XXV.
Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев
1. Братът е цяла легенда - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 21.10.2002 г.
Бог е Любов!
21.10.2002, France
Здравей, Вергилий!
Получих писмото ти, с всички обяснения, както и последния там на „Изгревът”, Много ти благодаря. Огромна работа вършиш и няма кой друг да я свърши! Да си благословен от Бога и Учителя! Всеки ден се моля за тебе да си жив и здрав още дълги години, за да свършиш огромната си работа! А да имаш и пари, че е много скъпо издаването! Бог се грижи за тебе и ти помага! Радвам се и за концертите - рецитали, които организираш! Браво! Бог е с тебе!
Колкото до материала ми за брат Любомир Лулчев, ще кажа, че е личен и много дискретен. Оставям те да прецениш дали ще го включиш и как.* Аз от моя страна, избягвах имена, има най- вече майка ми, аз и синът ми Благовест. Защото чрез мене говореше братът. И най-вече е давал съвети за мене и моя труден живот в този период. Много ми е помагал. Говорил е и на майка ми, много нежно и с любов, като все й е помагал. Тя трудно преживя заминаването на баща ми Крум през 1976 г. И всяка година на годишнината му едва оживяваше. Този велик брат й помогна да добие свобода на душата си и да продължи да живее за славата Божия, но вече като свободна душа. Много помагаше и на сина ми Благовест, като го наричаше „моя приятел”. Много от говоренето му е в стихотворна форма и трябва да се даде така. В тези негови речи от отвъдния свят няма пропаганда, защото са лични и никой досега не ги е чул. Така че те не са нито за слава, нито за чест и почит, защото има и много критика, както и много стимул и подтик за успех в трудностите. И всичко е пропито с много човечност и любов! Някога говори и Учителят! Че защо не? Той е жив горе и когато реши, се изявява, особено когато някой от учениците Му е в трудност и в беда! А също и при някой специален случай - като празник! Че Той винаги е във връзка с учениците Си, над които бди и ги ръководи!
__________________________________________
* Този материал е изваден от касетофонен запис, от 7 касетки, странирани като страници от „Изгревът” от 110 страници, разработен по заглавия от мен и подготвен за печат. Поради големия обем на този материал, той засега не се включва. Озаглавен е „Братът е цяла легенда”, (бележка на съставителя Вергилий Кръстев)
Има и някои разходки в Астрала - приеми ги като видения или сън! Важното е, чете разкриват донякъде живота горе, в невидимия свят! Че нали всички големи писатели, и Виктор Юго, и Жул Верн, така са писали, като са имали видения за бъдещето?
Има и някои закони и обяснения от брат Лулчев, и то много важни закони и принципи! И загоре, и за физическия свят. И ако тези „разговори” допълват образа на този велик брат Лулчев - нека да се включат! Стига се е говорило лошо по негов адрес! От разговорите се вижда неговото високо ниво горе, ранга му, безпределната му преданост към Учителя, като разкрива и своя вътрешен живот, за който никой не знае. И че е бил готов и в ада да влезе и да срази тъмните сили, които са искали да смущават Учителя и Неговата работа. Вижда се безпределната му вярност и преданост към Учителя и любовта пък на Учителя към него. Та този брат много години (почти 20 години) все край майка ни беше и то 24 часа в денонощието. И неуморно й помагаше в беди и съветваше. А колко е помагал и на мене!* То се вижда от разговорите. Защото аз бях в много трудно положение в брака си и се разболях и имаше опасност и за живота ми. Така че аз много благодаря на този брат Лулчев за помощта му и съм длъжна да изтрия позора над него.
Правил бил грешки! Да! Вярно е! Че кой не е правил? И колкото по-високо стои човек, повече и грешки прави. Ио този брат е бил връзката на Учителя с обществото и с правителството. И защо не някой друг, а той? Учителят го е избрал като най-подходящ! И това уважение към Учителя! Събувал си е обувките, когато е влизал в приемната Му, и когато Учителят му е давал някаква важна задача, винаги е козирувал като военен, с чувство на отговорност: „Слушам, Учителю!” На него Учителят е възлагал едни от най-трудните задачи. Връзката с царя, с някои министри и генерали, също и при спасяването на евреите. Учителят казва: „Доведете ми Лулчев!” И на него възлага задачата веднага да намери царя и да се отмени заповедта за отвеждането на евреите в Полша. И тук брат Лулчев изпълнява „отлично” задачата. И България е единствената страна, която спасява евреите от смърт.
А колко комунисти спасява от смъртта този чуден брат! Едната от тях е Цола Драгойчева, която за „благодарност” по-късно потвърждава осъждането му на смърт, като близък с Двореца. Кой друг е направил толкова много за страдащите и гонени комунисти?
Освен това, този брат е имал огромни знания по окултизъм, хипноза, френология, астрология и ясновидство. Владеел е природни сили и лесно се е справял с враговете си. Те са треперели от него. А и досега има хора, които се страхуват дори името му да произнесат. Умеел е с пръчка да намира води - силен магнетизъм е имал.
Освен тези си качества и култура, той е бил и писател, и поет. И сега, и сега, много от разговорите си ги дава в стихотворна форма. В моя албум - книга от песни има една песен – „В планината”, която директно той ми ядаде, и се говори в мъжки род. А песента „Възкресение” написах според малката му книжка „Възкресение” и я посветих на него и неговия светъл път. Сигурно с удоволствие някои са прочели романите му „Генко Орлето”, „С Христа”, „При адепта” и много други. Прилагам фотокопие на тези две песни.**
На „Изгрева” имаше един брат, казваше се Аню***, военен ли беше, не помня. Живееше със сестра Симаня. Той беше събрал огромен материал за брат Лулчев и искаше да издаде книга за него. Но после какво стана, не зная, милицията ли му взе материалите - нищо не издаде.****
И още - кой е този ученик на Учителя, тъй верен, който преди изпълнението на смъртната си присъда повиква Учителя на разговор, там, в килията на затвора, и Учителят идва и братът му казва: „Учителю, ще направя каквато е Волята Божия”. Какво смирение! И когато Учителят му обяснява, че може да се спаси, но ще трябва да се преражда още два-три пъти, за да ликвидира с кармата си, а ако приеме насилствената смърт, заплаща кармата си, брат Лулчев веднага приема по-трудния път, а именно смъртта. И още същата нощ, след полунощ, присъдата е изпълнена. И понеже братът е имал много приятели, някои са го издърпали в коридора, за да го спасят, казвайки: „Ти ни спаси от смърт, сега ние - тебе!” Но той отказал, верен на решението на Учителя, като казал: „Не, аз с групата ще вървя!” И успява да отвори очите на всички осъдени на смърт с него, да не се плашат, и ги подготвя за невидимия свят. Та този брат е цяла „легенда”. Дава часовника си на войника, който ще стреля в него, и му казва: „Да свършиш добре работата си и да не трепери ръката ти!” А на групата осъдени чрез разстрел казва: „Братя, не бойте се! Сега сме тук и само след миг ще сме в Невидимия свят и аз ще ви водя!” Какъв пример на безстрашие и героизъм! На себеотрицание! И на вярност на Учителя! Моите думи са бедни да опишат този героичен и светъл път на брат Лулчев, но смятам, че с тези няколко семпли редове за него ще се прекрати завинаги злословието по негов адрес. А може би е и от завист! Че кой друг в това Братство свърши толкова много работа за Учителя? Отговорете на този въпрос.
С уважение: Величка Няголова
* Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 543 ÷ 547. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
** Прилагат се на ксерокс-копие тези две песни от стр. 123 ÷ 124 и стр. 222 ÷ 224 от „Песни” на Величка Няголова.
*** Аню = Йордан Андреев.
**** Виж „Изгревът”, том VIII стр 615, 619; том XX, снимки 50 ÷ 51, 636,64а, б; том XX, стр. 233 ÷ 235. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)
Забележка на съставителя Вергилий Кръстев:
Според разказа на Тодор Маринчевски е имало един агент на милицията, художник, изпратен при Йордан Андреев и се е внедрил при него, като негов близък. Той е знаел, че Аню подготвя материали да пише биография на Лулчев, Накрая го предава, прави му се обиск и му се взимат всички материали от милицията. Аню знае кой е предателят, защото предварително го е предупредил, че тук се заплаща с живот и смърт. Минават 6 месеца след обиска и внедреният агент, бивш познат, отива при Аню да му иска прошка. „Аню, аз те предадох. Аз съм агент на полицията. В момента съм болен от рак и ми дават 6 месеца живот. Съжалявам за това, което сторих.” Аню е мълчал. Онзи си отишъл и след 6 месеца умира. Аню продължава да живее, разказва случая на Маринчевски и аз го предавам, за да се знае колко струва предателството, както на Изгрева, така и в живота на хората. Според Учителя най-строго се наказва шпионинът, както на земята, така и в невидимия свят. Прошка за него няма. А аз шпионите ги заварих, и сега са около мен и в мен! Как така? Ето така. Виждам, че присъствуват.
2. Две песни от Величка Няголова
В планината
Когат' съм в планината,
навред, де поглед лети,
пред мене се разкрива
неземна, дивна красота!
(2)
И виждам връх изправен
пред мене мощен да стои.
Той сякаш кани ме: „Ела,
свържи се с моите същества!"
(2)
И щом се аз изкачих,
душата ми се изля,
видях неземна красота,
почувствах аз вселената!
(2)
И разговарях тихо
със светлите същества,
в сърцето ми любов преля,
щастлив съм в тебе, планина!
(2)
Възкресение
3. Биографични данни за Любомир Лулчев
Величка Няголова
Ще се опитам да дам една кратка биография на брат Любомир Лулчев, която съм записала в една моя тетрадка.
Брат Лулчев е роден в гр. Кнежа на 1 ноември стар стил, 1896 г. Учи във военно училище и става офицер. След това е избран да следва в Англия за авиатор и става авиатор.
Имал е още двама братя, а може би и две сестри. Учил в Румъния медицина две години и не завършил. После завършва авиация в Лондон, Англия, Работи като военен, офицер. Имал е чин полковник. През 1923 г. го раняват в стомаха. Остава едно парче куршум, за което после го пенсионират по инвалидност.
Женен е, оженил се е за жена от аристократичното общество - Гела, чийто баща е бил също военен. Гела е била светски човек и е обичала увеселенията и приемите. Той живял при жена си в града, в София, и постепенно-постепенно загубил желание да посещава тези приеми и започнал да се скрива в сутерена и да чете. А по-късно, на 14 август 1927 г., той идва да живее на Изгрева, в бараката при брат Антоний. Той приписва тази барака на Антоний, а след това Антоний го изгонва. Братът веднага напуска къщичката и тогава отива да живее при сестра Невена Неделчева, в нейната барака. Издържа я със своята пенсия, а тя му готви. Тя се е държала не винаги коректно с него.
Преди това си заминава неговата жена, Гела. Тя имала една приятелка, бедно, просто момиче. С тази приятелка тя била неразделна. И слугиня в къщи, помагала й в къщи. Жена му Гела била добра, интелигентна жена. Дъщеря на богати хора, единствено дете, бащата е бил генерал. Тази нейна приятелка, бедно и неучено момиче, свирела при нея на пианото й. Братът предупреждавал жена си да не дружи с тази жена, но тя не го слушала. (Тя всъщност за нищо не го е слушала.) Това момиче решава да си купи пиано и като нямала пари, решава да открадне бижу от богатата си приятелка, защото знаела къде тя държи своите бижута. Но как да открадне бижуто? Тогава тя се решава да извърши престъпление.
В деня на престъплението двете приятелки отиват при брата на Изгрева, минават през парка, ядат долу, на моста, кебапчета, и после отиват. Братът предчувства нещата. Той казва на жена си да остане тази вечер при него. Но тя отказва. Братът настоява. Тогава нейната приятелка, понеже вече е решила как да действа и сътворила плана си, за да открадне бижуто, се престорва, че е болна, присвива се, че й е лошо, и Гела казва на мъжа си: „Как да я оставя болна?” Тогава братът предлага да я заведе долу, в София, в дома й, и след това той да отиде и да доведе жена си отново в къщичката си, в бараката си, на Изгрева. Но жена му отказва категорично. Вечерта момичето, подпомогнато от майка си, извършва престъплението. Гела бива убита зверски и цялата преса пламва. Вината за убийството, разбира се, пада върху брат Любомир Лулчев. Той бива задържан в затвора десет дена под арест. И той казал: „Втори път вляза ли в затвора, няма да изляза.”*
Братът жалил жена си три години и ходел с брада.** С жена си нямали еднакви идеи. Тя не възприемала неговите идеи, не го слушала в нищо. Той не обичал баловете и посрещанията в дома им, на които бил задължен да присъства. Той се скривал в сутерена и четял. Жена му казвала, че не знае къде се намира. Но веднъж един офицер го намерил, открил го, и казал на всички. Гостите казали: „Щом чете в сутерена, не го безпокойте!”
* Виж раздела „Убийството на „дъновистката” Ангелина Лулчева от „Изгревът”, том XXI.
** Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 60, 61 а, 61 6, 61 в. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
Брат Лулчев в миналите си прераждания е бил Соломон, по-късно е бил Пилат - този, който осъди Христос. Имал е важни прераждания в живота си, имал е много големи знания.
Помагал е и на бедни. Три хиляди лева от пенсията си давал за храна, 2000 - за бедни и 500 - за авиаторска литература. Знаел е добре и окултни науки - хиромантия, философия, астрология и други. Имал е богата познания в много области.
Непрекъснато е имал да изплаща карма с жени - защото още като Соломон е имал 300 жени и 600 наложници. Преследван е бил непрекъснато от жени - като например Елена Андреева, която много го е обичала, стенографката на братството, и с която по-късно той се разделя; Невена Неделчева - с която също е дружал и живял дълго време при нея; Веса Колева и други, които са го обичали. И той е бил строг, достигал дори и до жестокост. С моята майка също имал много добри отношения, но с нея се е държал добре, като приятел.
Като живеел при Невена Неделчева, при него са идвали хора. Невена ги е гонела и хукала, държала се е лошо с тях. Накрая, по настояване на Учителя, тя отива в Скопие, Македония, учителка, и остава там две години, където се разболява и едва оживява. След като се завърнала, тя била пак болна.
През ноември 1944 г. го арестуват, като Невена Неделчева и Методи Константинов го един вид предават на властта - казват къде се намира, в коя барака е.* Методи имал аспирации също към Невена Неделчева.**
* Виж „Изгревът”, том IV, стр. 490 ÷ 492.
** Методи Константинов е също голям любовник. Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 348, № 6; стр. 570 ÷ 571. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
Срещу 1 февруари 1945 г. го екзекутират, след като по новините казали присъдата. Той е бил с група от видни, правителствени лица, и всички са били осъдени на смърт. След като по новините са казали присъдата, по радиото, в 12 часа. През нощта в 12 ч ги екзекутират.
Преди да стане това, братът поканва Учителя, Който идва при тях. Брат Лулчев Го попитал какво ще стане с тях, каква е съдбата им. Учителят отговорил на брат Лулчев: „Няма нужда да оставате повече на земята, няма условия.” При това положение, братът приема думите му и подготвя всички за заминаването. Дава кураж на всички, като казва, че тази нощ ще бъдат екзекутирани. Когато ги извеждат, някой го дръпва силно в един страничен вход, с цел да го спаси. Защото, трябва да се подчертае, че той е спасявал много хора от смърт. Като е бил съветник на царя, много комунисти са били осъдени на смърт и той ги е спасил от смърт. Много хора са дължали живота си на него и са искали да му помогнат и да го спасят. Някой го е дръпнал в коридора, за да го спаси. Но той казал: „Не, и аз - с всички.”
На екзекуцията всички били смутени, уплашени, разтреперани, а той бил смел и им давал кураж. Дори казал на войника, който трябвало да стреля в него, дал му часовника си и му казал: „Внимавай да свършиш работата си добре - стреляй точно!” И на другите, на групата, братът извикал: „Не бойте се, братя, сега сме тук, а само след две минути ще бъдем отвъд.”
Така си е заминал като герой и като истински ученик на Великия Учител - като изпълнил думите на Учителя да не остава повече на земята, за да може чрез такова едно насилствено заминаване да изплати задълженията си и повече няма да се преражда на земята.
При заминаване му в 12 ч през нощта Беса Колева сънува сън. Тя вижда как братЛулчев се възнася нагоре към облаците. Тя му казала: „Чакай да си вземем довиждане!” Братът отговорил: „Не можеш да се докоснеш дори до пръста ми, дори до нокътя ми.” Беса се събудила и разбрала, че той си е вече заминал. На сутринта съобщили по радиото и печата, че тази нощ присъдата е била изпълнена, в 12 ч през нощта.
Връзката на брат Лулчев с моята майка датира от вековете. По времето на цар Соломон майка ми е била овчарка, пасяла овцете в полето - Сунамка. И често, когато Соломон се е разхождал, търсейки самота и уединение, той се е срещал с тази Сунамка и е водел с нея важни разговори. И постепенно, постепенно той започнал да разбира цената на човека и на неговата мисъл, и започнал да цени много тази обикновена, простичка девойка. Накрая толкова й харесал, че я повикал да дойде в двореца, за да живее там, но тя категорично му отказала. И тогава, тази любов, който той проявил към тази овчарка, продължила през вековете и той непрекъснато, във всичките свои прераждания, я търсил, без да успее да я намери. Накрая, при Великия Учител, когато се преражда, той я среща в образа на майка ми - Стефка, и тогава пламва тази тяхна силна, велика и Божествена връзка. И когато братът си замина, тогава той можа да изрази тази велика любов към майка ми.*
Майка ми остана сама, без баща ми, след заминаването на баща ми, и беше в трудно положение, обградена със среда, която не й отговаряше много. Ние с нея заедно работехме често, било вкъщи, било на Витоша, или пък и на Рила, и имахме една хубава, хармонична връзка. Често брат Любомир говореше чрез мене и даваше някои слова и напътствия за майка ми, или пък дори и за мене и за цялата ни фамилия. Защото и аз в това време бях в много трудно положение - имах един кармичен, тежък брак, бях обградена от тези две същества - мъжа ми и свекър ми, които се поддаваха на тъмните сили и моето положение беше много тежко, бях стигнала до депресия, здравето ми се рушеше и нямах нито миг почивка, дето се казва: 24 часа върху 24 часа имах среща с тези тъмни сили. И аз пък се борех, бях борческа натура и се борех.**
________________________________
* Виж раздела „Учителят Дънов за цар Соломон” в „Изгревът”, том XXI.
** Виж „Изгревът”, том VIII, стр. 540 ÷ 541, № 5; стр. 548 ÷ 549, № 9; стр. 569 ÷ 570, № 19.
4. Спомени за Мария Шопова и Иван Бойчев - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 11.02.2003 г.
Сега ще ти пиша друго. Мария Шопова е възрастна и болна, на легло е. За нея се грижи дъщеря й Йорданка - също болна. Но се грижи. Мария живее на ул. „Карлово” № 9, София 1233. Има телефон, но обикновено никой не отговаря, или рядко. Той е: 31-75-57.
Йорданка е по цял ден при майка си. Прибира се вечер късно. Някъде към 9 ч вечер, опитай да я намериш на тел. 32-16-49, кажи й, че я търсиш от мое име. Там е и събота и неделя мисля (не отива при майка си). Но най-добре е със Светозар! Той и Еленка са им много близки приятели и често ги посещават. Това е за тях.*
Друго - бях заета около 5 месеца да пиша за брата (касетите) и за Светозар и семейството ни (голямата тетрадка). Бях получила лятото подаръци, разни листчета, писани на машина. И едва сега успях да ги разгледам, след лятото. И добре, че го сторих. Защото едно листче беше: „Петнадесетото съновмдение на брат Иван Бойчев от Бургас” и от 1929 г. А аз го познавах! Писала съм в голямата тетрадка за него. Всяко лято отивахме у тях, у жена му Радка с моите родители. И изкарвахме чудесно! Тогава той беше ръководител на Братството в Бургас. И са ни водили и в Салона! Какво свещенодействие беше! Защото брат Иван беше много духовен брат. Той беше и ясновидец, виждаше аурата и други светлинни тела, особено при изгрев слънце. Много ми е разказвал, защото ме обичаше. А аз бях много млада, около 15 г. После те си заминаха! И като чета спомените на брат Жечо Панайотов в „Изгревът”, том XV, стр. 5 ÷ 194, намирам снимка и на тях с жена му (№ 36 - в ляво са двамата и № 37 ги има). И толкова много се зарадвах! Бях започнала да губя образите им с годините (почти 50 г. вече), а иначе останах с духовна връзка с този чуден брат Иван - за цял живот. И сега е така. Та - написах няколко изречения и за него, но нямах никакъв материал. И гледай как отгоре този брат Бойчев нареди така, че да получа този лист с неговото видение. И да знаеш как се зарадвах! Няма случайни неща, а този брат заслужава да се спомене в томовете на „Изгревът”. И ето, изпращам ти това негово видение. Ти си имал и други. Сложи, моля те, този материал на мястото в голямата тетрадка, към края, където говоря за брат Иван Бойчев. И писах и на Светозар да се опитате да намерите още материал или видения на този брат, писах му кой ми даде това листче и т. н. Та двама с него решете, дали ще успеете да ви дадат още материал за брат Бойчев. Защото това е 15-ото съновидение, значи ще има и други. Брат Иван Бойчев имаше една тетрадка с тези „видения” и ми я беше дал. Аз я прегледах и му я върнах. И съм забравила, а и бях много млада. Това е!
Вергилий, като станат готови нашите снимки, ще ги сложа в този пакети ще ти пратя всичко заедно! Ти разполагай! Аз положих много труд и средства! Снимките, които ти вече пратих (на брата, на Светозар, на Мария Шопова, на другите от семейството ни, на вас на Рила - с П. Филипов, Светозар и ти), всичко съм преснимала от снимки, което е доста скъпо. И дано ви свърши работа. Слагам ти и една нова снимка на Мон Блан, с нас с мъжа ми Истиян. Няма да я надписвам, но ти ще вземеш надписа от другата при тебе. Там описвам как аз видях още преди 20 години Школата на Бялото Братство над върха Мон Блан (4808 м.) Снимки за майка ми и баща ми съм ти вече давала! Ако трябва да ги сложиш - използувай същите! Хубави са! Дала съм ти и снимка на баба ми Величка Стойчева. Той може би и Светозар щети даде някои снимки, ако има! И особено тази снимка на Рила, дето си и ти, имах я голям формат, и за да я преснимат, направили я малък (нормален) формат и излезе много скъпа. Но нали и тебе ще те има там! Че и Светозар! Много се радвах, че имам тази снимка!
* От 1980 до 1983 г, ходих три пъти с ролков магнетофон да записвам опитностате й, както и онова, което знаеше от Влад Пашов и от възрастните приятели, но не пожела. Не искаше да се подчини на програмата на „Изгревът”, както и на моя милост. За непослушанието си - всичко се загуби и тя си го отнесе. Ще отговаря непременно за това, че е взела мястото на друг, който щеше по-добре да свърши работа от нея. (бележки на съставителя Вергилий Кръстев)
5. За Ярмила Менцлова - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 13.02.2003 г.
Вергилий, днес е 13.02.2003 г., ще ти напиша още малко. Чух, че д-р Б. Георгиев спомена за Ярмила Менцелова. Аз вече писах за нея, но ще добавя още нещо. Тя беше чехкиня, по професия балерина. Играеше нежно и намираше нужното движение на всяка фраза от песните на Учителя. Например тя играеше чудно изразително песента „Запали се огъня” и беше научила някои французойки да я играят.
В България тя е била около Учителя. И на нея Той й казва: „Сестра, Вие ще оправите Паневритмията!” Тя танцуваше много фино.
Беше омъжена за брат Крум Въжаров. И Ярмила ми каза, че той можел да мълчи по цяла седмица, а и пари не й давал. И тя го напуска, развеждат се и тя заминава за Франция. И там живя с години.*
______________________________________
* За Ярмила Менцлоаа: виж. „Изгревът”, том VI, стр. 351 ÷ 354; том VII, стр. 660 ÷ 661; том VII!, стр. 558 ÷ 559. (бел, на съставителя Вергилий Кръстев)
Във Франция тя организираше стажове по Паневритмия в Алпите, където работеше с някои французи. Беше издала някои книги за Учителя, беседи. Беше много интелигентна и рафинирана сестра. Обичаше да ни заведе в някое кафе, и мене, и сина ми, и ни почерпваше, и говорехме дълго и широко. Тя беше работила в Париж в кабарето „Мулен – Руж”. Но после нямаше пенсия, и нямаше и средства. Живееше у една българка в Париж - Велика, която беше художничка и имаше средства. Тя се грижеше много за Ярмила - хранеше я, плащаше ток, отопление - всичко. И си живееха заедно. Но Ярмила беше много независима и обичаше свободата си. А тази сестра Велика я ограничаваше. И Ярмила все искаше да се махне от нея, дори тайно си търсеше жилище, и все това ми споделяше. Но зависеше материално от тази жена Велика. И двете обичаха котките. И в дома им бяха направили цял склад от консерви с месо за котки. И всяка вечер Ярмила отиваше по дворовете и на определено място занасяше храна на бездомните котки. И така, една нощ, към 10 часа вечерта, някъде 1983 г. е било, тя отива и занася обичайната храна. Бърка в едно мазе със счупено прозорче, и там слага храна. А там гамените от квартала им си криели наркотика. И в тъмното не са я разпознали, мислейки, че краде дрогата им, един я удря с желязо в главата. Тя пада
- а то е било недалеко от полицейския пост. Намират я, занасят я веднага е болница. Там тя седя 1÷ 2 месеца, мисля, но се замъти акълът й от удара. Мисля, че беше излязла от болницата (не помня) - и пак влезе. И така си замина с повреден мозък. Беше 1983 г.
Няколко месеца преди това, есента, тя ми писа дълго писмо от Алпите. Беше сънувала един пророчески сън и ме питаше за обяснение. Аз не помня целия сън, забравих го. Помня само следното: Тя влиза в едно помещение, отпред има 3 стъпала пред вратата. Качва се и влиза вътре. Имало много народ. И гледа - на едно място стои едно много проницателно „същество” и я гледа строго с дълбоките си очи. Имаше и други детайли - не помня. Накрая тя излиза от това помещение, слиза по тези 3 стъпала и отпред я чака предишният й мъж Крум Въжаров. Тя носи някакви рула, документи в ръцете си, и му ги предава на него. Това е, което помня. Разбира се, сънят й беше с „предупреждение” за нея. Но аз тогава не се сетих, че се касае за живота й. Разказах на една жена съня й, търсех смисъла му, а тя ми каза: „фактът, че накрая слиза по тези стъпала - не е добре за нея този сън!” Така ми каза тази жена.
В това време Ярмила Менцелова работеше най-усилено книгата си за „Паневритмията”. И тя беше в печатницата, да се издаде, и стана това нещастие с нея. Излезе книгата й, но тя не можа нито да я коригира, нито да я разпространява. От България ми съобщиха, че била допуснала голяма грешка с някои от упражненията. Не знам! Имам я, книгата, но не ми остана време да я прочета. А и в увода си била писала за „йога” и сравнявала. Защото тя посвети книгата си на Мадам Елен Ши, която е била председател на дружеството по „йога” и която й е съдействувала. Не знам заради това ли, или заради грешката й в упражненията, или нейната карма бе такава, небето просто я спря, и тя не можа да завърши труда си, нито дори да му се порадва. Замина си тъй, с повредено съзнание, и дълго време - с години, не я бях сънувала. Дори горе трябваше да я лекуват и възстановят. Иначе в книгата й има много хубави снимки с Учителя и от Паневритмията в София. А тази сестра беше много спортна, борческа и досега можеше да е жива. Сънят й я предупреди. И тя беше неспокойна.
Ярмила организираше и празници за Учителя, например за 27 декември, заминаването Му. И плащаше зала, събираха се доста хора, всеки носеше нещо за ядене. И пеехме, и прекарвахме много приятно. Аз пазя много мил спомен от тази сестра и Бог да я благослови!
Искам още да добавя, че Ярмила организираше едно хорче в Париж. Отивахме в дома на г- жа Пиколи, майка на известния киноактьор - Мишел Пиколи. И тя свиреше на пианото, а ние пеехме песните на Учителя на български език. Събирахме се по 10 ÷ 15 души, и пеехме. Бяхме много щастливи.
Ярмила Менцелова работеше сама. Не се сдружи със сестра Ана Бертоли, нито с Мария Христова. Но Ярмила беше най-дипломатичната между трите. А Ана Бертоли - най-сериозната. Тя издаваше това малко списание „Житно зърно”, 4 пъти в годината и никога не закъсняваше! Беше старателна и много вярна на Учителя. Но нямаше доверие в българите и ги отбягваше. Просто ненавиждаше тази сестра М. Христова и говореше много лошо за нея. Защото Христова често я беше лъгала и мамила. А Анна беше почтена.
За да приключа, ще кажа, че в Париж имаше 2 ÷ 3 групи от братства и те не се разбираха помежду си. Взех, че заведох някои млади от групата на Анна Бертоли да пеят песните на Учителя при тази г-жа Пиколи. Защото аз бях близка с всички. Но не се подчинявах на никого, а ги изследвах. И се научи Анна, и като отидох в неделя на Паневритмията в парка в Париж, тя толкова остро и грубо ми крещя: „Кой ти позволи да ги водиш там! Та това са „моите хора” и аз ги уча да пеят.” Играх и плаках, дълбоко умъчнена. И сестрите от групата й видяха това и мълчаха. Нали тя ги ръководеше?
И после, като взе да остарява, а и болна е била (замина си от рак в болница със системи), но е криела, взе да казва: „Е, няма ли кой да ме замести, кой ще ме замести?” Правех се, че не чувам. Защото всъщност тя не желаеше заместници и държеше здраво кокала си. Все казваше, че тя е определена за латинските народи (тя беше италианка), и никой друг. Но пък нямаше друга толкова предана на Учителя като нея! И с каква Любов говореше за Него!*
Третата сестра в Париж, Мария Христова - писах за нея в том XV, стр. 903 ÷ 905. Тя си заминала, като оставила наследство „милиони” на племенницата си, която се грижи за нея в последните й дни. И нищо за Братството! Освен тази малка сума, която е дала на музикантите за тази барака в Бистрица. А цял живот тя експлоатира толкова много хора да работят безплатно на вилата й, защото е „Братско място” и тя ще го даде на Братството, Мир и Светлина!
Ето, че днес още малко ще ти напиша, Вергилий! Да огрее Слънцето твоя ум и да свършиш делото си с чест.
Сестра Ярмила Менцелова имаше един роднина чех. Казваше се Йошко Пех. Той беше едър, червмендалест. Пееше много хубаво и свиреше на пианото си. Живееше в София. И всички, цялата група от Израел, отиваха при него да учим песните на Учителя и брадските, от голямата песнарка. Плащахме му нещо минимално. Отиваха при него – брат Петър Филипов, Светозар, Еленка, майка ми Стевка, аз, а и др. И пеехме всички песни от първата та до последната и то с години. И така изучавахме всички песни! А Еленка направи голям скок. Защото тя не можеше никак да пее. И пропя, и сега пее хубаво. Този чех същевременно беше и роднина на Ирина Коьосева или мъжа й. И те бяха чехи. Това беше едно семейство музиканти.Майката Ирина свирешехубаво на пиано и акомпанираше песни нате Учителя, и то много хубаво. Ръководеше и брадския хор, дирижиране. И помня, че пееха „Мирът иде” и имаше и солисти. Едната й дъщеря, Данчето, беше пианиска, а другата Ружичка – цигуларка. И двете бяха финни като ангели.
* Който свързва Паневритмията на Учителя със западни и източни окултни школи, е враг на Школата. Рано или късно се проваля. За Анина Бертоли виж в „Изгревът”, том VII, стр. 648 ÷ 672, 673 ÷ 682. За грабежа на архива от Анина Бертоли чрез семейство Гобо виж в „Изгревът”, том VIII, стр. 572 ÷ 596; том IX, стр. 791 ÷ 797; том X, стр. 747 ÷ 755; том XI, стр. 814 ÷ 317; 818 ÷ 820; 820 ÷ 825; том XII, стр. 888 ÷ 889; том XIII, стр. 807 ÷ 810; 810 ÷ 812; 812 ÷ 814; том XIV, стр. 928, 929 ÷ 930; том XV, стр. 902 ÷ 903. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
6. „Изгревът” ще се изучава в бъдеще в университетите - писмо на Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 14.03.2003 г.
Бог е Любов!
Здравей, Вергилий,
Мерси за писмото ти от 26.02 т. г. днес ще ти отговоря. Нямам оригинала на това „писмо” от Учителя и зная, че от Него! Някой ми бе дал копие, и аз имам няколко – затова и ти го сложих. Въпрочем, проверявам и всичко, което ми е в повече и важно за теб – давам ти го. Аз веченямам нужда. Но и нямам тук много работи!
Сега чета том ХVІ – Пеню Ганев. И се възхищавам много на този брат, когото позновом. Той ми предаваше уроци по цигулка, и нищо не искаше. Така - известно време. После останах без цигулката и престанах. Но сега, най-после, на 60 години, си купих цигулка и едно младо и много способно момиче идва в къщи 2 пъти в месеца и ме учи.И благодаря на Бога за милостта Му! Най- после, вкрая на живота си , да имам цигулка!
Дневникът на брат Пеню Ганев е много важен. Вижда се каква вътрешна борба е имал той да преодолее силите на физическото тяло и да остане верен и чист пред Учителя и Школата Му! Той е един прекрасен пример как от един селянин, як и силен, той става учител, да учи турски и български деца, и как той еволюира постепенно, справяйки се с физическите желания на своето здраво тяло! И това чудо с него той го дължи на Учителя и Неговата подкрепа!
Прочетох всички тези точки и плана ти за работа по тома за „брата”, а и този за Светозар и семейството ни. Ти всички ни накара да пишем, и аз просто стонох „писател”, благодарение на тебе. Бог да те благослови и пази да свършиш великата си работа на тази земя! Това ти е най- важната задача! И затова си пазен и закрилян от милиони светли армии, които бдят и те пазят. Знай, че никой не може да спре делото ти! То е необходимо за бъдещите разумни поколения, както Слънцето и Въздухът! Че те ще се учат от Пътя на ученичите, живели прд нозете на Господа – Учителя, и вършили своята си работа - в Доброто или Злото!всичко е за поука. А Великият Учител превръща всичко в Добро! За бъдещите томове на „Изгрева”ще се изучаватв университетите на Новото Човечество, и ще служат за пример и поука! Това е Път, по който „задължително” всички ще минат, за да се самоопределят. Благодарим на Бога, че ту има, че съществуваш, и че работиш! И както каза г-н Борислав Георгиев, доктор в Сорбоната в Париж: „Засега по цялата земя няма друг, който да работи толкова много, колкото д-р Вергилий Кръстев!”
И така е! Бъди благословен за великото ти дело! Амин!
Изпращам ти това, което написах за с. Елена Казанлъклиева и нашето семейство (главно мене - Величка). То е важно, и те моля да го сложиш заедно с другия материал в голямата ми тетрадка и с него да го издадеш. Изпращам ти и 4 копия на 4-те песни от с. Елена Казанлъклиева. И тях приложи, моля те! Най-важното е, че и Косьо, и брат ми Любомир написаха очерци. И тук е твоят пръст замесен! Никога не съм вярвала, че и те ще напишат! И много се радвам! А за Светозар - радвам се безкрайно! Небето му продължи живота, за да напише автобиографията си и др, спомени за Братството. И той толкова много цени и уважава труда ти! И ми пише така: „Животът, описан в „Изгревът” ще го минат почти всички хора, с някои изменения. Това е Живот пред лицето на Бога!”
Ще ти пратя и копие на последното писмо на Светозар до мене, което е също, и както винаги, много интересно! Сложи го с тези (56 ли бяха) писма на Светозар. И мерси!
Много се радвам, че Надежда - дъщерята на Любомир, е свирила соло на концерта! И то, защото Йоанна си ударила ръката! Време е вече и по-младите да се прояват! А тя - Надежда, е много способна, смирена и добричка. Браво!
Отгоре „братът” ще ти помага в работата. Той е голяма Сила и Светлина горе! Всъщност те всички от горе ти помагат. И както ти казах по телефона, така напират да се изявят, да се опишат опитностите им с Учителя, защото това е много важно, а те не са го сторили на Земята! Не са мислили за бъдещето. Слизането на Учителя на нашата Земя е най-епохалното събитие в историята й! И всички тези братя и сестри пред Него, и Той ги е учил непрестанно и е бдял над тях! А сега горе - те са като „мравчици” пред Великата Мъдрост и Любов на Космоса, и не могат дори и да припарят при Великия Учител и Дух-Беинса Дуно. Това много ги смущава и те се чувствуват „длъжни” да свършат работата си, да опишат Пътя си - и това те го извършват чрез тебе и твоя труд! И затова толкова напират, и ти нямаш мир и спокойствие от тях, та дори не спиш! Опитах това на гърба си, но в по-лека степен. Пишейки, те всички бяха край мен, помагаха ми и не можех да спя. Например, когато написах песента си „Молитвения връх” - пак те дадоха текста. И защо ли? Аз не съм била физически на върха с Учителя (родена съм в 1941 г.). И текстът е следният: „Всяка сутрин изкачвахме върха с Учителя, И посрещахме зората светла.
Молитви, песни все звучат, Слънцето грей, блести!”
Ясно се вижда, че те дават текста? Отгоре! Те са тези, които всяка сутрин са изкачвали върха с Учителя! И сега работят чрез нас, които сме долу, и искат всичко да се опише, да се даде за поколенията, за да може и те горе да свършат работата си и да отдъхнат! А Великият Учител чака резултата от тази работа!
Да, Светозар е последният, който знае още неща за Братството и Учителя! И след него - остава „Изгревът”. И бъдещите поколения ще ти благодарят за труда ти. За тях тези томове ще бъдат Път и Светая Светих. Т. е. само чрез тях ще могат да се доближат поне малко до това толкова велико космично същество, което беше Учителят! Да бъде благословен!
Надявам се, че и снимката ни с мъжа ми Христиан с Мон Блан ще ви послужи, а текстът е върху първата такава, която ти бях пратила.
7. Защо се променя Панев ритми ята - из писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 29.04.2003 г.
Друго- прочетох том XVI, забрат Пенго Ганев-чудесен е! И ти писах, че той дава нотите на песента «Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана...» от Паневритмията. И се свири и пее само 2 пъти, като се повтаря все първият куплет. Няма никакъв втори и трети куплет, както Симеон го пее и както са сега всички касетки - 3 пъти. Не, само 2 пъти се свири, и със същия текст. А тези втори и трети куплети са за концерт, не влизат в Паневритмията. И това е на с. 163, том 16.
Друго, в том XVI, накрая, брат Пеню Ганев дава 21 упражнения от Учителя, които са чудесни! И обърни внимание на това, че нито едно не започва назад, а все напред и с десния крак.
Така е и с 6-те първи упражнения, преди Паневритмията. И тях Учителят ги е дал да започват напред, с десния крак, писах ти по този въпрос, И после станала войната, и той казал да се играят назад (т. е. да започват назад), за да се скриели от тъмните сили (да не ги разпознаели). А то е свързано и с еволюцията и кармата на приятелите тогава. И по „инерция”, те се започват и до ден днешен все назад, за срам и ужас на Братството, като окултна Школа. А гамата започва напред, защото Учителят я дава по-късно - 1943 г. И нея не са могли да я променят и да я сложат да започва назад. И до днес само тя започва напред. А никъде, в никоя окултна школа по цялата земя, не се започва назад! Това е окултен закон! И е нямало никой буден, който да каже на Учителя след войната, да се започват пак тези 6 упражнения напред, както първоначално ги е дал Учителят. И, ако не беше Светозар, да пръсне светлина и да поясни това положение, не зная колко още века щяха да започват назад. Че и аз все назад съм ги играла - и на полянката на Изгрева, и на Рила! Не съм знаела! И Светозар го оплюха враговете му, но той разкри Истината - да започват напред (3 крачки напред с десния крак и 3 крачки назад - с десния крак пак се започва).
И още колко много други неща има. И „Евера” - никога не се е свирила 2 пъти с двете повторения. Това Благовест Жеков го въведе. Свири се 1 път и от повторението се повтаря, и това е! Упражнението е винаги било кратко. Нека да се знаят нещата, защото какво ще остане от Паневритмията. Песните и Словото на Учителя след 1 ÷ 2 века, ако всеки си позволи да променя? И тази новоиздадена песнарка от Учителя, вътре имало много промени. Ще трябва да се преиздаде за в бъдеще - вярно, както трябва да бъде - нито музика, нито текст, нито заглавия променени. Освен тези промени, които посочва брат Пеню Ганев в том XVI.
Ето нотите на „Евера”, Вергилий! Свири се 1 път до края и се повтаря от повторението с две точки: и пак до края. И това е! Няма 4 пъти! Няма! (Поставих знак * къде се повтаря). А музикантите са грамотни и знаят да четат ноти, нали?
Другата песен от „Лъчите» - «Ти си ме, мамо, човек красив родила...” - нямам тези ноти. Ти ще ги намериш в България. Питай Йоанна.
Колкото за песента от „Лъчите” – „Ти си ме, мамо, човек красив родила...”, намерих нотите й в том XVI за Пеню Ганев, на стр. 163 - отгоре. И се вижда съвсем ясно: 1. Има само един куплет - едни думи, и 2. - накрая - повторение - две точки ( което значи, че се повтаря цялата песен със същите думи, като накрая завършва с думите: „Туй животът е на рая”. Това е, Вергил! Значи имаш нотите на стр. 163, аз ги нямам. Няма втори и трети куплети не се пее три пъти, а само два пъти, и със същите думи.
С това смятам да приключа, Вергил, и пак много писах, извинявай! Получих снимките ни с мъжа ми, и, ако е рекъл Бог, утре, 15.02.03 г. ще изпратя този пакет, и дано ти свърши работа! Сили, живот и здраве и Бог да те укрепява.
Сърдечни поздрави - Величка Няголова
8. За Паневритмията
Вергилий,
Изпращам ти 3 фотокопия:
1) „Евера” - от Паневритмията (бях ти я вече пратила по-рано). Сега се свири много дълго, което не е вярно. Да свирят по нотите! Защо си измислят? Нарочно - за да го променят. Нотите показват, че се свири 1 път до края и има повторение и се повтаря от „Птички хвъркат весело...” до края. И това е. Няма повтаряне 4 пъти.
2) „Изгрява Слънцето” - тя пък се играе лошо и неправилно при „Зун мезун, Зун мезун - бином то мето” - на края. Играят я - кой с ръцете напред, кой с ръцете назад, всички различно и това внася голяма дисхармония. Още преди 20 години тази французойка Никол Филасие (сега жена на Павел Желязков) веднъж каза: „При първото „Зун” ръцете се отварят4. Аз се учудих тогава, и то много се зачудих откъде тя има в главата си тази погрешна мисъл. И ето минаха много години и по-голямата част в „Новото Братство” започва погрешно, както тя каза тогава. Аз играя Паневритмия повече от 50 години (както на Изгрева, така и във Франция) и никога не сме играли така погрешно.
Истината е: При първото „Зун” ръцете се прибират на гърдите, при „Мезун” - второто -излизат напред.
Тази е Истината. Да се знае във вековете.
За мене тези хора, които променят, са „платена мафия” и имат задача да внасят раздор и смут, а и дисхармония в общите движения.
3) Същото е и за песента „Ти си ме, мамо, човек красив родила...” от Слънчевите лъчи. Направих копие от песента, дадена от брат Пеню Ганев в XVI том на „Изгревът”*. Нотите са ясни и семпли, думите - също. Няма никакви куплети - пее се до края и после има знак за повторение и се повтаря отново със същия текст втори път - няма 3 пъти, няма 3 куплета, няма физически, духовен и Божествен свят. Два пъти се пее и свири, и това е. Няма соло - всички пеят.
А колкото за хубавите втори и трети куплети, за концерт са чудесни, да се пеят, но не и в Паневритмията. Това са сериозни промени на Симеон Симеонов - нов човек, певец и зад него е Петър Ганев, а и други музиканти! Който желае да променя било текст, било музика на своя баща - може, но на Учителя - не! Няма право! Учителят си има авторско право и да се знае Истината за вековете и за бъдните поколения. А които променят - да си носят последствията на този и онзи свят. Те са ръководени от Духът на Заблуждението, и са му верни слуги. А ние се борим за Истината! Амин!
11. ЕВЕРА — EVERA.
9. Ноти на скенер
1. „Евера”. - В: Беинса Дуно. Паневритмия: Разумна обмяна със силите на живата природа. София, 1938, стр. 39.
Със знак * е посочено от Величка Няголова повторението.
11. ЕВЕРА
ЕВЕРА
Слънцето грѣй, гали съ лѫчи цветенца, и треви, и насъ.
На ранина възторжено играемъ ний.
Въздухъ благодать.
Птички хвъркатъ весело надъ насъ.
Природата сияе цѣла въ красота.
Росна тревица блеснала въ елмазъ.
Цветята лѣятъ аромать.
Слънцето грѣй, праща веселие по цялата земя.
Цѣлия миръ събужда, вика съсъ любовь.
Влива ни животъ,
дава радость, миръ и красота.
Залѣзва то, но вѣчно се явява пакъ. Блести, изпраща жива светлина, служитель милъ на благъ Баща.
2. „Евера”. В: Паневритмия: Песни на хармоничните движения.
Музика и движения от Учителя. София, 1941, стр. 38.
16. ИЗГРѣВА СЛЪНЦЕТО
ИЗГРѢВА СЛЪНЦЕТО
Изгрѣва слънцето, праща свѣтлина
носи радость за живота тя, 
(2)
Силя. жива изворна течуща (4)
Зумъ ме зумъ, зумъ ме зумъ,)
би номъ то мето. ) (2)
3. ”Изгрява Слънцето”. В: Паневритмия: Песни на хармоничните движени.
Музика и движения от Учителя. София, 1941, стр. 43.
10. Лъжеучителят Михаил Иванов от Франция - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 1.09.2004 г.
Искам да засегна и още един въпрос. Сега по Интернет се предават много от беседите на Учителя, но променени. И се слага портретът на Учителя от една страна, а от другата му страна - този на Михаил Иванов. Знайте, че за в бъдеще ще се разбере цялата Истина. Как този „ученик” на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж – „Бон фен” и във Фрежус, на Средиземно море. И как той използува всичко научено от Учителя, като променя всичко, използува Словото Му и си прибавя свои неща, създава огромно творчество, в което повече не споменава нито името на своя Учител. И се посвещава в Индия и заема титла „Амраам...”, което е от инволюционния период на Земята. Еволюционният период започва от Христос! И е светотатство навред по земята на разни езици да се разпространява тази лъжа, че Михаил Иванов е Всемиров Учител и др.
Космическият Учител е един, и то Духът на Истината - Беинса Дуно. Няма втори! Един- единствен е, и чрез този Велик и Мощен Дух се изяви и Христовият Дух, и Божият Дух. И затова и България е Космичен храм, с това велико посещение на този мощен Дух, Който няма нищо общо с Михаил Иванов и лъжите му. Бъдещото поколение ще разбере това и всички лъжи ще пропаднат в дън земя. Както и промените на Словото Божие, дадено на българска земя, на български език от Великия Учител. Амин!
Р.S. Според брат ми Косьо Михаил Иванов е плагиат - човек, който ползува творчеството на Учителя и го представя за свое. И неслучайно неговата група във Франция е обявена за секта, а не за учение. И също е бил и в затвора, и то не случайно. И да се знае, че на Земята дойде само един Учител. И този Учител е Петър Дънов - Беинса Дуно! Както имаше само един Христос на Земята.
Забележка на съставителя на „Изгревът”: За Михаил Иванов виж „Изгревът”, том XVII, стр. 822, № 20, както и след това - стр. 811 ÷ 822.
11. За Иза Перец - на снимките в „Изгревът”, том XIX
Здравей, Вергилий,
Както вече ти обещах, ще ти обясня коя е тази жена в том 19 с Методи Константинов - снимки № 126, 12а, 136, 13а, 146 и 14а, Отляво на Методи Константинов е българската еврейка Иза Перец, живееща във Франция - Париж от дълги години. Тя е художничка и всяка година прави изложби в Париж и има посещение. Картините й са нежни и романтични. Мъжът й Давид Перец също е бил художник. Отдавна си е заминал. Има 2 дъщери - по-голямата Ева е много даровит художник, като творчеството й е повече в черно и червено - протест срещу злото. Прави изложби в Париж. По-малката й дъщеря Даниел е певица. Иза Перец е вече доста възрастна.
Бележка на съставителя Вергилий Кръстев
На следващата страница прилагаме изпратена от Величка Няголова статия за Иза Перец. Статията се препечатва с любезното разрешение на г-жа Лияна Кирилова, главен редактор на „Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”.
Иза Перец: Останахме си бедни, изкуството ни даряваше с духовен разкош
„Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”.
14.Х1.1997 г., стр. 10, рубрика «Завръщане при корена», интераю на Надежда Соколенко с Иза Перец.
След 16 години Иза Гершон видя отново родината си и направи първата си изложба у нас. Нареди картините си до творбите на своя съпруг - известния художник Давид Перец, чиито произведения красят престижни галерии и частни сбирки.
В софийския артцентър „Ирида” за първи път бяха изложени нейни и на съпруга и Давид Перец творби.
Крехка и нежна, Иза Гершон-Перец е очарователна събеседничка, подкупващо естествена и сърдечна. В тъмносин костюм с бяла блуза (любимото й съчетание), с прибрани черни коси назад, тя излъчва толкова нежност и романтичност, колкото и картините й. На галерия „Ирида” дължим първото й представяне пред българската публика заедно с творби на съпруга й Давид Перец (1906 ÷ 1982 г.). Той е известен в българското изобразително изкуство като един от тримата „Вараци” заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков. Негови произведения притежават Националната художествена галерия, други български галерии, стевотноизвестни музеи, частни сбирки.
Г-жа Перец бе любезна да разкаже своя живот специално за читателите на „Вестник за жената”.
Родена съм край Владайската река на бул. „Сливница” в София преди много години. Бяхме голямо и безкрайно бедно еврейско семейство. Живеехме в една стая ние, децата - 7-те момичета, мама и татко. Мама ходеше по чуждите къщи да пере и чисти, за да помага за изхранването ни, а тате беше работник. От беднотия и глад едната ми сестричка се разболя, когато беше на 2 годинки, и не можаха да я спасят. Нейната смърт е един от най-кошмарните ми спомени. Въпреки всичко живеехме задружно и не пропускахме случай с малкото, което имахме, да си направим по- радостни дните. Обикновено в петък пускахме една претрита от въртене плоча и цялото семейство пеехме в хор. Още от най-ранно детство обичах много да съзерцавам природата, да тичам на воля. Умирах за игрите в двора, но винаги си оставях и време за рисуване. Много ми беше интересно да изобразявам красиви женски лица, малки пейзажи. Моите увлечения, дарбата ми да рисувам забеляза чичо ми Борис и заедно с родителите ми силно ме поощряваше. Той и жена му бяха богати, но нямаха деца. Благодарение на него успях да завърша гимназия, а сетне и да вляза в Художествената академия. Чичо ми купуваше необходимите материали за обучението ми в Академията, видимо беше доволен и, мисля -щастлив.
В Художествената академия срещнах мъжа на живота си
Давид Перец. Всъщност той ме откри. После разбрах, че имал навика често да наобикаля академичните ателиета и да се вглежда в етюдите на младите. Така в един прекрасен ден, както се казва в приказките, той застана до мен, а след време ми предложи да отидем в сладкарница. Перец вече беше известен художник, а аз - само студентка. Имах дълга черна коса, падаше свободно върху раменете ми. Преди това все я събирах на дебела плитка. Приех поканата и след това с желание отидох в неговото ателие, за да видя картините му. Така започна нашата връзка. Още при запознаването ни той ми даде артистичното име Иза. Родителите ми са ме кръстили Визурка. Но той веднага отсече, че е прекалено дълго и че за него ще бъда Иза. Всъщност с това име влязох и в художествения свят. След по-малко от година Давид ми направи признанието: „Аз съм много
беден, виждам, че и вие у дома сте на същото дередже, но ще ти предложа да се оженим!” Споделих с мама неговото предложение да се сгодим. Тя изтръпна: „Как ще се сгодиш, с какво ще те храни, ще умрете от глад, остави тези фантазии. Тук има едно бръснарче, то иска ръката ти.”
„Не, не ми трябва никакво бръснарче”, отсякох аз. Въпреки маминия инат, често водех Давид у дома на вечеря. А тя бе от скромна, по-скромна, най-често боб. Когато се оженихме, Давид ме заведе у тях при родителите си. И за него, и за мен това беше първият и си остана единственият брак.
Минахме под венчило в Синагогата, беше тържествено и красиво
Давид беше от старо еврейско семейство, средно богато, родителите му бяха образовани хора. Отидохме да живеем сами в една къщичка под наем към Дървенишкото шосе, в близост до Ненко Балкански. Помагах на Давид да ковем платно върху рамки, а после и да го грундираме. Немотията не ми правеше впечатление, все повече се сближавахме един с друг. Мисля, че тогава нарисува и първия ми портрет, който се намира някъде в Русия. След време пак му позирах, но и този портрет някъде изчезна и сега не притежавам нито един.
Давид работеше много активно и беше известно име в артистичните среди. След 9.9.1944 г. Димо Казасов като министър (на информацията и културата - б. а.) му отпусна стипендия за специализация в Париж. Но вечерта преди да замине, го арестуваха у дома. Ева, нашата първородна дъщеря (родена е през 1940 г.), страшно се изплаши, викаше: „Татко, татко!” Когато го освободиха, не получихме обяснение защо го спират от пътуването му. Така тогава се размина с Париж, мечтата на всеки художник. Когато българските евреи започнаха да се заселват в Израел, ние решихме, че това ще бъде нашето спасение.
Тъжно, много тъжно беше прощаването ни с България
Давид, аз и Ева се качихме на кораб в Бургас, всички плачехме. България беше нашата родина и ние не искахме да се разделим с нея така, но знаехме, че връщане назад няма. Давид много се страхуваше, че пак ще го арестуват. Докато отплава корабът, все бяхме в напрежение. От Израел заминахме за Париж и там се установихме. Давид специализира при световноизвестния педагог Андре Лот, парите му отпуснаха от френското министерство на културата. Така от 1948 г. останахме да живеем в Париж. Мизерията пак ни съпътствуваше, но никога не ми е минавала мисълта да се разделя с Давид. Той ми даде извънредно много, той е моят учител в изкуството.
Прехранвахме се от картините, които продаваше Давид. През 1952 г. в Париж се роди и втората ни дъщеря, Даниел, но аз продължих обучението си при големите майстори - Гьорг, Ожам и Андре Лот. Всъщност не съм си и представяла живота ни за двама по друг начин. Изкуството ни даряваше с духовен разкош.
Отново късметът ни споходи
Бяхме наели малък апартамент от две стаички. Но сградатабе обявена за продажба и ние изведнъж се озовахме пред неразрешим проблем - или да я купим, или да излезем на улицата. Пари нямахме. Тогава Давид отиде при собственика в провинцията да му предложи картини вместо пари. Нашият въпрос беше уреден и ние останахме там дълги години като собственици. Давид беше доста нервен, неспокоен по дух, но ние - аз и дъщерите ми, много го обичахме и му прощавахме. Той също си даваше сметка за тази нервност и затова често се прибираше с препълнена кошница с плодове и лакомства. Така ни се извиняваше за причинените неудобства. Дружахме с руски евреи, добре се разбирахме. Те обикновено плащаха сметките ни в кафенета и ресторанти.
Ценях високо Давид като художник и той знаеше това. Щом нарисуваше картината си, чакаше с нетърпение да чуе мнението ми. Това бяха едни от най-красивите мигове в общия ни живот. Беше нежен, фин човек, това личи и от изкуството му, но не обичаше да демонстрира чувства. Даже не ходехме под ръка на улицата. Беше срамежлив, даже прекалено. Почина в Париж
през 1982 г. и много съжалявам, че не можа да види по-сетнешните мои самостоятелни изяви. Но когато рисувам, винаги се питам какво би казал Давид, ако беше до мен пред картината.
Бележка на съставителя
Иза Перец бе пристигнала в България и през 1971 г. с няколко французойки, заедно с Анина Бертоли се бяха качили на Салоните над седемте рилски езера. Там беше бивакът на Борис Николов и Мария Тодорова. Моята палатка бе на 100 метра от тях. Борис Николов разказваше една любима негова арабска приказка, а Иза Перец превеждаше на френски език. А аз заснемах това посещение. След време ще публикуваме нейни снимки от Салоните.
