Неуловими лежат тези мигове и кой може да разбере какво се крие в затворените страници на голямата книга, която наричаме природа? Нима човек с ограничените сетива може да открехне портите на този безбрежен и неразгадаем свят? Неудържимо този свят привлича и зове обикновения човек и неизвестно как, човекът долавя скрития живот и образа на една голяма красота.
Човек би трябвало да се роди музикант, не само за оная музика, която се бележи с черни точки и музикални ключове, но и за оная скритата, дълбоката, която приижда като река от голямото сърце на нашата земя, изтръгваща се от каменната й гръд, извираща от цветните чашки, разливаща се от планинските потоци и водопади, от голямото море, от зефирите, които галят вечер цветя и треви, за да стигнат до пламналото от дневната жега човешко лице. Планинската морена спокойно и неподвижно лежи на многовековното си каменно легло, ала всред затишието на планината под каменната й гръд шуми и пее скрита река. Тя реди своята необикновена музика на непознати гами, дълбоко затрогваща, неуловима и чиста. Скритата река пее, чудесно е човек опрял гръб на огромните камъни да я слуша. Тоновете проникват и незнаен дух превежда тоя древен музикален йероглиф. Човекът е поет в сърцето и често се опитва от тази музика да изплете стих и на разбран език да каже: Музиката е свят на красота, свят на възвишеност, която въвежда душата в неръкотворен храм. Снежната преспа храни тази река, повела тайните й, трепетно тя ги разкрива на човека - една музикална строфа стига до него, един акорд и един поетичен стих го завладява и едно произведение се ражда.
Същото се случва и когато съзерцава небето и меняващите се облаци, които пътуват, растат и се смаляват, стават белоснежни или ярко сини и често се превръщат на огромна цъфтяща шипка. Тогава градините ухаят на сладък аромат и уханието на цветята се превръща на музика. Музикантът ще изплете песен, а поета - поема.И двамата се опитват да уловят красотата в една от хилядите гами, за да стигнат до сърцевината на музикалната идея - ароматът на цветята не бе нищо друго, а музика, която милва и храни сърцето. Музиката бе живот.
Речните легла през пролетта се изпълват с много вода, цветните чашки се наливат с обилен сок. Откъде приижда тази слънчева река и как стига тя до всичко, което носи дихание на живот? Над прецъфтелите жита се носи вечерния вятър и сякаш помага на слънчевия сок да стигне до всяко зрънце, завито добре в зелената си дрешка. В утринния и вечерния час слънчевите лъчи галеха цветята, тревите, листата и накрая човека, за да изпеят близо до него една песен и едни необикновен рецитал, който музикантът нанася с черни точки, а поета с искрящи писмена. Летните зефири бяха наситени с музика, белоснежните облаци носеха музика, ароматите разнасяха музика, водите разливаха музика, човекът раздаваше музика. С музика бе пропит целия мир. Всичко пее и свири, всичко разлива музика, всичко диша музика, за да разкрие пред човешката душа света на красотата, света на чистотата, света на светлината, света на човечността.
