророни лоша дума, не прокълна мъчителите си, тъкмо напротив - молеше се за тях като каза знаменитите думи: „Прости им Боже, защото те не знаят какво правят!” -Тези думи изразяват върха на победата Му! Това е истинското и реално Възкресение!
От кръста Той нанесе решителния и съкрушителен удар на Римската империя!
По-късно последователите Му, начело с Павел я доразрушиха.
Разгромяването и побеждаването на Римската империя беше дълъг процес, който кристализира в един от най-красноречивите символи: разпънатият Христос, и от двете Му страни двама разбойници. Това беше най-яркият израз на римското право. „Право”, което наказва с едно и също наказание и най-големите разбойници и великото добро - Христос, не е никакво право, то е равно на абсолютно безправие! А правото е основата, на която се крепи всяко морално издигнато общество.
Този символ показва, че Рим ще загине!
Но стана и нещо неочаквано! Първите християни, начело с Павел поведоха борба на живот и смърт с Рим и го победиха! Но като се докоснаха до него, те се заразиха с неговата болест и недъзите му. Христос учеше и проповядваше по планините, бреговете на реките и моретата, по площадите, а Неговите приемници Му построиха огромни храмове, монументални паметници на римското изкуство. Тези църкви бяха в техните души, душите им бяха храм Божи, в който всеки от тях свещенодействуваше. Те ги изявиха навън, но изпразниха душите си. Вместо те да свещенодействуват, назначиха свещеници. Почнаха да търсят вън, във външния свят това, което беше вътре в тях.
„Син Человечески нямаше глава къде да подслони”, а победителите на езичеството - Неговите последователи, заживяха в дворци!
Христовата църква стана официална държавна църква!
В новата държава се въведе старото езическо римско право -правото, с което Рим загина, вместо християнското право.
Официалните представители на Християнството облякоха дрехите на чумавите, и сами те станаха чумави! По този начин отдалечиха Христа от всекидневния живот. Фалшивите Христови последователи, почнаха в Негово име да преследват истинските Му последователи.
Борбата между Каиновци и Авеловци и до днес продължава в различни форми и методи.
Една малка брънка от тази борба, представлява и нашия разказ.
