1. В „Изгревът”, том XIX аз, Вергилий Крьстев, успях да реализирам и осъществя един план, който го движа от 1970 г., близо 33 години. А да имате представа, през какви етапи съм преминал, прочетете моя очерк за Николай Дойнов в „Изгревът”, том XV, стр. 984 ÷ 989.
2. За да се въведете в същината на този материал, е задължително да прочетете спомените на Николай Дойнов в „Изгревът”, том XV, стр. 195 ÷ 393 - „Мигове от Великата Ера.”
3. В „Изгревът”, том XV, стр. 394 ÷ 442 публикувах „Звездни вечери на Изгрева” и „И- Саабей-Бен-Аадес”. Този материал аз го бях събирал от онези възрастни приятели, на които Николай ги раздаваше да четат. Но те изобщо не бяха ги чели, защото те смятаха, че знаят всичко и помнят всичко. Дойде това време, когато забравиха онова, което помнеха и знаеха и си заминаха от този свят. Добре бе за тях,че аз се явих, че прибрах навреме онова, което трябваше да се спасява от забравата. Спасих го и сега го издадох. Без да разучите тази глава, не може да преминете по- нататък. Тук се поставят началото и основите на астрологичните познания, които ни предава Николай.
4. В „Изгревът”, том XV, стр, 443 ÷ 569 са публикувани „Разговори за Изгревът с Николай Дойнов”. Този раздел е съставен от магнетофонни записи, при които аз задавах въпроси, предварително подготвени от мен, като му връчвах и посочвах някои от неговите статии, писани от него преди 20 ÷ 30 години. Той поемаше листа, разглеждаше го, включваше се в материала и епохата и разказваше онова, което го запитвах, Към неговите обяснения съм включил и неговите статии или част от тях. Така те бяха запазени от мен и прехвърлени в историята. Иначе щяха да ги изхвърлят и унищожат като непотребни или като вредни. Срещнах и от двата типа хора - за едните бяха непотребни, а за другите бяха вредни. И едните, и другите действуваха в една и съща насока - да унищожават. В този раздел има много важни разяснения към предишните два раздела, както и сведения за космическия свят и астрологията.
5. Бащата на Астрологията е И-Саабей-Бен-Аадес. Виж „Изгревът”, том XV, стр. 546 ÷ 549. А кой е прероденият по времето на Школата на Учителя Дънов 1922 ÷ 1944 г., този баща на Астрологията? Това е Николай Дойнов. Това го казваше и Николай, но само на мен. И аз това го потвърждавам. Виж „Изгревът”, том XV, стр. 988, точка 26 и 27. Това е точно ясно. И е доказателство. И от мен.
6. А сега ще се спрем на голямото предателство към мен. Това вървеше строго последователно и са описани 12 етапи. Виж „Изгревът”, том XV, стр. 984 ÷ 986. А понеже тук говорим за Астрология, то предателството бе извършено в X етап. Виж стр. 985, точка 11. Това е вкратце.
7. Единствено пред мен и в обсега на моето съзнание Николай се отваряше и говореше свободно за астрологията. Тогава онзи, които ръководеше програмата на „Изгревът”, който бе в мен и над мен, ме накара да му дам план и да изискам от него да напише едно ръководство по Астрология. Той отначало се дърпаше и не искаше. Смяташе, че няма да може да се справи. Обясних му, че онези идеи, които има от Учителя по Астрология, са напълно достатьчни да ги включи в класическата Астрология, която той познава. Онова, което имаше публикувано от последователите на Учителя, аз съм го включил днес в, .Изгревът”, том XVIII. Николай беше ги чел преди 30 години и смяташе, че те са си отживели времето. Аз знаех, че не са. Много усилия употребих, докато го накарам да ги напише. Не само усилия, но време, енергия и моят жизнен кредит, отпуснат ми от Небето. Това съм го описал в „Изгревът”, том IV, стр, 577 ÷ 579.
8. За да си свери часовника с чуждите автори, той накара дьщеря си Ина, която я има на снимка под № 108 и № 111 в „Изгревът”, том XV, да му преведе от немски език една астрология. Тя беше преведена, той я прочете и бе възкликнал: „О, тези приятели са много по-назад от мене. И това, което пишат, са много елементарни неща.” А това бе вярно. Съзнанието на Николай бе обогатено от идеите на Учителя в неговото Слово, както и конкретните изказвания по астрологията. Николай се успокои и седна да пише.
9. Аз имах план. В първата част той трябваше да напише своя труд по Астрология. А във втората част трябваше да напише практическа астрология, като направи хороскопите на всички автори в „Изгревът” и да ги разгледа. Това трябваше” да бъде приложение към техните спомени, които аз трябваше да отпечатам. Но това не бе направено от него. А защо? Защото се бяха задвижили вече 12-те етапа на предателството към мен и моята програма, които съм описал в „Изгревът”, том XV, стр. 984 ÷ 986. А тази концепция аз я реализирах в „Изгревът”, том XIX с публикуването на неговата Астрология в Част I и Част II, както и отделно „Практическа Астрология”. Така че онзи, които ръководи програмата на „Изгревът”, успя да се справи с онези 12 етапа и да реализира своя план. Но това стана чрез мене, а не чрез предателите. Да се знае и помни. И то от всички.
10. А предателството бе осъществено през 1993 г. от представителите на Черната ложа от град Варна, която с град Бургас според Учителя са центровете на Черната ложа. Виж „Изгревът”, том XI, стр. 825 ÷ 831, том XVI, стр, 881 ÷ 883, точка 2. И така беше издадена книжката „Hayката на първата човешка раса. Ръководство по астрология, френология, хиромантия” от град Варна
1993 г. с ISBN - 954-8006-77-8, като в книга пьрва е отпечатана Астрологията на Николай Дойнов. Аз бях изненадан. Отидох да протестирам пред Николай. Той се учудва. Казва ми; „Аз съм авторът.” - „Да, ти си авторът, но ако не бях аз, изобщо нямаше да те има като автор.” Гледа, гледа ме пък казва: „Така ги мислиш.” Да пощурееш от тези хора. Това беше предателство пред мен, пред моята програма и пред онзи, който ме ръководеше отвътре, отгоре и най-отгоре. Аз си имах ръководител. Имах си Учител и този Учител бе ВсемировиятУчител на Вселената Беинса Дуно. Но аз бях този, който им посочи какво означава Учител, какво е Миров Учител и какво е Всемиров Учител. А те изобщо не знаеха това. И сега не знаят, макар че отдавна са в онзи свят.
11. А доказателствата, че това съм аз, а не някои друг, са дадени в „Изгревът”, том XV, стр. 545, 548. Това не са измислици. А това са магнетофонни записи, които се пазят и днес и от които е изваден този текст. Доказателствата ги има с гласът на Николай Дойнов. И да завържа нещата както трябва, отидох при дъщеря му Ина Дойнова, пуснах записите. Тя слуша. Питам: „Това записът на гласа на баща ти Николай ли е?” - „Да, това е баща ми.” - „Ето, аз съм извадил целия този текст на лист хартия, оставям ти касетката, пусни я, провери текста и ми се подпиши на този лист хартия, че гласът е на баща ти и отговаря дословно на текста.” Не пожела да го подпише, А защо ли? Ами защото в нея действат тези 12 етапа, за които говорих и ги цитирах на стр. 984 ÷985. Но аз го публикувах. Пазя записите. Пускал съм ги на мнозина, които помнят и познават гласа на баща й. Слушат, гледат ме. Питам ги: „Това как се нарича? Неблагодарност или предателство?” А една възрастна сестра ми каза: „Те са си такива. Остави ги.”
12. И аз ги оставих. И то къде? Оставих ги в историята. Единият брат, Николай Дойнов, се намира в „Изгревът” т. I, с. 492 ÷ 510; т. IV, с. 577 ÷ 579; т. XV, с. 192 ÷ 582, както и в том XIX с неговата Астрология в I и ІІ част.
Другият брат, Борис Николов, го има в историята в „Изгревът”, том І, стр. 382 ÷ 491, том II, том III, в том V. А има материал за още два тома.
Любезната им сестра Цанка я има в „Изгревът”, том VI, стр. 242 ÷ 339, а моите бележки за нея са на стр. 296 ÷ 298. Има я в том V,стр. 391 ÷ 407.
Значи аз ги оставих в историята, а те ме отхвърлиха. Ето това е положението.
13. А защо описвам това? Защото предателството продължава. За този род е писано от спомените на Борис Николов в „Изгревът”, том І. В том ХV, стр. 551 ÷ 556 съм дал исторически данни за рода им. А в том XV съм приложил снимки на целия им род - от № 41 ÷ 48 и от № 53 ÷ 95. Има ги хубавците! Но благодарение на мен!
14. И така има ги. Били са. Отишли са си от този свят. Но е бил изпратен от Небето един човек да ги спаси от забравата, от забвението и унищожението. Сега ги има, но благодарение на мен, но не на някои друг. А чрез другите извършиха предателството си към мен и към програмата на „Изгревът”. Ето това е важното!
15. Ето сега в том XIX излиза Астрологията на Николай Дойнов в две части: I част,„Звездният мир и човекът”, и II част, „Науката Астрология-древна и млада”. Прочетете я. Вижте как е подредена. Ще видите как ще се свържете с Духа, който ръководи „Изгревът” и онзи същия дух, който бе изпратен чрез мен да накара Николай да напише Астрологията си. Но този Дух го има само в Астрологията, която е поместена в „Изгревът . На друго място не може да го има. И да правят опити - нищо няма да се случи.
16. Направете своя опит. Вземете жълтата книжка, която бе издадена 1993 г. в град Варна. Разгърнете я. Вижте как е подреден материалът. Прочете нещо от нея, но след като сте чели Астрологията на Николай в „Изгревът”. Прочетете от нея, но няма да можете да четете, защото там няма нищо. Няма го Духът. А Духът пребивава само в Чистата. А където има лъжа, кражба и измама - там е мръсотията и тинята на човешкия живот. Това е засега. Чистотата и Духът са важни. Те са живот вечен.
17. Снимковият материал, които съм приложил в „Изгревът”, том XV за рода Дойнови - Борис, Николай, Цанка и другите около тях, е резултат на дълги години издирване, на голямо разиграване от този или онзи. Но сега съм ги приковал с пирони на стената като портрети и няма мърдане оттам. Снимките, които прилагам в том ХІХ, са мой снимки и аз съм ги правил между годините 1970 ÷ 1980 г., и негативите са у мен съхранени. Имам и филми 2x8 мм от камера на 3-та хубавци. Имам и записа на гласовете им. Ще дойде това време и ще ги пусна в образ и звук да крачат, да се движат и да говорят. И всички ще ахнат и ще кажат: „Колко интересно и какви великани ни се показват.” А за мен отново нито дума. Това е. Как ви се струва едно такова положение? Ще можели да издържите, ако ви се случи вам?
18. Какво представяла Николай като астролог? Това знам само аз и никой друг. Защо? Защото той ми е правил хороскопа, ходил съм при него и той ми е правил разбор на всеки аспект. Освен това той имаше една система и според транзитиращите планети изваждаше за всяка година аспектите, който ще окажат влияние. Аз го накарах да ми ги разгледа по години така както ги бе написал от 1 година до 83 години. И всичко това го записах на магнетофонен запис. И си го пуснах, преписах го и го сравнявах дали е вярно или не. А сега по същество:
1). Анализиране аспектите на планетите по знаци и по домове - много добре.
2). Сега като преглеждам записките си, беше предсказал, че 1982 г. ми предстои брак и то нестабилен и през 1983 г. заминаване в чужбина, което бе и в двата случая вярно. Имаше и предсказания, които не се бяха сбъднали, понеже съм закачен за друга верига, която друг я рьководеше и ме прекарваше да преминавам транзит през някои домове и да се разминавам с някои събития. Това го отчитах.
3). Беше ми предсказал, че на 63/64 години ще имам внуче, което се сбъдна. Предсказа ми също, че на 65 години ще си замине от този свят близък човек - през декември 2003 г. почина рождената ми сестра. А това бе диктувано преди 30 години и записано на магнетофон. Има и други предсказания, които се сбъднаха или предстоят да се сбьднат. Ще дойде време, когато ще публикувам неговия коментар на моя хороскоп. И тогава нагледно ще се видят неговите познания и прозрения.
4). Но в общи черти неговата система за предсказание на събитията по години не работеше и то за мен. Обясних защо. През него преминаваха всеки ден на върволица по 5 ÷ 6 човека, той изчисляваше хороскопите им на рька и с таблиците. Тогава нямаше компютърни програми по астрология. Но всички вдигаха рамене. Не им познал миналото и бъдещето. Според мен това не бе вярно. Отиваха при него любопитни хора, без познание на духовни въпроси. На такива хора не може да се познае нищо и каквото им говориш - те нищо не разбират. И нищо не запомнят. Нямат сетива за такива неща.
5). Най-интересното бе, че той не ме позна кой съм и защо сьм дошъл на Земята. Не можа. Възможностите му бяха толкова. Не може да му се сьрдиш за това.
6). Не можа да познае, че аз сьм изпратен да свьрша неговата работа, че на брат му Борис Николов, че на сестра му Цанка Екимова, И тримата не проумяха. Не досега, но до утре.
7). И затова бяха включени онези 12 етапа, с които ми се противодействаше. И то досега. Напълно умишлени и целенасочени. И с успех. Признавам го. Бива ги синковците.
19. Астрологията на Николай е хубава и точна. Онова, което съм включил за Астрологията, написано от него в „Изгревът”, том XV и том ХІХ, е напълно достатъчно за обучение. С това моята програма за астрологията приклюва, отнасящо се за Николай. Хубава и точна астрология. Точно и ясно определена по същество от мен. Но я има благодарение на мен, а не заради някой друг. Запомнете това. А доказателствата са в „Изгревът”, том XV, стр. 545, стр. 548. А магнетофонните записи на гласа му са запазени. И ще се постарая да ги отставя за в бъдеще.
20. За тях аз бях никой. А себе си представяха за великани. Но в моето съзнание те не бяха великани, но мравки в мравуняка. И толкоз. Онзи, който ги остави в астрологията, бях аз и никой друг. И ако за някои са великани, това се дължи на Онзи, който ме ръководеше, който ми даде власт и сила, за да ги накарам да свършат онази работа, предвидена по програмата на „Изгревът”, И тримата - Николай Дойнов, Борис Николов и сестра им Цанка, я свършиха благодарение на мен. Иначе те се провалиха по всички линии и през всички етапи. Аз ги спасих. А защо ги спасих? Ами аз бях Главнокомандващият на програмата.,Изгревът”. Тя се създаде чрез мен и се движеше чрез мен. А друг бе онзи, който бе в мен и над мен. Познавам го. Името му го знам. Духът му го познавам. Явил ми се е чрез Дух, чрез Сила и чрез Власт. А аз съм изпълнил. Но аз, а не другите. Аз бях Главнокомандващият, а те тримата хубавци не бяха дори и редници - войници, защото войникът се подчинява дори и на един прост ефрейтор, който е най-ниският чин във войската. А те мен ме отхвърляха, Но Онзи, който ме беше поставил за тази работа, знаеше кой съм и защо съм изпратен. И тази работа аз я свърших. Но я свърших не за тях, а за Школата на Учителя Дънов. Та покрай това, че са били в Школата днес ги има и тях в „Изгревът”. Е, има ги хубавците. Но и благодарение и на моите верни и предани сътрудници по дух, които съдействаха да се движи отпечатването на томовете на „Изгревът” и да излизат том след том. Е-ех, 19 тома. Та това не може да го направят в света дори и 120 човека за 10 години, а няколко човека за 10 години го направиха. Благодаря им. Имената им са вписани като сътрудници накрая вьв всеки том. Имената им са вписани и в Книгата на Великия Живот на Духът Божий.
21. Има един окултен закон в Школата на Учителя Дънов. А той е следният:Кой какъвто е бил по времето на Стария Завет, такъв е бил и по времето на Христа. Кой какъвто е бил по времето на Христа, такъв е бил и по времето на Учителя Дънов. Кой какъвто е бил по времето на по времето на Учителя Дънов, такъв си беше и по моето време, когато пребивавах между българите. А Учителят Дънов е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно. Това нещо аз пръв им го посочих и казах. Казах им. Кой кой е и за какво е дошъл на Земята при българите. Написах го и го публикувах още в том I на„Изгревът" в „Космогонията", стр. 632 ÷672.
22. А това, което аз съм направил по времето на Мойсея, същото това съм го правил и по времето на Христа. Има го в Стария Завет и в Новия Завет.
Онова, което съм правил, вършил и написал по времето на Христа, същото това го правя по времето на Школата на Учителя Дънов.
Та аз съм изпитан. Аз съм доказан. А за доказателство ви представям 19 тома от „Изгревът”, Малко ли са това? Едва ли има днес човек, който да ги е прочел всичките. Един том се чете за три месеца. Трябва да се прочете най-малко два пъти. Не само да се чете, но да се проучават и заустяват. Трябва студия, защото това е Школата на Учителят, влезнала в поредицата „Изгревът”, като път на Третия Завет на Бога с человеците земни и небесни. Защото Словото на Учителя Дънов е Истинският Трети Завет и Слово на Бога.
Аз съхраних Словото на Учигеля, в разстояние на 30 години. И чрез програмата на „Изгревът” аз го издадох по оригинала. И то 59 томчета. А как и по какъв начин съм го издал, и какво съм издал, виж в „Изгревът”, том XVI, стр. 818 ÷ 905. Нали хората се виждат по делата им. Това са моите дела. За мен това са Велики дела, понеже бяха движени и реализирани чрез Великия Учител на Вселената - Беинса Дуно.
Амин.
3. ДРУГИ АСТРОЛОЗИ
3.1. ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА (1889 ÷ 1948)
1. В „Изгревът”, том XVI, в дневниците на Пенка Ганев на стр. 197 ÷ 624 се среща нейното име, защото тогава те са вървели заедно по пьтя на вътрешната Школа на Учителя Дънов.
2. В том XVІ, стр. 625 ÷ 665, „Разговори с Учителя”, както и глава V, стр. 667 ÷ 751,Учителят за музиката”, са ползвани тетрадките, освен на Пеню Ганев, но и на Елена Хаджи Григорова.
3. В приложения снимков материал в том XVI, чийто фотограф е Пеню Ганев, се намира и ликът на Елена, особено на снимки 74 ÷ 79.
4. В „Изгревът”, там XVIІ на стр. 4 ÷ 324 се намира материалът за Елена Хаджи Григорова. А в снимките от номер 29 до 65 се намира в общите снимки или с Пеню Ганев. Така че тя е била и е съществувала.
5. Когато подготвях нейния материал и преглеждах нейните тетрадки, попаднах на две тетрадки по Астрология. Беше писана с молив първата, а втората тетрадка - с мастило. Накрая на втората тетрадка бе написано; край на тази глава, 4.ІХ.1929 г.
6. При преглеждане установих, че това са лекции на Георги Радев и то на Изгрева, понеже се дава пример с хороскопа на Дора Карастоянова, която е бъдещата съпруга на Николай Дойнов. Този материал не бях го срещал другаде. Използваше се френска терминология. Установих, че най-вероятно лектор е Георги Радев, понеже по онези години той знае френски и е действуващ астролог на Изгрева. Той е първият, а след него идват другите астролози. По онези години единствената астрология, преведена от френски на български, е тази на Сефариал, като предговорът е на Георги Радев. Виж „Изгревът”, том XVIII, стр. 41 ÷ 55. Чак през 1942 г. Влад Пашов от Изгрева издава своята Астрология. Виж „Изгревът”, том XVIII, стр. 299 ÷ 409. Други астрологии дотогава няма. Те идват главно от Франция. След като астролозите в Германия предсказват на Хитлер неговия крах, той ги разстрелва и забранява тази литература. Единствено в България идват Астрология на френски език и на английски език. Аз притежавам две такива стари астрологии.
7. Реших нейният материал да се включи в един отдел „Практическа Астрология”. Предадох тетрадките на Буряна Пенкова, тя ги въведе на компютъра и така този материал бе включен.
Защо слагам името на Елена? Тетрадките са нейни, почеркът е неин. Освен това те са преписвани от някаква друга тетрадка, която е вървяла от град на град, защото намерих една малка тетрадка, в която личеше почерка на Пеню Ганев с препис на някои глави от тази астрология.
И така благодарим ти, Елена, Отново влезе в „Изгревът”. Кой като тебе. Има те на снимките, има ги твоите ръкописи отпечатани. Оставаш в паметта за следващите поколения българи. Радвай се. И аз се радвам заедно с теб. Успяхме. Дори съм ти включил две хубави твои снимки на цяла страница. Така че няма да се загубиш в Небитието. Оставаш вечно жива. Привет от Вергилий, който не те забрави, а те включи в „Изгревът”, Жива си. Живей вечно.”
3.2. Крум Въжаров (1908 ÷ 1991 г.)
1. За Крум Въжаров виж в „Изгревът”, том VI, стр, 340 ÷ 360, това са неговите спомени, които аз лично записах в дома му през 1990 г. Той лежеше на кревата с две възглавници - имаше вече сърдечна недостатъчност, с подуване на краката и дишаше много тежко. Сложих му микрофона пред устата му и той затваряше очи, престояваше така 2 ÷ 3 минути, вероятно търсеше спомена в съзнанието си и го разказваше бавно, но се задъхваше. Все едно че виждах, че се мята извадена на брега риба, нямаше и не му достигаше въздух. Но издържа и записах каквото можа да ми разкаже. И го спасих от провала му. От окончателния му провал.
2. Поисках от него лични снимки и на рода му, той ми ги даде и аз трябваше да ги преснемам и да му ги върна. След време му се върнаха, но чрез Мария Митовска.
3. Минаха няколко месеца и Крум изпраща един човек на име Любомир Стефов при Марийка Марашлиева със следната бележка:
„Марийке, Крум Въжаров настоява да му бъдат върнати в най-кратък срок снимките от Учителя и записа, който е направил пред лекаря, който е ходил при него. Той каза, ако иска да си го презапише, но настоява да му бъде върнато всичко. 15.02.1991 г. Любомир Стефанов”
Предадоха ми бележката и направо побеснях. Написах му писмо и му го изпратих, заедно с една празна касетка, а снимките предадох на Мария Митовска, която беше от неговата група, за да не се загубят. Писмото ми е от 20.02.1991 г., а той си замина на 2.03.1991 г. Ето предоставям писмото ми до него, за да видите с какви хора съм работил.
Уважаеми бр. Крум Въжаров,
Смятам да Ви уведомя за следното:
1. Още на 27.12 1990 г. Мария Митовска ми напомни, че трябва Ви върна снимките и аз още на следващия ден по телефона се уточних с нея, че понеже още не съм готов с преснемането, то след като бъда готов лично ще ги занеса на нея и ще ги предам да ги пази тя, за да могат те да бъдат съхранени. И това вече е направено и те трябва да бъдат у нея, а не при теб. Предадено е всичко на нея лично.
2. Аз се уточних с нея. че може да предам една касетка на направения запис от мен и то само на нея. като тя лично поеме обещание да го пази при нея и да не го дава на никого, включително и на теб, за да не се разпространява насам-натам. Целта е да не излизат нещата от моя контрол, защото аз искам да довърша тази работа, както аз зная и да не позволя други да ми се бъркат в неща, които не знаят и не могат. Тя се съгласи с това мое предложение.
3. Уточних се с нея, че след време заедно двамата ще седнем на масата и заедно с нейните бележки, които тя е правила и заедно с моя личен запис, ще свършим твоята работа, която аз лично движа, а не някой друг. Тя без мене не може да направи нищо, но аз без нея си мога. Но понеже аз имам създадени чисти отношения с нея, още преди 20 години, когато летувахме на Салоните, то една връзка, която е установена, тази връзка съществува. И затова аз мога да работя с нея и тя ще може да работи с мен. Ние сме се разбрал и и ще свършим това. Което аз съм задвижил. Ти не трябва да се безпокоиш и да се съмняваш, особено у мен, защото аз до когото съм се доближил, съм му свършил работата. Това се отнася и за теб. Нали дойдох и я свърших. Е, тогава...
4. Чрез Марита Марашлиеаа получих бележка, получих нареждане да върна снимките и записа чрез Любомир Стефов. Снимките връщам на Мария Митовска. Но запис няма да дам! Да се разберем: нито ти, нито някои от твоите възпитаници може да ме командва, защото нямате нито ценз, нито власт за това. Тази работа аз я свърших и само аз имам права да решавам. Около теб за 20 години минаха 20 твои възпитаници, а те свършиха ли ти работата? Не! А защо нея свършиха? А знаеш ли какъв е отговорът? Аз го знам и ще ти го кажа, макар и да те заболи. Те само взимаха от теб, без да дадат нищо. Аз,. който съм се срещал с теб само един път преди20 години и чух от теб някои неща, още от тогава си обещах да запиша всичко от теб, за да се съхрани за следващите поколения, но смятах, че това е направено от твоите възпитаници. И когато научих през 1990 г. лично от Мария, че твоите възпитаници не са направили нищо, то аз се възмутих и реших да действуват. И аз дойдох и свърших онова, което другите не свършиха, а се мотаеха не знам за какво цели 20 години около теб. И сега тези хора ми нареждат какво да правя. Аз знам какво да правя и аз съм го направил. Свършил съм една работа. Първо съм свършил онова, което ти имаше задължение пред Учителя и Школата да я свършиш и което ти не направи, а го направих аз и затова трябва да благодариш на Онзи, който ме изпрати при теб да ти свърша работата. И второ, трябва да благодариш на мен, че успях да устоя и да я свърша, И трето, трябва да благодариш предварително, аз да я довърша. А ти ми даваше нареждания. Аз съм по-голям командир от теб, с тази разлика, че аз сам си командвам какво лично да правя. Аз си изкомандвах, че трябва да свърша твоята работа и аз я свърших. Сега се изкомандвам, че няма никому да позволя да се приближи до този материал, който съм събрал и си изпълнявам сам нарежданията. Сега ти е ясно с кого имаш работа и кого са ти изпратили от невидимия свят да ти свърши работата.
5. И понеже много държат на касетката, аз ти връщам чисто нова касетка, запечатана и с нея нека твоите питомци и възпитаници да ти направят запис. Нека и те нещо да свършат. И тогава този запис те могат да го разнасят където си искат и да го дават комуто трябва и комуто не трябва. И тогава могат да го дадат да го съхранява и Мария и ние с нея също ще го ползваме при нашата работа. Ето сега имаш възможност да бъдат изпитани както трябва.
6. Аз съм много доволен от себе си, че можах да свърша онова, което другите не можаха да свършат. Аз много се радвам, че свърших това, което ти не свърши, а аз го свърших. Аз много се радвам, че аз в разстояние на 20 години дойдох за втори път при теб и свърших онова, което не можаха да свършат 20 човека за 20 години! Как ти се струва това?
7. Аз много се радвам, че Небето избра лично мен да ти свърша работата. Защото това е работа на Школата и е работа на Учителя. А като е работа на Учителя, е работа на Бога. А да работиш за Бога - това е голяма привилегия.
8. Затова ти няма да се сърдиш, че аз отстоявам своя личен труд и не позволявам други да ме разиграват. А че ти се съгласи да ми сътрудничиш - това не беше твоя заслуга, а това бе твоят дълг, който имаш към Школата на Учителя и той те накара да се съгласиш да работиш с мен. Ако не беше го сторил, нямаше да оставиш нищо написано от теб за следващите поколения. А сега чрез мен ти вече имаш историческа следа като съвременник на Школата. Какво по-хубаво от това!
9. Затова бр. Крум, радвай се, че се намери някой да ти свърши работата, защото случаен човек не ти е съпроводен, а човек, който може да върши работата на другите. Аз също се радвам, че това бях аз!
С уважение, Вергилий. (Подпис)
4. Крум Въжаров участвува в първата комисия за Паневритмията. Виж „Изгревът”, том I, стр.628 ÷ 631. А какво стана с този протокол може да се види: „Защо не се издава още истинската Паневритмия” в „Изгревът”, том IX, стр. 781 ÷ 783, том XIII, стр. 812 ÷ 814, том XV, стр. 911 ÷922, 922 ÷ 927, 929 ÷ 930.
5. Крум Въжаров имаше голяма група от младежи, с тях ходеше на планините, където играеха Паневритмия, и кьдето им превеждаше от английски на български някои книги по астрология. Мнозина от тях научиха от него астрология. Но след неговото заминаване тази група се разби и никаква работа не свърши. За тях виж в „Изгревът”, том XI, стр. 822 ÷ 824, в точка 12.
6. И най-интересното бе, че след като излезна том XVIII на „Изгревът” по Астрология, помолих няколко човека от неговите възпитаници да напише очерк за него като астролог. И най- важното бе, че и Мария Митовска не пожела. Освен това говорих по телефона и тя обеща да даде някои от онези снимки, които й бях върнал, преди 12 години. Обеща, но не ги даде. Изпратих до нея Таня Станова Цветинова да вземе от нея обещаните накрая снимки. Предала й някаква невзрачна снимка. Аз бях възмутен и отказах да я получа и наредих да й върнат снимката. Това те представляват. Едно голямо нищо, което заблуждава околните, че са нещо.
7. И понеже аз имах общи братски снимки с него, то подбрах такива и ги представям. А от преснетите негативи и лични направени от мен снимки също включвам в този том. Аз го имам и заснет на филм на Рила. Те какво си мислят, че аз съм неподготвен за моята работа.
8. Накарах Светозар Няголов да направи хороскоп на Крум Въжаров и да направи коментар за него. Той го направи и той е публикуван в този том.
9. И най-интересното бе около него повече от 10 години се въртяха младежи, учеше ги на астрология и никой вече не се сеща за него. А аз, външният човек, реших да го оставя в „Изгревът”, макар че той лично не бе написал нищо по астрология. Ето това е пример, че когато Небето реши да ти запише името в книгата на живота, то намира свои служител да стори това. И аз го направих.
3.3. ПЕТЪР ФИЛИПОВ (1913 ÷ 1984 г.)
1. За Петър Филипов виж в „Изгревът”, том VI, стр. 636 ÷ 638, 636 ÷ 638, 639 ÷ 640.
2. Духовната група на Петър Филипов, виж в „Изгревът”, том VIII, стр. 538 ÷ 541.
3. Петър имаше едно много хубаво място на големия Купен на Витоша. Когато пътувах с Галилей Величков, минавахме покрай тях. Имаше огнище, дърва, чайникът дигаше пара и Петър ни наливаше топла вода в едни големи бели канчета с дръжка. После изваждаше сироп от малини и вишни от неговата градина и ни наливаше в канчетата. Такова нещо никога през живота си не съм пил. Черпеше ни с бисквити, сладки - а той е бил по професия и сладкар. Приказвахме общи приказки, изпращаше ни и ни замолваше на никого да не казваме за това място, за да му се запази чистотата. Много пъти сме минавали оттам с Галилей.
4. През 1972 г. комунистическата власт беше разрешила лагеруването на Рила. Аз бях с две палатки на Салоните на 100 метра от Мария и Борис Николов. Понякога слизахме на Паневритмия на Езерото на Чистотата. Петър там беше обикновено със своята група. Обикновено те изкарваха багажа с много коне, защото бяха около 10 човека и трябваше завивки, палатки и храна. Така веднъж след Паневритмия аз хванах един познат фотограф, Данаил Жеков и насила го накарах да дояде и да ни направи снимки, като му обещах, че освен че ще заплатя, но ще му дам и премия. Той дойде, засне ни и от там имам тези снимки от лагера на Петър на Рила с неговата група, които ги представям в този том.
5. Бях си дал астрологичните данни на Данаил Жеков да ми направи хороскоп, направи го и ми го връчи. Галилей разказва, че веднъж са се били събрали в къщата на Петър и какво да правят, решили да разгледат някой хороскоп, та да им послужи за обучение. А Петър бе астролог. Успяваше да се сдобие с много чужди астрологии и повечето на английски и те му се превеждаха, а той се обучаваше допълнително. И така Светозар Няголов докладва за моя хороскоп, че съм имал много, много лоши аспекти. Петър слушал, слушал, и казал: „Я ми дай хороскопа.” Разглеждал го няколко минути. И казва на всички: Това, което казва Светозар, е вярно. Но не се знае за кого е закачен. Това е най-важното. Ако е закачен за едните, ще ни смели и затрие всички. Ако е закачен за другите, ще ни спаси всички и ще ни остави в историята. Зависи за кого е закачен. Ще изчакаме и ще се види за кого е закачен.” Всички се смеят високо за тези думи на Петър. Но Галилей толкова се впечатлил и уплашил от мен, че ми казва: „Абе ти си бил много опасен човек.”
Разказва ми всичко, И аз го запомних. И Петър бе прав. За това, че провалиха и опропастиха Високия идеал на Словото на Учителя, щях да ги посека с меч и огън. Щях да влезна във властта да се облека във власт и да изпепеля, и да измета всичко. Това после през 1972 г, го направиха онези, които разрушиха Изгрева. А аз нали бях закачен за другите, и вече 32 години водя борба на живот и смърт, за да оставя историята на Школата. Обикновено казвам: „Или аз, или те.” Засега излиза XIX том - значи още съществувам. А ония, разрушителите, продължават да роптаят срещу мен, и да ми противодействат с всички възможни средства. Ежедневно се сблъсквам с тях.
6. Неговият племенник, Филип, се оказа, че му е враг и го предаваше на милицията й те идваха и му правиха обиски. След смъртта на Петър, то Марийка едва можа да спаси някой неща от племенника му, като му ги заплащаше. Накрая Марийка ми предаде всичко. Все ми правеше забележки, че нищо не съм писал за Петър. Накрая работихме два месеца, аз диктувах, а тя тракаше на пишеща машина и материалът за него бе готов на 60 с. Но той сега още не е за публикуване. Не му е дошло времето. Има много опасни истории за събития и лица от Изгрева.
7. Няколко пъти ходих с магнетофона си при него да запишем онова, което знаеше за Школата на Учителя и приятелите. А той познаваше почти всички, знаеше много истории. И понеже беше астролог, ги свързваше с астрологичните аспекти някои техни действия. Беше много интересно за слушане. Но не пожела. И така се загуби всичко. Не пожела. Казвам му: ,,Аз не съм от милицията. Дай да го запишем. После ще съжаляваш.” Е, сега вече съжалява. Но е много, много късно.
8. Петър участвува заедно с Боян Златарев и Лалка Кръстева в трите кражби на оригиналното Слово на Учителя. Виж „Изгревът”, том III, стр. 197 ÷ 201, 201 ÷ 203, 203 ÷ 205, 205 ÷ 206. Това бе направено уж да ги съхранят, но то бе насочено срещу мен, защото аз бях техния приемник, но те не го схващаха това. Отивам при Петър и му обяснявам всичко. Той стои като втрещен. Става и казва: „Аз с Борис повече никога не желая да работя в следващите векове.” Но нареди на Боянчо да ми предаде онова, което бе останало в бараката му като стенограми на Савка Керемидчиева. Виж „Изгревът” том ІІІ, стр. 109 ÷ 115. Всичко бе откраднато от мен, разбито и накрая се затри. И досега. Сполучиха разбойниците и крадците.
9. Все пак успях онова, което съхранявах 30 години като оригинали да ги издам. Виж „Изгревът”, том XVI, стр. 818 ÷ 905, Издадох „Свещените думи на Учителя”, тези, който ги откраднаха от Витоша, в том XIV. Това, което можах, го направих. Другите да направят повече. Но и да искат, не могат. Нямат знания, нямат духовен кредит от Небето. И времето за това изтече.
10. При една от срещите си с Петър го помолих да ми разгледа хороскопа, защото след няколко месеца заминавах за Либия на работа като детски лекар. Беше есента на 1982 г. Прие ме в дома му, накара ме да се събуя, даде ми търлъци и ме въведе е голямата си стая, където приемаше гости. Постави ме да седя на един нисък стол, а той седна на бюрото си и отгоре ме гледаше и бях на три метра от него. Той нарочно така разговаряше, за да се пази от вредните влияния на гостите. Разглежда ми хороскопа, върти го в ръката, казва ми някои неща, които аз си записвам. Обикновени работи, но аз записвам всичко. Така сьм свикнал.
11. По едно време той се промени. Гледам го - вече не е същият. В него влезе един астрологичен и пророчески дух. Отново ми разглежда хороскопа. Цитира ми някои аспекти и казва: „Те са създадени преди хиляди години.” Аз мълча. По едно време ме оглежда и вече си повишава гласа: „Абе ти ли си този, когото чакаме?” Аз мълча. Отново ми гледа аспектите. „Небето те е избрало да свършиш тази работа.” И изброява каква ми е работата. Тя се оказва не една, а десетина. Аз мълча и записвам. По едно време извика: „А-а. познах те. Няма какво да се криеш от мене. Ти си.” И каза кой съм. Позна ме. Аз мълча. Отново ми разглежда аспектите, но вече от друга позиция. Казва някакъв аспект и започва да вика, да крещи, да удря с юмрук по бюрото. „Слушай какво, с този аспект, няма да позволяваш на никого да те командва, да властвува над теб.” Посочва друг аспект и казва: „Небето те е поставило да взимаш решения и на никому няма да си преотстъпваш първородството.” Но крещи, вика, удря вече с длани по бюрото. Говори ми още неща, които не искам да споделям. Тази среща свърши. Та той бе единствения астролог, който ме позна кой съм по астрологичната ми карта. Но позна ме по Дух. Кръв и плът не бяха му го казали това. И нямаше как да го узнае.
12. Но тук трябва да спомена, че това бе другият Петър, другият астролог Петър, които се бе свързал с вътрешната астрология на Духа. Е, това, което ми каза, досега се изпълнява. Излиза том XIX и ето пиша очерк за него. Разделих се с него. Това ни беше последната среща. Той беше писал у дома ми няколко писма. Но неговото време изтече и той си замина от този свят. Макар че бе в основите си на всички кражби от мен. той, Петър, се опита да се коригира, но беше късно. Материалите бяха преминали в други лица, които смятаха, че те са, които взимат решения. И така се дойде до великия провал отново. За Великия Учител Беинса Дуно враговете му чрез последователите му подготвиха Великия Провал, Успяха!
13. Та Петър бе първият астролог по Дух, който ме позна. И има още един човек, който ме позна кой съм. Това е леля Кина. Виж „Изгревът”, том IV, стр. 550 ÷ 554. Тя бе единствена, която ме защити. Като се видим при нея, тя понякога ще ме запита: „Този път ще победим ли?” -,, Ще победим този път!” - уверявам я аз. Тя присъстваше на всички 20 концерта от 1990 до 1998 година. Влизаше, сядаше на първия ред. Аз я посрещах и и целувах ръка. Казвах: „Лельо Кино, живи бяхме отново да се видим на концерта.” Отговаря ми: „Да, живи бяхме и винаги ще бъдем.” Леля Кина се казваше Кина Рангелова, беше леля на Йоанна Стратева. Тя не беше астролог, но по дух бе ученик на Школата. Та тя ме позна. Та е била едно време учителка в с. Драгалевци. Говорила пред учениците и родителите. Жената на Димитър Кочев от Драгалевци я слушала и после казва:
„По приказките я познавам, че това са идеи на Учителя и че е от Братството.” Проверила и се оказало вярно. После са си ходили на гости. От хиляди хора, двама са ме познали. Това е успех. Голям успех, но не за мен, а за тях.
14. Тези, които ме познаха, си заминаха отдавна от този свят. Онези, които останаха живи на земята, ме отхвърлят. Среща ме една жена и казва: „Да знаеш само колко много те мразят всички.” Питам я: „Защо ме мразят? Никого не съм излъгал, не съм окрал, не съм обрал, не съм откраднал къщата му и колата му, не съм отвлякъл жена му. Питай ги защо ме мразят.” -., Ще ги питам.” И си отмина. Тя не знае защо ме мразят. Но аз зная. Това е разликата. Те денем и нощем без почивка и отмора работят срещу Делото, Учението и Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Те работят, но и аз работя и описвам в „Изгревът” всичко отначало докрай. Та който иска и може, нека да върви по техния път, а който иска да върви в правия път, трябва да чете и изучава
„Изгревът”. И след това може да му се отворят центровете в мозъка, за да може да чете и възприема Словото на Учителя Дънов. Това е пътят днес и утре. Друг път няма. Защото поредицата на „Изгревът” е пътят Господен. Амин.
3.4. ИВАН АНТОНОВ Полковник Илия Младенов като охрана на лагера Яворови присой през 1933 г. Витоша
Днес е седемнадесетия ден от месец декември, а годината е 2003. Слънцето е все още в знака на Стрелеца и често се показва зад някой появил се облак по зимното небе. Температурата уверено стои под точката на замръзването. Новогодишен сняг още нямаме. В тая обстановка телефонът ми подсказва със сигнала си, че някой има желание да разговаряме. Оказва се, че това е Вергилий. Съобщава ми с огорчение, че в идващата събота няма да има предвидения по програма му концерт. Причината е, че поканените музиканти имат свои виждания и не искат да ги хармонизират с неговото становище, поради което отказват участие. Вергилий пък отменя концерта. Тази картина е позната в това общество, където „многознаещите” искат да покажат знанията си на всяка цена, даже това да е в противоречие с науката, която ни остави Учителят чрез Словото си.
По време на разговора стана дума за семейството на полковник Илия Младенов и съпругата му Мария. Вергилий се познаваше с тях, понеже е живял в дома им. Аз се познавах с това семейство, защото то често гостуваше на Иван Антонов, за да се ползва от знанията му по звездната наука.
Обществото от ученици, което гравитираше околоУчителя, прекарваше част от лятното време на Рила, на лагер край второто езеро на „Седемте Рилски езера”. Но в годините 1933 или1934, този периодот лятно време решават да не ходят на Рила, а това да стане на Витоша, Причината била: „мъдреците” преценили, че това ще бъда в количество левова валута по-малко. После, след експеримента, се оказало, че това не е така. Но Учителят не им противодействал и се съгласил на предложението им. Опитьт е най-доброто доказателство.
Решили мястото на лагеруване да бъде е местността „Яворови присои”. Това е в източната част на Витоша на около един час път (зависи от хода на туриста) на изток от хижа Алеко. В онова време смърчовата гора. която и сега съществува, е била от малки още дървета, колкото човешки рьст. Поляната, на която бил разположен лагерът, беше много красива. От там се откриваше омайваща гледка на изток. Виждаше се и самодивската поляна в дъното на долината, по която тече реката „Стара река”. За тази самодивска поляна нашият приятел Николай Дойнов обичаше да разказва красиви легенди. Беше добър разказвач и аз обичах да го слушам.
Сега тази картина я няма. Пак има картина, но тя е съвсем друга. Смърчовете са достигнали обичайната си височина. Гората е вече над осемдесет-годишна. Пътят, по който се стигаше до лагера, не съществува. Нови смърчове, макар и по-млади, са заели неговото място. Чешмичката, от която са се ползвали и сега дава своето изобилие от чиста планинска изворна вода, но няма как да се иде до нея, за да получим от благословението й.
И така: Решението е взето. Идеята е осъществена. Лагерът е устроен, Лагеруващите ученици са се настанили. Учителят е там. Води се нормален летен курс от науката, която Учителят преподава и учениците учат. Там е и Мария Младенова с двете си дъщери. Полковникът го няма. Той си има задължения в армията. Но, когато има възможност, посещава семейството си за кратко време.
Има обаче други, които няма кого да посетят, но не могат да понасят там, някъде горе, по Витоша, да се води научна дейност. Затова търсят начин, за да провалят това. Начина го намират. Властта е уведомена заблуждаващо от тях. Тя пък, тази власт, иска да провери и да намери истината. И как го прави това? - По своя си начин. Изпраща един полицай да отиде, да види, и ако клюките са верни, да изпъди школниците от планината. Полицаят пристига, Търси ръководителя. Попада на Иван Антонов и пита: „Къде е началникът?” Думата „Учител” за него е непозната. В неговия речников фонд съществува само думата „началник”. Бай Иван, защото това е той (познавате го от спомените ми, разказани в седмия том от поредицата „Изгревът”), чувайки въпроса и виждайки стражаря, разбира за какво става дума. Съобразителен е. Намира подходящия отговор. Случаят му го поднася. Той само находчиво го вписва в създалата се ситуация.
Този същия ден, когато идва полицаят, натоварен с мисията си, полковник Илия Младенов намира, че има възможност да посети фамилията си, да им се порадва, да им занесе храна, да достави удоволствие на малките щерки с предпочитани от тях лакомства. Палатката на семейството е до входа на лагера, а то е вътре в палатката. Полковникът е отвън. Само главата му е промушена през отвора на входа. А той е с офицерската униформа, със сабята, с ботушите, лъснати като огледало, с коня, с адютанта си, също с коня си.
И ето, Иван Антонов веднага отговаря на стражаря - той е власта не трябва да му се противоречи, да му се губи времето, да му са задават въпроси. Въпросите той задава. И бай Иван изпълнява. Отговорът му е кратък, ясен и точен: „Ето го!” - казва той и посочва с пръст към полковник Илия Младенов. Полицаят поглежда в показаната посока. Вижда униформата на офицер с всичките отличителни знаци на звание, род войска, кон, адютант и кон на адютанта. Нищо не липсва. Да безпокоиш един такъв висш военен от армията и при това началник, това епротив правилата и уставите на стражаря. Какво да прави? - Уставът повелява: Козирува, обръща се кръгом и напуска с маршова стъпка мястото на описаното събитие. А героите даже не подозират, че са участвали е този действителен театър. Това те след време научават.
Завършвайки спомена си, разказан ми от бай Иван, чувам от другия край на телефонната жица: „Знаеш ли, аз знам много за това семейство, но този разказ не съм чувал.” Разсъждава Вергилий на глас по телефона в разговора си с мен, защото аз му го разказвам между другото, за уясняване на тезата си. „Я вземи, че го опиши, и ще го поместим в том XIX от „Изгревът””, ми казва съставителят на поредицата, съобразявайки веднага значението на спомена ми за историята на обществото, живяло някога на Изгрева. Това и направих. Описах го.
А какви са последиците от командировката на полицая до местността „Яворов присои” на Витоша, ще запитат любопитните?*
Животът в лагера продължил да тече по програмата на Учителя, необезпокояван от никого. Никой не разбрал подготовката и провала на събитието. Полицаят вероятно е рапортувал на началника си, че там горе, в планината има една група от хора, водена от един кадрови офицер, която си гледа работата. А началникът със сигурност е изрекъл най-изтънчената си професионална благословия по майчина линия на клюаря, и е приключил дознанието.
Така бай Иван само с две много кратки думички парирал действия на злосторници, за да си завърши работата без неприятности Учителят. Каква е неговата намеса, невидима за нас, може само да се досещаме.
С уважение към читателя,
Тодор Ковачев
* Бележка на съставителя: За Мария Младенова и Илия Младенов виж в „Изгревът”, том VII, стр. 3 ÷ 53. За Иван Антонов виж „Изгревът", том VII. стр. 333 ÷ 405. За лагера „Яворови присои” виж е „Изгревът”, том VII, стр. 155 ÷ 156.
УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ИВАН АНТОНОВ
ПОЗДРАВЪТ НА ЛЮБОВТА: Беседа от 2 октомври 1921 г.
- В: Новият човек: Неделни беседи. София, 1947, с. 313 ÷ 314
И тъй, започнете с любовта: любов към своята душа, т. е. към ближния си и най-после - към своя враг. - Как мога да възлюбя врага си? - Като възлюбиш първо Господа, после ближния си. Най-после ще възлюбиш врага си, Който е изпълнил първите два закона, лесно ще изпълни третия. Всички, мъже и жени, ще се стремите да проявявате един към друг взаимно почитание и уважение. И да не обичате някого, ще гледате да намерите в него поне една добра черта. За тази черта ще го обича те. Само така ще развиете любовта в себе си. Само така ще проявите Христовото учение. Само така Христос ще влезе в сьрцето ви и ще ви открие това, за което душата ви копнее. Така ще се наредят работите ви. Няма да станете изведнъж богати, но ще придобиете условия за щастлив живот. За това се иска силна и непоколебима воля. Каквото кажеш, ще го направиш. Това значи да бъдеш готов на всякаква жертва за Христа. При каквито и мъчнотии и изпитания се намираш, да не се разколебаваш.
Един наш брат† разправяше своя опитност. През време на войната го взели войник и го накарали да носи пушка. Той казал; Не мога да нося пушка. - Защо? - Не искам да си служа с нея.
† Бележка на съставителя: Иван Антонов - виж „Изгревът”, том VII, стр. 336 ÷ 337, снимка номер 3.
За непослушание го биели всеки ден. Цели три години го наказвали с бой, но той издържал. По едно време си казал: Ако тази работа продължи още, не ще мога да издържа. Скоро след това се свършила войната и го освободили. Запитали го: Защо не искаш да носиш пушка и да се биеш?- Преди да ме мобилизират в армията, Бог ме мобилизира за свой войник. Аз служа вече на Господа, не мога да нося две пушки. - Де е твоята пушка? - Ще я видите, когато хвърлите вашата пушка. До като носите пушка на рамото си, не може да видите моята пушка. Според мене, тоя брат отговорил добре на зададените въпроси.
Сега и на вас казвам: Докато сте мобилизирани от Господа, ще изпълнявате закона на Божествения мир. Само така ще видите, че Бог е верен във всичките си пътища. Аз искам тази година софиянци да дадат пример на почит и на любов помежду си. Искам от София да излезе нещо добро. – Как мислите, може ли да се очаква от софиянци нещо добро? - Може, разбира се, Ще кажете: Бог да помага! Ето, любовта хлопа на вратата ви. Приемете я, тя ще нареди всичките ви работи. - Бог да ни просвещава! Ето, и вярата хлопа на вратата ви. Отворете й да влезе. Любовта хлопа на сърцето вярата хлопа на ума, а надеждата - на волята. Отворете и трите врати, да приемете тия гостенки. Само така ще се разрешат всички въпроси по магичен начин, какво Мойсей със своя жезъл. Той вдиша жезъла си, и в името на вярата, надеждата и любовта, раздели Червеното море и отвори път, за да минат през него. В името на любовта всичко е възможно. Вие се въодушевявате, искате като Мойсея да вдигнете тоягата си, Отворете вратите на сърцето, на ума и на волята си, за да постигнете всичко, което желаете. Ако не отворите тия врати, нищо не може да се постигне.
4. РОЖДЕНАТА ДАТА, ЧАС И МИНУТА И МЕСТОРОЖДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА
1. В „Изгревът”, том XVIII, стр. 858 ÷ 859, Тодор Ковачев споделя опасенията си, че моята идея за звездните карти на ученици от Школата може да се провали поради неточността на рождените дати и часове. Аз отбелязвам на стр. 887 в точка 36, че ще се спра на този въпрос, когато му дойде времето. Това време дойде.
2. Когато Учителят Дънов отваря Школата си 1922 ÷ 1944 г., при него идват ученици от цялата страна - болшинството от селата. Идват, слушат Словото му и чуват, че се говори за астрология, за хороскопи. И всеки бърза да си направи хороскоп. Това го прави на Изгрева Петър Манев. Но мнозина не знаят точния ден и точния час. Но Петър Манев е имал начин да се справи с тази задача. Но аз не зная как се е справил. Но има доказателства, че се е справил, Виж „Изгревът”, том III, стр. 123 ÷ 124.
3. Когато записвах опитностите и спомените на последователите на Учителя, винаги запитвах освен за рождената им дата, но и за часа на раждане. Някои го казваха, и аз съм го отпечатал в „Изгревът”. Други не знаеха и ми обясняваха какви ли не неща. Неща смешни, забавни, но и трагични, защото показват колко е бил заспал и изостанал този народ. Учителят Дънов го освобождава от турското робство, организира просветата му и му предава Словото на Бога. А този народ още спи. И утре ще спи. А докога?
4. Един ми казва така; ,,Аз съм роден на нивата, когато са жънели нивата. Слънцето е било на две копрали от земята.” Значи е било при залез слънце. А знаете ли какво значи „копраля”? Това е една прьчка към метър и половина – два метра дълга, на единия и край е поставено шило и с него се ръга задниците на впряга на колата си от крави или волове. А които оре с тях на другия край слага едно четвъртито желязо, за да може с него да изчиства, когато оре, да изчиства от пръстта ралото. Вие виждали ли сте рало? С него се оре нивата, за да се засее с жито или царевица. А колко първобитно е устроено, само с един палешник, а това е желязото, с което се оре.
5. Друг ми казва: „Аз съм роден, когато слънцето е било на 2 педи от залеза си.” Да, ама тогава не е имало астрологически таблици, за да провери например че на 28 август слънцето залязва в еди-колко си часа и минути. И тогава да сметне колко време се заключва в тези две педи от човешката ръка.
6. Друг ми казва: „Роден съм при първи петли.” Вие чували ли сте кога петлите пеят за първи път? Тогава хората са си лягали рано, заедно с кокошките, понеже те най-рано се прибират за спане в курника си. И са ставали много рано призори. А са отброявали времето през нощта по кукуригането на петлите. Тогава не са имали часовници. Та първи петли е около 1 часа през нощта.
Намерих човек, които е роден „по втори петли”, а това, когато петлите пеят за втори път, то е около 2 часа. Срещнах човек, роден „по трети петли”. А това е към 3 часа през нощта.
7. Един казва: „Аз съм роден в неделя, когато църковната камбана е биела за неделна служба.” Дали е в 7 часа. дали е в 8 часа или 9 часа, не се знае.
8. А най-голямото затруднение идва от това, че едни са родени до 1916 г., когато е стария стил, а другите са по новия стил родени, За да се превърне стария стил в нов, трябва да се прибавят 13 дни. Този въпрос съм го разгледал в рождената дата на Учителя Дънов. Виж„Изгревът”, том IV, стр. 42 ÷ 44. И когато ги питах дали това, което ми казват, е по стар или по нов стил, те ми казваха и двете дати, и стария, и новия. Така го записвах.
9. Но имаше и други, които хитруваха, за да не може да им се прави хороскоп, да не би някой да им навреди или да им узнаят тайните на живота им. Бяха родени по стария стил и така го даваха. Други даваха по нов стил. Но не съобщаваха по кой стил са и криеха. А да не говорим за жените, които криеха годините и се изкарваха с 5, 10 години по-млади. Имах такива немалко случаи. Гледам пред мене седи една баба, а си крие годините. Да се смееш ли или да плачеш?
10. Пример с Мария Тодорова. Тя е родена на 8 февруари 1898 г. в град Дупница по стар стил. Родените до 1900 година превръщат стария стил в нов, като прибавят 12 дни. Така към 8 прибавят 12 и става 20 февруари 1898 г.
11. Пример с Иван Антонов. Светозар Няголов му направи хороскопа и разбора към 13 септември 1899 г., защото смяташе, че е роден на 1 септември 1898 г. по стар стил и трябва да се прибавят 12 дни. Но Тодор Ковачев твърди, че е роден на 1 септември нов стил. Тогава за астрологическата му карта аз дадох 1 септември. А за рождения му час е точен. Иван Антонов е арестуван от властите и е изселен в родното му село Извор, околия Радомирско, Той всеки ден е бил задължен да ходи в общината и да се подписва и така да удостоверява, че не е напуснал селото, където е притворен по принуда. Сприятелява се с чиновничката и тя му разрешава да види старите регистри на селото, където се отбелязва кой кога е роден. И той открива, че до неговото име е записано 13 часа и 30 минути. Само на неговото име е отбелязан часа. Случайност, нали? Така че часът му е верен. Разказвал е на Тодор Ковачев, че в паспорта си е оставил 19 август за рождената му дата, по стария стил. Ето ви пример как се укриват рождените дати, волно или неволно.
12. Трябва да се знае нещо много важно. А това е, че навремето до 1944 г. всички, които са родени, са раждани по селата и градовете, но са израждани не от лекари, но от „бабите”. Те са израждали. И никои не е гледал часа, кога се ражда детето, защото на никого не му е трябвал този час. Моята баба също е „бабувала” и израждала децата на цяло село. Тя е знаела и е правила такива неща, че като ми разказваше майка ми, аз стоях с отворена уста. А аз като малък я придружавах до онази къща, където се чакаше да има раждане.
А сега ще ви разкажа нещо замайващо, чудновато и в обсега на чудесата. Но е вярно. Аз съм бил свидетел. Ще видите какво означава живия окултизъм.
13. Баба ми Кета (а името й бе Параскева) ме води със себе си и аз нося две торби, в които имаше неща потребни за всяко едно раждане. Влизаме при онази, която трябва да роди. Тя лежи и се вторачва в баба ми: „Бабо Кето, кога ще родя и ще го ли родя?” Баба ми отговаря; „Сега ще видим.” Отвързва една от торбите, която аз нося и изважда една пръчка, на която на единия й край има разклонение, толкова, когато си отвориш ръката си с петте си пръста. Взима една паница, тогава нямаше чинии, а калени, изпечени от глина паници. Напълва я с вода и дава я на бременната жена да я поеме с двете си ръце и да изпие три глътки вода. После слага пръчката с разклоненията, които в момента са свити един до други в паницата с вода. Изчаква известно време и наблюдава прьчките. След малко казва: „Днес няма да родиш. Аз си тръгвам. Ще дойда утре” Всичкия гледат учудено. Помълчат, защото знаят, че друга баба за бабуване и за израждането в селото няма. Освен това тя е с голям авторитет и когато говори с езика си, „сече наляво и надясно”. Излизам и я питам: „Бабо, как позна с пръчката, че няма да роди днес?” - „Утре ще видиш.” На следващия ден ние отиваме при нея. Баба ми отново налива вода в паницата, дава й да пие три глътки, след това потопява разклоненията на пръчката които са свити и са почти прилепнали едно до друго. И баба ми се навежда и гледа. След малко може би към 1 ÷ 2 минути, пръчките започват да се разтварят, да се разтварят, че запълват цялата паница. Това става пред моя поглед, пред погледа на бременната и пред очите на всички 4 ÷ 5 човека, които ни бяха заобиколили. Всички гледат с уплаха. Баба ми отсича: „Прьчките се отвориха много бърже и то всичките и раждането ще бъда добро и то днес до обяд.” Мен ме изпратиха да си вървя. Вечерта пристига баба. „Бабо ма, как се нарича и откъде си взела това нещо дето се разтваря?” - „Това се казва Божа ябълка”. Видяхте ли какво означава истинската астрология? Е-хе, имате много здраве и поздрави от баба ми Кета.
14. Когато станах лекар и започнах да изучавам акушерство, тогава се сетих за този случай. Питам майка ми и леля ми: „Абе каква беше тази „Божа ябълка” на баба Кета?” Рождените й дъщери не знаеха. Вдигаха само рамене. Знаеха, че тя работеше с нея и предсказваше точно. А тя предсказваше точно и какво ще се роди - момче или момиче. Нямаше грешка. Като види корема, ще каже: „Ще бъде мъжко” или „Ще е женско”. А веднъж я видях как си свали колана, постави го да виси над корема на бременната и той започна да се движи в кръг. А коланът й бе обикновен селски колан с преплетени върви по особен начин. Казва: „Виждаш ли как се върти отдясно наляво. Значи ще бъде...” И му казва какво ще се роди. Ражда се точно такова, което е показал коланът на баба ми. Какво ще кажете сега за народната астрология. Абе, този български народ не е случаен. И не случайно тук се ражда и слиза Учителят Дънов.
15. Онези астрологични карти, които прилагам, са верни по дати и по месторождения. Те ми бяха дадени от Светозар Няголов и бяха проверявани от мен по данните от „Изгревът”. Все пак това като концепция е отлична и е добър метод за обучение на онези, които изучават астрология. Могат да ги сравняват с живота им, описан по личните им спомени в „Изгревът”.
16. Искам да кажа, че след 1944 г. жените раждаха вече в родилни домове с лекарска намеса. Има способи, с които се подпомага раждането на детето. Дали са технични с ръце, дали са инструментални с разрязване на перинеума, или раждане с форцепс или Цезарово сечение, то всички без изключение те скриват точно рождения час на раждане. Раждането е естествен процес, то се движи от силите в Природата и плодът се ражда на точното му време, час и място. Нищо не е случайно. А по този случай ще приложим мнението на Учителя Дънов по този въпрос:
ЖИВИЯТ ХЛЯБ: Беседа, държана от Учителя на 26 октомври 1930 г. - В: Условия за растене: Неделни беседи. София, 1949, с. 151 ÷ 152
И досега още учените спорят за времето, през което Христос се родил. Според някои има една разлика от сто години. Изобщо учените религиозни искат да знаят точно времето на раждането на Христа. Някои казват, че разликата не е повече от 30 ÷ 40 години. Други казват, че и 3 ÷ 4 години да е, пак е много. От астрологическо гледище, като се говори за точност на датата, не се допуща разлика нито от един ден, от един час, или даже от една минута. Знаете ли, какво разстояние ще измине светлината за четири години? През това време тя ще отиде зад Алфа Центаурус, най-близката звезда до Слънчевата система. А колко време е нужно на човека, за да стигне до тази звезда? Който не работи с тези величини, казва: Какво представя разликата от един ден? - Много нещо е един ден, зависи с каква мярка мериш. В обикновения живот, в обикновената наука, се допущат изключения. - Защо? – Пътят е такъв. Обаче дойдете ли до абсолютния, реалния, Божествения свят, там никакви изключения не се допущат. Там всяко изключение причинява прекъсване на мисълта.”
5. КАК СЕ ПОДГОТВИ И ИЗДАДЕ АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” том XVIII и том XIX
1. В „Летопис за астролозите на Изгрева” в „Изгревът” том XVIII на стр. 797 ÷ 888 е разказано в мои бележки към всеки автор.
2. Как участваха семейство Любомир и Доброслава Гълъбови е също описано от мен на стр.880 ÷ 882 в точките 14 ÷ 23.
3. А изявлението на Любомир Гьлъбов е на стр. 889.
4. Когато бе приготвян и бяхме стигнали до последния етап за отпечатване на „Изгревът”том XVIII, то Вихър Пенков ми донесе материала на Иван Антонов да го прегледам. Беше 2 август2003 г. Прелиствах лист след лист и го оглеждах внимателно. Нещо в мен се радваше. Но онзи, който бе отгоре, на Небето, който наблюдаваше как прелиствам готовите за печат страници, също се радваше. Но горе имаше втори човек, който стоеше настрана и ме наблюдаваше зорко. Като прехвърля около 10 страници, онзи, вторият човек се обаждаше с думите: „Утепахме ги!” И така се обажда на всеки 10 страници, които прелиствах. Вече привършвах да преглеждам материала и му казвам: „Добре де, чух и разбрах, че ги утепахме. А после?” - „После че ги закопаме в дън земя.” Седя на стола като замаян. Какво ми дойде на главата. Ами сега какво ще правя? Това нещо означава, но какво?
5. Седя и размишлявам. Абе кой се обажда и какво това означава. По едно време си спомням, че Иван Антонов е роден в село Извор, околия Радомирска. А моят баща е роден в село Блатешница в същата околия. Те са около 15 ÷ 20 км едно от друго села. Аз съм чувал как там говореха, когато трябваше да ликвидират, да приключат с нещо: „че ги тепаме, че ги тепаме, докато ги утепаме”. Хайде де, разгадайте този израз. Няма да можете. Сега ще ви помогна.
6. Жените в село Комарево при едната ми баба тъчеха на станове платно от памук, после го носеха на реката, накисваха го, натискаха го с плочи и чакаха да се накисне. После започваха с едни четвъртити бухалки с дръжки да го удрят и налагат върху дървени поставки. Бият и удрят с бухалките. Така избелваха платното. Тогава ги питат: „Какво правихте днес у реката?” - „Ами тепахме, тепахме, докато го изтепаме, това пусто да опустее платно.” Беше много уморително за жените, затова казваха: „Пусто да опустее”. - това е клетва т. е. да изчезне и да го няма вече този зор.
7. Жените в село Блатешница при другата ми баба също носеха дрехите си да ги перат на реката. Също с бухалки ги налагаха докато ги изперат. Тогава нямаше сапуни! „Какво правихте днес у реката?” - „Ами тепахме кошулите и гащите. Тепахме, тепахме, че ги изтепахме!” После този израз в село Блатешница и в тази околия придобиха друг вид. Когато трябва да се свърши някаква много голяма работа с много усилие, те казваха така: „Че го тепам, че го тепам, и накрая че го утепам.” Това беше заклинание и заплаха едновременно. Един път завинаги да се справи с онова, което го тепа, и което трябва да утепа. И да няма следа от него.
8. Та като разлиствах готовия материал на „Изгревът” том XVIII, чувах един отгоре да ми казва: „Утепахме ги!” После се сетих, че това е Иван Антонов. Само той може да тепа, да тепа, докато ги утепа. Та тези автори в том XVIII не бяха случайни, Георги Радев бе триглав змей, който Учителят Дънов го откупва от Черната ложа. И всички участници в том XVIII бяха двуглави, триглави, четириглави змейове. А пък Иван Антонов бе седмоглав змей. Та излезе том XVIII и с това тези змейове, който чакаха вързани от памтивека, бяха развързани от мен и пуснати на свобода. Та сега те хвърчат, оглеждат с многоглавите си глави насам-натам, бълват огън чрез очите си и поглъщат всичко, което им се противопостави. Това да знаете от мен.
9. И така, аз съм при Светозар Няголов и му казвам ако има материал на Учителя за астрологията да го даде и го включим в том XIX. Обяснява, че има един тефтер на стенограма от преди 40 години, След време ме извика. Той го чете, аз записвам на магнетофона. Така работихме 3 дни по три часа. Накрая споделих, че няма кой да прехвърли този запис на лист хартия. Тогата той за 10 дни извади на отделен лист всички заглавия по томчета и страници изказвания на Учителя по астрология. После аз около един месец тьрся томчета, поставям ленти на определените места и ги нося за ксерокс копия. Цял месец ми отне. После дойде най-трудното, да ги проверявам, да написвам откъде и от кой том е това ксерокс-копие. Накрая ги подредих в 10 папки, предадохме ги на Нонка и Полина от Видин и те за 30 дни ги набраха, Донесоха ги, направихме разпечатки, те си размениха материала, направиха корекции и го донесоха. После Ефросина дълго време, около месец работи, за да го подреди. Накрая материалът бе донесен пред мен, беше около 300 страници. Гледам и не мога да повярвам. Голяма работа, голямо нещо. Е, сега никои не може да се оправдава, че не е знаел какво е казал Учителят Дънов за астрологията. Въздъхвам с облекчение. Усещам, че някой ме наблюдава. Вдигам очи и виждам, главите на всички змейове от XVIII и ХІХ том са подредени в кръг около мене, клекнали са, опрели си предните крака, така, както лъвовете стоят и ме наблюдават. Извиквам; „Учителю, голяма беля си докарах с тези змейове.” От далечината долита глас: „Не бой се. Те са вече твои приятели. Не ги закачай. Остави ги да си вършат работата.” Целият треперя. По едно време картината се смени и тези змейове изчезнаха. Останах сам. Отидох и застанах пред един от портретите на Учителя, с който правя връзка с него при драматични за мене положения: „Учителю, аз си свърших работата с тези змейове. Моля те, освободи ме от тях.” След малко се успокоих.
10. Та внимавайте, когато се доближавате до „Изгревът”, защото описах по-рано, че горе той се охранява от два архангела с мечове и копия, който отговарят, единият за Бялата, а другият за Черната ложа и посичат всяка непокорна глава. Та сега внимавайте, че ако искате да се ползвате от знанията по Астрология, дошли от памтивека, трябва да имате много добро отношение към змейовете от XVIII и XIX том. Те могат да ви отворят вратите на това затворено досега знание от векове. Но ако не сте любезни с тях, ще видите какво значи един хвърчащ разгневен змей. Него нищо не го лови, и нищо не го хваща. Предупреждавам ви. Те воюват нощем. И сън няма да имате, нито мира, нито покой. И няма спасение от тях. Юнаци, що са бозаели 25 години, нищо не важат пред тях. Безсилни са. Юначеството им изчезва.
11. Правих по младите си години вила в Своге. Един ден след като съм копал с кирката и съм изхвърлял пръст с лопатата, си прибирам нещата и тръгвам да се измивам. Покрай мене минава една комшийка, Славка, която също има къща под мен. Те са от село Губислав. Споделям, че сьм забравил да прибера кирката и лопатата и че може някой да ги открадне. „Не бои се. Тукашните хора не крадат кирки и лопати.” - „А защо?” - „Защото после го кълнат така: „Дано с кирката ти изкопаят гроба и с лопатата да ти заровят ковчега.” Тука клетвите се сбъдват, хората ги виждат и затова никой не ще посмее да краде кирка и лопата.” Гледам я, чудя се, въртя глава, и си мисля:„Голяма работа е този българин. Има много да пати от главата си.”
12. Ето така вече знам какво означава израза; „Че ги тепаме, че ги тепаме, докато ги утепаме. А после че ги закопаем вдън земя.” Ето това е, което има българина да разрешава, да развърже, да се освободи от своята карма, да се освободи от влиянието на планетата Сатурн. А как може това да стане? Само със знанието от Словото на Учителя Дънов. Ето защо съм включил раздела „Учителят Дънов за астрологията”.
13. Този том беше много трудоемък, Главната тежест се падна върху Буряна Пенкова. Казвам й: „Сега е времето, когато си защитаваш името. Казваш се Буряна, от „буря”. Искам ти Буря да бьдеш, за да се справиш със змейовете.” И тя се справи. Свърши им работата. Защити си името. Майка и трябва да се гордее с нея.
Друг, които си защити името, бе и Вихър Пенков. Вихър е името му и идва от „вихър”. Вие виждали ли сте вихър? Аз сьм виждал вихрушка. Един стълб се спусне от небето, върти и суче, движи се и където мине, всичко омита, прибира всичко от земята и го вдига до небесата. И не оставя нито следа. Та сега Вихър си защитава името пред змеиовете от ХІІІ и XIX том. И се справи с тях, като им свърши работата.
Трети, който си защити името, бе Ефросина. Всички материали преминаваха през нея. Тя ги преглеждаше, четеше ги, после ги подреждаше. Благодарение на нея и на подредения от нея материал в том XVIII и том XIX, те добиха своята прегледност и значимост. Без нея томовете нямаше да изглеждат така, както сега ги отпечатваме. Та накрая когато преглеждах материала, голямо задоволство преминаваше през мен. Най-после сполучихме. Та Ефросина е гръцко име. Означава Радост. Та тя също защити името си, защото след като се справихме със змейовете, чрез нейния труд, донесе една малка радост за измъчената ми душа. Вярвам, че ще донесе радост и на вас с тези два тома - XVIII и XIX.
Без този екип бе невъзможно да се отпечатат за две години два такива тома. През какви мъчнотии, затруднения и противодействия преминавахме, това не може да се опише. Добре, че го изтърпяхме и добре, че издържахме. Но това стана с помощта на Небето и на Онзи, който управляваше програмата на „Изгревът”. Само на него.
Благодаря на Полина Тодорова Петкова от Видин и на Нонка Матеева Петрова от село Ботево, Видинско, които въведоха и коригираха „Учителят за Астрологията”.
Благодаря на всички, които участваха с труда си или с лептата си да излезе на бял свят „Изгревът”, том XIX.
Неделя, 14.20 часа на01 февруари 2004 г., град София.
