2. БЯГСТВОТО НА ГЕМЕТО
2.1. ПЪРВОТО БЯГСТВО - В ЗАКОВАН САНДЪК
2.1.1. Наричали са го Гемето. А истинското му име е Георги Михов Димитров, роден на 15.IV. 1903 г. в с. Ени Чифлик, Одринско. И да се различава от комунистическия водач Георги Димитров, който по онова време е Генерален секретар на Коминтерна, избран на VII му конгрес през 1935 г. до 1943 г., започва да се именува Ге. Ме. Димитров. И от там идва името му Гемето. Да се отдели името му от Генералния секретар на Коминтерна.
2.1.2. Гемето е член на БЗНС от 1922 г. Член на управителния съвет на БЗНС „Александър Стамболийски" ("Пладне" от 1932-1933 г. и на БЗНС - Обединен от „Ап. Стамболийски и „Врабча 1" от 1933-1934 г. След преврата от 19 юни 1934 г. е в опозиция на монархофашизма. По времето на II Световна война 1939-1945 г. е водач на дясната проанглийска и антикомунистическа група в БЗНС „Александър Стамболийски".
2.1.3. На срещата си на министър-председателя Филов с Хитлер в Залцбург на 4 януари 1941 г. му се казва, че България трябва да влезе в Тристранния пакт на Германия преди нахлуването на германските войски в България.
Английският пълномощен министър Дж. Рендел при срещата си с Филов на 9 януари 1941 г. заявява, че ако България се присъедини към Тристранния пакт, то Англия ще скъса дипломатическите си отношения и заедно с Турция ще нападнат България. Английското разузнаване в България решава да задвижи политическите дейци проанглийски настроени, за да се подържа обявеният от по-рано неутралитет.
На 21 февруари 1941 г. в дома на Никола Мушанов се събират 9 човека и подписват писмо до цар Борис, и искат среща с него за обсъждане за съхранение на неутралитета. Цар Борис отказва срещата с тях.
2.1.4. На следващият ден полицията разкрива нелегалната организация, създадена от английското разузнаване с цел да проведат детронирането на цар Борис, свалянето на правителството и създаване на правителство проанглийски ориентирано. Започват арести. Полицията търси да арестува Гемето. Сутрин рано го заварват в дома му. Той иска да се обръсне и влиза в банята, и там през прозореца успява да избяга. Свързва се с агент на английското разузнаване Норман Дейвис. Той бива укрит в един голям сандък с който се пренася архиви на легацията, и от там го прекарват през турската граница, и пристига в Истанбул на 26 февруари 1941 г. Това е първото му бягство.
2.1.5. Започва шумен процес срещу английските шпиони. Пред съда са изправени 35 човека. Заедно с тях са арестувани 22 ръководни дейци на БЗНС, и изпратени в концлагер. Произнесени са 11 смъртни присъди от които 5 задочни. Гемето е осъден на смърт чрез обесване, но задочно.
Смъртните присъди не са изпълнени. А защо? Защото на 1 март 1941 г. Богдан Филов подписва във Виена присъединяване на България в Тристранния пакт на страната на Германия. Същият ден германските войски навлизат като съюзници в България. Английското разузнаване е унищожено, а германските войски се насочват към гръцката граница и към югославската, когато на 6 април 1941 г. ще бъдат нападнати и за две седмици ще бъдат прегазени и окупирани.
2.1.6. И каква е равносметката от дейността на Гемето след като избягва, вкаран и закован в големия сандък на английското посолство? Десетки хора са осъдени, над 22 човека са в концлагерите, обявени като английски агенти. А Учителят Дънов споменава, че най-разрушаващо за България е английската политика към нея. Виж „Изгревът", том I, с. 443-446.
