88. СЪДБАТА НА СВЕТА И КАРМАТА НА НАРОДИТЕ
Беше 22 март 1941 година. Няколко дни преди този ден бях мобилизиран. Предстоеше да заминем за турската граница, да заемем позиции за евентуално нахлуване в Турция. До нас, обикновените и прости войници, не бе стигнало решението на генералния щаб за плана на нашите дивизии. Не беше ни обяснено защо бяхме облечени във военни униформи, и защо щяхме да се бием срещу турската армия. Не знаехме нищо. По този начин ни бяха спесте-
6. Трета бомбардировка над София - 10 декември 1943 година, петък -105 бомби.
7. Четвърта бомбардировка над София - 20 декември 1943 година, понеделник - 270 бомби. Денят бе ясен, топъл. Имаше въздушен бой над село Железница.
8. На 4 януари 1944 година над София бе паднала гъста мъгла. Затова самолетите се върнаха и бомбардираха гр. Дупница със 150 бомби.
9. На 10 януари 1944 година София преживя най-голямата дневна и нощна бомбардировка. Бяха хвърлени 1784 бомби над града. На следващия ден Учителят с приятелите замина за с. Мърчаево.
10. На 24 януари 1944 година бе бит гр. Враца с 380 бомби и Скопие с 380 бомби.
11. На 15 март 1944 година над София бяха изсипани 307 бомби.
12. Шеста бомбардировка над София - 29 март 1944 година - 70 бомби.
13. Седма бомбардировка на 30 март 1944 година. София бе опожарена и разрушена. Бяха хвърлени 3000 разрушителни бомби и 30 000 запалителни.
15. Осма бомбардировка над София на 17 април 1944 година, на връх Великден, бяха хвърлени 2500 бомби. Градът бе в развалини.
През октомври 1943 година главнокомандващият съюзническите войски в Европа, американски генерал Дуайд Айзенхауер приема предложението, направено от англичаните за бомбардировки над България - с цел да й се даде урок за символичната война, която тя бе обявила на Англия и Съединените щати.
Ето защо, още преди първата бомбардировка, Учителят започна да излиза редовно от София и да пътува до Симеоново. А това бяха краят на месец октомври, целият ноември и месец декември 1943 година.
Градът бе в развалини. Сградите бяха разрушени и опожарени. Улиците бяха издълбани от кратери на бомбите и бяха почти непроходими. Трамвайните линии бяха разкривени и отхвърлени. Телеграфните и трамвайни жици на места се бяха сплели и затрудняваха пешеходците. Осветяваха се със свещи и петролни лампи. Нямаше вода, водната канализация бе разбита. Софиянци пиеха минерална вода от централна баня. Страх и ужас. Развалини и разруха над града.
Единствено Изгревът бе останал незасегнат, макар че бяха паднали няколко бомби около него. По нареждане на властите, трябваше да бъдат изградени скривалища. И на Изгрева се изкопаха плитки траншеи - скривалища закрити с клони и малко пръст. Такова скривалище бе изкопано на около 30-40 м от салона, източно от него, на малка озеленена полянка. Есента на 1943 година даде възможност на противовъздушната отбрана на столицата да завърши скривалищата от този тип. Не веднъж Учителят се заглеждаше в изкопите с особена болка. А ние, без опит и разбиране смятахме - през време на тежките бомбардировки, животът на изгревяни може да бъде опазен в тези окопи. Уви, по-сетне разбрахме, че подобни скривалища бяха гробници за укрилите се в тях, защото над тях се изсипа огън и жупел и от взировете на бомбите пръстта затрупа онези, които се криеха в тях. Но тук, на Изгрева, ние не влезнахме в тези скривалища, а се събирахме в малкия салон, четяха се молитви и там изчакваха сирените, които даваха отбой. Дълго време изкопите стояха като доказателство на военното недомислие и човешката глупост.
По време на бомбардировките в София бяха разрушени 10 000 жилища, 1684 магазини и складове, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни за хляб, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.
Убити са общо 1828 човека, а са ранени 2372 души.
По този начин символичната война, която българското правителство обяви на Англия и Съединените щати, без да има общ фронт с тях, се превърна от символична война на реална смърт и реално разрушение. Датата е 13.ХII.1941 г., денят на обявяването на символичната война, която донесе на България смърт и разруха. А царят на България бе Борис III.
