Представете си, че сте в онази епоха в Търново, където Учителят започва да организира съборите на Бялото Братство. А защо там ли? За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа. На много места Учителят беше споменавал, че в Търново се срещат много земни, електромагнити и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идват от Хималаите, Алпите и Америка и че Търново представлява пъпа на земята. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете на планините от минали епохи на земята. И това може да го намерите написано в беседите от събора през 1922 година. ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо. Но освен че това не се разбра от обществеността, от духовенството се поде една страшна кампания срещу Учителя, а то повлече и обществеността и тя се обяви срещу Учителя. Това беше един външен фронт срещу Учителя с хули, заплахи и лъжи. Освен този външен фронт имаше и друг, вътрешен фронт в самата Школа - това бяха всички онези, които волно или неволно работеха срещу Учителя в самата Школа с методите на Черната ложа.
Имаше един възрастен приятел, Величко Гръблашев. Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка. Беше написал и много книги за появата на Учителя и Неговото Учение във връзка с европейския и световния окултизъм. Дотук всичко беше хубаво. Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа. Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев. Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание. А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам. Ония бяха титани, а тия са бръмбари."
За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях. Когато някои споделиха по-късно с Учителя за това, чуха отговора Му: "За лазарките ли? - те са техни илюзии и фикции." Ето това беше становището на Учителя за тези двамата, но приятелите не се съобразяваха с мнението Му, а продължаваха да се кланят на тези ясновидци и светци. Така Величко Гръблашев им написва писмо, като ги помолва да попитат горе духовете и да се съсредоточат, за да получат откровение, дали той отново да отиде в Америка или не? Онези двамата се чудят какво да правят, защото ако кажат каквото им дойде на ума, то Гръблашев ще го приеме като откровение свише и ще го изпълни. И тогава, ако съветът не е точен, те ще се изложат и компрометират като ясновидци и пророци. А Величко Гръблашев не е случаен човек. И ако се изложат пред него, ще им се наруши авторитетът пред всички. Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват."