НАЧАЛО

Новости в сайта | Преводи - Beinsa.eu | Контакти
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА

Галилей Величков ТОМ 4
Алтернативен линк

7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ

ЕЗЕРА

Изумрудено сини са 7-те рилски езера. За тях бленуват онези, които не са ги посетили, а за тях разказват с възторг онези, които са прекрачили последното каменно стъпало на дългата и стръмна планинска пътека. Това е един огромен плочест камък, огладен от далечни времена от буйните води и ледени отломъци. Накъдето и да погледнеш от това стъпало окото ще се зарадва на дивна красота, която може да предложи само една висока планина. Неповторима е красотата на циркуса, издялан от длетото на големи и тежки ледници, тогава, когато студът е царувал на нашето полушарие, а за тях напомнят бистрите и сладки води на езерата, по които често плуват късове от нестопени снежни преспи. Аурата на тези езера е здрава, хармонична, наситена с чиста мисъл и светлина. В нея здравето укрепва, душата се вдъхновява, а духът по-литва към творческите извори на Битието. Невидимите архитекти с естетично умение са подредили един неръкотворен храм с просторни салони за лекции, с акустични зали за вдъхновено музициране, с поляни за Паневритмия и с една каменна аудитория - Молитвения връх, откъдето всяка сутрин се очаква раждането на деня и милувката на първия слънчев лъч. Панорамата, която се открива от този каменен престол е величествена. Надалеч се простира широка и просторна долина, приютена между спокойно слизащи склонове, в които доминира свежо-зеленият цвят на боровите гори. А още по-далеч към хоризонта се нижат една след друга планинските вериги и облесени възвишения, които скромно заемат своите места около голямата Рила. Програмата на тази планина е написана. Понякога, след редица дни, през които светлината щедро раздава багри и живот, се зареждат дни, когато плътна, мъглива завеса скрива сътворения свят. Молитвеният връх тогава остава като едно единствено място, което напомня за познатия нам живот. Често млечно-бялата пелена забулва само долините, над които се извиват смълчани високопланинските вериги. Тогава небосвода е потопен в нюансите на синия цвят, който оцветява и езерата. Такива дни наричаме библейски, понеже напомнят Сътворението. Учителят е назовал някои от езерата с имена на стар и древен език. Махарзи е първото езеро. Елбур е второто. Третото езеро е Балдер-Дару. Четвъртото носи познатото име Близнака. Петото - Махабур, шестото езеро, подобно на човешкото сърце и затова носи името Сърцето, а седмото езеро е назовано Шемхаа. Достатъчно е да прошепнеш тези имена, за да се потопиш в един свят, одухотворен от присъствието на същества от по-висока еволюция, които обичат езерата, посещават ги и вземат участие в живота на Школата с присъщите им измерения. Тогава езерата стават обширна аудитория, в която си дават среща учениците на Учителя от физическия свят и от Невидимия свят. Всяка сутрин Молитвеният връх очаква тези, които искат да вземат участие в зазоряването, което е величествен прелюд към симфонията на деня. Внимателни и бавни са стъпките на учениците по тясната пътека към каменната катедра.

Капризите на времето не са в състояние да ги отклонят от изгрева. Мъглите и буреносните облаци вършат своята работа. Ако дъждовните капки се превърнат в снежинки, това пак не отклонява учениците, които са верни и последователни, устойчиви и изпълнителни на възприетите идеи. Обикновено съзерцанието е придружено с мълчание, което може да бъде озвучено от тиха песен, но лумне ли първият слънчев лъч, а заедно с него се понася шепнеща обща молитва, която се вплита в светлината и се понася към просторите. Всякога Словото на Учителя бе предхождано от прочет на стихове, или цяла глава от Свещеното Писание. А за да продължи след това мисълта на Христа, иде друг от авторите на прочетения текст в чудна беседа, произнесена с магнетичния тембър на Неговия спокоен и милващ глас. Тогава, когато Учителят говори, душата слуша и възприема. Словото Му е зов, който пробужда съзнанието. Мисълта Му извисява духа. Вдъхновеният подем е несъизмерим. Неговата Виделина става наша виделина. Завесите на цели култури и философски наслойки падат една след друга, избуява пред съзнанието същността на формите, тяхното съдържание и техния смисъл. Изгрява нещо ново. Новото може да бъде незначимо, малко, и все пак - величествено. То може да бъде малкото добро, втъкано в обикновеното ежедневие, може да бъде просветление на неизяснени проблеми и отношения, може да бъде творческа идея, може да бъде и героичен импулс, може да бъде и една нежна дума, един мил поглед, една светла мисъл, една добра постъпка. Новото, което се е родило заедно с деня на Молитвения връх, може да бъде и цяла съдба. Много са изявите на Новото, което внася очакваното Слово. То прониква в дълбините на съзнанието, за да бъде израз на разумен живот тогава, когато му е времето. Когато последната мисъл на Учителя отзвучи, всички изправени на крака изпяват заключителната песен и гласно произнасят молитвени формули, след което един по един слизат внимателно от каменната аула - Молитвения връх, за да се подготвят за богатата програма на ежедневието на лагерния живот. Изиграването на първите шест гимнастични упражнения се последва от подкрепителна почивка. При добри атмосферни условия може да се построи по-малък, или по-голям кръг от играещи двойки, за да прозвучи паневритмичната музика. Тогава Паневритмията се изиграва на отревените с алпийска трева поляни до езерото Балдер Дару, или на поляната до езерото Махабур, или над приветливото и скромно езеро на Чистотата. Паневритмията е тържество, в което учениците участват с ритмични движения и песни, подети от малък струнен състав. Паневритмията пробужда жизнените сили, прави достъпни до съзнанието онези енергии, които са необходими за неговото укрепване и пробуждане. Учениците знаят значението на тази паневритмична музика и се стремят да играят упражненията с любов и умение. С отговорност за плавност и пластичност, за красота. Ако деня е неделен, или някакъв некалендарен празник, Учителят подема Слово, което може да се приеме като продължение на утринната беседа, което се посреща с нескривана радост от всички. Кулминацията на възторга наближава своя зенит, изразен в химни на благодарност, които множеството изпълнява с пълен глас. В тези моменти обикновено отсъстват дежурните, които приготвят скромния и питателен общ обед, след който настъпват часове на свободни занимания, размяна на впечатления и мисли, разходки по езерата и пр. Много често около онези, които имат сръчни ръце и здрави миш-чци се събират приятели, за да вземат участие в подобрение общия вид на лагера. Укрепват се каменните стъпала, разчистват се пътеките, или заедно с Учителя решават не малки строителни задачи. Така се изгради не малък солиден заслон с покрив от плочести камъни, направиха се мостове от лежащи гранитни блокове върху течащите води на езерата. Така се каптираха изворчетата над езерото Елбур и Махабур, за да се превърнат в рядко красиви чешми, изкусно и майсторски изградени от бял кварц, носен от далечни кварцови леговища. Тези чешми и до днес радват всеки, които ожаднее, защото са подредени с усет към общата хармония на масива и околността. Благоустрояването на лагера е ценен фокус на общите усилия на по-силните и по-слабите. Подобни трудови инициативи винаги са допринасяли за утвърждаването на единството. Единството и хармонията се раждат при общата работа. Този метод на обединение, опознаване на съзнанията се прилагаше от Учителя с любов. А приятелите вземаха участие с обич и умение. Общата работа у едни пробуждаше песента и поетичното въображение, у други даваше възможност да се разгънат смели философски концепции, които могат да бъдат чест за всяка научна катедра. Винаги плодовете на общия живот бяха обилни. Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство. Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва. Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт. Програмата е грижливо подбрана и подработена. Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза, поезия и музика. Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя. Хармоничният отглас се понася на крилата на ехото от езеро на езеро, за да достигне до големите стени на езерните върхове. Понякога изпълнението е хорово, многогласно. Взискателното ухо на музиканта е задоволено от чисто и хармонично изпълнение. Общата песен допълва картината на вечерния огън, където програмата се превръща в богослужение, отслужено в неръкотворния храм на езерата. Последните санскритски песни на Учителя се изпълняват в полуглас, за да премине в шепот, когато се произнесат общите молитви. Динамиката на деня стихва. Огънят на кладата угасва. Настъпващата нощ зове душите в близки и далечни светове на безмълвието, където съзнанията продължават да градят бъднини. Мълчанието на настъпващата нощ е властно. То се налага по пътя на една жизнена необходимост, приета с любов и обич. Лагерът заспива. Приспан от единствената песен на вечерния полъх, веселото шумолене на поточета и водопади, или от неритмичния плясък на палатъчните платна, които се разиграват от най-малкия ветрец. Слънчевият ден е преминал в звездна нощ, прелюд към бъдното утро.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ