СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
1. СЪБОРЪТ ПРЕЗ 1922 ГОДИНА
1.1. За раздела „Духът на Истината и Духът на Заблуждението" за „Изгревът", том XXVII, е публикуван материал за спирането на събора през 1926 г., спирането през 1927 г. и забрана на събора през 1928 г.
1.2. Сега ще разгледаме как се разреши събора през 1922 г. в гр. Велико Търново. Има известна предистория, която се знаеше от онези, които бяха живи през тези години.
Сега вече ги няма, и всичкосезабрави. Носилите на противодействието са същите, и те съществуват, и затова всеки се пита защо се случват тези събития. Те не се случват, а просто се повтарят, защото силите са същите, но с времето те променят методите си за действия и затова някои смятат, че това е нещо съвсем ново. Напротив, това е старото, което отново се явява, но в нови одежди.
1.3. През 1922 г. една група с приятели с Учителя Дънов решават да отидат на екскурзия на Рила. От София до Самоков с автобус. После преминават пеша покрай двореца на Чам Кория, и полека-лека се запътват и отиват на летовището на Соколец. Войниците, които охраняват правителствената Резиденция, съобщават на Министър-председателя Александър Стамболийски. И той решава да се срещне с Петър Дънов. Изпраща поручик Бакърджиев с два коня за езда, отива до Соколец и предлага на Петър Дънов и Петко Епитропов да ползуват конете до двореца в Чам Кория, за среща с Александър Стамболийски.
1.4. И така Петър Дънов яхва белия кон, и с Него на кафяв кон язди Петко Епитропов, водени от поручик Бакърджиев. Срещата се осъществява, провежда се разговор, който Петко Епитропов записва.
Този разговор е публикуван в „Изгревът", том IV, с. 447-448.
1.5. Министър-председателя Александър Стамболийски е останал доволен от срещата си с Петър Дънов, и под това добро впечатление разрешава събора на Бялото Братство през месец август 1922 г., след поднесената молба. Организацията на един събор е много трудна работа. Тя се осъществява от много сътрудници. Най-дейно участие носи Петко Епитропов.
Виж „Изгревът", том V, с. 362-364.
1.6. За Съборите във Велико Търново виж „Изгревът", том V, с. 355-384. Описани са много случки и събития.
1.7. Някои от приятелите, които са присъствували, бяха подканени да разкажат за онези предишни години, и те бяха публикувани в „Изгревът". Всеки разказваше онова, което си припомняше, и така успяхме да съберем и да възстановим тези събития. Да, успяхме!
1.8. Атаките срещу Учителя Дънов са особено безмилостни към Него, стигащи до жестокост. Това сме го описали, застъпено при различни автори. Отговорът на Учителя ще намерите в публикуваните събори от 1922 г. Това е един невероятен материал, който трябва да се изучава с години. Десетки години!
1.9. За подготовката на събора през 1922 г. виж в „Изгревът", том II, с. 232-235 в разказите на Борис Николов.
1.10. Много приятели бяха накарани от мен да опишат тези събития от 1922 г. Това направи Стоянка Илиева.
Виж „Изгревът", том VIII, с. 7-9. Също и Пеню Ганев в „Изгревът", том XVI, с. 88-90, „Изгревът", том X - Георги Попов, с. 736-740.
И още много други. Така картината е дадена. Това е приложение към беседите на Учителя от събора през 1922 г.
