НАЧАЛО

Новости в сайта | Преводи - Beinsa.eu | Контакти
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

195. Бъдете две свещи за Паневритмията. Но яви се вятър и ги угаси

Весела Несторова ТОМ 24
Алтернативен линк

195. Бъдете две свещи за Паневритмията. Но яви се вятър и ги угаси


Една сутрин Учителят извика сестра Милка Периклиева и мен на горната площадка и ни каза: "Бъдете две свещи, чийто пламък ще се слива и осветява всичко. Милка мисли за баницата за цяла година, а ти мислиш баницата за днес да е хубава."


Учителят ни каза заедно да предаваме Паневритмията на учителите. За Паневритмията ми каза да им кажа така: "Ние ще ви дадем гимнастики, които дават здраве, здрава нервна система и отношение между хората. Тези гимнастики градят, а досегашните рушат. Запознаваме ви с упражнения, които имат органично, а не механично въздействие, музика, която въздейства на ума."


Започнахме курса на младите учители в Борисовата градина на една голяма зелена поляна. Милка и аз влязохме в кръга, но Милка отиде на противоположната страна от мен, вместо двете да играем заедно, тъй като упражненията се изпълняват по двама. След една-две репетиции Милка дойде и ми каза да изляза от кръга, тъй като се образували два центъра. Излязох от кръга и тя остана сама да играе в него. Разбрах, че постъпката й не бе правилна, чак когато цялата работа излезе безрезултатна. Паневритмията не се предаде на народа ни. /Когато Милка отишла да й даде музиката на Паневритмията, Учителят й отказал с недоволен тон. -авт. бел./


Отидох при Учителя наскърбена и Му казах, че не зная защо стана това, да ми позволи и говоря на брат Лулчев, защото Милка бе ръководена от него. Учителят не бе склонен да ме пусне, но накрая каза, че може да отида, но след това да се върна пак при Него,


Отидох да говоря на брата, но той веднага отклони разговора, като взе да ми показва радиото си - подарък от царя. Учителят е знаел, че той така ще постъпи. Не случайно бях сънувала, че вървим група с Учителя, а отсреща иде той с друга група и върви в обратна посока на нашата. Бях свидетелка на униженията, на които подлагаше някои сестри, които се приближаваха до него и винаги го отбягвах.


В.К.: Да. Така. На с. 174 да се опише подробно как е работила за Паневритмията и защо не е станала? Сега, вие описвате малко за този случай, когато нали трябва да се свали и приложи Паневритмията. Как е цялата история с Паневритмията, когато Учителят е настоял да се приложи? Весела: Един ден Учителят извика Милка и мен пред стаята му горе, пред неговата стая. И каза: "Сега вие като две свещи заедно ще светите в едно. Милка мисли за баницата за цяла година, а ти мислиш за баницата да е хубава само за днес. И ще отидете, казва в градината да предадете Паневритмията на учители по физкултура, които ще я разнесат в България и ще я предадат на цяла България Паневритмията." И на другия ден ние отидохме в парка, на една хубава поляна там, над езерцето. Малко по-настрана тъй. Имаше много студенти момчета и момичета, наредиха се в кръг, дойде Данко с флейтата и една китаристка, сестра. Аз имам снимка на кръгът, с Данко и сестрата и ние вътре с Милка. В.К.: Кой е този Данко, как се казваше? Весела: Ами един наш брат, който свиреше на флейта, възрастен. Брат на Симеонов. (Забележка: Данко= Йордан Симеонов. За него виж "Изгревът" т. VIII, с. 597-603.) В.К.: Това беше курс? Весела: Курс по физкултура на Паневритмията. В.К.: Това беше от министерството? Весела: Министерството на Просветата разрешило. Лулчев ходил и поискал да предадем Паневритмията и разрешили. И събраха курс, който щеше няколко време да (продължи). В.К.: Къде щеше да е? Весела: В Борисовата градина, от езерцето вдясно, така една поляна имаше хубава. В.К.: А те къде живееха тези учители? Весела: Те бяха от провинцията, в пансион някакъв. В.К.: Не е на Диана Бад. Весела: Не знам къде живееха. Но събраха се в градината. И ние влязохме в кръга и аз смятах, че трябва с Милка заедно да играем. Понеже има много упражнения по двама. А Милка ми каза: ти сега ще отидеш на другия край в кръга, а аз тука и ще играем единично. В.К.: Защо? Весела: Ама викам, нали трябва по двама. Не, не, ти там отиди. И започна Данко да свири и ние започнахме Паневритмията. Аз имам снимка, на която ще се види, че ние не сме заедно. Тя е фотографирана, това поне е доказателство. Всички са в кръг. И Данко свири. И на другия ден тя ми казва: не може, казва, да има два центъра. Ти ще излезеш отвън да играеш. Отвън, няма да играеш вътре в кръга. Викам добре, излезнах отвън да играя. Тя остана самичка да играе. Сега, така играхме, предавахме, обаче, аз отидох при Учителя да кажа, че Милка ми каза, да играя отвън. Че не играем заедно двете вътре в кръга. Той така малко сви вежди недоволно, нищо не каза. И Милка, като приключил курса, отишла да иска нотите на Учителя. И той замахнал и казал: "Никакви ноти! Никакви ноти!" Тя се разплакала. Учителят две години по-рано й е казал да предаде Паневритмията. Първо, тя много е закъсняла, и второ, не го послуша. И преди това, преди Паневритмията отишла и казала: Учителю, аз избрах 18 само от тези 28 упражнения да предам. Той казал: "Как 18?" Понеже, само които се играят единично, които се играят по двама не ги включвам. Щото тя иска да предава Паневритмията. В.К.: Да няма втори човек. Весела: Да няма втори човек. Избрала 18. В.К.: Тя да бъде ръководител. Весела: Тя да ръководи, да няма втори. В.К.: Щото ако сложи другите упражнения, трябва да бъдат двама човека. Весела: Двама човека. И тогава Учителят се разсърдил и казал: "Направете както вие знаете" и си отишъл, и я оставил. И затова тя не искаше мен. Сега. Какво се получи. Учителят не й дал нотите и нищо не излезе. Не се предаде Паневритмията. Той приключи с Паневритмията. (Забележка: Снимките на курсистите за Паневритмията виж в "Изгревът" т. XXIII, снимки № 102, 103,104.)


И когато аз видях, че нищо не излезе, аз не знаех нейното искане на музика, това всичко тя си го е правила, тя нищо не ми е споделила. Отидох при Учителя много тъжна и казах: Учителю, какво стана, защо? Защо не се предаде Паневритмията? И просто плача пред него. Аз знам причината, Учителю. Аз знам, че тя е на брат Лулчев ученичка. Той я научил да постъпи така. Аз ще отида при брат Лулчев и ще му говоря. Учителят каза: "Недейте, рекох", да не отивам. Ама как, Учителю, трябва да му се каже, може ли такова нещо. И той каза: "Е, отидете и после пак елате при мен." Да се върна при него. Аз отивам при Лулчев, сядам, и така си слагам, кръстосвам ръцете. В.К.: Отпред на гърдите. Весела: Да. Без да знам. Слагам си ръцете. И той по едно време идва и разправя: Виж това радио, то ми е подарък от царя, други работи хвали се, хвали се. И защо, казва, си се затворила така. Аз казвам не съм се затворила, седя просто така, несъзнателно съм се затворила. В.К.: Без да искаш. Весела: А той става и тръгва към мен да ме пипне по главата. Аз станах и се отдръпнах, не му позволих да се докосне до мен. И нищо не му казах за Паневритмията, ядосана си излязох. Отивам при Учителя и казвам: Учителю, нищо не стана. Той казвам, се хвали, че радиото му е от царя, иска да стане да ме пипне по главата, аз казвам, нищо не му казах. Аз викам, той ясновидец, той трябва да знае нещата. Учителят вика: "Гадател на боб, рекох." В.К.: Гадател на боб. Весела: Гадател на боб е Лулчев. Значи, подигра се с него. Гадател на боб, тия думи страшно ми се впиха в главата. Защото аз никога не съм го уважавала, никога не съм ходела при него, и смятах, че той е амбициозен и че иска да се сложи за учител, да съперничи на Учителя, което е смешно. Един Учител идва. Две глави не може да стоят на едно място. Несъвместим е. То се вижда какво прави със сестрите. Знаех го какъв човек е. И така, зная, че той не предава правилно думите на Учителя, а погрешно, че той държи на германците, не на руснаците. Докато Учителят искаше Русия да бъде на първо място в света, щото славянството поема великата мисия на света. И така се завърши Паневритмията. Ако беше се предала Паневритмията на българите, съвсем друга съдба чакаше България. Той изкриви оста на България, измести делото, работата на Учителя, като Милка ме изхвърли от кръга. Аз съм пратеник на Учителя, а тя е негов пратеник. В.К.: Изхвърли ви от кръга? Весела: Изхвърли ме от кръга. В.К.: И Паневритмията се изхвърли. Весела: И Паневритмията се изхвърли. В.К.: Виж какви са съотношенията. Весела: А тя 12 години лежа свита на кълбо, като запетайка. В.К.: Видях аз. Весела: Колената с главата, в колело стоя, 12 години лежа. И аз отидох веднъж да правя молитва за нея, жал ми беше като я гледах така болна. Аз знаех, че тя изкупва тази грешка. Много тежко беше. В.К.: Аз също я заварих и видях какво представляваше. Весела: Но най-страшното е, че на Николай Дойнов и на Нестор, на брат Нестор, които дойдоха при мен, да ме питат за случая, аз им го описах и им казах: Милка е още жива, отидете да я питате да ви каже, че тя ме извади от кръга и не излезе нищо. Те отишли и тя казала: Не е верно, че съм я извадила от кръга! Викам, братя, тя е болна и ви каза това! Как е възможно, казвам да ви каже това! В.К.: Имам снимка, доказателство. Весела: Аз не им казах за снимка, няма що да им доказвам. Те, щом са македонци вярват си на македонката, вярвайте си на македонката и на лъжата. (Забележка: Милка Переклиева и Нестор Илиев са македонци.) И сега Николай пише история на братството и ще пише за Милка, че тя е призваната да предаде, след като тя опропасти това дело, велико дело на Учителя. (Забележка: Аз го накарах да отиде при Милка и да запише всичко, което тя ще разкаже. Отиде и го записа на ръка понеже нямаше магнетофон.) В.К.: Сега, искам да кажа, че Николай това, което е написал, точно така го е написал, че тя е направила грешка, и че не е предала нали навреме. Щото Учителят казва: "Времето изтече." Весела: Да, тя много закъсняла, да. В.К.: Времето изтече, казва. Весела: Ето. Аз това го знам. В.К.: Но той не описва тия неща. Весела: Но аз знам само мойта опитност. В.К.: Но мен ме интересува вашата опитност. Весела: Ама това е истината. В.К.: Ами то е така, вие имате доказателството. Снимката, и въпросът е приключен. Весела: Да. В.К.: Така. Значи, Учителят след срещата с Лулчев ви вика, за да може да ви подпомогне и да ви откопчи от него и от всички ония влияния, които са от него, да ги изхвърли. Весела: Да ги изхвърли, да ме очисти от него, щото той правеше пакости.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ