23. ДНЕШНОТО ВРЕМЕ
(В. «Братство», бр. 273 (9), 22.III.1943 г., стр. 4)
Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието знанието. В същия свят живеят и животното, и човекът, но се отличават по възприятията и реагирането.
Никой не може да остане днес равнодушен към събитията волно или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене.
Всяко събитие обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни - места лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед и все пак това не е доказателство, че се отнася въпросът за двама души.
Новите актуални идеи засягат преустройството на света. Те са формулирани достатъчно ясно от техните носители и са известни всекиму. Това, което е по-интересно в случая, е че те, като се взаимно отричат, си служат с методите на своите противници. Така Америка и Англия, люлките божем на демокрацията, си служат все повече и повече и с похватите на диктатурата и без да се усетят, взимат строя на тия, които отричат. От друга страна, диктатурата търси опората в масата чрез конгреси, събори, събрания...
Това иде да покаже, че във всичките строеве и идеи.за държавни управления си остава фактор с първостепенно значение човекът със своя физически, исторически и психически капацитет. Той е и си остава основата, върху която се вдигат едни или други надстройки. И следователно, когато се отричат известни идейни построения (например демокрацията), по-скоро трябва да търсим причините за неуспехите им в проявата на псевдодемокрацията, т.е. в неправилното приложение на идеята.
Това е много съществен въпрос, защото той иде да покаже, че реалният резултат следва от приложението на идеята непосредствено в живота, а не само от логическото ѝ построение, което само по себе си може да е отлично. Силата на всеки строй зависи от неговата връзка с живите обекти и преди всичко в съзнанието на неговата справедливост или необходимост. Справедливост, разбирана най-обективно - да искаш и за другия това, което желаеш и за себе си!
Непосредствената полза е нещо видимо, а за далечната полза е нужно прозрение. А за тия, които го нямат-доверие в тия, които ги водят. При това не трябва да се забравя и естественият ход на нещата, в който инстинктите играят значителна роля на консервиращ елемент, който събира и възраства индивида (единичен или колективен), след което иде «жертвата»„«употребата», «службата» на частното пред цялото.
Българинът е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално-трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало, приложено в трудовата повинност, ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия,които по един или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно-патриархални задруги и ги беше подкрепила, днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр.
Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха. Значението и стойността на идеите ще дойде от живота на тия, които ще бъдат готови да пожертвуват всичко, но да ги приложат.
От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци, в борби и воюване се роди Американецът.
Сега изживяваме родилните мъки, при които ще се яви Европеецът. Справедливостта и Човещината ще бъдат неговите родители.
И въпреки страданията, светът ще заживее с по-голяма взаимна обич и доверие и бързо ще поправи и забрави загубите и разрушенията, резултат на едно безлюбие и себичност, култивирани от години.
Да работим и да се надяваме!
София, 14.II.1941 г.
Л.Л. [Любомир Лулчев]
