НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

II. БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ

ТОМ 20
Алтернативен линк


II. БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ


(стр. 11-18)

Царствуващата сега  българска династия е една от най-знатните династии в Европа,  благодарение на своя именит произход и поради близкото си родство с  най-големите европейски царски семейства.

Основател на нашата династия е Негово Величество  Цар Фердинанд I, който по тази причина в народното съзнание и в  простосърдечния народен изговор получи към благородната си титла и чисто  нашенското отличие Цар Отец.

Негово Величество Цар Фердинанд I възлезе на  българския Престол в 1887 година, по Божия милост и с единодушната  народна воля, изразена от Великото народно събрание. Но тогава, съгласно  статутите на Берлинския конгрес, България беше княжество, васално на  Отоманската империя, и българският владетел носеше титлата Княз.  Разбирайки дълбоко българската душа, Княз Фердинанд I с голям  политически такт и с изключителна смелост подготви обявяването на  българската държавна независимост, с която се осветяваше напълно  добитата с толкова жертви свобода и се слагаше начало на истинското  Трето българско царство. На 22 септември 1908 година в древнопрестол-ния  град Търново Княз Фердинанд I възстанови царското достойнство на  великите български владетели от Първото и Второто царства и получи  тяхната титла: Цар на Българите. С този акт се сложи основата на  българската царска династия, затова за нейна начална дата трябва да се  счита току-що посочения ден - двадесет и втори септември хилядо  деветстотин и осма година.

Негово Величество Цар Фердинанд I  - основател на династията, произхожда от виден германски владетелски  род по бащина линия, и от рода на френските крале - по майчина. Роден е  във Виена на 26 февруари 1861 г. Баща му - Принц Август Сакс-Кобург-Гота  (род. 1917 - починал 1881 г.), е брат на Принц Фердинанд, съпруг на  португалската Кралица Мария, а сестра му - Принцеса Виктория - е била  женена за Немурския Дук, син на френския крал Луи Филип. Дядото на Цар  Фердинанд I е бил брат на съпруга на английската Кралица Виктория и на  белгийския Крал Леополд. Негова съпруга пък е била Принцеса Антоанета  Кохари, потомка на бележития унгарски магнатски род Коха-ри. По бащина  линия, значи Цар Фердинанд I е в сватовство с португалския и френски  дворове и в кръвно родство с английския и белгийския царствуващи домове,  и с благородния унгарски род Кохари.

Още по-ярко е знатното родство на Цар Фердинанд по майчина линия. Неговата Августейша родителка - Княгиня Клементина Орлеанска  - е дъщеря на френския Крал Луи Филип Орлеански. Тя е потомка на  историческата френска кралска династия и е родена в Парйж, в прочутия  дворец Пале Роял, през 1817 година. Починала е в 1907 година.

Цар Фердинанд се ожени за Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза Бурбон-Парма (род. на 17 януари 1870 г., а починала на 19 януари 1899 г.).

С тази си женитба Той още повече засили родствените връзки на нашата царска династия с разните владетелски европейски дворове.

Августейшата майка на сега властвуващия наш Цар  - Негово Величество Борис III - е дъщеря на Пармския Дук и на Принцеса  Мария Пия Бурбон-ска, Принцеса на двете Сицилии, родна дъщеря на  френския Крал Карл X, от френската кралска династия на Бурбоните. По  такъв начин в българската царска династия се влива още една кралска кръв  - кръвта на Карла X.

Освен посочените по-горе родства на българската  царска династия, не е безинтересно да се посочи и едно родство по  сватовство. Така с втората женитба на Н. В. Цар Фердинанд I династията  ни се сроди и с голямата австрийска княжеска фамилия Ройс-Кьостриц,  чиято потомка е о'Бозе почившата Царица Елеонора.

Също така нашата династия се родее и с династията  на съседните ни държави. Починалата напоследък румънска Кралица Мария е  внучка на английската Кралица Виктория и на Принца-съпруг Алфред  Сакс-Кобург-Гота, който пък е брат, както споменахме, на Цар  Фердинандовия дядо. Нейни деца са: румънският Крал Карол; югославската  Кралица-майка Мария и бившата гръцка Кралица Елисавета. От друга страна,  същата румънска Кралица Мария е внучка и на Цар Освободителя, откъдето  следователно нашето царско семейство се родее и с руската императорска  династия на Романовците.

Потомците на тия благородни родове са Негово Величество Цар Борис III (род. на 18 януари 1894 г., стар стил); Неговият брат Негово Царско Височество Княз Кирил и Техни Царски Височества Княгините Евдокия и Надежда.

На 2 февруари 1896 г. продължителността на нашата  царска династия, Негово Величество Цар Борис III, приемайки тайнството  миропомазване, бе приятен в лоното на народната ни православна църква. С  този акт Неговият мъдър и далновиден Отец - Цар Фердинанд I, приобщи  българската царска династия и духовно към българския народ, а с  възпитанието, което даде на своя Августейши Син, свърза последния  неразривно с България, с нейните величави подвизи и тежки страдания, с  нейната безгранична воля за успех и с героичните й борби за преодоляване  на всички пречки към успеха.

Негово Величество Цар Борис III е истински син на  България, отрасъл в нея, воювал за нейните народностни идеали, възлюбил  я повече от всичко и дори от Себе си. Сега Той мъдро я ръководи и  достойно възглавява. Над Богопомазаното си чело Той чувствува короната  на Своя велик единоименник Свети Цар Борис I и с неговата духовна  благословия гради величието на България и Третото българско царство.

На 25 октомври 1930 година Негово Величество  Царят се венча в историческия италиански град Асизи за дъщерята на  Италианския Крал - Принцеса Иоанна Савойска. С тази женитба се вля нова благородна кръв в българската царска династия.

Нейно Величество Царица Йоанна, която мигновено  завладя сърца*га на българите със своето благородство, доброта и  величие, е родена на 13 януари 1907 година в Рим. Тя е потомка на  славната италианска династия, която води началото си от първите  италиански крале на X век. Родоначалник на тази династия е граф  Бианкамано Умберто, царувал преди около 900 години. Неговите наследници  са били отначало Савойски дукове, сетне - Сардински крале, а от 1861  година - крале на Италия.

Августейшият родител на нашата любима Царица Йоанна напоследък прие титлата «император». Той е роден на 11 ноември 1869 година.

На 2 октомври 1869 година Негово Императорско и Кралско Величество Крал Виктор Емануил III се ожени за дъщерята на Негово Величество Крал Никита Черногорски, Нейно Императорско и Кралско Величество Кралица Елена  (род. в Цетина на 8 януари 1873 г.). Така че в жилите на нашата Царица  тече и славянска княжеска кръв, славната кръв на първия Черногорски Княз  Владиката Данило Петрович Ниегош, основал династията си в 1711 година.

Освен своя знатен произход, децата на Техни  Величества Царя и Царицата: Негово Царско Височество Престолонаследникът  Симеон Княз Търновски (род. на 16 юни 1937 г.) и Нейно Царско  Височество Княгиня Мария Луиза (род. на 13 януари 1933 година) имат  следователно и славянска кръв, която напълно ги приобщава към великия  български народ.

Затова Престолонаследникът, Който ще продължи  един ден българската царска династия, е най-скъпата рожба на България и  гордост, надежда и упо-вание не само на Височайшите си родители, но и на  целия български народ. Зад Неговия детски образ сякаш прозират  величавите образи на старите български ханове и царе, които с отческа  благословия бдят над първите Му стъпки, нашепвайки Му заветите на своите  дела и подвизи, за да го подготвят за трудната, но славна мисия, за  която Бог Го е пратил в нашата земя.

Нека Той расте под тия благословии и тия завети, и  под благодатното слънце на народната обич, за да се изпълни  предопределеното от вековете на нашата родна история - с него да бъде  възкресена епохата на духовния му предшественик Симеона Велики -  Златният век за България.

Нека пребъде единството между династията, народа и  войската - единство, в което е залогът за светлите бъднини на  отечеството. След толкова исторически премеждия, след бури и сътресения,  българският Престол, възкръснал като по чудо из мъглявата далечина на  миналото, и българската царска Корона, засияла отново над Балкана,  намират в лицето на царствените представители на нашата династия  достойни приемници, които, окръжени с любовта и предаността на всички  верни български синове ще могат сигурно да държат в ръцете си съдбините  на България и с твърда ръка да направляват нейния държавен кораб към  осъществяването на нейната велика съдба.

Нека Бог закриля българската царска династия, за да оправдае надеждите на всички и да възвеличи завинаги народа и родината ни.




, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ