59. СТОИЛ СТЕФАНОВ
В.К.: Тоя Стоил Стефанов. Я ми разкажи нещо за тоя Стоил Стефанов. С.К.: Виж какво, Стоил Стефанов беше един от близките хора на Александър Стамболийски. Той беше началник на Обществената безопасност, не знам тогаз как се е наричало, обаче той беше директор, директор е бил тогаз по време на Стамболийски и след 9 юни 1923 г. се озовава в затвора. И тука ми пише от Централния затвор.
В.К.: Те ми разправяха, че брат Боев му е изпратил беседи. С.К.: Абе виж какво, той брат Боев му е изпратил, но преди да направи контакт Боев, май че в затвора е бил кой знае по какъв случай и Иван Антонов, един от нашите приятели, който и той е бил анархист някога. Но тогаз по каква причина е бил, не знам и изглежда, че направили са най-напред с Иван Антонов контакт, туй в затвора когато е бил и там вече са започнали беседи от Учителя да чете той, както и с мене стана същото, аз в затвора почнах Учителя да чета. И той е почнал и по едно време кой знае как му попаднало туй писмо, той ми пише туй писмо, разбираш ли. То е интересно да го прочетем.
В.К.: Орион кой е? С.К.: Кадиев, значи той продължава още да сътрудничи, аз не съм го така отрязъл, макар че вземам редакцията в себе си. В.К.: В по-късните години знаеш ли нещо около Стоил Стефанов? С.К.: Ще кажа нещо. Нали, той по-късно излиза от затвора, освобождават ги и разменихме така малко писма с него и почнах да му пращам вестника направо на него, щото той първите броеве чрез Влад или чрез Боев са му дадени. И така имахме един контакт и имах възможност аз след туй да го видя така, с него да се срещна, макар и за малко. Не знам сега веднъж ли, дваж ли, колко, няма значение, обаче той след като мина, как да кажа първите години на този сговористкия режим на Алекснадър Цанков, изглежда те им възвърнаха правото на земеделците така, върху тяхната собственост. И фактически те не продължиха там, пак като земеделска печатница, но те пак са им я възвърнали като собственост в смисъл, че той беше начело и той я беше дал под наем. Той от името на организацията земеделци, те се възстановяват значи по-късно и беше я дал тогаз на наши приятели. По едно време, начело с Влад Пашов, Колю Нанков, и той нещо като администратор там, счетоводител ли, нещо подобно. И повече и други, щото имаше и други наши приятели, повечето пак все от Панагюрско бяха, но и други така Иван Михайлов, не знам кой, така работеха така в печатницата, като един колектив, разбирш, те като колектив работят и плащат наем на земеделския съюз. Пък иначе като ръководител непосредствено, не като ръководител, но от името на Съюза, пък е този Стоил Стефанов, де.
Той е упълномощен да се разправя с имота така и той им го дава,той им дава така печатницата под наем, тя голяма печатница беше, аз съм ходил да печатам така. И нашите хора там не зная в течение на колко години, като Влад е бил технически ръководител, а Колю Нанков е бил пък като администратор-счетоводител, нещо такова за заплати. А Димитър Чернев и той е бил при тях, който по-късно дойде при мене и още е в Севлиево, може би вече е 30 години в Севлиево. И той е бил тогаз при тях, както и да е, наши хора са били. Та сега понеже ме питаш за него.
За Стоил Стефанов знам следното, той изглежда е знаел френски език и е чел окултна литература на френски. И след като е влязъл в Братството вече той от тука още, от затвора е влязъл в Братството. Те са му носили литература, не знам какво и т.н. След като излиза, аз вадя заключение от туй, че той вече разполага с много литература окултна на френски. Значи той е влязъл в контакт с тия издателства, с които и аз бях. Аз на два пъти съм поръчвал доста големи количества книги от Франция до Втората световна война, когато се прекъсна, иначе бих поръчвал още много, щото ний тогава нямахме пари. По едно време забогатяхме, почнаха да текат пари като река у нас. Можехме да правим в материално отношение всичко тогаз, но в начало беше трудно.
Стоил Стефанов даже и сега има при мене една книга преведена на френски, пък коя беше тя? Дали беше нещо от Щайнер, но принадлежеше на Стоил, изглежда от Влад съм я взел и така си е останала у мене, но той се подписал, неговия подпис има така на тази книга.Та по сведения от Влада изглежда Стоил е бил добре материално така и е поръчвал много книги. Много книги е поръчвал от Франция, от тези окултни издания.
Та теософите имаха издателство - „Едисиона Диар”. „Диар” е центъра на теософите в Индия. Те имат там един център „Адиар” и така са кръстили книгоиздателството. А това е теософско издателство, всъщност „Едисиона Диар” и аз съм поръчвал от тази фирма. И Стоил Стефанов е поръчвал, та сега Стоил Стефанов е един много, как да ти кажа, искрен и честен човек с хубави, благородни качества, то заради туй сигурно е можал да се спаси през онез години, не е имал тежка карма да му отрежат главата заедно с другите, но с един затвор се е отървал, но и друго интересно ще ти кажа за него. Сега най-напред, то туй не е толкоз важно, а другото после ще го кажа. Нали при моя контакт така видяхме се, значи като стари познати от тази работа така и Влад беше непрекъснато в контакт с него и Влад е имал възможност, Влад изглежда, че четеше и той френски. Понеже на тази литература аз съм вземал някои книги, изглежда, че и той е научил френски повече или по-малко.
А Стоил доставяше и даваше, той беше така един човек, който дава, разбериш ли, така с широко сърце дава. Той взема, раздава така, тъй че книгите му пътуват, не са у него. Сега туй, което е особено интересно е следното: докато Стоил Стефанов е още директор на Обществената безопасност не знам как са я наричали, докато е директор, още в земеделско време 1920-1922 г. идват до него някакви сведения, някакви оплаквания, някакви донесения, че има там някакъв Петър Дънов, който заблуждава хората и така някои слухове се носят. Щото тогава гледай какво, то тогаз имаше една такава кампания против Учителя, какви не, тя ръководена главно по земен начин от църквата, обаче зад църквата пък стояха и други тъмни сили, които пък чрез църквата работят и разни подкупни журналисти, които и сами не знаят как е работата, обаче като им се плати пишат най-големи мръсотии така. Такава една кампания имаше, аз даже когато дойдох в Братството тя беше в силата си, да, тя точно тогава, щото нали той е директор до 1923 г. Тогава беше в силата си наистина и до него като директор идват такива донесения от разни страни и веднъж той вместо да вика Учителя, да Го вика там при себе си, взема, че той отива, Стоил Стефанов, като директор, отива при Учителя, сяда там при Него и са имали някакъв разговор. Имали са някакъв разговор и Стоил така, нали Му казал, виж какви работи говорят за Вас: това, това, такива работи. Аз нали не знам точно какво са говорили, но затуй е отишъл той, да види какъв е тоз човек, който заблуждава народа и който върши разни престъпления и чува мнения различни от какво ли не.
Отива и на тръгване Учителят му казва: „И ти си от нашите! И ти си от нашите!” Туй изглежда Стоил го е казал на Влад така или на Боев, „И ти си, рекъл, от нашите!” И както виждате в края на краищата така става. И други подобни случаи, аз не помня, не с него, а други. Та туй исках да кажа за Стоил. Друго нямам какво да кажа. Но така, един човек симпатичен, благороден, честен.
БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
1. Представяме статията на Стоил Стефанов от затвора публикувана във вестник „Братство”, бр. 7 от 15.VII.1929 г., с. 4.
2. За Стоил Стефанов виж „Изгревът”, том III, с. 89-93.
3. За Стоил Стефанов виж „Изгревът”, том IV, с. 476-479, 480-484 и по-точно с. 483.
ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА
Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 7, 15.07.1929, с. 4.
„... Има ли нужда да ви описвам голямата оная наслада, що изпитвах при четенето на малкото, но изпълнено с толкова много Любов. Мъдрост и Истина ваше вестниче?
В тия времена на обща „безпътица” и пълна „разруха", когато лудото и бясно тичане подир материалните богаства и „земните съкровища" е вече достигнало своята кулминационна точка и когато у нас повече от всеки друг път „човек за човека е вълк”; в тия времена, когато далеч не е малка оная част от народа ни, която е просмукана до мозъка на костите от опиянението и заслепението на грубия, животинския егоизъм, когато алчността, омразата, безумието и лъжата безспирно и на широко шествуват своя победоносен ход - в тия времена, казвам, вашия малък вестник „Братство" иде да запълни една страшно голяма и широко зеюща празнота.
Защото той ни възвестява великата и вечна истина, че „има само един път, по който може да се постигне щастие за всички. И този път е същия, по който можеш да достигнеш и своето лично щастие: да поставиш благото и интереса на цялото над всяко друго благо и над всеки друг интерес". Защото той иде да ни посочи, че „има една радост неопитана, има едно щастие непожелано още от по-голямата част на хората. -Това е радостта на жертвата и щастието на самоотричането. Има път неизвървян, има върхове недостигнати още. И този път е опсипан с тръни, а тия върхове са покрити с вечни снегове и леден мраз е тяхното дихание. Но пред тези, в душите на които гори вечния огън на Любовта, снеговете се топят, а обсипания с тръни път се превръща в песен. В ледения мраз на заледените върхове те се чувствуват като в рай, а болките на изранените им нозе са за тях най-висшето щастие. Защото любовта, която стопля сърцата им, е по-силна от студа, по силна от страданията, по-силна от смъртта, по-силна от всичко!”
Защото, да, той ще бъде един от редките ония у нас светещи и неугасваеми фарове, които ще изведат на спасителния бряг и отърват от отчаяние и погибел всички ония души, които са се загубили и безпомощно залутали всред необятния, бурния и покрит с непроницаема тъмнота океан на живота...
И каква ще бъде благодарността на тия отчаяни и обезверени, когато, зърнали блясъка на струящата от него ослепителна светлина, добият крепкост и вяра за спасение, насочат лодките си по новия път, бодро загребат лопатите и озарени от светлината на божествената любов, се озоват на спасителния бряг, готови за нов, възроден, чист, свят, красив и изпълнен с радост и щастие живот?
Да виждам - Вий сте намерили вече истинския смисъл на живота: да се работи за тържеството на любовта, за братството в света. И сте тръгнали по новия път. Нека, прочие, бъдат благословени усилията и дейността ви, нека Бог Ви дари здраве и все такъв пламенен дух, за да устоявате и преодолявате всичките ония пречки и несгоди, с които така щедро изобилствува нашата сурова и печална действителност!
Нека крепне, нека стане по-голям и да излиза по-често „Братство", нека той стане най-любимия и най-разпространения вестник у нас. Защото тогава, когато у нас вестници като него бъдат най-много търсени и четени, и само тогава - ний ще можем да се надяваме, че ще настъпят по-благати и по-щастливи дни за нашето племе..."
Стоил Стефанов Централен затвор - София
