52. Разговор с любимия ни Учител на Витоша

1.V. 1937 год.

Англичаните възпитават гърлото си. Французинът с говора си възпитава носа си, да мисли. Който иска да има добра обхода, да изучава френски език.

За да не се подпушват хората, между тях да има 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 души. Двама пълни се подпушват. Единият да е пълен, другият да е сухичък.

Не месете се в чужди работи. Наблюдавайте само. Ако ви поискат съвет, давайте. Хората страдат от невежество.

Работата е отвътре, трудът е отвън. Лошо е наготово да се чака. Искаш ли да работиш, влез вътре. Слугата и волът не са дошли да служат на господаря.

Не е лошото в любовта, но в разлюбването. Какво нещо е любовта? Па­токът нагълтал конеца с пуканите царевици и децата държат конеца и той зее, тъй, с нагълтаните царевици. „Колко зърна нанизахте? - попитах децата. - Ако ви дам по една ябълка, ще го пуснете ли?" Тъй и човекът - по някой път от любов нагълтал конеца с царевиците. Извод; Гълтай зърното, ако е свободно.

Вие нанизани ги гълтате. Момата нагълта царевиците с конеца, момъкът държи конеца и тя си пули очите. Ще мине някой да му даде ябълка и тя си пули очите. Това е изобретение на света.

Има нещо, което хората не могат да изсекат. Светлината не могат да изсекат. Туй място, дето са камъните, е слязло надолу, затова сега е по-нисък купът на камъните.

Което започва с буря, свършва с тишина.

Мил, кротък, любящ, Учителят ни разказа следната приказка:

Един дервишин се преселил с една магарица и магаренце. Магарицата умряла. Всички отивали на гроба й и се лекували. „Като умре магаренцето, ще ти го дам" - казал той на другия дервишин. Ана (Шишкова) са... (прилича на майка си).

У българите суеверието е: като намери петало, пази го, да му върви.

Учителят погледна с благоговение към небето и каза:

- Тази сутрин един художник изложил една картина на небето. Питах го защо. Той отговори: „Туй, което започва с буря, свършва с тишина. Това е загла­вието на картината."