15. ОБРЪЩЕНИЕ

на

Павел Василев

към евангелистите-методисти в България

и към читателите на "Изгревът"

Скъпи братя и сестри в Христа,

Днес обществеността в нашата страна носи пораженията от 45-годишния комунистически строй. Няколко поколения от нашия народ, възпитани в атеистичен дух, сега приемат скептично и смятат за мит и легенда живота и делото на Исуса Христа и на християните като цяло.

Народът ни няма правилна информация (да не кажа никаква) по въпроса на вероизповеданията. След промените от 1989 г. нахлулите в страната ни секти потърсиха своето място в духовния живот на хората.

Православието, като национална религия у нас, наново получило подкрепата на държавната власт, поведе тотална война за цялостно отричане на всички, които не са от "правата вяра." Исторически присъствалите деноминации и духовни движения все още постепенно припомнят за себе си и се утвърждават.

Обръщайки се към всеки вас, читателите, искам да обясня, че текстовете за историческите предпоставки за реформацията и по-късно за възникването на методизма през XVIII век се налагаха като необходимост, за да стане ясно, защо методизмът даден отгоре, чрез Джон Уесли, се превърна в силно съживително духовно движение в християнството, не само в Англия, но и за човечеството.

Защо, именно, през XIX век, в периода на Възраждането на българската нация, православието, макар и получило духовната свобода не успя да даде християнските истини и Словото Божие'?

Защо Петър Дънов дойде на този свят в дома на православния свещеник Константин Дъновски, а израсна в евангелското-методистко семейство на сестра си Мария Стамова, мина през Американското научно-богословско училище в Свищов, Методистката семинария Дрю - Пенсилвания и Богословския университет в гр. Бостън, САЩ?

Защо проповедникът и ръкоположеният пастир Петър Дънов не остана в средите на методистката църква, а създаде Школата на Бялото Братство?

Петър Дънов видя и прие методизма като най-прогресивната и свободна църква, в която християнството намираше приложение в живота. Чрез методизма той проникна в същината на християнството, над която той изгради своето учение.

Петър Дънов запази много от методизма, но той даде новото, което ще присъства при идването на шестата раса.

Много евангелски методистки семейства се приобщиха към Братството

Те участвуваха в живота на Бялото Братство.

Те чувствуваха връзката, която остана между Методистката църква и Бялото Братство.

Сега за съжаление, тази връзка, това преливане от методистката църква към Братството и обратно почти не съществува.

Новите хора и младите в Методистката църква малко знаят за Бялото Братство и епохалната роля, която ще има Учението на Учителя. Присъства само отрицанието, което се насажда в обществото от православието. Тази конюнктура нищо не допринася за евангелизма, респективно методизма, за издигане на неговия престиж.

Методистката църква вместо да осъжда, трябва да се радва, че в България, чрез нея, се даде новото за духовното израстване на човечеството. Някои от тях отричат Учението на П. Дънов.

Ние всички, които вярваме в Бога, знаем, че сме в Неговата ръка и вървим напред в духовния си растеж. Няма време. Животът изтича страшно бързо. Да не се отклоняваме чрез упреци и борби.

Бог да ви благослови!

Павел Василев 14.05.2007 г.