Петър Филипов имаше качества за ръководител, и ако си беше останал в Русе и да не идва в София, щеше да свърши много повече работа. Той идва в София, купи си място на Изгрева от Васил Славов, като Петка Краева от Русе му помогна с известна сума. Мястото беше закупено на негово име и на брат му. По-късно слушах да го обвиняват, че уж бил заграбил чуждо място. Това не беше вярно. Петър в материалните работи беше изключително честен. Построи си хубава къща, като отначало построи половината, поради липса на средства, а по-късно я изкара.
Идва на Изгрева след заминаването на Учителя. Напуска Русе, понеже е бил дисциплинарно уволнен от предприятието, където е работил поради спречкване с ръководството. Същото лято се качва на Рила на езерата, а есента се приземява на Изгрева в София без да се връща повече в Русе. Настанява се първо на палатка на Изгрева, същата с която е бил на Рила, а като се застудява, бива подслонен в бараката на Гена Папазова. Така той успява да се закрепи на Изгрева, а работи като изкопчия тежка физическа работа. От сладкар с меки и нежни ръце, вече работи с кирка и лопата, и ръцете му загрубяват и ръцете му пускат мазоли.
По-късно влиза в бригадата на Борис Николов и работи като мозайкаджия дълги години, и на тази професия се пенсионира. Взима дейно участие в живота на Братството и знаеше много неща, именно събития, факти и лица за онова време. Можеше да разказва увлекателно, да свързва събитията и фактите с окултните закони. Аз лично в последните години настоявах да запиша всичко, което той знаеше, но той отказа, понеже в онези години както той, така и останалите около него бяха попаднали под знака на голяма заблуда, според която всичко онова, което се върши около тях не е от значение. Така той пропусна времето си, когато можеше да изнесе факти от историята на Братството, понеже познаваше учениците от времето на Школата. Но вината е лично негова.
Той бе решил да се изявява като ръководител във всички направления: да дава пророчества, да дава поучения, да посочва събития, да разглежда лични съдби, да направлява. И всеки един последовател на Учителя искаше да бъде подобен на него. Но Учителят е едно, а човекът съвсем друго нещо. Така Петър се заблуди, извърши някои окултни нарушения на Школата, премина през премеждия, накрая се дойде до драматична развръзка и раздяла с Борис Николов, и след това небето го прибра много рано. Пълен провал по всички линии.
През време на процеса през 1957/58 г. срещу Братството застава на страната на Борис, защитава, убеждава, прави много постъпки при различни институции за легализиране на Братството и за отменяне присъдата на съда. Без никакъв резултат. Аз лично съм виждал тези документи.
Когато Борис Николов е бил задържан от Милицията във връзка със следствието, при него били оставени някои вещи на.Учителя: златен часовник, верижка и някои други неща, обозначени в протокола в том III на книгата „Изгревът", с. 222. Борис признава, че вещите са в Петър Филипов, и Милицията идва и ги прибира в присъствието на Борис Николов, като са отговаряли по описа.
В неговия дом бяха оставени да се съхраняват много вещи от Изгрева, поради липса на място. Чрез него се съхранява оригиналната цигулка на Учителя. Историята е описана в „Изгревът", том II, с. 262.
Той съхраняваше големия братски хармониум, който на времето бе откупен от Галилей Величков чрез заложната къща, и в разстояние на 25 години бе в неговата стая. По-късно, през 1987 г. Савата /Сава Симеонов/ успява да го прехвърли от племенника на Петър Филипов, който искал да го продава, но му го отстъпил, понеже Савата му направил някаква мозайка. Този хармониум беше прехвърлен в дома на Ина Дойнова със специално разрешение от Борис Николов, понеже на времето той лично го е закупил. В неговия дом се пазеха много дрехи на Учителя, за които се грижеха няколко сестри, да ги изнасят и проветряват, за да се съхранят.
Борис влиза в затвора и Петър организира помощ за Борис, като всеки член от бригадата наброяваща десетина човека е отделял по 5 лв. два пъти месечно. А 5 лв. тогава бяха много пари, и с тях можеше да се купи 3 кг. овче сирене. Сумата е събирана от Петър и е била предавана на Мария Тодорова, а тя с тези пари е купувала продукти и ги е носила в затвора, когато той вече е работил на различни обекти.
Веднъж Петър е направил основателна забележка на Мария, защото Борис и Мария по начало не правеха разлика между много и малко пари, защото през тях са минавали много пари, и особено Борис е бил с широки пръсти и е пръскал пари за чудновати неща. Мария се разсърдва и спира да взема от него пари. Петър е в съдействие на Мария и на Борис, но тя го отблъсква и отстранява поради това, че Петър е искал да заеме опразненото място от Борис и да стане ръководител на Братството. А Мария пазеше Борис и мястото му. Била е драматична развръзка, която ми е разказвана от Мария с най-големи подробности.
Лично аз съм присъствувал и виждал как Петър Филипов с болка разказваше за много грешки, допуснати от възрастните братя, знаеше причината за недоразуменията, и цитираше факти и събития. Но не пожела в онзи момент да ги запишем, макар че няколко пъти съм ходил тайно с магнетофон при него. Петър държеше за Делото и Словото на Учителя и очакваше да бъде допуснат от Борис за съратник, но Борис го държеше настрана, както правеше и с всички други. Пазеше мястото си само за себе си, така както постъпва един крал или един цар. Нямаше никаква разлика, макар че това беше Школата на Учителя и това поколение наследи от Учителя Словото му и парични средства, които пропиляха.
Само тези групи и ръководители имат бъдеще. Ако тези ръководители събират последователите на Учителя, за да се изявяват като личности и индивидуалности във всички направления, то това е отклонение от Школата на Учителя. А Петър точно това направи. Отклони се, и след това бе прибран от небето по-рано след драматични събития както за него, така и за останалите, които го заобикаляха. Остана поуката. Затова и се разказва от мен.
