Като една следующа стъпка след съсредоточението, ученикът може да практикува съзерцанието. Съществуват много предразсъдъци и заблуждения по отношение истинската същност и стойност на съзерцанието. На някои то се струва като напраздно прахосване на времето и употребяване силите на човека за достигане на въображема, несъществуваща цел. Разбира се, тези, които мислят така, съвсем не познават предмета.
Същността на съзерцанието се състои в концентрирането, съсредоточението на съзнанието върху известен обект, при което последния придобива за нас истинска реалност, тъй като само по такъв начин ние се свързваме с него с една реална връзка. Тогава ний можем да се приобщим, да се слеем с този обект, да привлечем към себе си, да придобием неговите качества, или пък да придобием или реализираме самия него.
Най-възвишеното съзерцание е това, което има за обект или което е отправено към извора на космичния живот, към Първоизточника на всяка сила - Бога. Разбира се, то може да бъде повече или по-малко успешно, в зависимост от характера, качествата, и преди всичко от чистотата на този, който го практикува. Самоизмама и глупост би било да мисли човек, че може „лице с лице” да съзерцава Бога. Преди всичко, както видяхме в началото на тази книга, Бог не е някаква личност, Той няма някакъв определен образ, който да може да се съзерцава. Що е Бог? - Както видяхме, Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина... И, следователно, в своето съзнание ученикът ще се понесе по вълните на безграничната
Божия Любов, ще проникне в потайните глъбини на Божията Мъдрост и ще се издигне до шеметните висини на абсолютната Божия Истина... Ученикът, пророкът, светията, в своето съзерцание, или, по-право, в своите опити за съзерцание и постигане на Бога, паралелно със своите усилия, ще черпят все повече Любов, Мъдрост и Истина от техния Първоизточник и ще развиват все повече и повече силата си да действуват и влияят по подобие на Бога; да развиват вредом, за благословение на всички около тях, почерпените от Първоизточника Божествени сили. Така някога Мойсей придобиваше силата си, която му бе необходима да води през пустинята и да заведе до Ханаан своя избран народ. Така във всички векове и народи Божиите избраници са черпили оная свръхчовешка мощ, с която те са творили култури и са създавали нови ери в историята на човечеството.
Но обекта на съзерцанието може да бъде и други. Изобщо, всеки предмет, качество, идея, същество или личност, могат да бъдат обект на съзерцание. Общото, което съществува във всички тия случаи е това, че между субекта и обекта се постига повече или по-малко пълно единение, качествата на обекта се преливат в субекта или пък последния става притежател на обекта (когато последния е предмет или изобщо нещо, което може да се придобие). За постигането на това последното и изобщо за постигането на творческото съзерцание съществуват специални упражнения в разните окултни школи, които развиват съзерцателната способност. Обаче, независимо от това, никой човек никога и никъде не е постигнал нещо, без да е употребил по един или друг начин, съзнателно или несъзнателно, метода на творческото съзерцание, с други думи, без да се е съсредоточил за повече или по-малко време, върху образа, върху идеята за това, което той желае да постигне, да придобие или създаде. Защото, всяко нещо, което съществува, е резултат, е въплощение на ония идеи-сили, които първом съществуват като зародиши в духовния мир, т.е. в съзнанието на човека или Бога, и после се обличат в материя. За да се реализират обаче тези идеи, ние трябва да се спрем, да се съсредоточим над тях и да приложим, за тяхното реализиране, силата на своята воля. Докато за създаването им е необходимо творческо въображение, то за въплотяването, за реализирането им са необходими преди всичко вяра и воля, които една без друга не могат.
И тъй, съзерцанието, подпомогнато от творческото въображение и вярата, е извора на всички неща, които ние имаме възможност да наблюдаваме в живота и да реализираме със своята воля.
