Ето защо, когато у хората съществува силен стремеж към служенето, към любовта, към учението и към свободата, те трябва да започнат с чистотата - нея да сложат в основата на своя стремеж.
Има различни схващания за чистотата и различни степени на нейното осъществяване. Това зависи от степента, до която се е издигнало човешкото съзнание. И паралелно със степента на своята истинска, вътрешна чистота, човек може да реализира своите стремежи към истинско служене, към Божествената любов, към учението, взето в неговия дълбок смисъл на окултно ученичество и придобиване на Божествената Мъдрост и към истинска свобода.
Чистотата е велика сила. Тя побеждава тъмнината, тя побеждава страха, тя побеждава и смъртта. Разрешението на загадката за дълговечността и безсмъртието на човешкия живот се намира в чистотата. И обратно - нечистотата е съюзник на смъртта. „Започне ли елементът на нечистотата да влиза в живота, смъртта веднага прави крачка напред: колкото повече се увеличава нечистотата, толкова повече смъртта навлиза в живота" - Учителя.
А тъй като чистотата не е някакъв предмет, който се добива веднъж завинаги, а е едно качество, което изисква постоянни грижи за неговото запазване, постоянна будност на съзнанието, то у човека трябва да съществува един постоянен, вечно подновяващ се стремеж към чистотата, едно непрекъснато бдение и отхвърляне на всичко нечисто, което влиза в съприкосновение с физическия и духовния му живот. Човек трябва да бъде един обилен извор на чисти чувства и мисли, който постоянно да блика и с това да отниса и не дава достъп на нечистите външни елементи.
Абсолютната чистота, схващана в нейната пълнота и съвършенство, е достояние само на Бога. За нас, хората, тя трябва да бъде един постоянен, никога не загубващ се пред очите ни идеал. На нас е даден само вечния стремеж към нея, който ние непрестанно трябва да поддържаме в дълбочината на душата си, като свещения огън на древните весталки.