78. НАШАТА ЦЕЛ (бр. 22, 9.VІ.1930 г.)
(В. „Ратник на свободата”, бр. 22, 9.VІ.1930 г., София, стр. 1, 2)
Андро Лулчев
Народът ни не можа да се развие правилно по много причини, стоящи вътре и вън от него. Всяка крачка напред се извоюваше с много мъка, труд, кърви. Достатъчно да се разгърне нашата история, за да се уверим в това.
За борбите и страданията на първите Ратници на свободата до освобождението не ще се спираме - тях всяко българско чедо трябва да ги знае; страданията, кървите техни са фундаментът, върху който трябва да се изгради новото и свободното княжество, в което консервативният дух в народа извика І-то консервативно правителство. Консерваторите не даваха път на новото, младото - либерализма.
Новото винаги след много мъки, страдания вземаше връх - надживяваше старото.
Едни след други бяха заместени консервативните идеи с либералните. Либерализмът - с демократизма, демократизмът - със социализма, социализмът - с народовластието. Като овехтели дрехи, които не може, докато човек е жив, все едни и същи да носи, защото той расте, развива се - така и с идеите.
В живота, каменният век бе заместен с железния, последният – с днешния - електрическия...
Нашият политически живот извикваше едни след други, все нови и нови идеи - знамена по-чисти и по-отговарящи на нуждите на народа, но старото и липса на светлина не позволяваха на народа да възприеме новото и като съпътници на новото станаха невежеството, насилието, демагогията, гоненията на политически противници, арести, убийства на първите ни хора - Стамболов, Петков, Такев, Генадиев, Стамболийски и др.*
Когато и убийствата не помогнаха, дойдоха и превратите.
Народът в знак на протест бойкотира изборите. Изгуби вяра във всичко, а най-много - в политическите акробати и остана едно малцинство от чалкъни, които играеха постоянно на „предатели” и „спасители”, без обаче да имат принципиално различие помежду си; не даваха път на правилно развитие, нито свобода на народа, и той остана само зрител, да плаща счупените паници на гуляите при сменяване на местата си на спасителите, които ставаха предатели, и предатели-спасители.
И туй, което народът не им го даде, те - политическите акробати - с един фокус - по късия път си го взеха - заеха властта.
9 юний 1923 г. е дело на всички партии. Който не вярва, нека разгърне всички вестници преди 9 юний и след 9 юний и се увери, че то е рожба на всичко старо от всички партии, които, като видяха, че народът изгуби вяра в тях и иска новото, прибягнаха към преврата.
9 юний 1923 г. дойде да спре новото и очерта два фронта. Останалото след 9 юний се знае.
Отхвърлянето на старите партии отговорностите по 9.VІ.1923 г. е само стар навик на политическите акробати да хвърлят отговорността на други. Демократическият сговор без подкрепата на останалите партии не можеше да извърши преврата и управлява. Старите партии видяха страшната отговорност пред народа и история и искат да стоварят всичко, по стар навик, на други.
Ние, Ратниците на свободата, не спорим дали 9 юний е добро дело, дали министър Стамболийски бе прав - това ще оставим да каже историкът, но ние твърдим, че 9.VІ. е дело на всички партии. 9 юний дойде да спре новите реформи на министър Стамболийски.
9 юний очерта два фронта и раздели народа на два враждующи лагера, които рано или късно ще си опитат силите.
Между тези два враждующи фронта останаха хора, които не одобряваха постъпката на Стамболийски, ни кървите на деветоюнците. Те не тръгнаха със Стамболийски, но не последваха и деветоюнци и те манифестираха своя протест през изборите. Въпреки глоби и строгостта на закона, въпреки че българинът е най-чувствителен, когато го бутнат до кесията, хиляди, в знак на протест против едните и другите, не гласуваха. Хиляди други гласуваха с бели бюлетини, хиляди - с лозунги, а други, от нямане накъде, гласуваха за този или онзи човек в тази или онази партия. Тези са всички хора, които имат едно по-силно съзнание и по-здрава воля и те са много повече от всяка властвующа партия, само че те не са се организирали и са по-пасивни. Тези пасивни хора, които не одобряват реформите на едните, превратите на другите, са хиляди, хиляди честни, справедливи хора са изложени на цепениците отляво и на куршумите отдясно.
Едните им викат: „Който не е с нас, той е против нас”, а другите крякат: „Които не са с нас, са предатели.”
Едните ги гониха, другите избиваха, а те, разединени, честни, ненаучени, несвикнали на компромиси, гледат като неми свидетели как всеки ден чезнат, гинат техни справедливи другари и родна земя върви към робство само затова, че не са одобрявали тези отляво, не са подкрепяли тези отдясно и не са се обединили в една здрава организация за защита собствения си живот и да протегне братски ръка и на тези отляво, и отдясно, да ги помири и донесе новото и нужното за народа.
Като изследваме пътя на еволюцията, историята и живота в нас, налага се да дойдат новите хора с определена цел, които да помогнат на народа и донесат новите дрехи, в които е време да се промени българският народ и посрещне новото, утрешното.
Нашата цел е да организираме тези всички хора от паланки, села, градове в здрава политическа, обществена организация, която ще стане здрав справедлив топмон [тампон?] - центрум, който - опрян на Христовите принципи, нови и бързи реформи - ще донесе новото, ще даде възможност на народа правилно да еволюира и със справедливи закони и ръка ще постави всеки на мястото му; на ляво ще ги застави да не гонят, а на тези отдясно ще извика: „Крийте ножа в ножницата, че който нож вади, от нож умира.”
Нашата цел е да издигнем народа до онова съзнание, да разберат, че са братя, родни братя, а родни братя не се гонят, избиват.
Нашата цел е да се образува здрав политически център и арбитър между враждующите партии, както е в много държави в Европа.
Който арбитър в даден момент да бъде онзи грам, който, щом се притури на везните, да реши съдбата на народа ни.
Нашата цел е да се даде път на новото и хората на новото да заемат всички отговорни постове. Въздържатели, вегетарианци, духовни справедливи християни хора да станат водачи на народа си.
Нашата цел е без много шум и големи красиви програми да донесем мир, обич, свобода, сносен и справедлив живот.
Нашата цел е да можем с общи усилия да дадем един нормален политически обществен живот. Нашата цел е да остане свято запазена нашата конституция и всички други закони и закончета, противни ней, да се отхвърлят.
Нашата цел е истината, обичта, братството, юридическото неравенство, социално равенство, човещината и истината над всичко.
Нашата цел е еднакво отнасяне към селото и града. Да не се развива градът за сметка на селото и селото - за сметка на града.
Нашата цел е да подобрим положението на работника, селянина, гражданина, като първите хора дадат личен пример във всичко, Економии във всяко отношение и всеки да се простира според чергата си.
Нашата цел е: с общи усилия - към творчество на нова България по нови пътища и нови хора.
Нашата цел е честните хора, добрите, справедливите да образуват политическия център - арбитър в нашия политически живот, да помирим враждующите братя и възвърнем на народа свободата, братството, обичта.
Това е нашата цел.
Този е пътят, който донесе в Германия мир; в Белгия - напредък; Дания - живот; Холандия, Австрия - творчество. Тази цел обедини хиляди и хиляди сърца в много държави европейски и ги направи братя помежду им и творци на нацията си. Тази цел ще обедини и нас, тя ще ни ръководи и ний, обединени около Ратниците на Свободата, ще донесем новото, ще станем братя - деца на един баща - Бог и една голяма майка - България.
А там, гдето има братя, ще има обич, гдето има обич и Бог помага, а там, гдето Бог помага, там има и мир, напредък, берекет, сносен и спокоен живот.
Ще настане нов живот, нова България.
Обединени и организирани в здрава политическа организация, ние ще извикаме: Долу ръцете, които избиват, било отляво, било отдясно. Долу занолите и закончетата, които спират народа да се развива правилно. Мир между всички, обич сред всички и смелите ще излязат да водят. Справедливите ще съдят. Милостивите ще помагат, умните, честните, християните ще управляват села, градове - България.
Да работим, да се организираме и всеки ден да работим за нова утрешна България.
Това да е нашата цел; да бъде цел за всички. И помним - помогни си сам, за да ти помогне и Бог.
* Това е остатък от нашите прадеди, които преди 1000 години са живели в Болград и там винаги са убивали - принасяли жертва на боговете си - първите си учени и добри хора (бел. а.).
