9. Мария Андонова Стефанова
9.1 Мария Андонова Стефанова (по баща) и Маркова по мъж е родена на 18.11.1905 г. в град Сливен. Тя е шестото дете от голямото семейство:има 2 братя и 6 сестри.* Тя израства в многолюдно семейство при трудни материални условия.От малка е привикнала на сериозен труд и всичко, което го работеше, го правеше с голяма любов. Тя се омъжва и има 3 деца: най-голямата Райка, Стоян и Екатерина. Мъжът и е машинист, кара локомотива на Цар Борис III, и често закъснява в дома си. Живеели са до гарата под наем. Мария, която е абсолютно трудолюбива е принудена да взима работа от околните хора и да шие до късно, за да изкара по някой лев и подпомогне семейният им бюджет. Почти редовно си ляга към 24 часа, когато се прибира мъжът й. Една вечер мъжът и закъснява много, минава 24 часа, а тя уморена продължава да шие и се излъчва. Вижда пред себе си образа на Света Богородица,която и се усмихва и я завежда в салон, където около един човек, облечен в бели дрехи, бяла коса и брада, и светящи меки очи, имало група от хора, които пеели някакви непознати за нея песни, които много и харесали. Тя почувствала в себе си голяма лекота и душата й се изпълнила с неземна радост. Запяла и тя с тях. Това хубаво видение се прекъснало от влезлият в стаята мъж, който извикал учудено: „Мария, ти луда ли си, че шиеш на машината и пееш високо в тази късна доба?"
Мария веднага се връща в съзнание и му разправя за видението, което имала и мъжът и се успокоил. Легнали си да почиват и на другият ден Мария отишла в черквата и прегледала всичките икони, но никъде не открила образа на белият човек, който се запечатал дълбоко в съзнанието и. По това време брат и попада в плен и няма никаква вест от него дълго време. Тя започнала да търси ясновидец,
който да и каже нещо за брат и - да я успокои. Хората и препоръчали Любомир Лулчев. Като влиза в стаята му, тя вижда на масата му снимка с образа на белият човек. Мария веднага го пита: „Кой е този човек на снимката?" - „Това е Учителя Петър Дънов." -,,А знаете ли къде живее?" - „Да, на ул.„Опълченска" 66, отговаря брат Лулчев. След това Мария го пита за брат си. Той и казва, че той е добре, жив и здрав и скоро ще се върне в България.
На другият ден рано Мария отива на посоченият адрес и почуква на вратата. Излиза Учителя и я поканва в стаята си, където провеждат разговор повече от 4 часа. Мария си отива обновена, с повдигнат дух и започва редовно да посещава беседите на Учителя, изучава песните и почва да ги пее в дома си и прилага веднага чутото от Словото Му в живота си. Тя бързо се сприятелява с братята и сестрите и става с тях сякаш са от едно семейство.
* Виж « Изгревът» том VIII стр. 41
Тя умее много добре да готви и след създаването на братската кухня в 1927 г. участва като дежурна в приготвянето на яденето.
9.2 Разбира се, тя обръща изключително внимание на възпитанието на децата си. Учи ги на трудолюбие и силна любов към науката. Голямата и дъщеря Райка Маркова завършва музикалното училище със специалност цигулка и след това Академията - музикална педагогика. Тя става учителка по музика в гимназията. Омъжва се за Захари Василев, който завършва Академията със специалност изпълнител на флейта (пиколист).
Родът на Захари не приема Райка, и се отнасят враждебно към нея. А и родът на Райка не приема Захари. Тя ражда 3 деца: Александър, Мария и Георги Василеви. Захари работи в ансамбъла на МВР
като флейтист. Когато се оженва, Мария му казва, че над нас има един велик, разумен свят, който ръководи и направлява живота на всеки човек. Захари е надъхан материалистически от Академията и и казва, че може да е така, но той не вярва, понеже не може да го види. Не вярва и в прераждането. Мария му казва: „Слушай зетко, ако е Волята Божия, и аз си замина преди тебе, на третият ден след заминаването ми ще дойда и ще ти загася лампата."
След това му говори за Учителя, който си е заминал, но отгоре помага на всички страдащи, и когато се
намериш в трудно положение, помоли Го да дойде и да ти помогне. Захари отива с 3 годишният си син Александър на разходка в Княжево. Навлизат в боровата гора, в която детето си играе, а Захари сяда на една пейка, пред която имало локва от валелия през нощта дъжд.
Захари се обръща мислено към Учителя и го моли да излезе от ансамбъла и да влезе в симфоничен оркестър. Той се заглежда в локвата него и тя става като екран и в него вижда оркестър - израз на неговото силно вътрешно желание. Чува глас, който му казва, че скоро ще се реализира неговото желание: „Погледни пак картинката в локвата!" Той поглежда и се вижда облечен в черен фрак и бяла риза в оркестъра при флейтистите. Това видение става през пролетта. През месец юли закриват ансамбъла към МВР. През август той кандидатства като трети флейтист пикулист и влиза в оркестъра като втори флейтист с диригент Асен Найденов. В операта той работи 23 години и е много почитан и уважаван в оркестъра. Винаги първият флейтист, когато имало да се свири дует с флейтите винаги викал Захари да го придружава. Захари се надявал, че скоро ще стане първи флейтист. Идва един флейтист, който дори не завършил Музикалното училище, подкупва ръководителите, като им дава салами и суджуци и те го издигат за първи флейтист, а Захари остава излъган в надеждите си.
Тогава Захари се явява на изпит пред немска комисия с немски импресарио за първи флейтист. Издържа отлично изпита и го викат веднага на работа. Но той не може да напусне операта. Захари кандидатства с документите си в импресарската дирекция за отиване в чужбина, но цяла година чака, но няма никакъв резултат. Втората година отива при главният диригент Асен Найденов и го моли да го освободи, за да може да отиде да работи в Германия. Той му отговаря, че ако пусне него, целият оркестър ще тръгне след него. Захари се отчайва от безизходицата, в която се намира и мислено моли Учителя да му помогне. След разговора с диригента в коридора, той среща артистичният секретар Данчо, с когото били заедно в ансамбъла на МВР и го пита защо е така разстроен: „Захари, какво ти е?" Той му казва за отказа на главният диригент, и приятеля му го поканва да отиде следобед в кабинета му. Там, той написва молбата на Захари за напускане на пишещата си машина, поради това,че отива на работа в Германия. Данчо слага неговата молба между многото други документи и диригента я подписва, без да я погледне.
При завършване на сезона имат много важен концерт за лауреатите певци в препълнена зала. Диригентът изпуща оркестъра и той понижава с 2 тона. Захари за миг се сеща, че като пиколо може да даде горе верен тон и оркестъра тръгва след неговият тон и така спасява оркестъра от провал. След концерта при него идва партийният секретар и на ухото му казва да подаде документи за отиване с част от оркестърът на турне в Гърция. Захари му казва, че е попълнил документи, напуска оркестъра и заминава в Германия. Оркестърът се научава и повече от половината му колеги го изпращат до Орлов мост, откъдето взима рейса и си отива в квартирата си в Младост 1. Захари има право да доведе семейството си в Германия и жена му да работи подходяща работа.
9.3 За Коледа при него отиват Райка и Александър, и Райка се явява на прослушване за работа в хора на театъра. Одобряват я и я вземат на работа за следващия - есенен сезон, като и дават всички необходими документи, за да се оправи с напускането на работата си в България. Тя се връща в България радостна,че си е уредила въпроса. Но на 5.06.1980 г. тя получава телеграма в 22 часа, донесена от човек да се яви на прослушване пред главният немски импресионер на 6.06.1980 г. след 10 часа в зала България. Гръм от ясно небе. Райка намира щимовете с немските песни, с които се е явила на прослушването в Германия. Цяла нощ си пее тихо до сутринта. В 10 часа отива за изпита си в зала България. Разхожда се в градинката и се разговаря с Учителя, като Го моли да и съдейства да изкара изпита си. Корепетиторката - пианистката Лиляна Бонева я успокоява и подкрепя, като и казва, че ще мина лесно изпита и тя и подава верните тонове. Тогава пред Учителя обещава, ако отиде в Германия, ще е по-тиха от водата и по-низка от тревата. Изкарва прослушването и и казват: „Благодарим Ви. Вие ще работите при мъжът си." Тя им изпяла отлично няколко немски песни.
9.4 Синът на Захари и Райка, Александър завършва Академията по флейта, но не му дават да работи в Германия, но го връщат в България, където по разпределение го изпращат в Кърджали, но мястото било заето и остава без работа.Намират му работа за есенният сезон в Германия и започва да работи. Но, за да остане в Германия, трябва непременно да се ожени и той се оженва за немкиня - негов най-голям враг. Захари няма пари за сватбата и се обръща с молба към свой колега германец да му даде малко пари. Той му казва: „Веднага ще ви услужа господин Василев", и му дава няколко хиляди марки. Захари му написва разписка за парите, а той му казва: „Няма нужда от разписка господин Василев, ние сме колеги и трябва да си помагаме."
9.5 Захари почва да преподава на младежи по флейта. Написва отличен учебник по флейта и си купува сребърна японска флейта. Скоро връща борчовете си. Неговите роднини постоянно искат помощи от него, макар че като идва в България през лятото ги отрупва с подаръци. Те го карат да взима от Германия използвани коли, които те да продават в Пловдив. Захари изхарчва много пари по тях в ущърб на семейството си. Постепенно, както казах на Райка му идва акъла в главата и прекъсва връзките си с тях. Павел му казваше като малък „чичо Сухар", а аз - наборе - родени сме и двамата 1932 г.
Той направи разработки на братските песни и Паневритмията за 2 цигулки и пиано.Много хубаво пишеше нотните текстове. Като прекъсна отношенията си с рода си, те атакуваха Райка с магии, и тя се разболя и няколко месеца беше в болница. Сестра Мария и готвеше, а Захари и носеше яденето. Като работи в оркестъра в Стендал, през пролетта на Захари се подува десният палец и той много мъчно свири. През ваканцията идва в България при Мария Маркова. Отива на мястото на Учителя и сърдечно Му се помолил да му помогне да оздравее десният му палец. Молбата му се чува и на другият ден палеца е нормален и той свободно свири на флейтата. Благодари на Учителя и тръгва за Германия да работи.
Най-силни атаки набора има от сестра си. Тя си заминава и от другият свят го атакува жестоко и той получава инсулт, парализа и изпада в кома. Германците имат много добри лекари и болници. Обажда ми се Райка по телефона за безнадеждното му положение и аз й казах, че ще се оправи - ще възкръсне. И това стана за чудо на немските лекари. Преди това аз го предупредих да се откаже от старият си атавистичен навик да пуши, защото той ще го доведе до задух и други болезнени състояния. Захари възкръсна, оживя по нареждане на Учителя, постепенно се оправи и взе да говори завалено. Мъчно се движи с количка. Райка го гледа като малко дете. Понеже много се интересува от положението в България, а там нямат (в Стендал) никаква информация, Павел - сина ми започна да му събира вестници с по-важни случки тук в живота и му ги изпраща по пощата. Захари по цял месец ги чете. Чиновниците от пощата в Германия протестирали, че много големи и тежки пакети изпращаме и Павел взе да ги разделя на две. Най-после аз му казах да не му праща повече вестници, защото само се ядосва от бъркотиите, които стават тук. На моя рожден ден Павел го докара с колата и количката му в багажника на вечеря. Заведохме го до Метро и го разгледа. Води го и на зъболекар.
9.6 Синът на Захари, Александър създава в Германия оркестър, на който той е душата и диригента. Може да свири на всички инструменти и правят турнета. Ражда му се син Юлиян. Жена му е поставена да го шпионира и му пречи в работата.Той разбира всичко. В минали прераждания тяхното семейство е живяло в Рига и са били богати с много имоти и много врагове, с които семейство Василеви се среща в Германия. Тези техни врагове решават да ги унищожат като им пречат системно във всичко. Най-лошо се отнасят българите (комунисти) към тях. Опитват се да пречат на Сашо, но целият му оркестър го обича много и го поддържа във всичко.Преди няколко прераждания Захари е бил дете на Райка и тя го е изхвърлила на улицата като безпризорен. Той се омъжва за нея и иска да си отмъсти за миналото и се отнася много зле към Райка, а и целият им род и е враг. Тя е бременна със Сашо и стига до положение да иска да се самоубие - да се хвърли под влака. Това нейно притеснение се предава на детето. Тя много мъчно изживява примиряването на двата рода. Като ходех в тях и виждах състоянието, казах и, че тя е стълба в семейството и всичко, което става в него ще се отнася до нейната глава.
Учителят ще и помогне Захари да промени характера си и да почне да я обича и понеже не го е отгледала в миналото, сега на стари години ще го гледа като малко дете, което прави и сега. Александър заболява и се явява тумор в мозъка му. Той е изключително музикален и от ангелската йерархия и решава да се пожертва за семейството си, за да останат членовете му да живеят. Казах на Райка да не му правят операция, защото ще си замине. Тя, объркана от трудното положение, в което се намира любимият и син, се съгласява на операция и той си заминава на 2.11.1993г. на 35 годишна възраст.
Това е страшен удар за Райка, но ръцете на престъпниците се връзват и Сашо отгоре ги пази. Почва редовно да им се изявява. Когато Райка е много тъжна, той запалва осветлението, или включва телевизора, по който свирят любими негови мелодии и после сам се самоизключва. 3 пъти спасява брат си Георги от саботажи с колата му. Когато някой път Георги бърза за някъде, а колата му не запалва, вика Сашо, и веднага пали и тръгва. Последният път с писмо предупредих Райка за голяма опасност, за катастрофа с Георги (той работи с един голям ТИР). Всяка събота той ги разхожда с колата си. В нея били и внуците Рая и Матиас. Враговете му залели с течност рамото на лявото предно колело. Георги кара бавно при някакви магазини, колелото пада, но колата не се обръща и Георги я спира веднага, и ги качва на такси да си отидат. Преди това Сашо го задържа да отиде до колата си и в това време тя пламва и изгаря, но Георги не е излязъл от дома си - сложена запалителна система с часовник.
9.7 Дъщерята на Райка - Мария не и дават да следва и тя е принудена да се омъжи за един груб немец и така с немската фамилия учи в консерваторията в Лайпциг и завършва пеене и става певица. Мъжът и е крайно немузикален и е против нейната работа. Ражда син и дъщеря: Матиас и Рая. Немецът я упреква, че децата не били от него. Тя му казва да направят проверка по кръвта, но той да плаща за опита. Тогава той се отказва. Бил е много против второто дете и я карал да абортира, но тя ражда Рая. Мъжът и не я е пускал да ходи до майка си и баща си, до брат си и бил много против българите изобщо. Аз и писах едно дълго писмо по въпроси, които ми задаваше, че до една година ще се разведе с него и ще се освободи от това робство. Мъжът и взимал и от нейните пари, по цяла вечер пиел бира в кръчмата.Точно, когато искал жена му да абортира, седнал да пие с някакъв китаец. Един германец направил бележка да не пие с този чужденец. Той му отговорил, че това не е негова работа. Като тръгнал за дома си двама германци го нападнали, набили го хубаво и му пукнали главата, и тогава дал съгласието си Мария да роди детето, с което е бременна. Аз и писах, че небето ще и помогне и така стана. Мъжът и се разстройва психически. Тя започва да си крие парите, за да не ги пие мъжът и. Той и крещи, вика против нея и започва да я души, тя вика и я спасяват и той напуща домът и. Сега са в процес на развод.
9.8 Синът на Райка - Георги Василев изкарва казармата и се обажда на майка си по телефона. Веднага я викат от операта и я пита какво да прави. Тя му казва да отиде при един комунист, приятел на Захари да му съдейства да го пуснат в Германия. След седмица Райка пак я викат на телефона и пак се обажда синът и казва, че човека при когото го пратили не му помага, а му пречи. Райка се помолва и му казва да опита сам на Дирекцията при Лъвов мост. Отива и успява и заминава в Германия. Там посланикът казал на Райка да си отиде в България и сам да си изкарва прехраната и да не е готованец при майка си и баща си. Намират му работа и той прави опити 2 години да следва, но българите там, които завиждат за големите успехи на Захари, всячески му пречат и той не може да влезе в университета. Георги се отказва от следването, той е много добър и става приятел с много германци, и те го насочват да следва специален курс за шофиране на тежко товарни тирове. Той завършва отлично курса и му поверяват един нов ТИР с който цяла седмица обикаля Германия и е свободен в събота и неделя, когато разхожда родителите си. Подтикван от Сашо създава подобно на него оркестър и репетират редовно. Има си приятелка - германка, която напуснала мъжът си, понеже редовно я биел. Обикнала Георги и го гледа като дете и му помагала във всичко.
9.9 Любимият син на Мария Маркова,* Стоян Марков се учи отлично и завършва гимназията. Една от преподавателките му казва, че той е изключително умен и ще стане професор. Казармата променя този му светъл път. Отива да отбива военната си служба в Телиш, в авиацията - 3 години. Там го пребиват от бой и отива в болница. Дълго време не се обажда и Мария с Райка отиват в Телиш да го видят. Намират го в болницата в тежко положение. Разболява се психически, но той постоянно говореше срещу терора и безобразията на комунистите. Аз съм говорил с него и го посъветвах да си мълчи, но той е изживял много тежко нещата. Комунистите го пратиха в психиатрията в Курилово. Сестра Мария често го посещава и му носи храна. След години той не можеше сам да се оправя и го освободиха, и той взе да живее в апартамента, който получи срещу домът им на ул. „Тотлебен". Мария по часовник точно му носеше сготвена храна сутрин, обед и вечер. Понякога той я блъска и й се кара (духовете в него), но Мария го търпи, докато Екатерина го изтегли в САЩ и там го пооправиха в болниците им.
9.10 Екатерина Маркова завършва литература и става учителка. Живееше с майка и Мария в къщата на Тотлебен, където аз често ги посещавах. Омъжи се за един Пирин, с когото никак не можеше да се разбира. Роди син Богомил и дъщеря Надежда, които ги отглеждаше сестра Мария. Бяха се разделили с мъжът си, но той пак се присламчва към нея и забременява трети път. Идва Райка и решават да абортира. Оттогава напълно прекъсва връзките си с Пирин. Срещу старата им къща и мястото им дават 2 апартамента, но най-малката им леля Милка се намесва и дават още един панелен апартамент за Райка и стават 3. Понеже Райка намира, че малко им е дадено за това място на основна магистрала и до трамвайна и рейсова спирка, отива в съвета и търси правата си. Иска да и върнат старата им къща, която не била разрушена още и мястото им.
*Мария Маркова има три деца: Райка. Стоян и Екатерина.
Те и казали:" Добре.щом върнете трите апартамента, ще ви върнем мястото." Райка им казала: „Ние сме ги платили". Тогава млъкнали. Екатерина създава една дисидентска група и към дома й се отправят стотици писма с молби от хората, пострадали от комунистите и търсещи подкрепа. Екатерина я викат 40 пъти в Милицията. В Пловдив за някакъв митинг я арестуват. Тя имаше приятел от Братството, когото много тормозят в къщи, че е от Братството и жена му го изгонва от дома му. Той отива в гората и се обесва. Екатерина ми съобщи, и аз отидох при нея. Слязох от трамвая на площад „Македония" и по улицата, покрай градинката и излязох на улицата и видях, че от към гаража идва Христос със строго изражение. Срещнах Го и Го попитах: „Господи, къде отиваш?" - „Отивам да спася една душа да не влезе в животинското царство." Христос се изгуби. Това беше тази страдаща душа, която от голям тормоз се обеси.
Екатерина работи в хотел „Шератон" и успява да даде едно писмо на американка, говорещо за лошото положение, в което се намират българите в момента. Американката го разпространява по медиите на целия свят./.Правителството е много засегнато от разпространеното по света сведение и написва във в. „Работническо дело" на края в едно малко място, че някои преследвани хора могат да напуснат България, между които е и Катя Маркова. Райка прочита съобщението и веднага съобщава на сестра си. Тя отива в Австрия с цяла група българи, но към нея се прилепя един агент, провокатор - д-р Христо Сватовски (психиатър). Австрийците ги питат къде искат да отидат и по настояване на приятеля й Сватовски отиват в САЩ заедно с децата. Живеят в Ню Йорк и след 2 години Катя разбира, че Сватовски взима 3/4 от емигрантската помощ за тяхното семейство и той ги е ограбвал през това време. Катя взима децата и отива в Буфало, където работи в една библиотека и още живее там.
9.11 С Мария Маркова се запознахме в 1939 г. на големият събор на Братството. Тя посещаваше редовно беседите и участваше в братският живот. Имаше много приятелки между сестрите. През 1944 г. мъжът на най-малката й сестра Милка - Георги Александров Добрев попада в плен при германците. Веднага Димитринка с Мария и Милка отиват при Учителя и го молят да съдейства да се върне от плен мъжът на Милка, за когото тя много плаче. Учителят им казал, че ако Георги се върне няма да е добре за дъщеря и Цанка, а ако остане там, всичко ще върви добре за детето. Милка настоява, и мъжът и Георги се връща в България. Цанка в 10 клас заболява психически и цял живот не е добре. Това са резултатите на непослушанието на Бога.
Подобно е положението и със сина на Катя - Богомил, който заболява психически, но американците го оправят в своите институти и той завършва висше образование по самолетостроене. Писа ми няколко пъти, но понеже слагал в плика и долари, писмата не стигаха до мене. Изобщо има много лабилна психика. Сестра му Надя също учи добре и всяко лято идваше на гости при баба си.Тук имаше приятел много по-голям от нея и висок, за който мислеше да се омъжи, но разликата в годините е голяма и него не го пуснаха в САЩ и отношенията им престанаха, особено като си замина Мария и тя не идва в София.
Както споменах всяко лято Захари и Райка посещават сестра Мария и и помагат. Тя беше добре и често посещаваше мястото на Учителя и носеше и сготвена храна, която раздаваше. Беше изключително гостоприемна и ни посрещаше много добре, когато и отивахме на гости с Елена и Павел. Катя както казах взе Стоян в САЩ и баба Мария нямаше вече едно постоянно сериозно задължение да го храни. Тя от възрастта - 90 години, почна да лежи и да си почива. Беше много сензитивна и като я гледаше Надя през лятото на 1997 г., често става посред нощ и готви ядене няколко тенджери с ядене, защото ще и дойдат гости. Действително идваха и гости, но невидими, които не ползваха яденето, а Надка и приятеля и го ядяха цяла седмица. Често вареше по цяла тенджера кафе и няколко пъти изкипява и те по цял ден чистят мястото, което е залято.
Обикновено като и отивахме на гости Елена приготвяше хубава баница, която я изяждахме общо. Като отидохме веднъж при Мария, Надежда ни се похвали,че баба Мария се укротила и не готви вече посред нощ, а само почива. Аз я оставих в хола и отидох в стаята на баба Мария, която се беше излъчила и не даваше признаци на живот. Аз я погледнах между очите и изпратих силна мисъл към душата и, тя отвори красивите си сини очи и ми каза: „Ама ти си ми дошъл на гости, ще стана да те нагостя." Скочи и отиде в кухнята и приготви ядене, което с баницата хапнахме. Възстанови се, не беше яла няколко дена. При нея имаше много квартирантки, които я ограбват - крадат лъжици, ножове, чинии и други. Катя, като беше в София ме попита за сестра Стойка - дъщеря на Златка от Айтос. Аз и казах, че познавам майка и и баща и. Те са много честни и добри хора. Катя взе като квартирантка и досега продължава да живее в квартирата и и да я пази. През есента дойдоха на смяна Захари и Райка, които се пенсионираха да гледат Мария.
През март 1998 г. Учителят ми каза веднага да отида при двете Марии - Шопова и Маркова. Отидох при Маркова (за Шопова съм описал). В хола заварих Захари и Райка и подехме разговор. Аз прекъснах и им казах, че съм дошъл да видя сестра Мария и отидох в стаята й, и видях, че е в кома. Пратих и мисъл, но тя не се върна. Разтрих и малкия мозък, въздъхна, взе да диша и отвори сините си очи и ме погледна. Нямаше сили да говори. Изправихме я на леглото и постояхме около нея. Мария обичаше много Екатерина, а с Райка имаше по-студено отношение, имаха някаква карма да разрешават от миналото. Ние с Еленка си тръгнахме, а тя легна в леглото си да си почива. По едно време прави опит да се изправи, но не може. Райка я вижда и казва: „Мамо, ти искаш да седнеш, аз ще ти помогна", и я повдига и завива с одеялото. Мария я прегръща и Райка и така стоят прегърнати повече от час и Захари ги наблюдава.
Учителят ми каза, че те двете имат да разрешат някаква карма, и трябва да живеят един цял живот в бъдеще. Той ме изпратил да я върна в живот и като се прегърнали и стояли повече от час, кармата се разрешила и в бъдеще ще се срещат като добри приятели - братя и сестри. На другият ден - 14.03.1998 г. тя напусна този свят.
Отидохме с Елена и се простихме с този голям труженик на Божията нива, с това голямо любящо сърце, което започна да тупти в духовният свят. Брат Захари дойде в нас и аз му дадох молитвите за заминал и той започнал да ги пише. На третият ден сутринта към 5 часа довършил молитвите и лампата на масата пред него изгоряла. Тогава той си спомнил думите на Мария Маркова, че ако си замине преди него, в третият ден ще му загаси лампата.
В деня на погребението аз с Албена, Николай и други приятели отивахме на Мусала да посрещнем пролетта. След обед преди заслона „Хималай" Албена изтърва едната си ръкавица и вятъра я духна надолу. А по въжето горе трябват две хубави ръкавици.Свалих раницата и таман наближих ръкавицата, вятърът я отнесе по-далече. Сетих се и извиках: „Марио, не си играй с мене. Спри ръкавицата да я взема!" Ръкавицата остана като закована, макар че вятърът се усили още повече. Взех я от снега и благодарих на Мария за доброто, което ми направи. Точно тогава я погребваха.Предадох ръкавицата на Албена и я помолих да внимава много, защото ни чака изкачване по въжето.
