| Алтернативен линк |
8.2. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛЮБОВТА : [Неделна] беседа
държана от Учителя на 1 май 1921 г., Велик-ден, София. -
В: Новият човек[1]: Неделни беседи
13 март 1921 г. - 2 октомврий 1921 г. София,
ИК Жануа'98, 2002, с. 172,174,175.
"... Аз ще ви бъде много благодарен, ако да ми покажете какво ще бъде това изобретение, което вие може да изпратите на небето, за да привлече вниманието на онези там възвишени културни хора.
Днешните хора спорят, кой най-много се е проявил в света... "
"... Тъй стои новият закон, който е единственият - законът на Любовта. Той включва само едно правило, това е правилото на Истината - да не се лъже; само един път - пътят на Мъдростта; само едно благо - това е Добродетелта; само едно право - това е Божията правда.
Сега вие седите около мене и ме ровите, дали говоря истината, че какъв съм и т.н. Няма какво да ме ровите. Вие като ровите и себе си разравяте. На мнозина съм казал, че те като ме ровят, търсят ме в това тяло: Тук не съм аз. Тук съм привидно, един ден ще се изгубя, ще се дегизирам и тогава ще ме срещнете, няма да ме познаете. "Че къде е господин Дънов?" Няма да го познаете. Така беше и с Христа.
Ще кажете: "Ами и ти ли знаеш, какво ще стане в Ерусалим?" Ние може да хвърлим белите коси, тази форма. Всичко това е външно. Ние не мислим за света тъй както вие мислите. Всички форми, които Бог е направил аз ги считам святи. За мене, еднин волът е толкова важен, колкото и един човекът. За мене една птичка е толкова важна, колкото и един професорът. Ще кажете: "Това е много казано". Във всеки индивид, работи Божествения Дух и всеки, който спъва този индивид, спъва работата на Божествения Дух Ще се спреш до някое дърво и ще гледаш с благоговение на него, няма да късаш клончетата. Това не е морал.
Докато хората колят говедата, докато правят войни, не може да има любов в света, следователно не може да има и мир. За това учение е безразлично, кой ще управлява. Нека управляват богатите, но стига да не убиват, да не затварят. Нека управляват бедните, но стига да не убиват, да не затварят. Всички да приложат закона на любовта. За който и да е строй това се изисква. Това е важно, не само за сегашния строй, но и за нашите души. Аз проповядвам това учение и за домовете ви..."
"... Ако във вашия организъм няма никакво изменнеие, у вас няма никаква любов и Христос на такива души не говори, защото те спят.
И тъй, аз искам сега всички да станете братя и сестри, но трябва да бъдете искрени, да казвате това, което е в сърцата ви ..."
------------------
[1]Бележка на съставителя: Извадката може да се прочете и в редактираното слово издадено 1947 г. - виж: Новият човек. София, 1947, с. 160,161-162,162.
