1934 година

ТОМ 16

Алтернативен линк

Дневник на Пеню Ганев

1934 година

Станах рано и се заприготвях за гимнастики. След тях закусихме и прекарахме деня в това-онова.
Вечерта Еленка дохожда и ме повика на разговор. Понеже днес аз преписвах на брата Георги Димитров, началник станцията на Кръстец, нотите на „Българската рапсодия", „Радост и скръб" и „Към обетованата земя", затова в 7 ходих да търся брата да му ги предам, но той още не се бе завърнал. Днес и без това имах много силна хрема и затова трябваше да пазя стаята. Вечерта брат Боев отива у Еленкини и тя дойде да ме вика на разговор. Отидох, след като предадох нотите. Разменихме хубави мисли за работата, която ни предстои на Божията нива. Тъй например, оригинална е за мене мисълта от Учителя, предадена ми чрез брата Боев, че да се изберат групички от по няколко души и т. н., 12 души. Когато двама отидат на работа в низините, 10 души да държаттил, да се молят, да им изпращат подкрепа, да ги държат във връзка с Бога. След един месец, като се върнат тия двама, други пък двама ще отидат да работят, а десетима ще държат тил, ще се молят, ще подкрепят, ще дават оттука и така ще се сменуват.

Когато ще отидеш да работиш, или искаш да пробудиш някого, то първо ще се молиш за тая душа. Подаденото твое заявление ще се разгледа горе, в ангелския [свят], в Божественото заседание, и тамо по твоето заявление ще се изпрати делегация, която ще заработи над него чрез неговия ангел и по твоята просба му се създават особни условия за пробуждане, и когато го подготвят, тогава по интуиция ще ти се каже, че „той е готов, иди сега при него". И ти вече отиваш и душата е готова, ней горе са й говорили вече и тя възприема с жар това, което ще говориш на съзнанието му. Без тази предварителна подготовка нищо не се върши досежно пробуждането на душите.
Примерът, който ни наведе братът Боев за сестра Грозданова, как е работила в едно село Ямболско, между Сливен и Ямбол. В новоназначеното село тя цял месец се е молила да й се отвори начин на работа за Бога и най-после, за път към Ямбол се започва разговор за идеите й и то не точно за идеите, а за начина на разбирането й по въпросите на живота...

Докъде 11 ч се разговаряхме и се уясниха много въпроси, по нашето уволнение. Аз схващам, че с това ми уволнение, от продължителните размишления и противоречия, на които се натъкнах, в мен се оформи човек още по-нов, с ново схващане, с още по-голям ентусиазъм се отдадох на работа. При възвръщането ми, като учител, с още по-голяма обич ще обичам децата и населението. Децата трябва да се осветяват от учителя-слънце, чиито светлинни и топлинни лъчи трябва да сгряват и укрепят детските сърца и души. И в тези разплути нрави на тая партизанска безпътица учителят трябва да бъде тешител на изстадалата селяшка душа, на който се гледа само като средство, стъпало, за да минат стръвни партизани по него и се докопат до кокала, а оттам насетне селянинът за него е простак, думата му за нищо не важи, той е невежа и нищо не проумява и че думата и просбата, ако би се осмелил да отправи за нещо, тя е глас в пустиня.

И все в учителювата душа, все пак няма честни хора в професиите, така близко като учителя, който може да бъде ратник за народната духовна и материална култура. Работих досега безкористно, и наградата ми бе уволнение. Да бях подлец, лъжец, пияница, блудник, щях да бъда добър, защото щях да съм в кръчмите и там, с тези, които уволняват и назначават, щях да си възстановявам поведението си. А сега, не се съгласявам рушвет да давам - то съм за тия просветители в днешното просветно министерство лош. Но не ще се отчая и никому зло не ще помисля и не ще пожелая зло никому. Дано Бог озари съзнанието им, та да видят положението си, в което изпаднаха!

Рано се приготвих за града. Дойде и Еленка и се отправихме за Учителския съюз. Г-н Д. Негенцов бе болен от инфлуенца и не дойде днес. След това Еленка отиде у Янков, а аз ходих в инспекцията при г-н Николов. Той ме увери, че не е питан за нашето уволнение. И обеща, ако се оваканти място някъде, да ми съобщи, за да отида да взема постановление и се назначи. Явих се и при Косачев. Той ми каза, че много съм бързал. Е, нека да се мине няколко дни, че тогава, и че ако аз съм му трябвал, то той щял да ме подири сам.
Отидох у Янков и понеже бях много гладен, то Янкова ми извади една сурова зелка и се нахраних хубаво. Отидох след това, та вземах за 107 лв, за цигулката на брата Иван принадлежности и като се завърнах в „Граф Игнатиев", се отбих в една млекарница и изядох 2 млека по 4 лв. без хляб, ей-тъй, ми се бе дояло мляко, и си дойдох на Изгрева. До вечерта късно приготвих цигулката и свирих и си легнах.

3.I.1934 год., сряда
От вчера от обед започна да вали сняг на едри парцали. Тая заран е навалял една педя. Вятърът бучи, фортуната вее, но не е студено много. Нощес се пробудих много пъти. Беседата бе много хубава. Чете се 108. псалом. След школата Николина Балтова ме покани да й помогна да прехвърли багажа от стаята в кухнята, за да приготви вечеря на Учителя и поканени други от града и братството от Изгрева. Покани и мен.
До 10 ч й помагах и си дойдох. Закусих си, но не ми се отиваше за вечеря. Нещо ми е тежко. След закуската дълго ме мъчеше тежка дрямка. Къде 2-3 ч сестрата Неда с брат Иван отидоха в града да купуват балтон на брата Ивана. Аз започнах да чета беседата от X серия „По-долен от ангелите", чета и бавно препрочитам. Вечеряхме заедно със Станка. Дохождаха Стоянка и Наталия за бамя и след това продължих си четенето. У сестра Николина не отидох.

5.I.1934 год., петък
Отидох в Учителския съюз. Дружественият комитет се наканил да се яват делегация пред Министра на народното просвещение. Но Досю Негенцов си навехнал ръката, та не може да дойде. Аз предадох телеграмата, протокола на настоятелството и заявлението на Равнени и ги предадох на Ив. Пастухов, но понеже всичките членове бяха закъснели, то не ме изслуша Пастухов добре. Из пътя за Министерството го поосветлих и в министерството той, без да е разбрал, че това са чернови, ги предава в ръцете на министъра. Министърът, когато влиза съюзният комитет, повиква главния секретар, началниците и подначалниците, и те да слушат що ще докладва комитетът. Министърът е дал нареждане да се изправи погрешката в Равна, ако са били учителките волнонаемни. А Косачев на излизане ми връчи заповедта, че съм назначен в турското училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско.
Мъка ми стана, че ме местят от сръбската граница на гръцката, но реших да заема мястото. Отидох у Янкова, там бей Еленка. Съобщих вестта. На всички стана добре, само Еленка се натъжи и гледаше да се потули, за да започне да плаче. Съобщих на Учителя, че съм назначен в Кърджалийско, той ми каза, че е добре, турците са добри хора. Еленка ме кани на разговор, обаче бях много изморен и затова си легнах.
Назначаването на уволнения от с. Равна Пеню Ганев в турското село Казалджик-Кафтан (Кърджалийско) на 5.I.1934 год.

1. До Господина ПЕНЬО ГАНЕВ
СОФИЯ
МИНИСТЕРСТВО на
НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ОСНОВНИТЕ УЧИЛИЩА №535, 5.I.1934 г., София
Със заповед № 28 от 4.I. т. г. сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география.
Заминете и заемете длъжността си.
Ако не желаете да заемете това място, уведомете Министерството. Началник на отделението: (подпис) (печат на министерството)

2.
Акт за встъпване в длъжност
Днес, единадесетия януарий 1934 година, на основание заповедта на Министерството на Народното Просвещение под № 28 от 4.I.1943 година Пеню Ганев Бобев встъпи в изпълнение на длъжността учител по български език, българска история и география при частното турско училище в с. Казалджик - Кафтан, околия Кърджалийска.
Пеню Ганев Бобев встъпва за втори път на държавна служба с прекъсване.
с. Казалджик-Кафтан, 11.I.1934 год.
На училищното настоятелство
Председател:
Встъпил в длъжност:
Присъствувал:
(печат на училището)

3. Акт
Днес, на тринадесети януарий 1934 година, в с. Казалджик-Кафтан, се състави настоящият акт в два екземпляра, в уверение на това, че Пеню Ганев Бобев, назначен от Министерството на Народното Просвещение със заповед № 28 от 4й януарий 1934 год. за редовен учител, встъпи в изпълнение на длъжността си.
Председател науч. настоятелство: (подпис: Билял Еминов)
Встъпил в длъжност: (подпис: Пеню Ганев)
Присъствувал: (подпис: Фейзула Мюмюнов) (печат)

Служебно свидетелство
(за първоначално училище)
ИНСПЕКЦИЯ на
СТ. ЗАГОРСКАТА УЧЕБНА ОБЛАСТ № 7741 14.Ш.1934 год. Стара-Загора
Дава се на Пеньо Ганев, роден на 4.Х.1897 год, във Водица, Поповска околия, по народност българин, вероизповедание: източно православен, в уверение на това, че той през учебната 1933/1934 год. е учителствувал при частното турско първоначално училище в с. Казалджик-, Кърджалийска околия, ... месеци и ... дни, а именно от 13.1.1934 год. до ....
Преподавал е български език и история.
Получавал е 2200 лева месечна заплата, като редовен първоначален учител, без повишение.
Добил е право на редовен първоначален учител въз основа на изпити за зрелост за завършено пълно средно педагогическо училище.
Обучавал много добре.
Дисциплинарни сведения: не е наказван.
Пеньо Ганев продължава да учителствува в същото село.
Настоящето важи за кандидатиране в друга училищна община.
Областен училищен инспектор: (подпис)
Секретар: (подпис)
(печат)

5.
ИНСПЕКЦИЯ на СТ. ЗАГОРСКИЯ УЧЕБЕН ОКРЪГ № 2750 2.ГУ.1935год. Ст.-Загора
Удостоверение
Ст.Загорската областна учил. инспекция удостоверява, че Пеню Ганев, родом от с. Водица, Поповско, е учителствувал като редовен първоначален учител при турското училище в с. Игловръх (Казалджик-Кафтан), Кърджалийско, от 13.1.1934 год. до 14.1Х. с. г., през което време не е уволняван по чл. 70 от З.Н.П. и чл. 24 от Наредбата за ръководство, надзор и управление на нар. осн. Училища, нито е наказван през последните две години на учителствуването си по чл. 74 букви Г, Д, Е, Ж и 3 от З. Н. Просвещение.
Настоящото се дава на Пеню Ганев, за да му послужи за явяване на конкурсен изпит.
Областен учил. инспектор: (подпис)
Секретар: (подпис)
(печат)

*

Отидохме при Домушчиев, Той обеща от вчера да се яви при Кръстю Петров и Косачев, да моли за възвръщането ми. Обаче в министерството не работеха. Само бяха дошли Манолов - гл. секретар, Косачев, и после бе дошъл и К. Петров. На излизане на Кр. Петров, пак го замолих да ме възвърне, защото мъчно става прехвърлянето на багажа, но той остана глух за молбата ми. Отговори ми само, че тая работа зависи от Косачев, Манолов и Министъра, а не от него. Отидох след това при г-н Тричков, говорихме много. Срещнах и Сотиров на улицата.
На 7 и 8 януарий Учителят не говори, само на 7.I изказа едно хубаво изречение.

8.I.1934 год., понеделник
В 8 ч бях на гарата за Драгоман. Намерихме [се] с Минев чиновник в 3 Банка- Годеч.
Пътувахме с пощата с шейни до Годеч. Студено бе, но вятър нямаше. Над Каленовци обърнахме шейната, но повреда нема.
В Годеч си вземах от Каралеев удостоверения и с Арсо се разплатихме, също и с фурната. Пристигнах в Равна късно. Баба Атанаса ме нагости добре.

9.I.1934 год., вторник, Равна
Станах рано. Започнах да нареждам багажите. На закуска ме каниха у Младенови. След като снех гроздето от училище, ме каниха и у Георги Соколов. Кирил и Любен Стоянови закараха куфарите, на брой 5, в Годеч и донесоха три сандъка за нареждане на книги. До вечерта наредих книгите. Ходихме да вечеряме у Атанас Димитров. Раздадох и картофите, също и газта, чесъна и лука и сутринта стегнах и денковете и Младен Виденов ме закара в Годеч. Каруцарят се уплаши от многото багаж и поиска още пари над 350 лева. Прибавих му още 50 лева и се сбогувах и потеглихме. Изпрати ме Владимир Велков до края на Годеч. Небето бе облачно и времето студено. Тежко вървеше натоварената каруца. На много места из баирите конете се спираха сами да си почиват. До Раниславци все вървяхме. Там до Беледието до ханчетата се возихме. Останахме да нощуваме в Беледието, в кръчмата на Йордан. Това бе в сряда, на 10.I. т. г.

11.I.1934 год., четвъртък
Станахме в 3 ч. Студено бе. Аз се облякох добре. Понеже вървяхме и затова студът не се усети.
В 10 ч. бяхме на Изгрева. До обед си почивах, а следобед се приготовлявах. Времето все облачно, студено. Учителят все в горницата, на беседи не слизал.
Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в
12 ч.

12.I.1934 год., петък
Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения.
След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали. Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка. С нея се сбогувахме за последен път и си отидох да впрягаме и заминаваме с брата Ивана. В 9 ч отпътувахме. На гарата се сбогувахме с бр. Ивана и той се върна, а аз останах да чакам. Предадох багажа - 56 кгр., на багаж, за който платих 167 лева и билет 225 лева до Кърджали и в 11 1/2 потегли влакът.
Нямаше навалица, та в последния вагон цяла нощ бяхме по сами на пейка с един господин, пътуващ за Пловдив,

13.I.1934 год., събота
Осъмнахме в Пловдив. Тук няма сняг. В 8 и 10 потегли влакът за Свиленград. На Раковски потеглихме за Хасково в 10 1/2 ч.
Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали. Заедно с един помак наехме каруца до града и с помощта на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан. Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха.
Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора. Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на студено, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни.

14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан
Още в 4 ч даулът задумка, понеже турците имат рамазан. Зачукаха на вратата ми да стана. Станах, облякох се и отидох другата стая. Чакаха ме на ядене. Не ми се ядеше, защото тъй рано не съм свикнал да ям. Имаше баница, кисело мляко и др. След това те си легнаха да спят, след като повторно биха даула, та вече да спрат да ядат из селото, да запостват всички. Аз отидох в стаята си, за да си направя наряда, но се чувствувах много изморен, та едва прочетох определената глава - от Лука I глава. Легнах и съм заспал.
Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на р. Арда. Разположено е в самата долина на реката и е на равно място. Има 45 къщи. Турците са добри. Къщите - високи, прилични. Училището - добро, с 2 учебни стаи и една канцелария, в която аз се настаних да живея. Стаята е хигиенична и пригодена за живот. Има южен прозорец, който като се отвори, се чува шумът на Арда, чиито води сега са буйни и силно шумят. Дойде си касиерът, който бе на госта, и отключи канцеларията. Нанесох си багажа. Предадоха ми покъщнината и архивата, и аз, макар 3 1/2 часът, се напътих за Кърджали, въпреки че ме спираха турците. Намерих след дълго питане къщата на Захариев - пунктовия учител. Пунктовият бе заедно с още един колега. Показаха се неприветливи и студени. След половин до един час стоене при тях, се отправих към селото си. Затьмнях още на половината път, но бях сигурен, че не ще загубя пътя. Стигнах късно. Турците се почудиха на късното ми пристигане.

15.I.1934 год., понеделник, Казалджик-Кафтан
Тая сутрин турският учител реши да отиде в Кърджали, та остави децата аз да ги уча. Децата ми харесаха. Учителят е работил съзнатеилно с тях и почвата е поразорана и ето, сега аз ще продължа работата му. Също и училището има нужните принадлежности на канцеларията, което ме много зарадва, също и счетоводството е подредено на касиера.
До обед учих децата. Предадох им на третия час песничката „Нашата воденичка". Следобед, понеже са в рамазан, затова ги разпущаме.

16.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан
Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи).
Следобед ходих по реката, горе до Армутлий, до каика. С каика прехвърлят и добитъка заедно с товара им.
Голяма скука ме налегна тия дни. Външно уж съм добре, а вътрешно като че нещо ме души, като че не задълго съм в това село, макар че аз го харесвам, като че съдбата и тук не ще ми даде покой. Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи. Все на сън ме кара.
Времето все облачно. От време на време ще блесне слънце и пак се потуля. Има студ, но и хубави дъбови дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна.
Сънувах интересни сънища, но не ги записах. Напред бях, по икиндия, полегнал, сънувах, че
децата плачеха за мене в Равна при раздялата ми с тях, и аз заплаках от умиление и се събудих.
Четох нещо от „Frateco" * , за Правдата - от Учителя, и това ме окрили малко и развесели.
*„Frateco" (есперанто) - „Братство". (Бел. М. И.)

Тази вечер турците се изпринадеяха да видят луната, но я не видяха и не знаят утре дали да правят байрама.

17.I.1934 год., сряда, с. К.-Кафтан
Тая заран даулджията пак би тъпана, но съобщението снощи дошло от Кърджали, че днес е вече байрамът. Към 9 ч надойдоха много турци отоколните села и махали, толкова, че и целият двор бе пълен. Двора го застлахас рогозки, а други си носеха по една кожа за постелка. На присъмване ходжата поне цял час пя дълга песен, и сега трая дълго молитвата им и след като свърши молитвата им, чужденците се разотидоха. Поздравът им е: хващат се с двете ръце на здрасти и си казват: „Байрам бумбаареосум!", после се прегръщат и опират страните ту от едната, ту от другата страна. Надонесоха много яденета. Ходжата си отиде за селото, а аз останах сам.
През деня децата си навързани люлки по дърветата и цял ден пеят и се люлеят. Следобед направих една снимка на Сабрия и Амиш, както играят. През деня се разясни. И вечерта аз излязох над селото по височините и отидох нагоре, за да видя какви махали се крият нагоре, към Еначкьове. Върнах се късно от височините.

18.I.1934 год., четвъртък, с. К.-Кафтан
Ясно утринно небе. Слънцето се показа зад източния хоризонт, който крие Кърджали от Казалджик-Кафтан. Много тихо време. Четох и писах нещо. Следобед отидох в Кърджали. Вземах чернова за акта и декларация за имотното състояние. След това отидох при господин Кирков, Бояджиев, чиято дъщеря е учителка в турското училище в Кърджали. Тамо разговаряхме надълго върху работата в турското училище. Сбогувах се и късно си дойдох.

19.I.1934 год., петък, с. К.-Кафтан
Небето ясно, прозрачно. Тихо приятно утро. След закуска четох малко, после къде обед ходих на турския гьореш и направих 2 снимки на борящите се турци. След това излязох и направих от високото една снимка на селото. Вечерта приготвих необходимите бани и проявих всички стъкла, даже и на Каралеев на децата му, която снимка бе правена още към края на октомврий м. г., но пак излезе сполучлив негативът. Изобщо всички снимки, които проявих, са хубави.

20.I.1934 год., събота, с. Каз.-Кафтан
Ясно утро. Хубаво слънце. Слана паднала вънка. Не е много студено в уютната ми стая. Все съм неразположен нещо.
Сън. Сънувам, че Учителят ме покани да го съпроводя да отидем при брата Тошев, който е понастоящем прокурор в окръжния съд в гр. Кърджали. Отидохме в града, но не е този Кърджали, който познавам аз. Влязохме в един двор, широк, и по стълби се изкачихме на горния етаж, Тамо вън имаше широка веранда. Седнахме. Ето Тошев - висок, снажен, шишкав, тлъст човек с дебел врат, недобър поглед. Наоколо по стълбите и верандата се срещат хора, но повечето цигани. Учителят говори на Тошев нещо, че иска да направи у него събрание, но Тошев отказа. Учителят бързо стана и като че сърдит от отказа на Тошев, се засили бързо по стълбите надолу и аз - след него.
Но в това се прочете това, че Тошев забогатя и сега е унижение за него да стават събрания за Божии работи, но това подписва бъдащата му присъда. Така бързо се движеше Учителят, щото аз тичах, и тичащ, аз останах надире и изгубих из очите си Учителя, понеже се движехме в разредена гора в дълбок път. Но аз знаях, че ще намеря Учителя на Изгрева.
Друг сън. Отивам на екскурзия в планината, уж на Витоша, но не е на Витоша, в някоя планина като на Рила, но не ми са ясни точно местата, закъдето съм се напътил. Не си нося ни завивка, ни раница, ни хляб, хей-тъй, само за една нощ. Ето, срещнахме се с голямото момиче на Кисови и води най-малкото си сестриче. И те отиват на екскурзия при баща си и майка си. И те без провизии и завивка. Ето, тяхна позната жена, но бедна, се зачуди на децата, как така без нищо заминават. Тогава аз предвидях, че може да не успеем да намерим брата и сестра Кисови, затова поисках и жената ми даде един нов кибрит, после ми даде и хляб и така, и талаш сух за разпаляне, и потеглихме.
Друг сън. Сънувам, че не знам по кое решение на кой съд, мене ме осъдили на заточение в Америка, уж в Северна, но чувам като се поменува Перу. Боливия, Аржентина, Уругвай, Парагвай, но точно в коя държава - не помня. Разделяйки се от Еленка, аз си припомних за изгнанието и заточението и такава мъка ме обзе, че викнах да плача. От плача се пробудих.
Обърнах се в леглото и пак съм си продължил съня и с такава мъка и преживелица, че наново
съм се разплакал пред Еленка; имаше и други братя и сестри - и наново се събудих.
*
Снощи до 11 ч писах писмо на господин Яков Янков, а тая заран - на Еленка и дописвах това на г-н Янков. Бързах, за да отида в Кърджали, за да занеса акта за встъпване в длъжност и да пусна писмата. После се залових с копиране картички от новите негативи и така до 5 ч., но така ми бе неразположено, че се отказах да отивам в Кърджали. Тия дни леко усещам, че ми поиграва лявото око.
Колко искам да бъда радостен, да съм весел, да имам ищах да работя, да уча, да свиря и пр.!
Сега почвам прането и къпането.

21.I.1934 год., неделя
Тая заран под слънцето имаше облачета, които са предвестник на промяна на времето. За наряда се събудих в 6 1/2 ч. Четох от лекцията „ Устои на съзнанието" от томчето „Простите истини" - 1 томче. След това ходих на Арда да пера. Водата смесена с лед, та ми изстинаха ръцете много, докато изпера дрехите. След това прочетох първата беседа от „Nova kulturo" . Следобед свирих и излизах до кафенето. Черпиха ме едно кафе, след това се поразходих и се върнах и започнах да пиша писма. Дозавърших Еленкиното писмо, също и това до г-н Янков, до Минко Тонев. Написах и на Б. Манов до Годеч. До В. Каралеев. Изпратих до Манов 3 картички. Изгледи на селото К. Кафтан, гьореша и дето играят двете кадънчета. На Каралеев изпратих 7 картички, дето са фотографирани децата му. И така докъде 1 ч среднощ.

22.I.1934 год., понеделник, К.-Кафтан
Станах рано. Мъгла и студено вън. Запалих примуса и започнах да се бръсна. Закусих с вчера донесения кускус и изпих един чай и потеглих за Кърджали. Дойде си и ходжата и остана в училището.
В Кърджали в турското училище преписвах почти цял ден от тяхното разпределение на материала, оттам отидох при пунктовия Марин Захариеив и му предадох актовете за встъпване в длъжност. После се явих при помощник-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали. Разменихме с него мисли по работата ми в турското училище. И на мръкване се запътих за селото си, като купих 2 хляба, та едина половината му изядох, докато стигна в К. Кафтан, понеже днес не обядвах.
Връщах се с голямо неразположение на духа. Може би от срещата с инспектора, задето му обясних, че съм уволнен като неудобен за границата ли, и от това му дадох коз да се съмнява в мене в нелегалност ли, или аз мисля за друго - не, или пък, че не им казвах, че съм бил и други път в турско училище, че трябваше надълго и широко да ми обясняват за работата ми, която ми предстои, и така много ми бе криво. Писах и на брата Иван, и че в с. Ашиклар, до Кърджали, се овакантява място, та Игнат да иде при Дюкмеджиев и го вземе. Прочетох вестник „Братство" и от статията на Учителя ми се поправи състоянието. От брой 81, година VI, статията „Спешните въпроси в живота". Тук Учителят намеква на мисълта, че спешните въпроси на живота са да знаем да дишаме, да се храним, да пием водата, да мислим - от това зависи и безсмъртният живот. Има 2 вида прана. Едната разрушава, демагнетизирва, а другата тонира, съгражда. Трябва да знаем как да използуваме мислите, въздуха, храната, светлината - в тях се крие жизнената прана -еликсирът на живота.

23.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан
Станах, като завика ходжата. На изток съвсем ясно, а на запад облачно. Но към обед се разясни навред и хубаво слънце грея цял ден. Аз преписвах разпределението на материала, който вземах от Кърджали. Към 5 ч следобед потеглих към Кърджали. Занесох разпределенията. По път за общината срещнах инспектора, той ме предупреди, че е чул отнякъде, че съм говорил недобро, изобщо недобри работи за Министерството на Просветата. Аз му казах, че не съм говорил кой знай що, но съм се оплакал пред Киркова, че посред зима съм разкарван и че има някои несправедливости съм видял в Министерството и че морално аз съм оскърбен, но занапред никому няма да говоря за местенето си по тоя край. Това е човещината на хората, че когато си изкажеш болката, те криво я тълкуват и я предават в изолачена форма. И това не прави чест на госпожа Киркова, но за мене е добър урок, да зная, че никому да не разказваш защо си тук. Върнах се късно. Луната свети така хубаво и е [суха?], та бавно вървях и си размишлявах за тия работи и това предупреждение на инспектора. Но моя слабост е да се доверявам на хората и да им давам обяснения на запитванията.

24.I.1934., сряда, Казалдж.-Кафтан
Станах, кога завика ходжата. Не бях в добро разположение и не четох лекция. С ходжата наредихме програмата. След това закусихме със сирене, а после, на второто междучасие и донесоха закуска.
Днес изобщо добре ни храниха. От децата съм доволен. Мъчно запомнят, но все има резултат.
Тази вечер ми се промени състоянието и затова си посвирих, така пълен с дух на радост, свежест и светлина. Имах отлично състояние да свиря и да пея. С турците разговарях много надълго и после минах в стаята си и свирих и пях.
По икиндия направих на ходжата една снимка, но не я проявих.

25.I.1934 год., четвъртък
Ясно небе. Хубаво слънце, тихо време. Прозорците ми хванали лед.
Снощи легнах в 11 ч. Веднага съм сънувал следния сън, който се повтори на присъмване.
Сън. Сънувах, че вратата на училищната канцелария я е счупил някой и че мене ме изгонят от училището. Имаше нещо и друго, което в подробности не помня. На присъмнуване сънувам, че меня ме изпраща държавата в Гърция, но защо и за какво, уж като войник съм на държавна служба и ме изпращат за две и половина години. Баща ми, майка ми ме приготовляват. Мен сърцето ми се къса от мъка. Отивам при сандъците си, които са пълни с книгите, които донесох от Равна и оставих у брата Ивана в София, но като че тия сандъци са у дома, а не в чужда къща. Уж са в някаква си плевня, в съседство с дядовата Цвятковата къща, а дядо Цвятко е Равненин, пък у нашето село, но не обстановката във Водица, непозната обстановка. Аз ще си вземам някакви книги от сандъците. Еленка ме кани някъде насаме, че имала насаме да ми говори. Но мен такава мъка ме налегнала, щото се разплаках и не исках да се съглася с Еленка. Отивам след това при дюкенджиите във Водица, но съвсем е друга обстановката на дюкяните, за да си направя някои покупки за път за парахода, с който ще пътувам уж много дълго. Заминах дюкяна на Дано Бояджиев и отидох у Колю Бояджиев, където в дюкяна му бе Тодор К. Бояджиев. Той ме пита защо съм отишъл в дюкяна му, а аз забравих за какво съм отишъл и му казах само, че ще пътувам и от каквото имам нужда, то той самият да ми даде. Той се позачуди и ми каза, че восък трябва да си взема за свещ. Той ме уверява, че няма да ме изпращат никъде, но аз не му вярвам и му разказвам, че насън чрез два съня съм предупреден, че ще ме изместят тук от Казалджмк-Кафтан. И макар и уверенията на другите, които присъствуваха, то в меня си аз знаях, че моята присъда се е решила въпреки някакви човешки решения и че аз трябва да се подчиня на Божието решение, и че тая година - 1934 година - за мене е съдбоносна, такава, с решението на съдбата, на Небето. Излязох вън и исках да се спра някъде, обаче водя един бял и един червен кон. Исках да се отбия някъде за малко, и затова вързах конете и се отбих. Обаче пак срещнах Еленка и вече сбогувайки се, аз се разплаках, но тя ме утешаваше, че всичко това в края на краищата ще има добър край и че пак ще се срещнем - и се събудих.
Днес, поради това, че на ходжата е умряла някоя си жена роднина, затова той замина за Карлъ-Емач, а аз останах да уча децата заедно цял ден.

26.I.1934., петък, К.-Кафтан
Сън. Сънувах, че бях някъде в една стая на разговор с Еленка. Разговорът бе дълъг и увлекателен, но изведнъж надойдоха много приятели, приятелки, весели, засмени, и навлязоха в стаята и развалиха сладкия ни разговор.
*
Времето бе тихо. Ясно небе, топло слънце. Днес съм в почивка. Станах рано и прочетох лекцията „ Устои на съзнанието". В тая лекция се говори изключително само за любовта. След прочитането на лекцията започнах да се приготовлявам за пазар в Кърджали. Към 12 1/2 ч бях в Кърджали. Както стоях пред книжарницата и то мъчително стояне, понеже няма с кого 2 думи да обменя, никой ми не познат, дойде при мен непознат човек и ме запита „Ти ли си учителят в с. Казалджик-Кафтан?" Отговорих, че аз съм учителят. „Вие сте говорили нещо против Министерството на просветата, против Сенигерски, който е бил директор в гимназията на жена ми, против адвоката Стефан X. Колев" и т. н. Отговорих му, че той е вторият вече, след инспектора, който ме предупреждава, че съм говорил това с госпожа Киркова - учителка в турското училище в Кърджали. Той ми каза, че е мъжът на госпожа Киркова. Обясни ми впоследствие, че той уволнил учителя - предшественика ми в Къзалджик-Кафтан, и че впоследствие пак той го назначил пак на работа. И че тука много учители и учителки били уволнени и възвърнати чрез него, само една учителка не била възвърната, понеже била хваната в хотела в прелюбодеяние. След това ме поведе и като повърна от пътя книжаря Атанас Бояджиев, въведе ме в една кръчма. И поиска да ме почерпи. Аз му отговорих, че не пия. Той тогава поръча за себе си вино, за мен сода, а за Бояджиев коняк. Поиска за себе си и втора чаша вино. И в дълъг разговор се обясни, като му акордираше Пенчо Бояджиев, че от него зависело много работи, че той 8 години лежал в тюрмито *и че от 2 години бил без работа. Говориха за току уволнен ученик от Ст. Загора, назначен в Кърджали, и сега пак го бил уволнил Учителският съвет, а Кирков заставил учителите чрез Министерството да възвърнат тоя ученик и още много други работи.

   *тюрме, тюрма (от лат.-рус.) - остар. разг. затвор. (Бел. М.И.)

И след като платих 8 лева, излязохме. Той ми заговори пак по моето говорене - че тук ние преследваме особена цел с турците, че моето говорене турският учител му го предал и че той после изпитал жена си и тя му обяснила, че аз съм бил упрекнал Министерството, като тя изпърво искала да скрие, но после казала. И че „ще видим" бе последната му дума.

След като се разделихме, отидох при Тошев. Разказах му що се бе току-[що] случило с първото мм дохождане в Кърджали. Той ми каза, че ще предупреди околийския началник, ще предупреди и училищния инспектор. Излязох след това и си дойдох. Мъка изпитваше душата ми и рой мисли се въртяха в съзнанието ми, които съзнателно пропъждах и търсех нещо положително, нещо Божествено, тихо, хубаво, като зората, нещо като чистата вода, като сладкопойната мелодия на пойните птички в ранна утрина пролет. Аз съдех себе си за нетактичното ми постъпване тук, в Кърджали. Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България.

Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация.
Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата. Ти, който денонощно се чудиш с що да бъдеш полезен, също да помогнеш на народа, ще те махнат, че си „неудобен".

И в тая себеанализа аз разбрах, че колкото повече в мен се явява чувството да обичам професията си, да направя нещо добро, да притуря един пласт над обикновеното учение, да въздействувам морално, възпитателно над деца и родители, толкова се явяват странични влияния, странични сили, които се стремят да ме отклонят и изместят от учителското поприще.
И тия дни, като че аз предчувствувам уволнението си.

27.I.1934 год.,събота
Снощи четох есперанто до 12 ч. Легнах си, но след недълго съм се събудил. Исках да заспя, но напразно, сънят ми бяга от мене. Седнах и се загърнах в леглото си. Дълго мислих. Ето, унесох се в дрямка. Пак си легнах. Сънувах следния сън:
Сънувах, че съм някъде в едно здание - театър. Много деца в театъра, все мои ученици. Беше там и Учителят. Нещо пяхме, свирих с цигулката. Имах още някаква работа с децата, но аз не запомних. Ето, надойдоха приятели, приятелки, братя, сестри. Весело насядаха и заговориха. Аз бях дал цигулката си на някои да свирят. Но като че ли и децата са свирили. Но ето, кога потърсих цигулката си, ето донесоха ми я счупена, ръчката й се извърнала назад, резонаторната й клечка е паднала и някои се мъчили да я турят и ето увързали душката с върви, канапи, но не успели да я турят. Така я изпотрошили, че аз като я видях, от тъга като че почнах да плача, заоглеждах я и се чудех какво да правя сега без цигулка, особено а това турско село. Тя ми бе една от най-важните разтухи. Помислих си да я занеса или изпратя в София до Коста руснака, който работи във филхармонията. После ми хрумна идеята да си купя нова, но пък ми дойде на ума, че парите ми не достигат, и че сега като ли пък съм уволнен и от Казалджик-Кафтан, та пари имам само 1800 лв. в пощата, а за една хубава цигулка са нужни 4 до 5000 лева. Но все пак счупената остана в ръцете ми и, зла или добра, аз си служех с нея и бях доволен с нея. Сега я гледах само с развалена ръчка, разчупен капак и изобщо - пръсната.

Пак се събудих и нещо ми тежко. Главата ми не се дига. Пак се разтичаха кошмарните мисли в главата за това, което вчера прекарах в Кърджали, и че човек каквото си направи, никой не може да му го направи, но и да попадна първо на хора такива гонители, и това не е случайно, имало да уча урок и от тях и в случая, че човек никога не трябва да говори за отрицателните работи и състояния на хората. Защото, говориш ли за злото, ти му поливаш корените и то те следва както сянката ти. Не ми трябваше да говоря откъде ида и какво е ставало с мене сега през зимата, та и щях да съм си спокоен. После, като кажеш на хората нещо, нима са в състояние да ти помогнат? Ни най-малко-даже ще усилят тая отрицателни състояния в тебе и те, уж че знаят някои подобни случаи, може би и за същото лице, от което и да се оплакваш, и ще подкладат огън с такава сила, че и ти да изгориш, и то как ще изгориш в собствения си огън.

Омразата никога не помага, а само руши всичко най-съкровено в тебе и впоследствие и едновременно с тебе действува и върху това лице, което е станало проводник да се прояви злото към тебе. Човек не е ни добър, ни зъл, но е проводник само. Та, аз трябваше да стана проводник само на доброто, та тогава вече ще знам, че съм направил добро и че и да ме сполети нещо, то ще е заради Бога, но сега, понеже чак сега се досещам, затова занапред да бъда внимателен. А сега, че ще бъда уволнен или оставен да си доизкарам докрая, то е едно, а аз трябва, във всеки момент трябва да бъда умен и да давам възможност само доброто да се проявява и то да се насажда в обкръжающите ме, с мисъл и с чувство й с цялата си същина. Аз трябва да бъда като слънцето -винаги да светя; че хората били в пещери, катакомби, в стаи или непосредствено на твоите лъчи, или че небето може да е облачно, но аз трябва да светя, да отлъчвам светлина, топлина и живот, който да се разлива наоколо. Бог е изворът на живота, а ние - струи на Неговата същност.

28.I.1934 год., неделя, К. Кафтан
Събудих се в 3 1/2 ч и станах. Но снощи не можах да заспя никак, понеже бях пил кисело мляко, размито със студена вода, турски соуклук, та стомахът ми не възприема тая студена вода и затова след като се изкъпах и изпрах, легнах, но сън ме не хвана скоро. Много е важно човек каква храна яде вечер. Тая вечер донесоха чорба от булгур, мътеница и баница, правена с булгур.
Пристигна някой си пътник, пътуващ от Стани-мъка за Кърджали, на име Димитър Кацарски от гр. Вратца. Той се замоли да пренощува в училището и му разрешихме. Вечерта разговаряхме надълго и тая сутрин му дадох закуска и си замина.
Понеже не бях спал, затова тая заран все бях бодър при четенето на лекцията „Свободни движения" от томчето „Простите истини". В 10 1/2, след като измиха децата пода на училището и аз след като се изпрах, започнах да чета от 10-а серия „Където са двама". Но ми бе тежко, дремеше ми се, та по-прекъснах; около половин час съм си придремнал и пак зачетох. Следобед свирих. Имах добро разположение.
Към 4 ч ходих покрай Арда. Размишлявах за прочетената беседа от 10 серия. Исках да пиша едно писмо до Еленка, за да я предупредя, където я назначат, да бъде внимателна и не изпадне в същото положение, в което съм аз, да не разправя где е била учителка и че защо я местят, и най-важното - да не се оплаква от никого, защото хората сега пред тебе ти правят мили очи, а зад тебе гроб ти копаят. Пък и нямаме това право да обременяваме хората и приятелите си с нашите несгоди и противоречия. По-хубаво сам да се справяш със себе си, отколкото да се оплакваш на тогова и оногова.

29.I.1934 год., понеделник
Небето от вчера е замрежено и слънцето рядко проблясва. Тая сутрин се забелязва, че нощес излеко е валяло, но слабо, само скреж. Но днес към обед бе огряло хубаво, а към вечерта се заоблачи със силни облаци, но не вали.
Сън: Сънувах, че ще пътувам. Изпращат ме много братя, сестри и приятели. Отивам в една стая, гледам Еленка се сбогува, но не е Еленка, а буля Бобевица - на батя другарката, се сбогува и плаче, легнала на един креват, а Олга Славчева я прегърнала и я теши. Уж е Еленка, пък буля виждам в лицето. Вън е Иван, батю и много други наши от братството. Батю уж не е нещо добре, та затова буля е отчаяна.
Днес сам учих учениците, понеже ходжата си бе отишъл у дома в селото си. По кметския наместник на селото изпратих на Еленка писмото, което снощи писах до 19 ч. Тази вечер четох от „Съзнание" и „Здравна просвета" и свирих с настроение.

30.I.1934 год., вторник
Не учим. Рожденият ден на Н. В. Цар Борис III. Тихо ръми дъждец вънка. Мъгли се носят по хълмовете. Спах до късно, собствено не спах, а се обръщах насам, натам. Снощи понеже съм ял много и вчера ядох солено зеле и домати, затова и нощес трябваше да ставам много често. Не е хубаво да спи човек с пълен стомах. И когато стомахът е пълен, действуват низши енергии. Още с първото си заспиване сънувах, че съм при Еленка. Тя мило ме гали и сладко говори, тъй, както никога друг път. За първи път от моето запознанство с нея видях в лицето й подобна проява, понеже тя всякога е коректна в проявите си спрямо мене и ме зове към хубав, чист, девствен живот.

31.I.1934 год., сряда
Събудих се в 4 1/2 ч. Стоях буден до 5 1/2 и станах. Прочетох предпоследната лекция от „Простите истини" - „Говор и музика". От която останах много доволен, защото снощи четох „Музикално възпитание", издавано от г-н Б. Тричков, и се възхищавах на постиженията , които има тая метода в България. И тая заран, четейки за музиката, и то така синтетизирани мисли и идеи от Учителя, щото аз се само радвах и радвах и си мисля, че за да дойда тук, в турско училище, то Бог ме праща да работя върху музиката и върху меня си за вътрешното ми закрепване и за по-съсредоточена работа.
Като станах, валеше дъжд, а докато се разсъмна, го обърна на силен, едър, на парцали сняг. И цял ден вали сняг, обаче се топи бавно, но все пак околността се видя в бяла премяна. Часът е 10 1/2 и си лягам.
Свирих малко и от „Лаген Вексел". Lagenwechsel - преминаване в позициите от Шевчик ор. 8 и си легнах.

1.II.1934 год., четвъртък
Събудих се на разсъмване. След упражненията четох от Библията за живота на Давида. До обед учих, а следобед ходих до Емач-кьове и понеже тия турски училища не учат четвъртък следобед, и затова се върнах. Снегът през целия ден леко валеше и се топеше, а по балканите наоколо се белее. Има по високото и мъгли. На връщане от Кърлъ-Емач ме налегнаха много тъжни мисли и много тежки състояния. Едва към вечерта се смениха в добро състояние. Свирих и после четох и легнах.

2.II.1934 год., петък
Събудих се в 6 ч. Станах след късо прекарване в мисъл. Четох последната лекция от общия окултен клас: „Простите истини", I томче - лекцията „Последната постъпка" . От тая лекция извадих някои хубави мисли:
„Това, което се руши, не е наука. Истинската наука не се разрушава. Живот, който се явява и изчезва, не е живот, той е сянка на живота. Знание, което се губи, не е истинско знание."
„Който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота. Квадратът е най-опасното място, в което може човек да попадне."
„Който не разбира законите на квадрата, той ще попадне именно на такова място, гдето са неприятелите му."
„Като не разбират законите на живота, съвременните хора често губят всичко онова, което са спечелили."
„Ние не трябва да приписваме своите глупости и неиздържани положения на Бога, на великия закон в света, в който няма никакво изключение. Нашите глупости, нашите временни задачи са детински работи, упражнения за ума. Тези упражнения подготвят само човека за разрешаване на великата задача в живота, но те не могат да я разрешат. Яденето, пиенето, ученето са приготовления само за великата задача, но сами те не могат да я разрешат. Казвате: „Трябва да учим!" Да, трябва да учите, но не мислете, че като придобиете повече знания, ще можете изведнъж да разрешите важните задачи в живота си. В живота има по-важни неща от знанието."
„Бог е милостив за разумните хора, за растенията, които растат и се развиват, но за изсъхналите растения има брадва, има и търнокоп."
„Който разбира, ще му се говори; който не разбира, той ще се учи от своите опитности."
„ Ученикът трябва да придобие едно качество, което са имали всички велики хора -смирението."
„Има деца, изпратени от Бога. Макар да е малко, изслушай го. Бъди смирен пред него и го уважавай, любезно посрещни."
„Децата са емблема на чистота. Те представят живот, който иде от по-високо място. Децата носят със себе си живот, който старите не могат да изразят."

„Има една висша математика, която съвременните учени още не познават. Според нея може точно да се изчисли точно теглото на Слънцето. Ако някой стар човек живее 100 години, той ще може да изчисли поне тежината на Земята. Как ще направи това изчисление? Ако е учен човек и изучава своите мисли, чувства и желания, като ги претегли, той ще види, че те тежат толкова, колкото тежи Земята.
Значи, старият човек тежи колкото Земята, а детето, което иде от Слънцето, тежи колкото тежи Слънцето. Защо? - Понеже детето расте, увеличава теглото си, а старият се смалява. В това отношение малкото тежи милион и петстотин хиляди пъти [повече] от стария човек. Казвате: Възможно ли е малкото дете да тежи повече от стария човек? - Да, това дете, именно, стане причина ти да ходиш на хорото с момите; това дете те накара да се ожениш; това дете те застави да работиш, да станеш художник, писател, поет, философ или учен. Ако не беше това малко дете, ти камък щеше да станеш. Като говорим за децата, ние имаме предвид разумните деца. Царството Божие е на децата. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие", т. е. в онази висша наука, която може да ви просвети. Докато не станете като малките деца, колкото знания да имате, те няма да ви ползуват. При такива познания вие приблизително само ще знаете теглото на Земята, но тази Земя се нуждае от енергията на Слънцето. Без слънчевата енергия Земята нищо не струва. И слънчевата енергия не може да се прояви без Земята. Каквото представят слънчевите лъчи за Земята, такова нещо представя Божествената енергия за човека. Ако Божественото не се прояви у вас, вие ще се намерите в положението на стария човек."

„Могат да се забавляват само светските хора, но онези, които говорят за Божествената любов, те трябва да знаят нейните качества. Ако не знаят качествата й, те трябва да слушат, да се учат. Когато човек се моли на Бога, когато иска нещо от Него, той трябва да иска най-малкото, но същевременно най-необходимото.

Вие трябва да знаете, че преди всичко имате отношения към Бога, а после идат отношенията ви едни към други. Никой не може да се приближи до свещената врата на Царството Божие, ако предварително не е пречистил сърцето си. Човек може да обиколи Земята, може да посети всички слънца и планети, но ако не е пречистил сърцето си, кракът му не може да стъпи до вратата на Царството Божие - това трябва да имате всякога предвид. Не е достатъчно да говорите само за
Любовта, за да влезете в Царството Божие. Любовта е лампа, която Бог е запалил в сърцето на човека и така го е изпратил в света и тая лампа не може да изгасне.

Невъзможно е една светла мисъл, дошла от Бога, да изгасне, да потъмнее в продължение на един час само!"
„Казвам: вие трябва да цените малките неща, да давате място на малките идеи, на малките чувства, които се зараждат във вас. В малките неща се крие Божественото. Ако вие не дадете път на Божественото в себе си, вие ще изпаднете в ред погрешки.
Едно трябва да знаете: Разрешаването на духовните въпроси изисква от човека външна и вътрешна чистота.
За да се повдигне човек духовно, той трябва да започне от елементарните неща.

Еднообразието убива човека. Само еднообразието уморява човека.
„Ученикът трябва всяка вечер да прави баланс на своите мисли и чувства, да задържа ценните, а непотребните да туря настрана, като тор.
Ако отлагате нещата от един живот за друг, отде знаете, че бъдащият ви живот ще ви донесе по-благоприятни условия от сегашния? Освен това, не забравяйте, че каквото днес положи човек в живота си, то ще остане за основа на бъдещия му живот. Следователно, някои ваши мисли, чувства и постъпки могат да се реализират едва в бъдащия ви живот и тогава вие ще носите лошите или добрите последствия на миналото.
Не е лесно човек да се освободи от връзките на своето минало. Човекът има не само физически, но и духовни връзки. Тъй щото, кой каквото прави, с това той чертае само своето бъдеще.

Човек трябва да бъде внимателен в живота си, да знае, че връзките, които днес той прави, ще окажат влияние не само след 100 години в живота му, но те ще имат влияние даже и след четири поколения. Това е красивата страна на нашия живот. Следователно, ако искате да женете добри плодове в бъдеще, оставете Божественото във вас да се проявява. Този е новият човек. Това е детето, за което Христос говори.
Съзнанието на всички не е еднакво будно, вследствие на което всеки различно възприема.
Кой каквото схване, това е най-важно за него в дадения случай. От мисълта, която схване, той ще се добере до най-важната, до съществената мисъл в лекцията. Който добре разбира и прилага човешката любов, той ще разбере и Божествената. И обратно: който разбира и прилага Божествената любов, той още повече ще разбира човешката. Всеки трябва да мине през човешката любов и после да стигне до Божествената. Няма нещо лошо, когато човек минава от човешката в Божествената любов. Опасността седи в това, когато човек заспи в човешката любов и там остане за по-дълго време, отколкото трябва. Човешката любов представлява градина с хубави, ароматни цветя, с чисти извори. Който влезе в тази градина, той се упоява от силната миризма на цветята и остава там, като мисли, че е влязъл в рая. Рай е това, но човешки, а не Божествен.

Успехът на човека в материалния му живот не означава още Божието благословение върху него.

Като дойде Бог Яма при вас, то ще ви вземе онова, което най-много обичате. И след това вие ще тичате след Яма, ще викате да ви върне този, когото обичате. Вие ще тичате подир любимия си, ще викате, ще го търсите, докато най-после разберете истинското име на Бога. Докато разберете Божия закон, вие винаги ще се натьквмате на Яма. Щом разберете Божия закон, вие ще научите истинското име на Бога. Ще кажете, че това име е Христос. Казвам: Не е достатъчно само да знаете само името на Христа, но трябва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговите мисли, да знаете коя е била основната мисъл, която заставила Христа да дойде на земята. Само по този начин ще разберете какво значи думата „Христос". Когато Христос прие

Духа, съзнанието Му се пробуди и Той се свърза с Бога, прие Неговата мисъл и придоби Вечния Живот.
Който може правилно да мисли, той може и правилно да пее. Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента.
Човек трябва да се освободи от материалните си стремежи, да започне идейна работа. Тази промяна не може да стане по механически начин, тя става постепенно, чрез усилена работа на Божественото в човека,
В усилията си бъдете последователни докрай. Не се отчайвайте!
Добрият живот подразбира непреривна работа от миналото още, която продължава в
настоящето и следва в бъдащето. Краят на работата ще се види в бъдащето."

*

Часът стана 12 среднощ. Лягам си. Доволен останах, че си извадих тия хубави мисли в дневника си и същевременно си ги припомних.

3.II.1934 год., събота
Станах, като се съмна. Небето облачно. Замръзнала земята. Височините бели. Приготвих се и закусих. След това ходих в селата Карлъ-кьой и Емач-кьой, за да ревизирам училищата. Те са в мизерно положение. Децата четат все коран. В Емач-кьой в учебната стая няма печка, децата боси, свили се и щом усетят, че ходжата ще влезе, започват да пеят коран. Къде 1 ч и нещо си дойдох в Казалджик-Кафтан. Следобед занимавах първо и второ отделение.
Четох за цар Соломона. Едно е важното да се отбележи в живота му, и изобщо на евреите, че докато спазват законите и вървят по тях, докато съблюдават Божиите повеления, всичко им съдействува на добро, а отклонят ли се, веднага почват бедствията.
Соломон, щом се отдаде на многоженството, Бог му се яви и го предупреди, че царството му ще се даде другиму, а на неговия син само едно племе, а десет племена на негов неприятел, защото жените чужденки го отклонили от неговия Бог и го накарали да служи на други богове.
И това в друга форма и в друг смисъл има поука за мен досежно сегашното ми състояние, че ако аз мога да устоя в обета, в Учителювите слова, а бъда един истински ученик, то аз ще бъда поставен в други условия, много по-добри, отколкото тия. И че сегашното ми стояне и разкарване не е дело човешко, защото хората - партизаните, са изпълнители на една повеля, за която те и не подозират и не признават, но аз знам, че друг е инспираторът.
Дано се събудя и закрепна. Да възкръсне Божественото в мене и да живея и мисля само за Бога, и Неговата воля да изпълнявам. Колко велико и сладко е човек да бъде при Бога, при Извора на всичките блага, при всичките добрини!
Колко е непостоянно същество човек, който не цени и не се базира и основава и уповава на Духовното, на Божественото в себе си!
Външното, чувственото е непостоянно. Образът на тоя свят прехожда; да търсим оня, Вечния Образ!

4.II.1934 год., неделя
Станах в 5 без 5 минути. След наряда прочетох последната лекция от общия окултен клас във второто томче на „Неразрешеното", озаглавена „Природните звукове". Тя е толкова добра лекция, че аз пак ще я прочета и в нея се дават 2 задачи за разрешение през седмицата.
Вънка е облачно, земята замръзнала, а към обед се поразмразя.
Към 10 часът почнах да чета от „Nova Kulturo" беседата ,,La tritika grenero" . Към 11 ч ми се доспа и за да не ми е така отегчено, аз реших да си поспя.
Късия сън, който сънувах, че седи покрай мене едно черно, женско, около 10 ^ 12-годишно циганче, одрипано, с шалвари. Пее, скача, много весело, но черно по цвета на лицето, и говори все неразбрани турски думи. Тук-таме аз ги разбирам, но то бързо, весело продължаваше да бъбри. Покрай него имаше и много турски деца. Аз като че се уж пробудих, но то все продължаваше да говори, да нарежда за мене почти неразбрани фрази, но с много весела физиономия.
Събудих се. Започнах пак да чета. Лявото ми око, откак съм дошъл тук, все от време на време поиграва. Налегнаха ме мисли, че има пак нещо да ми минава тия дни през главата, но какво може да бъде друго, освен уволнение, анкета поради това, че съм говорил в турското училище в Кърджали с Киркова за порядките в Просветното министерство и партизанщината, която необуздано разиграва коня си в отечеството ни, че тия, които се зоват само с епитета „националисти", са само голословци, и чете под тая фирма вършат онова, което чужденци, противници на Отечествените ни идеали, биха вършили.
Няма стабилитет на чиновничеството и сега ще бъдем разигравани, особено тия, които ги подгонят отнякъде и искат само с честни средства да се само-защищават.

Най-после ще кажа, това е външната страна на въпроса, на моята съдба физиономията е засега външно черничка, може би, както ми се представи днес насън, но отвътре тя е весела, избухваше в невъздържан смях и продължаваше да ми бъбри неразбрани неща, които тук-таме разбирах. Не съм се отдал в себе си, във вътрешната си същина, на Бога, на Великото, и а мен още има раздвоение, сърцето все още е отклонено. То неудържимо ме влече към света, към задомяване, към девойката, жената, а умът ми - към Бога, към чист живот, и изводът на тоя мой двойствен живот е, че докато в мен се оформи новият човек, съдбата ми ще бъде неразбрана, И без това, в мен трябва да се яви воля, и идея. Аз ги имам, но все липсва една концентрация, която да събере като фокус и да отпраща вътрешните ми енергии, от какъвто и да са характер, към по-висша гама, към по-висша служба - на Великото, на Бога, да работя за ближния, да работя за идеите на Бялото Братство. Аз вътрешно се отклоних от известно време и затова и стават тоя външни пертурбации. В ума ми се въртят срамни мисли от еротичен характер, но никой не ми е виновен, освен аз самият, защото въпреки твърдението на мъдреците, като чели във външното, в плътското аз си мисля, че ще намеря някакво задоволство. А материалните блага, материалните постижения, плътските докосвания и животът на тялото, те всички те отделят от Висшето, от онова, където ще имаш истински постижения, там, на чиито пътеки са постлани с бисери на радост, щастие, на разнообразия, защото пътят на Божията любов, да обичаш като слънцето, да си като изворите, като въздуха, да си с доброто, с чистото, с благата, с всичките добродетели, които се включват в духовната и Божествена същина, то е най-хубаво, най-приятното, най-голямото постижение, най-висшата радост, която партия не нарушава, партизанщина не отнема и не изменя и човешко и ничие друго същество не ще те отклонят от предначертаната ти цел. Онези, които благовествуват, онези, коитно са съработници на Бялото Братство, всичко им съдействува за добро, а мен сега ми се противодействува и ме гонят, защото аз забравих, като Соломона, своя Бог, и сърцето ми се раздели в мене и все търси външно обект на любов, обект на приятелка. А приятелка, жена що би могла да ми даде, освен хиляди неприятности и противоречия, които за Бога нищо не важат? Защо аз поука не взех от словата на Учителя си, как в мен е така слаба вярата ми? Не мога ли и аз един живот да посветя на ближния, да излъчвам само добри мисли, чувства и желания, да не се стремя да угаждам комуто и да е и да не се стремя да се харесвам, защото харесването води към външната страна на живота, към външното, обективното. Не че аз игнорирам външното, но първо е нужно един вътрешен стабилитет, едно вътрешно уравновесяване, та щом сърце, ум, воля, идеи са в равновесие и добро направление, то всичко друго, външно, ще бъде добро дошло. Човек от външното не се изкушава, а от себе си, от неустановяването си, от неиздържливостта си.
И все пак, въпреки всички мои вътрешни и външни борби и сътресения, аз не ще се отклона от да бъда с Бога, с доброто, с добрите хора. Ако е нужно, всички човешки жертви ще дам, но от моя Творец, от моя идеал не ще се откажа!
Всички пророци и всички велики хора са страдали и минали през що ли не перипетиии, но са
устояли на идеала - служенето на Бога - на Великото.
*
До вечерта прочетох тая беседа, „La tritika grenero". Тая вечер си написах разпределението за I и II отделение. Часът е 12 1/2, но не ми се спи. Понеже от турците ми прилазили 2 въшки, затова снощи си парих ризите, а тая вечер се избръснах и изчистих, та тая мръсна гад да не й се дават условия да се развъжда в мен. Цял ден лежат, че и ноще, по дъските на училището и затова ги има изглежда и по дъските, за да са прилазили у мене. Голяма ничистота има в тях. Мохамед навремето си не е имал предвид въшката, за да я тури като изключителна цел, че в когото се намери въшка, да го преследват и отхвърлят, и по този начин биха били чисти, а те 5 пъти се мият на ден за чистота, а това, което е най-голяма нечистота, най-голяма зараза-това, което те унижава като човешко същество - въшката - за нея хич и не искат и да знаят. Даже не я убива, а я пуща на земята.
Така пък културният човек външно се е очистил, но психичиски въшки пък го налягат и те пък му отравят духовната, психическата природа, както своята, така и на околните. А колко велико нещо е чистотата в широкия смисъл на думата „чистота"!

5.II.1934 год., понеделник
Макар че легнах е 12 и нещо, но пак се събудих рано, обаче не станах, докато не се съмна. Тая заран ходжата отпътува рано за Кърджали, така че аз днеска ще занимавам децата сам.
Към обед пристигнаха турците и донесли мъртвата тукашна жена, която умряла при лекаря в
Кърджали. Децата настояваха да ги разпусна, но аз не се съгласих. И така целия ден...




[Сън:] ... само тя и аз знаем. А даже нейните близки и не подозирали или пък тя е била някъде далеч от тях, та не им е съобщила, че тя е имала дете, и обществото, в което тя живее, не се е заинтересувало, че тя това дете откъде го има и че тя е възрастна госпожица. Ето, дохожда Негово Величество Цар Борис III и се заприказва сладко, приятно с нас. Той загледа детето и заговори нещо, но не помня добре на каква тема бе разговорът, но се отнасяше за детето. Аз се чудех, тъй, как е станало това нещо и че хората как не са доловили това, че имаме по-интимни отношения и то до такава степен. След това се пренесох в същото това здание, пред което бяхме с Еленка, но вече вътре. Едни хубави стаи, дълъг коридор и една много дълга, но [на] тавана стая. Там се намират много ученички, там бе Верка Ст. Попова, другите не помня, но и тая къща уж била на Стефан Г. Попов, малкия даскал от Водица. Там са Стоян Пейков, Никола Генев и много други другари. Малкият даскал шеговито говори нещо. Стоян закача момичетата и задружно пущат весели шеги и се смеят компански. Готвим се за някаква екскурзия и аз съм инициаторът, понеже съм най-вещ в туризма измежду присъствуващите. Верка гальовно, предизвикателно ме гледа с черните си очи и се смее, но аз се приготовлявам и гледам раницата и мисля да не пропусна нещо, което ще ни бъде нужно в екскурзията.

Друг сън: Ето, намирам се в майско ранно утро. Зеленина е покрила околната долина, откъдето долитат хиляди гласчета на сладкопойни птички, които особено отсреща в гората са намерили хубав подслон и пребиваването им в клонестите дървета ги гарантира от опасности. Росните капки блещукат наоколо и рефлексират слънчевата светлина. Поток шуми надолу, а отсреща него-лесът горски, откъдето долитат птичите песни. Ето, с букет от росни цветя се приближава Еленка, стройна, напета, такава руса, с хубави къдри и тънка снага, като фея. Но с такава красота, каквато аз за първи път в живота си срещам. Тя поднася букета с приятна усмивка и казва: „Ето, тоя букет е нашият сватбен букет, който майското утро ни даде тая заран." Тя така с любов ме погледна, така ме заплени с нежните си очи, щото аз страстно я пожелах, но за миг се опомних, че аз бих бил най-големият престъпник в лицето на Учителя, на братята и сестрите от Бялото Братство, ако мен една жена с външната си прелест е в състояние да ме плени и по тая причина да падна пред себе си и пред обществото, за което, особено за тия, които ме познават по-отблизо, аз съм пример на добър и порядъчен живот.
Аз внимателно поведох разговор на тема за човешкото разбиране и разбиранията на хората с вътрешното пробудено съзнание, че едните са хора, които преходното ги мами, че те се продават за паница леща, за сладка усмивка и пр., а новите хора са идеалисти, и че човек докато не обуздае, да изплава отгоре над съблазните, той ще е играчка на житейските вълни... и за пук на хубавия сън, ето, ходжата завика и се събудих.
Ех, че чудна обстановка, чудна картина и случка, а ето, сън се оказа!
Вънка вятърът бучи. Небето облачно, а в отвъдната стая монотонният глас на молещите се турци миньорно се разнася наоколо. Ставам и след умиването и гимнастиките, се залових да си запиша сънищата от тая нощ.
А в съзнанието ми все като прокоба се върти недобра мисъл, какво че аз тук не ще ме оставят да доизкарам учебната си година разните силни на деня, или кои и да било други причини.

7.II.1934 год., сряда, К.-Кафтан
Ясен хубав ден. Вънка е студено, замръзнало. Събудих се точно в 6 ч. Станах, запалих
печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас,

*

година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред.
Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота.
В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на помощ, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали. Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси.
„Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие.

Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога.

След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло. Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота.

След това отидох в пощата и изпратих на брата Иван Петров в София сумата 2000 лева, понеже ми каза, че си купил дворно място и че не му достигат 10 000 лева. Получих си колета от София, изпратен от Еленка, в който бяха обущата ми. Върнах се късно.
Сън. Тая сутрин, като станах, ясно бе останал в съзнанието ми сънят, че се намирам в дома на Пеню Стоянов (Даскал Пеню от Ковачевец) в Попово. Пита ме нещо голямата му дъщеря, която е женена за Аргиров - учител в Ковачевец, а отстрана стои Люба, седнала на стол и се облегнала на облегалото му и чете някой вестник, обаче уж го чете, а всъщност съзнанието й е концентрирано в разговора на кака й, която ми говореше нещо досежно моята женитба, че няма ли да се женя, и че имам ли избраница и т. н. А Люба, която много пъти сме се срещали и говорили за това-онова, и която е, поне за мен, според схващането ми, без любовник, неангажирана, и аз не й предложих досега, понеже и предното лято ме замоли да отида в Симеоново, до София, където тя бе учителка, та и аз да стана главен учител там, но не се съгласих, затова сега така предизвикателно не ме поглежда и гледа вестника, но гледам - усмивка привлекателна се е изразила на устните й, но си пасува.

8.II.1934 год., четвъртък
Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде.
И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам.
Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува.

След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица. Но да видим. Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство. Лесно се справя човек с външните противоречия, но с вътрешните трябва гигантска борба. Сега се заредили и все такива сънища от сънища и почти имам работа, любовни отношения, с разни госпожици, но доминира всякога Еленка. Тя фактически не е такава, тя и дума не дава да става да се жени за мене, но аз я желая, затова и я сънувам и за нея мисля. Но над всичко това в мене е ясно съзнанието, че по-хубаво е да си остана сам, служител на доброто, служител на Бога, на народа. Не е време сега за женитби и не е време сега за децараждания, защото децата изискват средства за образование и отглеждане изобщо, а аз с една учителска заплата не мога да поддържам фамилия, А най-вече, че мечтата, за която аз от малък бленувах - да си остана неженен, да не се докосвам до жена, да остана винаги в молитва и единение с Бога, тая си мечта не трябва да изоставя, защото само следвайки тоя вътрешен повик, аз ще мина живота с по-малко противоречия и с по-малко страдания, а най-вече, че най-великото, най-доброто, най-приятното, най-необходимото е човек да служи на Бога и само Нему като служи, той ще служи и на човечеството. Чрез Бога аз трябва да обичам всички, а не само една, която моя избраница, мой кумир, мой идол, комуто след оженването ми трябва да се отдам в служене, а тоя идол ще те ограничи, обвърже и ум, и тяло, и дух, докато се самосвършиш, задушиш и изчезнеш от лицето на Земята като непотребна никому вещ. Много са народени деца на Земята, но те нямат майки и бащи. Те са създадени, влечими от похотта и удоволствието и затова човечеството е дошло до това дередже на падналост и низост. Трябва превъзпитание на човечеството, но то ще дойде, когато се започне чрез и от индивида, та последователно се разшири периметърът на тая колосална работа.
Следобед ходжата си отиде, а аз останах да уча децата. След това, като ги разпуснах, си турих и приготвих чай и вечерях. След това стоплих вода, изкъпах се и изпрах дрехите. А от 9 ч до 12 ч свирих. Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам свиренето и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля. Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша.

9.II.1934 год., петък
Събудих се в 6 1/2 и станах. Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел. Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени. Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29 кубика дърва по
13 лв. После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството. След като си отиде Рамадан, аз се залових да преглеждам училищния правилник за отчета на училищните общини. След това учих думи на есперанто. Къде обед започнах да се обличам и към 1 1/2 ч потеглих за Кърджали. Тая сутрин времето бе много тихо, ясно небе, хубаво слънце, но около 12 ч и нещо изведнъж задухна силен, буен северен вятър, толкова, че като че земетръс има.

Пътят за Кърджали е сух. В 2 1/2 бях вече в книжарницата на Ангел. Вземахме учебници: 9 читанки за II отделение и други нужни материали за канцеларията. Отидохме след това в общината; там последва дълга разправия със секретар-бирниците, по отношение събирането на таксите и на други въпроси от счетоводен характер.

В общината ми предадоха пощата, която се състоеше от писмо от Еленка, писмо от Нушка Атанасова, картичка от дядо Истатко, писмо от Атанас Димитров от Равна, писмо от Петко Николов, ул. „Юмрук-чал" № 8, гр. Казанлък. С този човек се запознахме на върха Св. Никола над Шипка, където задружно направих снимка и му изпратих, а той сега ми благодари и изпраща 10 лева в марки. Нушка Атанасова ми се обяснява в любов и признателност, че моите писма й били много приятни и че дано и занапред не съм я забравял. Радва се за хубавите снимки, които съм направил лятос у тях, че те щели да й напомнят за милата и хубава картина и случка. Запитва ме как да помогнем на някой си господин, който иска да се самоубива, че животът бил тежък и непоносим, и че сегашният век не вярват в Бога.
Дядо Истатко ми се обажда и моли да им пиша. Анто съобщава, че Никола Арсов - детето на Арсо- се поминал внезапно. Еленка надълго и широко споделя най-добри мисли по отношение на ученичеството, реалното разбиране, извличане поуката от всичко, което става с човека и частно с нас, отношенията ни: с кои трябва да бъдем в отношения - именно с разумните. Що е откровеност и наивност.
И в залез слънце аз пристигнах в К.-Кафтан. Писмата разчетох в градската градина в Кърджали. След което се срещнахме с пенсионера Атанасов. Той, макар и да е член на Българския учителски съюз, но не е деятелен член.
Много студен и силен вятър духа от север, към 10 ^ 11 ч вечерта се заоблачи небето.
Така че, от днешната задача: най-много съм говорил и то на турски, все бюджет, пари, списък, закон, ведомост, сметкоразписки. Да не се съмняват турците в мен, че аз ще им водя сметките добре. Говорих няколко пъти, че те измамват Карлъ Емач и Емачкьове, че тези хора дават пари, а всъщност не се ползуват никак с училищни пари.
Може да се каже, че след като прочетох лекцията, целия ден съм говорил и съм се занимавал с училищните работи - сметководството му, и изобщо материалната работа на училището.

Вътрешното ми състояние е добро, в добро разположение, понеже започвам да уреждам финансовия въпрос на училището и тук да се туря добър ред; от друга страна, поставен съм в добри условия, така че туй отшелничество ми съдействува вътрешно да работя и да се повдигам, а работя ли в мене си, тая работа се предава и на целия свят на обкръжаващите ме.
Работа за Бога - то е, като работих над себе си с положителните качества: то резултатът ще е, че твоите мисли и идеи ще се възприемат и предадат на обкръжающите ни.

10.II.1934 год., събота
Тихо, ясно и приятно е навън. Като се съмна, станах. Слънцето изгря тържествено. Никакво облаче днес по небето. До обед учих. Следобед четох „Здравна просвета" и „Съзнание". Ето, часът е 10. Ще си лягам, но не ми се спи. Написах писмо до дядо Истатко.

11.II.1934 год., неделя
Събудих се в 4 1/2 ч. Станах в 5 ч. Направих си наряда и прочетох лекцията от I томче от „Простите истини". След гимнастиките започнах да пиша дълго и обширно писмо на Нушка Атанасова, учителка в с. Каменица, Пирдопско. Писмото ми зае почти целия ден. Писах също на Велко Петрушев във Варна. На Савов, писар в с. Туден, и на Петко Николов, ул. „Омуртаг" № 8, Казанлък, с когото се запознахме на Св. Никола в Шипченския проход и му изпратих една картичка и той изпраща 10 лева в марки. Днес времето бе топло. Съвсем с ясно небе и топло слънце. Вятър няма.
По вечеря препрочетох лекцията, която е говорил Учителят на 10 ноемврий в София пред младежкия клас. Тя е много важна и съдържателна и затова четох и препрочитах и пак трябва да се прочете и основните работи да се прилагат в живота. Приложение иска Учителят от нас. Новите хора да се определят и заживеят с нови мисли и чувства за новото в живота, което носи учението на Учителя. Часът е точно 11 вечерта. Лягам си с добро настроение.

12.II.1934 год., понеделник
Станах рано. Запалих печката. Възварих вода. Избръснах се и облякох. Закусих и потеглих за Кърджали. Отидох в пощата и изпратих писмата си. Явих се в общината, за да видя защо ме викат. Тамо ми дадоха пощата. Получих тефтерче от Еленка, пълно с бележки от беседите на Учителя. Получих също изпратен от нея романа „Бунтовникът Гора" от Рабиндранат Тагор. Русим Стану-лов ми изпратил една пощенска карта от Равна.
Отидох в турското училище в Кърджали и дадох сведение на директора за учениците и училищата в моя район.
След това отидох при прокурора Тошев и до 12 ч се разговаряхме с него. Запознах се с мировия съдия Зеленогоров, който е приятел на Анастас Яков Янков и му предадох многото здраве. Зеленогоров се е оженил за Марийка Колева Бояджиева, която е Водиченка, и се срещнахме в гостилница „Атлантида" и се разговаряхме. След това отидохме с Тошев у дома му и говорихме по разни въпроси, но с все критически дух из братството. За тоя, за оня. И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя.
В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно.
По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш.
После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане.

13.II.1934 год., вторник
Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци. Пратих писмо на Еленка да иска хороскопите от Жорж за брата Тошев, също до главната учителка в с. Равна да ми изпрати графата за класирането. По обед къде 2 ч, се заоблачи и се сви виялица от сняг, която за късо побели земята. Донесоха ми тая вечер в. „Братство". Сега е ясно небето, но силно духа вятърът. За първи път четох вестник „Ново време" и в него четох статията из един албум и ме наведе на много мисли по отношение целомъдрието. Часът е 11 и вече си лягам.

14.II.1934 год., сряда
Станах в 5 1/2 ч. В 6 ч започнах да чета втората лекция от I томче на „Простите истини" -лекцията „Стремеж към съвършенство" . Важните мисли, които са в тая лекция, са следните:
„Вие живеете на границата на две култури. Едната залязва, а другата изгрява, която се развива. Вие живеете в деня на второто пришествие, когато едни се осъждат и умират, а други се оправдават и възкръсват."
„Само разумният човек е в състояние да направи всичко."

Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 29.IX.1926 г, отпечатана е томчето „Простите истини", том I, София, 1933 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
Мислите, чувствата и постъпките на човека не са на еднаква възраст, вследствие на което те се различават. Има мисли в човека, които са само на няколко месеца; има мисли, които са само на няколко години, а има такива, които са на 120 години, те чакат своя край, своята смърт. Тъй щото, процесите на раждане и смърт се извършват постоянно в човека.
Ако имаш само един светъл лъч в сърцето си и една свещена мисъл в ума си, тогава ти си много жалко същество. Безсмъртният живот се отличава по това, че той никога не гасне. Онова, което гасне в човека, представя отклонението му от правия път, от Великия закон, който ръководи живота. Ако един от лъчите на твоя ум или на твоето сърце изгасне, това показва, че ти си тръгнал по крив път.
Към какво трябва да се стреми човек? - Към съвършенство.
Който е изгубил любовта си, той се намира в света, дето всичко умира.
Откак светът съществува, хората все земния живот са уреждали и все не са го уредили.
Който влезе в безсмъртието, той вече се стреми към безсмъртието.
Не е въпросът дали лесно може да се постигне съвършенството. Важно е човек да се стреми към съвършенството, а що се отнася до великите добродетели на живота - Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Доброта - те постепенно ще дойдат и ще живеят заедно с него.
Най-първо ти трябва да станеш съвършен, та после ще любиш. Несъвършеният не може да люби. Второ: Съвършеният не може да люби несъвършения.

Съвършеният човек има само един идеал - към Бога. Пътят към Бога се намира в съвършенството.
Без съвършенство Бог остава непонятен за хората. И в тоя случай - колкото по-малко се говори за Бога, толкова по-добре.
Който иска да разбере Бога, той трябва да мисли право. Правата мисъл е подтик към Божественото, подтик към постигане на съвършенството. Щом човек се стреми към съвършенството, той ще познае Бога като любов.
В свободата си човек ще влезе в съприкосновение с по-напреднали от него същества, които ще му покажат пътя към съвършенството. Те ще го подкрепят в неговия път. Започнах да чета и романа „Бунтовникът Гора" от Р. Тагор. Цял ден духа много студен вятър и земята и всичко е замръзнало. Часът е 11 1/2. Лягам си.

15.II.1934., четвъртък
Станах на разсъмване. Ясно небе. Но от север силен духа студен вятър. Водата в коридора замръзнала в кофата. Целият ден бе с ясно небе и слънце, но бе студено поради студения вятър.
Днес и ноще съм прочел 97 страници от романа на Рабиндранат Тагор „Бунтовникът Гора". Лягам в 12 и нещо.

16.II.1934 год., петък
Станах в 6 ч. Прочетох лекцията „Двата полюса". Подчертах много добри работи, върху които трябва да се размишлява дълго, за да станат кръв и плът в съзнанието ми.
Времето е тихо, облачно, но небето тук-таме се показва.
Сън. Сънувах, че съм някъде във Водица. Покрай някакви ниви, бостани Христов Цоню -бащата на Иван Кара Цонев с жена си, берат бостан. Той весело ми нещо говори. Аз исках да се спра при него за малко, да си отдъхна. След това картината се промени.
Някъде съм пак във Водица у дома. Но къщата е съвсем друга обстановката. Ще пренасяме багаж от една стая в друга. Чий е багажът, точно не помня, но багажът е на Еленка, тя е при мен. Но това е вече на Изгрева. При нас е наш Иван - брат ми, но като че ли той е Георги Събев, който ще помага да пренасяме багажа на Еленка. Тя гледа да го застави той първо да вземе една част от леглото, т. е. от юрганите, дюшека, одеалата (тия червените бяха върху юрганя й), а ние да останем сами в стаята, че имала да ми говори нещо важно насаме и се събудих и гледам, че часът е 6 и че съм се даже успал половин час за школата.

Ето някои хубави мисли от лекцията „Двата полюса" *:
„Радвайте се, когато някои въпроси остават неразрешени. Красивото в живота стои в това, което не се разрешава.
Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните.
В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките
неща.
Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал.
Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда.
Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой.
Божественият и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството, физическият живот обаче се проявява във времето и пространството. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа. В следващия момент, когато слезе на физическия свят, той изгубва това добро разположение на духа и минава в обикновения живот. В Божествения свят хората всякога се намират в добро разположение на духа, а във физическия живот те се намират в добро или лошо настроение. Хората на настроението всякога се движат между два полюса: когато на единия полюс е топло, на другия е студено. Такъв е законът на физическия свят. Когато двама приятели живеят добре помежду си и образуват едно цяло, единият от тях винаги ще се намира на единия полюс, а другият - на противоположния полюс. Ако единият е в лятото на живота, другият ще бъде в зимата; ако единият е в пролетта на живота, другият ще бъде в есента. Обаче съществата от духовния и Божествения свят, понеже знаят законите, могат да сменят полюсите на живота както искат. Те имат най-малко четири полюса.
Пожелае ли човек да влезе в Божествената школа като ученик, той непременно трябва да изучава методите за трансформиране на състоянията, за преминаване от един полюс в друг, за да може да се справи с илюзиите на тази школа. В Божествената школа изпитите са по-трудни, отколкото в обикновените.
Положеното на хората в света е по-лошо от това на учениците от някоя окултна школа.
Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпление. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления.
Хората на новата култура се отличават с това, че те са доволни на най-малкото, което им се
дава.

*Лекция на Учителя пред Общия окултен клас от 6.Х.1926 г. (година VI: 1926/1927); отпечатана в томчето „Дростите истани", изд. 1933 г. (Бел. М. И.)

Който иска да стане голям, той трябва да се смали. Законът е такъв: щом желаеш велики работи, ще те смалят; щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи."
Изкуство е да знае човек добре да се обхожда. Обходата се придобива със съзнателна работа.
Здравето на човека зависи от неговата мекота.

Недоволството е присъщо качество на съвременната култура, която вече си отива. Всички са се индивидуализирали.
Докато човек живее в старата култура, той все глупости ще върши: войни ще води, царе ще възкачва и сваля и т. н. Новата култура обаче изисква нови форми, ново съдържание, нов смисъл на живота.
Откато се роди, докато замине за другия свят, човек непрестанно трябва да решава въпроса за връзките и за отношенията си с хората.
Изисква се приложение на новото схващане.

Всички отклонения в тоя свят се дължат на човешките мисли и чувства.
Цялата инсталация на тоя свят е развалена, вследствие на което съвременният свят може да се нарече свят на развалини.
Има една красива страна на живота. Тя е красотата на Божествения свят. Всеки човек е опитал реалността на този свят, но въпреки това пак се съмнява в него. Запример при най-малките проявления на добродетели от страна на когото ида е, винаги присъствува някой велик дух, който следи всичко, което се върши.

Паметта на човека често отслабва благодарение на големи тревоги и без-покойствия.
Истински гениален човек е тоя, на когото всичките удове са гениални. Погледът на гениалния човек е дълбок, той е свързан с цялото Битие.
Ученикът трябва да се стреми към зазоряване на своята душа.
Няма по-красив момент в живота на човека от зазоряването.
Който иска да развие Божественото в себе си, да стане гениален, той всяка сутрин трябва да излиза вън, да наблюдава зазоряването, да посреща изгрева на слънцето. Той трябва да се свързва с тия мощни сили в природата, да остави те да работят върху него.

17.II.1934 год., събота
Станах в зори. Облачно е времето, но на изток се ту разнасят, ту събират облаците, тъй щото слънцето при изгрева се видя. Но целия ден е облачно и вее студен северен вятър и все прехвръква сняг, който се даже засиля и ту понамалява, но земята само е бяла, а балканът горе фучи, което е признак, че голяма зима иде [от]към север. Четох от „III книга на Царете" до края и след часовете и на обед четох от романа „Бунтовникът Гора". Сега си отиде ходжата, така че аз съм сам сега и по-спокоен.
Часът е 12 и си лягам.

18.II.1934 год., неделя
Станах в 4 1/2 ч. Вън облачно и земята е бяла. Замръзнала е.
Сън. Сънувам, че сме учители в някое село, но не в Равна, двама с Еленка. Стоим в канцеларията. Ето, дохожда ни гост с кон - Слави Пенев от Водица. Остави коня вън и влезе в стаята. Той ни е уж много близък приятел. Обядвахме заедно и се разговаряме. Сюжетът бе, че той ни разказва за някого си, когото ние познаваме, но сега аз съм забравил за кого сме говорили, че него попът Борис от Водица ще го венчее, иска-не иска, понеже е установено от хората и властта,
че този учител и учителка са живели заедно като любими и сега ако се разделят, то те ще получат
проклятието на обществото и уволнението си като учители.
*
Станах и си направих наряда. Усещах, че ми е нещо тежко на стомаха още от снощното много ядене, особено пък от пиенето студения ошав, който се насъбрал в стомаха ми и го подул почти. Не исках да чета лекция, защото само щях да се силя, без да схвана нещо.
Легнах повторно и съм сънувал следния сън. Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител. Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм. Кой е каруцарят, тъкмо не помня, обаче едно знам - че като стигнахме по шосето донякъде, ето и Мика Тодорова, която пътува за тоя град, и тя дойде и се качи в каруцата и се завърза разговор на разни въпроси, колкото да не мълчим.
Като пристигнахме в града, аз, Минко Тонев, сегашният ми съпътник по пропътуването ми от София до Черно море, и още Стефан Колев от с. Ярдъм, Поповско, и той пътува за някъде, но уж заедно трябвало да пътуваме. Мен ми е мъка, че пътувам така в нов край, където нямам познати. Но такава мъка ме налегнала, че се чудя що да правя. Като вървяхме из една улица, ето, от лява страна нещо като кръчма, но в кръчмата нищо няма, то някога е било кръчма. От западния й край - вратня, около която има много овощни дървета; сливи и др. Влизаме, понеже искаме да обядваме в тоя дюкян, но в двора, където имаше по масите, по пейките много хора. Като че тоя сайбия на тая къща е някой селянин познат, един като Симо Стоянов от с. Мърчаево, Софийско. Аз оставих раницата и бастоня малко настрана. Влязохме и седнахме, така, аз, Минко и Стефан. Дойдоха някои и кротко ни запитаха откъде идем, къде отиваме и т. н. Мен като че ми стана мъчно да обяснявам сега и на тия нищо хора откъде ида, че съм разместен от партизани веднъж в Кърджалийско, а сега [Айтоско] ли, или не знам къде. Оказа се, че няма ми бастоня. На есперанто казах на съпътниците си, че ще мръдна малко, за да видя дали не съм го забравил при каруцата; като излязох на улицата, видях, че раницата аз не съм бил раздянал и че той бил окачен на рамото ми и загърнат зад палтото, аз не съм го забелязал. Връщам се, но гледам много народ се насъбрал и все прииждат. Но като влязох сега, судормата, през която щях да мина, дюшемето й паднало, изкривило се, уж че било стара къща, много стара, и както се срутила, така останало, че няма сега опасност да се срине и затисне хората. По пода, макар че е съвсем полегат, насядали хора, наподпрели се. Аз едва преминах и отидох при другарите си. Тук ме заприказваха жени, но особено една стара, запазена жена с много добър и гостоприемен дух, като че ли ние сме-били стари познайници, много гостоприемно ни прие и каза, че сега ще ни угости. Говорихме с нея и с другите жени, които й помагаха, пак от това семейство. Аз се чудя как ще ни угостят тия хора, когато те хей-сега ще наредят месо, вино, ракия за гуляя си. Като че тая баба е самата Анандамои-майката на Гора, от романа на Р. Тагор „Бунтовникът Гора".

По едно време ето, гледам: всичкият народ настанал - мъже, жени, и се обърнали на изток -ще се молят. Станах и аз и се чудя какво ли настава тоя народ гуляйджийски и се чудя защо ние не си вземахме нещо за ядене, та извън селото ли, града ли, където бяхме, на зелената трева да се нахраним. Аз се ядосвах, че ще се завържат интриги по случай нашето неядене и непиене. Изведнъж се пое нещо хорово. Слушам и недоумявам. Чувам неразбрано, че се чете „Добрата молитва" и чак сега аз, като поразен, че Бог ме въвел в къща, без да зная аз къде съм, в дом братски и че всички тия са братя, сестри и сподвижнщи на Бялото Братство, дошли от разните села днес на събрание и общ обяд. От умиление и учудване аз се задавих от плач. Плаках, като виждам как Провидението ме е довело до тоя дом, без аз да зная, между наши хора, но понеже те не са дохождали в София и затова аз ги не познавах, уж в Айтоско като че ли съм попаднал. Събудих се и се чудя на плача си.
Веднага заспивам пак и ето, друга картина. Сън: Насядали много наши познати, но има много чужди момичета, мои ученички. Насядали покрай маси на обед. Седнала е и Еленка. На отсрещната маса е Учителят. Но една от моите ученички - най-голямата, която се момее, си пе плела краката и така неприлично седнала, щото аз се засрамих, като я видях, и не смеех да я предупредя, понеже тя това не го съзнава, и още повече Учителят е наблизо. Но когато се обърнах, ето, също небрежно и неприлично седнала Еленка. Аз се червя от срам от тия женски сядания и забравяния, че да не се поогледа, да си прибере роклята, а да им се виждат срамните части. Но цялата компания момичета водят някой такъв жив, весел разговор и така увлечени, те хич не подозират, че са дошли до неприлично сядане.

Събудих се. Станах и почнах да записвам сънищата си от тая нощ.
Изпрах се и към 11 ч започнах да чета изпратената лекция от Еленка, която е Огън, бури, трескавици, гръмотевици и земетресения от Учителя, та дано ни събуди. Тя е от [ХIII] година на общия окултен клас - 8 лекция, държана на 15 ноемврий 1933 година, на Изгрева, озаглавена „Най-малката любов".

Като започнах да чета, то следствие тарханата, с която току-що закусих, ми стана тежко. Доспа ми се. И трябваше да легна, че чак къде 1 ч. да стана и да продължа. Ето, донесоха обеда. Аз не исках да ям фасула. Четох. Но ето касиерът и председателят на училищното настоятелство и те ме заприказваха поне повече от час. В 4 ч следобед аз дочетох лекцията. Чудих се дали да я препиша или да я прочета бавно още веднъж.
В мен изпъкнаха много мисли, много нови неща изгряха на хоризонта на моето съзнание. И действително, „Тежък и труден е пътят, който води към живота", от сегашна гледна точка на развитието ни, а по-право, от Божествена гледна точка е, че лесен и леко усвоим и приятен е пътят, и съпроводен с музика, и с най-хубавите условия е съпроводен пътят, който води към Бога, към живота, а труден е пътят, който води към пропастта, към прищевките, към щенията на плътта. Външният, плътският живот е живот на надолнище, на стеснения и ограничения и на застой, а вътрешният, усилният, волевият е пътят, в който работи и ум, и сърце, и воля и всяка фибра от моята, от човешката същност; тоя живот е лесен, извиващ се в росни ливади, китни поля и оглашаван от дивна хармония на неземни наши братя и сестри, които ни съпровождат и работят за новия ден, за новия живот, за Царството Божие на Земята.

Работи в обратното на щенията си и ти ще се добереш до Божественото.
Четох „Бунтовникът Гора" и плаках. Горест изпълни душата ми, при мисълта, че нашият живот, въпреки непосредственото единение с Учителя, който с все сила, със самоотдаване, с пълно пожертвуване на всичко разумно, се старае да ни извади от порочното, от това, което ни сломява, и да ни въведе в живота на чистите, на повдигнатите. С каква вещина и що ли не съвети ни е дал Учителят да работим над нас, да си създадем отношения с близките и изобщо с обкръжающите ни, но ние сме като че тежко заспали и пак се забравяме, загубяваме [загубваме?]. Трябва честност, чистота, обхода! Всичко човек да жертвува и в живота си само на Великото, на Бога да служи.

19.II.1934 год., понеделник
Станах на разсъмване. Облачно е вън и земята бяла, обаче едва посипана със сняг, който през деня, като поотвърна времето, се стопи.
След като свърших занятията, аз се залових с романа „Бунтовникът Гора". И в 11 ч вечерта го дочетох. На много хубави мисли ме наведе Р. Тагор, като се запознах с характерите на героите му. Майката Анандамай, Пареш Бабу, също и Сучерита, са положителните характери в романа, а после вече Бинои Бабу и Лолита.

20.II.1934 год., вторник
Станах рано, но се загърнах в леглото и повече от час размишлявах. Мислих върху човешкия дух, работата на човека, състоянията, които преминава в зависимост връзките, които си е създал с външния свят. Мислих също върху значението на молитвата и усилието, което непрекъснато трябва да прави в себе си, за да преодолява вътрешни и външни противоречия. Мислих върху значението на самоовладанието, за самоконтролата и да стане човек истински крепък, установен, да бъде изразител на положителни качества. Необходимо е непоколебимост в идеята и вяра а положителните, в положителния Божествен Промисъл.
Слънцето огря на ясно, но след това се заоблачи и почти цял ден бе леко заоблачено, сегиз-тогиз проблясваше.

Изобщо, хората лесно се изразяват за нещата - и който знае, и който не знае. Често се говори за добър и за лошав човек. По какво се отличава добрият и лошият човек? Има една тънка разлика между добрия и лошия човек. Лошият човек има някои тънки черти, по които се отличава, но и добрият има също тия външни черти, по които се отличава. Например в тялото и двамата имат някои отличителни черти. За пример, всяко нещо, което не е съобразно с нашите възгледи и което ние не желаем, наричаме лошо. И всеки човек, който работи против нашия интерес, ние наричаме лош човек. В една разбойническа банда, всеки от нейните хора, който [се] осмели да се обяви в несъгласие с тях по нещо, те го наричат вече престъпник и при това, същата тази банда, според законите на държавата са осъдени на смъртно наказание. Тази банда е осъдена сама на смърт, а тя от своя страна осъжда на смърт всеки едного от тях, който смее да се обяви против нея. В това отношение хората в отношенията си често мязат на тази банда. Също така и възгледите на държавата толкова са прави по отношение на човечеството, колкото тази банда - към държавата.


Темата, която имахте днес - за четните и нечетните числа, е цяла наука. Да се пише както попадне, това значи да се не знае какво нещо са четните и какво - нечетните числа. При четните числа трябва да се изучават хората, при нечетните числа пък се определят нещастията на човека. Ако имате 13 хиляди златни лева пари, какво нещастие има в тези пари? Или ако имате 130 хиляди или 130 милиона пари, левове, какво нещастие има в тези парии? Вие казвате, че нечетните числа носят нещастие за човека. Питам: ако имате да давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това? Тия числа са поне четни. Но де стои тяхното щастие? Да се говори така, то е все едно когато някой казва за себе си, че е праведен човек. Този човек не знае какво нещо е правдата. Друг пък казва, че е учен човек. Какво нещо представя ученият? В този смисъл, когато искате да научите нещо основно, вие трябва да излизате от низшите отношения, да дойдете до отношенията на Божествения свят. Божествено съзнание има само оня човек, у когото никога не се заражда каквато ида е отрицателна мисъл да направи вреда комуто и да е, нито на себе си, нито на другите. Често хората се съмняват по 100 пъти на ден за едно или друго. Какво нещо са четните и нечетните числа? Какви четни и нечетни числа имаш? Някои учени казват, че в кръвта на човека се съдържат разни материали. Какво нещо е материята? Материализмът е дълбока наука. Материалистите поддържат, че материята съществува, а други отричат съществуването на материята. Някои казват, че всичко е сила. Какви ли не теории съществуват за силата и материята. Някои учени даже не знаят какво отношение има между силата и материята. Някои казват, че материята е импресирана сила, а други казват, че материята се намира в кинетическо състояние. Какво нещо е материята и какво - силата? Това, с което можеш да се облечеш в даден случай, или това, което носиш в себе си, то е материя в най-простата форма, А сила е това, с което се движиш напред, и това, което може да вземе дрехата ти и да я тури отгоре ти. Едното е видимо, а другото -невидимо. Едното е в покой, а другото - в движение. Значи, щом си в покой, ти си в материалния свят; щом си в движение, ти си в света на силите. Това е по отношение на живота, а животът не е нито материя, нито сила. Как ще разберете това нещо?
Сега вие искате да проникнете в същината на живота, но такава същина, която да отделите от материята или от силата, не съществува. Ти не можеш да отделиш живота от тялото си, от себе си. Щом отделиш живота от тялото си, това тяло е вече в покой; щом внесеш живота в тялото, това тяло е вече в движение. Сега, в каква посока ти ще тръгнеш и как ще вървиш? Допусни, че ти имаш да вземаш пари отнякъде. Два начина има, по които ти можеш да вземеш парите: или този, който има да ти дава, сам да дойде при тебе да ти донесе парите - този е най-добрият начин; или пък ти да отидеш при него да си искаш парите - този е най-приятният начин. Това е само за изяснение на нещата, когато имате взимания и давания на пари. Това определя едно право отношение. Онзи, който има нужда от пари, той трябва да отиде при банкера да си вземе парите. Това е правото отношение, това е естественото отношение. И после, когато дойде да се плаща, онзи, който е взел парите, той трябва да отиде да ги занесе. Сега ще направя едно уподобление. Онзи, който иска да пие вода, той трябва да отиде на чешмата, да напълни стомната. Ако на тебе ти се пие вода и караш другите да отидат и да донесат в стомната вода, това не е право отношение. Това е право, но за самия тебе и няма да се мине много време, ти ще дойдеш в стълкновение със себе си. Ти изливаш водата от стомната и викаш слугата си Ивана да отиде на чешмата и да ти донесе вода. Какво ще бъде твоето положение, когато един ден Иван го няма? Ти ще викаш и ще се чудиш защо го няма Ивана. Казвам: Защо пък да е Иван при тебе? Ти не си ли онзи Иван, когото викаш? Иди вместо него за вода и пий колкото искаш. Сега ние прокарваме тия възгледи навсякъде в живота. Ние очакваме да се уреди светът, че и нашият живот да се уреди. Така и за Бога имаме криво понятие, казваме: „Господ това ще даде, Той ще оправи работите." Вярно, Господ всичко дава, но има едно криво схващане на тази идея. Ти си син на един богат човек, следваш в странство и пишеш на баща си: „Татко, изпрати ми 5000 лева, че ми трябват." Бащата изпраща 5000 лева. На втория месец пак иска 5000 лева. Десет месеца по 5000 лева, това са 50 000 лева. Ако учиш, както и да е. Но ти взимаш тия пари и ходиш на театри, по концерти, по любовни работи на своето сърце, ядеш и пиеш с другари, но най-после и баща ти пише: „Синко, толкова време вече как следваш по медицина, никакви изпити не държиш." Ти пишеш на баща си, че имаш някакви нужди, но всъщност никакви нужди нямаш, всичко това е привидно. Най-после баща ти престава да ти изпраща пари, отказва да те поддържа и тогава ти започваш да говориш за него, че е безсъвестен, че не влиза в положението ти и т. н. Какво е постигнал тоя син, след като баща му толкова години го е поддържал в странство? Нищо не е постигнал. В края на краищата и бащата се е разорил, и синът нищо не е направил.

Като наблюдавам живота ви, аз виждам и между вас такива постъпки. И млади, и стари постъпвате така, че аз се срамувам от вашето поведение. Досега не съм срещал нито един от вас, комуто като се каже нещо, да се замиел и, поне няколко часа, да поседи на едно място и да помисли върху това, което съм му говорил. Той казва: „Аз вярвам в Бога." Какво вярва в Бога? Той е най-големият простак, а казва, че вярва в Бога. Какво вярва в Бога? Каква вяра е тази? Ти вярваш в Бога, а оставяш на най-възвишеното същество, то да разреши даден въпрос заради тебе. Ти имаш да даваш пари някому, а го изнасилваш. Ти оставяш на съдията да разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза. Ти казваш: „Много умен е тоя съдия." - Умен е, разбира се, но спрямо тебе. Че спрямо други е несправедлив, ти не искаш да знаеш. Може ли тоя съдия да бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също нещо? Когато двама души се съдят при един съдия на Земята, и двамата са лоши.

Сега, като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, отокултисти, и казвате: това са теософи, това са окултисти и т. н. Казвам: Това са възгледи на хората обаче има едно право учение в света, което обединява всички форми. Всички религии, според мен, са външни форми на едно учение, което се изразява по един или по друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма да го намерите. Някои казват: „Вие дръжте Учителя, той всичко може." - Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма да даде, или по-право вие нищо не можете да приемете. Това е гонене на вятъра. Да се каже така, то значи да не мисли човек. Казвате: „Да държим Христа ида не се боим." Че как ще Го държим? Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш да кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете." Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме, Господи, втори път няма да греша." После пак ще направиш същата погрешка и пак ще искаш извинение. Това е едно криво разбиране. Та казвам: Понякога аз се срамувам от вас и някога се срамувам от себе си, че съм учител на такива ученици. Казвам си: ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не би стъпвал тука. От мое гледище, след като съм ви учил 10 30 години и нищо не сте научили, какво сте придобили вие, какво съм придобил аз? Вие сега се занимавате с въпроси, които не трябва да ви занимават: отде е дошъл Учителят, каква е неговата задача. Вие човъркате тези въпроси както когато някои се интересуват защо някоя мома е толкова красива. Отде съм дошъл? Отдето идвате и вие. Това е много лесно. Отде идвам? Идвам от един извор. Щом знаете това, вие трябва да имате предвид, че имате отношение към този извор. Щом имате отношения към този извор, вие не трябва да го мътите. Значи, аз съм важен за вас дотолкова, доколкото мога да услужа на вашите интереси. Тогава, ако и аз кажа същото, ще излезе, че и вие сте нужни за мене дотолкова, доколкото сте полезни за моите интереси. Какво се разрешава по този начин? Това не е ли учението на света? Един банкер е важен за един клиент дотолкова, доколкото той може да вземе от него пари взаем. А клиентът е важен за заемодавеца дотолкова, доколкото първият може да му услужи във време на нужда. И това не е лошо, но трябва едно разрешение на съществените въпроси. Това са отношения на интереси. Аз имам един такъв ученик от низшето царство, който е много ревностен. Всяка сутрин дохожда при мене и ми казва „Учителю, ти си много добър." Той ходи, ходи надалеч с мене, мяка подире ми. много ме обича, но защо? Защото му давам сирене, кашкавал, баница, оставям го на стола да се качва. Но щом не му дам нищо няколко деня и го потупам никакъв не ходи с мене. Аз често изучавам естеството му. Понякога го гледам право в очите и той ми казва: „Какво от това, че съм изял малко сирене или кашкавал? Аз ям по малко, а ти ядеш повече, затова не заслужавам никакъв бой." Според неговото съзнание, той намира, че постъпката ми по отношение на него не е права. Аз намирам, че постъпката ми е права, но не трябва да го изкушавам. Ако сиренето е на масата, той не се качва там, но ако оставя сиренето на някое малко столче, той там не издържа вече.

Сега, аз правя една аналогия. И във вашето съзнание има такива отношения, които трябва да разрешите. Вие трябва да минете една фаза по-напред, за да дойде във вас онова вътрешно спокойствие. Понеже ние имаме отношения към цялото, имаме и отношения и към Бога. Ние не сме се събрали да служим на себе си. Да служим на себе си, това е в реда на нещата. Органите в един организъм си услужват едни на други. Всички органи имат отношение към тялото като към цяло. Очите имат отношение към тялото, ушите, ръцете, краката. Следователно и вие всички имате отношение към Бога като към цяло. Най-мъчно нещо е да установи човек тия отношения, да почне да разбира какво нещо е волята Божия в дадения случай.

Има една сестра тук, която иска да й се говори много меко. Права е тя, но аз някога я слушам, че тя по отношение на другите не постъпва така, както иска към нея да постъпват. Така иска всеки човек, но и той трябва да бъде мек, внимателен към другите. Аз разглеждам тоя въпрос другояче. Защото, ако вие искате хората да постъпват добре с тебе, гледай да не бъдеш сиромах и да си уредиш работите добре: да имаш къща, да е добре наредена, че да нямаш нужда от никого. Не оставяй времето да оправя работите. Ако можеш ти сам да ги оправяш, оправи ги. Ако оставиш хората да ти уредят работите, ще кажеш после: „Какво мислех, какво излезе." После ще съжаляваш. Няма какво да мислиш. Сам ще уредиш работите си, нищо повече. Сега, на другия въпрос: Могат ли всички хора да бъдат богати? Всички хора не могат да бъдат богати. Второто положение: за да те почитат хората, ти трябва да бъдеш здрав, да бъдеш умен и да бъдеш добър. Ако нямаш тези качества, тогава и отношенията на хората към тебе няма да бъдат такива, каквито ти искаш.

Сега да обясня де седи едно от противоречията. Ти си гладен. Три деня не си ял; в тебе гладът говори и ти казва: „Искам да ям нещо, каквото и да е." Слагам едно хубаво ядене и казвам: „Тук има едно ядене, което е останало от няколко деня."-„Каквото и да е, трябва да се изяде, ще ям." - „Почакай малко, сега се пече една прясна пита, с малко сиренце." - „Не, нямам време. Не че не мога да търпя, а време нямам." - „Както искаш." Тогава той се наяде и след половин час коремът го заболява, става му лошо и трябва да му се даде рициново масло; трябва да му се даде топла вода. Тогава той казва: „Зло направих." Питам: Ако и вие възприемете една лоша мисъл или едно лошо чувство, това не е ли едно лошо ядене? В даден случай ти си гладен и мислиш как да разрешиш известен въпрос.

Та, сега, в класа, на всинца ви липсва едно нещо. Ще ви дам едно правило и който не изпълни това правило, ще си носи последствията. От това правило никого няма да изключа, всички трябва да го изпълните. Който не го изпълни, той ще си носи последствията. Аз съм ви казвал и друг път: не искам да се занимавам с вашите глупости, нито да ги нося. Аз не искам да нося и вашите престъпления, вашите лоши мисли и чувства. Вие трябва да се определите. Сега вие се намирате в една област, която няма да ви изведе наникъде. Това е един лъжлив път. На мнозина съм казвал: Не говорете нито зло, нито добро за мене, докато не сте го научили. Нито пък аз ще говоря зло за вас, или добро, докато не съм го научил. Ако има нещо, което си научил и си ощетен, ела да ми го кажеш. Но неща, които не са проверени, не ги говорете. Научете се да говорите проверени неща. Някога казвате: „Така каза Учителят"- и свършена работа. Че имало онзи свят. Провери това. Че баба ти или дядо ти казали това - ти трябва да го провериш. Провери това за себе си. Може да ти каже някой, че този салон има 10 врати. Не, две врати има нашият салон. Колко прозорци има нашият салон? Вие не знаете това. Всяко нещо, което говорите, трябва да го проверите. Казвате: „Отличен салон е той. Много картини има," Колко картини има нашият салон? И това не знаете. Ето, ние имаме два модела Христа. Вие ходите по пътя според този Христос, който е теософски образ. Той е прероден Христос, който е живял някога и сега пак се е преродил. Той и сега живее на Земята и е позволил да му нарисуват образа. Ние взимаме тези картини като образи. Единият представя болния човек, а другият - здравия, но нито единият е Христос, нито другият. Вие трябва да имате Христа в себе си вътре, като образ. За вас Христос трябва да бъде като един банкер, който всякога ви кредитира, от когото всякога вземате пари. Такива трябва да бъдат отношенията ви, вие всякога можете да вземете нещо. Този банкер ви дава по възможност с най-малки лихви - по четири на сто.

Сега, като ви говоря по този начин, вие можете да си кажете: „Нима нямаме знания?" Вие трябва да имате една статистика, според която да изучавате въпроса на четните и нечетните числа. Вие още не сте изучавали исторически кога се е родил Христос, нито знаете кога се е родил апостол Павел, Петър, но точно да знаете годината, месеца, деня, часа и минутата. Тогава, според законите на астрологията, която физиологически описва човека, да правите своите гадания. Още от едно време астрологията се е считала наука, която е гадаела според съчетанието на звездите. Под думата „звезди" се разбира отношения, връзка с разумни същества. И при това астролозите са делели звездите на такива от първа, втора, трета, четвърта - 16-а величина, на степени са ги делели. После, отношенията на човека към Луната и към Слънцето, това са два фактора, два светли ума, с които той е свързан. Слънцето е свързано с духа, а Луната - с материята. И следователно човек по този начин ще види какво е неговото отношение към духа и към материята, които действуват в самия него. Най-първо ще ги разгледате като форми, формени в мисли, желания и постъпки. За пример, човек има желание да живее. Първо, той ще види какво е отношението на Месечината, на звездите и на Слънцето към него. След това той ще види какво е отношението на други живи тела около него, всички тия, които го обкръжават. Всички тия неща трябва да вземете в съображение. Това не е лесна работа.

Сега всички вие се намирате в един установен свят. Ражда ви се един син и вие искате от сина си това, което той не може да направи за вас. И в религиозно отношение, всички не сте на еднаква степен на развитие. Аз ви считам като хора, като ученици на една школа, но не и като хора убедени, които имат вяра. За мнозина от вас се изискват две, три или четири пререждания, за да разберете това, което сега ви говоря ида разберете как трябва да се постъпва. За пример, представете си, че сте дали някому 200 000 лева, които той изял и не може да ги върне, и след всичко това да кажете: „Нищо, такава е волята Божия." Колцина могат да кажат така? Напротив, вие ще започнете да се оплаквате и да казвате: „Цял живот употребих, докато спечеля тези пари и сега не мога да ги получа." Питам: кой ви кара да дадете тези пари на този човек? Вашата мисъл да му услужите не беше ли користна? Или вие завързвате приятелство с един човек, но с цел да ви улесни той в някои работи, а не за да [го] имате за приятел. Хубаво е и това, но тази идея не води към добро. Приятелството трябва да почива на 3 допирни точки. Вие трябва да сте имали връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдаще. Значи едната връзка трябва да бъде на физическия свят, другата - на духовния, а третата - на Божествения свят. Или. за да се поддържа вашето приятелство, необходими са едновременно 3 разумни същества. Приятелството почива на известни чувства. Ако имате един приятел, той всякога трябва да бъде на вашите услуги, но и вие не трябва да злоупотребявате с добрината на вашия приятел, понеже с това ще осакатите вашите отношения. Вие можете да осакатите приятелските си отношения, както можете да осакатите една стомна, с която си носите вода. Тук я блъснете, там я блъснете, докато един ден тя се счупи, не може да ви служи. По този начин могат да се изменят и вашите форми на приятелството. Допуснете, че имате един добър приятел, с когото отивате на екскурзия, и по невнимание вие ставате причина той да си счупи крака. Аз съм ви давал ред примери, да видите какво значи да се развалят приятелските отношения между хората.

Ще ви дам един пример, който се случва в Алпите някъде. Една мома пътува из Алпите с един добър свой приятел, който я обичал. По едно време, на едно от много опасните места тя вижда едно хубаво, от алпийските цветя - еделвайс, и казва на своя приятел: „Искам да ми откъснеш едно от тези цветя и да ми го донесеш, за да ми докажеш, че ме обичаш." Той отива на това място, да откъсне един еделвайс, с риск на живота си, и като успял благополучно да откъсне цветето, предлага го на момата, като й казва; „Вземи това цвете за спомен, само то ще ти остане от мене." Той казал сбогом на момата и повече не се върнал при нея. С това той искал да каже: „Втори път не излагам живота си на такива глупави прищевки." И прав е този момък. Питам: Всеки един от вас не се ли излага с риск на живота за някаква глупава прищявка?
Не, вие трябва да имате помежду си отношения на ученици. Онзи, който знае повече, ще върши и повече работа; който знае по-малко, ще върши по-малко работа. Но понякога гледам, че простите, които знаят по-малко, говорят повече от другите. Гледам, някой път аз стоя при вас, а някои бърборят, дори аз се срамувам за вас. Трябва да знаете, че аз не обичам лъжата. Много пъти вие говорите за Бога, че вярвате в Бога, че има един Господ, но за кой Бог говорите всъщност? Този Бог, за когото вие говорите, това сте самите вие. Не, така не се говори за Бога. Има един Господ, наистина, към Когото всички трябва да имате едни и същи отношения, както към въздуха, към слънцето. Когато някой каже, че има един Господ, в Когото вярва, от мое гледище този човек няма никакъв Господ, той е безверник. Тогава, да определя какво нещо е вярата. Вяра се образува от същества, които седят по-високо от тебе. Безверието пък се образува от същества, които седят по-ниско от тебе. Следователно, ако си вярващ, ти си свързан със същества, които седят по-високо от тебе; щом си безверник, ти си свързан със същества, които седят по низко от тебе. Та, когато някой казва, че е безверник, питам: в какво седи неговото преимущество? Това показва, че ти си под влияние на същества, които седят под тебе. Казвате: де са тия същества? Не е важно де са, но ти си един образец на тия същества. Ако имаш вяра, това показва, че си под влиянието на същества, по-високостоящи от тебе. Тогава ти си честен човек, изпълняваш дадената си дума. Който няма вяра, той навсякъде върти колелото. Та, когато казвате, че вярвате в Бога, аз бих се зарадвал, бих се зарадвал това да бъде истина. Защо? Защото Бог ме създаде така, че Той в мене да урежда нещата. По-хубаво нещо от това няма.
Вие казвате, че вие имате вяра, а колко пъти на ден се съмнявате?

Та, ще знаете: вярата се дължи на същества, които седят по-високо от вас и които са завършили своята еволюция. Ако вярвате в това, всичко ще се уреди, но ако сте безверник, това показва, че сте свързани със същества, които стоят по-ниско от вас. И докато вървите по техния ум, вашите работи никога няма да се оправят.

Казвам: Излизате вечер без лампа, в тъмна, мрачна нощ, и се блъсвате в някой клон. Питам, кой е виновен за това: клонът или вие? Или Провидението, което е направило този клон? Вечер не се ходи. Който ходи вечер, той е лош човек; който ходи дене, той е добър човек. Вълкът ходи вечер, а волът дене ходи, вечер пасе. Значи, щом вълкът ходи вечер и волът пасе вечер, то е едно и също нещо. Следователно, ще ви дам едно правило: не върши една постъпка в тъмнината на нощта или не вземай някакво решение в тъмнината на нощта. Или другояче казано: реши даден въпрос, когато има светлина. Щом трябва да решиш даден въпрос, попитай тези, в които имаш вяра и които те ръководят, как трябва да разрешиш този въпрос или как трябва да постъпиш.

Тук, на Изгрева, се навъдили хора, които си служат с такива лъжи, каквито и в света няма. Тук има хора на невъздържанието, каквито и в света няма. Кажете ми, какво е това нещо? Но казвам: Знайте, че всеки ще носи лошите последствия на своя живот. Не искам да ви залъгвам, но всички трябва да знаете това нещо. Затова, именно, не пипайте онези бомби, които светът е направил, защото ще платите с живота си.
Вземете, за пример, Магдалина - тя надминаваше всички в своята вяра, вяра имаше тя, но сега малко закъса във вярата си, откак се свърза с Джино. Тя се свърза със същества, по-низки от нея. И сега има желание да нареди един дом на Джино, както и на неговата майка. Тя не трябва да се жени, нито деца да ражда. Тя трябва да прекара един живот, свободен от тези връзки - да мисли за деца, защото те ще бъдат хилави. Тя прекарва последния етап на своя минал живот. Магдалина може да бъде образец и в доброто, и в лошото. Казвате: „Не трябва ли да се женим?" - Защо ще се жените? Вие трябва ли да имате пари? Защо трябва да имате пари - да давате по 40 на сто лихва ли? Но ние се отдалечихме от целта.

Аз искам вие да бъдете ученици, да определите отношенията си към Бога. Тази трябва да бъде първата ви работа. За тази цел, аз няма да ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при себе си, да живеят един месец с мен, и ще видят какви трябва да бъдат отношенията им към Бога; без да говоря, вие ще видите. И тогава, както аз постъпвам, така и вие ще постъпвате. Представете си, че вие сте здрав човек, но имате една слабост - обичате да пиете. Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете, краката с едно въже, обере ви и си отива. Оставате така няколко дена гладен, измъчен, пожълтял, няма кой да ви помогне. Минавам покрай вас, виждам ви в това положение и веднага изваждам ножчето си от джоба, прерязвам въжето и ви освобождавам. Вие веднага тръгвате свободен и започвате да ми се оплаквате от неприятеля си, как сте пострадали. Няма защо да ми се оплаквате. Аз искам вие да бъдете свободни, затова казвам: втори път гледайте да не ви вържат, бъдете внимателни. - „Ама аз не исках." - Внимавайте втори път да не изпаднете в същото положение. Вие сте направили една погрешка и затова са ви вързали. Всички вие правите известни връзки, които първо не са естествени. Вие искате да завържете приятелство, връзки, които не са естествени. И вие, като света, постоянно се одумвате. Казвате, че еди-кой си де ходил. Че, идете и вие в света тогава! Какво лошо има в това, че някой обичал някого? Пък защо трябва да се месите в чуждите работи? Стига да е любов, но да не се лъжете. Ако вървите по този начин, аз ще ви оставя. Аз искам да бъда свободен. Не че не съм свободен. Аз съм свободен, но искам да ви кажа, че вие сте допуснали на Изгрева същества, които са от низша степенна развитие, а аз не искам да се занимавам с тях. Те ще ви спънат, лъжат само, без да постигнете нещо. Те ще ядат и пият и нищо няма да ви помогнат. Те ще развалят всичко. Има един брат тук, който е повече от 20 години и още не може да се откаже от тютюна. Така и много от вас боледуват и ще боледуват, защото постъпките им не са естествени. Аз мога да направя един списък, да покажа какви са вашите постъпки, сами да видите колко са неестествени. От такива постъпки не можете да имате никакви постижения. Сега, въпросът е какви ще бъдат техните последствия. Много лоши ще бъдат. Сега аз не искам да кажа какво ще бъде, не искам да предсказвам какво ще бъде, не искам да предсказвам нещата, но казвам, че пред вас седи една голяма опасност за главите ви. Вие можете да изчезнете - не знаете това. Вие тук, на Изгрева, всички можете да бъдете пометени - и това не знаете. Цялата съдба на България виси на косъм. Не само вие, но цялата Европейска култура седи на една гнила греда и може да се помете, нищо да не остане от вас. Знаете ли това? Де ще отидете тогава? Вие мислите, че като сте си направили една малка къщичка, заградили сте я с тел, че сте се наредили. Наредили сте се! Вие сте се уредили толкова, колкото и едно животно. Вие нищо още не сте уредили. Един ученик ми разправяше един свой сън. Той сънувал една действителност, от която нищо не разбира. Сънувал една голяма война, която се води в света, с отровните и задушливите газове. Всички хора бягали, но умирали от задушаване. Чул някой че му казвал: „Вземи корени и от тях дишай, да спасиш живота си." Значи, тия малки растения спасявали живота им, да не умират от задушаване. Този ученик видял бъдещата война. Как мислите вие? Тази страшна война ще бъде не само долу, но и горе, навсякъде. И тук, на Изгрева, ще дойде. Тази война ще бъде толкова страшна, каквато никога не сте виждали. Вие трябва да бъдете готови за тия времена. Сега мнозина седят и казват: „Аз имам Господ, вярвам в Него." Ще дойде време, когато ти ще дишаш от корените на една малка тревица. Казвате, че тревата ви показвала, че Господ е нагоре. Но от тази малка тревица ти ще дишаш. Ти ще видиш Господа в тази малка тревица, във водата, във въздуха, във всички хора, които ще ти помогнат. А вие говорите често против този Господ. Любовта към ближния, това е любовта към Бога, Който живее едновременно във всички хора.

Та казвам: Сега всеки си има по един Господ, но този вашият Господ няма да оправи света. Христос казва: „Както ме Отец ми възлюбил, така и аз ви възлюбих." Тогава де е вашият Господ? Вземете, Христос не казва, че има един Господ, но казва: „Както Отец ми живее в мене, така и аз в Него." А вие, като казвате, че имате един Бог, на когото се кланяте, този ваш Бог е един идол, а да се кланяте на един идол, това е идолопоклонство. Когато се говори за Бога, вие трябва да заемете съвсем друго положение. Преди всичко, ако вие само за момент само влезете в мисълта, с която Бог ви е обгърнал, както и с чувството, и с постъпките, с които Той ви е обгърнал, вие моментално ще изчезнете. Когато казвате, че имате един Бог и живеете в Него, аз имам предвид, че Той е работил във вас и ви казва, че вие не Му служите както трябва. Аз имам един ученик, който ми разправяше какви наставления му е давал Господ, когато му се е явил. Той му казвал: „Никога да не Ме огорчаваш в душата си, никога да не Ме смущаваш в ума си, никога да не Ме злословиш в сърцето си! И никога да не извършиш отвън една постъпка, която да хвърля петно върху Моето свето име. Върви в този път. Ако не вървиш в този път, смърт те очаква. Ако пък правиш това, което ти казвам, Моето благословение да бъде над тебе."

Та сега, вие ще извинявате, че сте млади. Не, вие нито сте млади, нито сте много стари. Аз бих желал да сте млади, бих желал да сте и стари; аз говоря за младостта и за старостта в съвсем друг смисъл от този, който вие влагате. Понякога аз съжалявам, като говоря за младите моми и момци, защото изопачавате нещата. Аз не вземам тия форми в тази изопачена смисъл, каквато вие им придавате. За мене младата мома и младият момък са такива, каквито Господ ги е създал. Старият дядо и старата баба са хора, които Бог е изпратил при мене, да взема един съвет от тях. Младата мома и младият момък, старата жена и старият мъж са работници, които могат да свършат нещо. Не е въпросът за онези второстепенни неща. Някога пък говоря за любовни работи. Младата мома пише на момъка: „Без тебе не мога." Без кого не може тя? Младата мома трябва да пише на момъка: „Без Тебе, Господи, Който живееш в младия момък, не мога да живея."И младият момък трябва така да пише на младата мома. При всяко любовно писмо трябва да пишете на Господа, Който живее в нашия приятел, а не на приятеля си. До Бога се отнася това писмо. Правилното разбиране е, че нито момата може без Господа, Който живее в момъка, нито момъкът може да живее без Господа, Който живее в момата. Само по този начин може да се дойде до един правилен живот, а сега вие вървите по обратния път. Като ви наблюдавам, виждам, че вие живеете само с лавирания, с вътрешни лъжи.

Не, оставете вече лъжата настрана, изхвърлете я навън. Никой досега не е успял нещо с лъжата. Който не изхвърли лъжата от себе си, той в нищо не може да успее. Ако искате един щастлив живот, ако искате да прогресирате като ученици, абсолютно никаква лъжа не трябва да има във вас. Казвате: никой не иска лъжата. Да се откажете от лъжата, това значи да бъдете искрени спрямо себе си. Някой дойде при мене и ми казва: „Учителю, като ни гледаш, какво ли ни се смееш?" Не, аз не съм от тези хора, които да се смеят. Какво ще се смея на котката? Когато котката дойде при мене, аз я посрещам добре, но й държа една лекция, казвам й: „Ти трябва да се оставиш от котешкия си характер; пилци, щурци няма да пипаш. Като хванеш една мишка, ще я изнесеш вън и там ще я пуснеш, няма да я ядеш. И после ела при мене, аз ще ти дам да ядеш, ще ти дам баница." Котаракът ме погледне и казва: „Мъчно е това учение. Това ни е останало от деди и от баби."
Казвам: Каквото е с котака, това се отнася и до вас. И вие казвате: „Мъчно е това учение," Младият казва: „Отлично е това учение, но не може да се приложи," Казвам на котката, че не трябва да яде мишки тъй, с козината и с червата им, защото ще умре. Та и вие умирате, понеже не живеете хигиеничен живот. Какво трябва да се направи? Аз бих желал да имам тук, на Изгрева, няколко души измежду вас, които да дадат пример на любовта. Те да бъдат като екземпляри. Тук любовта между млади и стари не е както трябва. Младите, когато се обичат, се крият, а старите гледат какво правят младите. Чудно нещо! Какво има да гледат? Младите ще направят точно това, което старите са направили. Младите трябва да изменят своите отношения. Какви трябва да бъдат отношенията им? Чисти трябва да бъдат отношенията им. Знаете ли какво значи чисти отношения? Когато една мома залюби някой момък, тя не трябва да изгубва своето здраве, но още по-здрава трябва да стане. Това не значи, че тя трябва да тлъстее.

Сега ще приведа един пример, който ми падна на ръка за беседата. На един американец, учен човек, дохожда идеята да се ожени, но искал да намери жена, която да бъде пълничка, с лице като Месечината. След 10 години търсене, най-после намерил такава мома и предложил да се ожени за нея. Тя се съгласила. Като се оженили, тя започнала да става недоволна от своята пълнота и в нея се явява желание да стане тънка, за което се подложила на строг режим, вследствие на което изтъняла доста. При това положение мъжът й останал недоволен и завел дело, да се разведе с жена си, като писал причините. Съдът, като разгледал делото, уважил исканията на мъжа, който при едно условие се оженил за жена си, и им дал развод. Друг пример. Един французин искал да се ожени, но той търсил мома, която непременно да бъде суха, тънка, но красива. След десетгодишно търсене, най-после намерил такава мома, предложил й да се оженят и тя се съгласила. Като се оженили, в нея се появило желание да понадебелее малко, за което се подложила на специален режим в продължение за четири години, за да затлъстее. И наистина, тя постигнала това. Обаче мъжът й започнал да става недоволен от нейното затлъстяване и подал заявление за развод. Съдът уважил и неговата молба и им дал развод. Какво трябва да се направи? Сухата трябва да отиде при французина, а тлъстата - при американеца.

Та, и вие понякога искате да бъдете тлъсти, понякога сухи, но нито с дебелината може да се живее добре, нито със сухотата. Защо? Понеже и двете изменят своите идеи. Американецът казва: „Суха жена не искам, пълна искам, такъв е моят идеал." французинът пък иска суха жена. Този пример може да се преведе вътрешно. Ние имаме известни идеи, които довеждат до резултатите на американеца, а някои идеи довеждат до резултата на французина. Обаче нито с едните, нито с другите идеи се постига нещо. Защо? Когато мозъчната система е чрезмерно в човека развита, той става много сух; когато симпатичната нервна система или чувствата вземат надмощие в човека, той става пълен - но и сухите хора умират, и пълните хора умират. Какво трябва да се прави? Ще уравновесите силите на мозъчната и на симпатичната нервна система. Това показва, че между човешките чувства, между човешките мисли, между душата и духа на човека трябва да има пълно единство.

Сега бих желал да не съм ви говорил това нещо, което ви говорих. За мене щеше да бъде по-добре, ако съзнанието ви беше пробудено, но не е будно. Досега аз съм слушал толкова отрицателни мнения, слушал съм и съм търпял неща, които не обичам. Аз съм човек, който обичам абсолютната чистота. Толкова години вече как аз търпя това. Най-първо, храната, хлябът, който правите, не е както трябва. Вашите мисли и чувства не са чисти и са предизвикали големи пакости. Не е въпросът, че аз трябва и мога да търпя, но това не е добро за вашето бъдещо развитие. Вие сами ще се спънете от всичко това. Помнете, че онези, които ръководят съдбините ви, втори път няма да ви създадат такива условия. Ще кажете, че Христос е дошъл да спаси хората. Да, но ако вие не изпълните волята на Бога, и Той няма да ви помогне, ще се отрече и Христос от вас. Мнозина от вас сте добри, но и добрите пак са заразени, те са заразени от околната среда. Трябва да се създаде една хигиенична среда и в мислите, и в чувствата на човека. „Изгревът" трябва да бъде едно чисто място, не само във физическо отношение. Аз не се спирам само върху външните постъпки. Аз извинявам вашите постъпки, но вие, без да знаете, ставате проводници на един съвършено чужд свят от вашите мисли и желания. Вие трябва да затворите крана си за тия влияния. Направите ли една погрешка, изправете я. Вие постоянно ставате проводници на тия течения, вследствие на което положението ви се влошава. Ако вървите по този начин, след десет години ще се намерите в голяма сиромашия. Не мислете, че работите на света по този начин ще се уредят. Ако мислите така, съвсем криво мислите.
Сега аз ще ви покажа един път, по който трябва да вървите. По този път много пъти сте вървели, но сте го напущали. Ако и сега го напуснете, не зная какво ще правите. Низшите същества сега искат да ви отклонят. Вие можете да отидетедето искате, не е въпросът там, но казвам: вие трябва да държите връзка с Онзи, Който ви е пратил на земята. Вие трябва да държите връзка с онези, които сега ви кредитират със своите мисли и чувства. Следователно, низшите влияния трябва да се пресекат. Човек не трябва да се поддава на такива низши влияния, или с друга думи казано: той трябва да тури в съзнанието си по-големи прозорци, да влиза през тях повече светлина и топлина. Той трябва да има една нова канализация, извор трябва да има. Само по този начин хората могат да се организират помежду си. Хората са дошли вече до това положение, но още не могат да се отрекат от старото. Като не живеят добре, те се обръщат към съдии, към адвокати и тем подобни. Но ставате влизат в рамките на света, от които мъчно могат да излязат. Защо ви са тези съдии и адвокати, които не съдят добре? Право е всеки да си има адвокат и съдия вътре в себе си, който да го съди. Той ще бъде добрият съдия. Та, сега мнозина от вас боледуват и то по единствената причина на своя неестествен живот. Често човек боледува по своя вина, а понякога и по вина на другите.

Казвам: По този начин новата наука не може да се приложи в живота. И сега, за да станете силни, вие трябва да минете през известна подготовка. Това нещо не става така лесно. Ако е въпрос да ви накарам да вярвате, то е лесно, но тази вяра не е сигурна. Не е само до работата, която досега сте извършили. Ние трябва да строим. Тепърва имаме работа, която трябва да свършим. Ние трябва да строим. Ако само гледате как другите строят, нищо няма да излезе от това. Ако само другите работят, а вие не работите, пак нищо няма да излезе. Ако в света само вярвате, че има Господ, без да изпълнявате Неговата воля, тази вяра няма никакъв смисъл. Някой казва: „Напразно изгубихме времето си, да бяхме в света, повече щяхме да придобием." Та, според мене, всички съвременни хора напразно губят времето си. Казвам: Не само тук, но и в живота всичко е изгубено.

Та, за да не изгубим живота си, ние трябва да дойдем до правилните вярвания. Не е въпросът да се отказваме от живота, от богатството и т. н. Казва някой: „Аз не искам богатство." Не е въпросът там. Ние трябва да бъдем богати и здрави. И това богатство, и това здраве трябва да ги употребим на място. Ние не трябва да бъдем бедни хора. Освен това, ние трябва да бъдем даровити. Кой каквато дарба има, той трябва да я развие. Сега вие седите и чакате, като дойде Христос, тогава да постигнете нещо. Мислите ли, че като дойде Христос, ще ви повика така, каквито сте? Не, Христос никога няма да дойде в света по начина, по който вие разбирате. Щом приемеш храната си, Христос е дошъл вече в тебе; щом имаш желание да изправиш живота си, Христос е дошъл вече в тебе; щом имаш желание да учиш, Христос е дошъл вече в тебе. Това аз разбирам под идването на Христа. Вие казвате: „Като дойде Христос, Той ще обсъди работите." Оставите ли Христос да ви съди, вашата работа е вече загазена. Вие съвсем сте закъсали. Христос не е дошъл на земята да съди хората. Там е важното, че съдбата ще започне от дома Господен. Обаче, едно трябва да знаете: Учениците не трябва да бъдат съдени. Останели ученикът да го съдят, той вече не е ученик. Единствените хора, които няма да бъдат подложени на съдба, това са учениците. За ученика съдба няма. Щом ви съдят, вие не сте ученици. Ученикът сам трябва да изправи погрешките си. Та, и на вас казвам: Изправете погрешките си. Втори път едно ще знаете: Ако сами не изправите погрешките си, или всеки едного ще викам лично, да му кажа погрешките, или ще го оставя сам да си понесе последствията. Последствията ще седят в следното: един ден, както вървите по пътя, ще паднете на улицата и ще си заминете - всичко ще свърши с вас. Но аз не искам това. Не искам и смъртта да ви изяде. Едно се изисква от всички: Служене на Бога. Аз имам една архива, в която съм събрал всичко, каквото сте направили, и един ден ще изнеса всичко, което сте направили. Всичко ще изнеса с ред факти. За тази цел аз имам доста картини събрани, какво сте правили през времето, докато сте били в школата. Като видите тези картини, и за добро, и за зло, вие ще се учудите. Аз имам цяла серия от такива картини. Не ограждайте нещата, но обърнете една нова страница на живота си. Без тази страница и новото в школата не може да дойде. Без любов в света новото не може да дойде.

Сега аз искам от вас да приложите по възможност най-малката любов. Най-малката любов седи в това да не смущавате Господа в себе си. И Писанието казва: Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа.

Сега, като се говори за науката за четните и нечетните, трябва да знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека. В тия числа има известни изключения. Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма да намерите числото 13. В никой хотел няма да намерите стая № 13. Ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма числото 13. Числото 13 е фатално. Христос имаше 12 ученика и с Него ставаха 13, но беше разпънат. Навсякъде, дето има едно съчетание от 13 души на физическото поле, работата няма да успее. Ако имате 12 добри мисли и вие ставате с тях 13, непременно ще ви сполети съдбата на Христа. Какви бяха тия 12 ученици на Христа? Кой беше 12-ят? - Юда. Той беше и касиер, той пазеше и парите. След заминаването на Юда, учениците хвърлиха жребие да изберат друг на негово място и избраха едного, а после и апостол Павел, когато станаха 13 ученика. Сега християнството върви с числото 14, което е число на жертва. Числото 13 пък е число на кражбите, на взятничеството в света. Ти си представяш, че вървиш в правия път, в доброто, а вътре в тебе работата седи по съвсем друг начин и казваш: Да си уредя работите." Една сестра ми казваше един ден: „Учителю, ако нямах вяра, не бих стояла тук." Никаква вяра нямаш. Вярата не е външно нещо, тя трябва да дойде от друго място. Както умът не е даден на човека отвън, така и вярата не му е дадена, тя от друго място иде. Вярата е колективна сила, тя е сила на много същества, които влагат вярата си в тебе. Те имат доверие в тебе. Те правят каквото ти е необходимо. Те ти помагат, а ти си мислиш, че ти правиш това нещо. Та, вярата е връзка със същества, които седят по-високо от тебе; безверието е пък връзка със същества, които седят по-низко от тебе. Щом почнете да губите вярата си, свържете се веднага със същества, които седят по-високо от вас. Не търсете да се свържете с човек, който те понижава, но свържете се с такъв, който седи по-високо от вас. Ако вие нямате един такъв образец, то и вашата вяра не може да се усили и прояви.

Казвам: Това е за вашето щастие. Вие искате да бъдете щастливи. Аз искам да ви покажа пътя на щастието. Това е целта в живота. От щастието зависят и много други блага. Вие искате да отидете на оня свят, да намерите пътя и да бъдете щастливи. Вие искате и да забогатеете. Вие не можете да бъдете богати, ако не сте в един уреден живот. Защо? Ако придобиете богатството по друг начин и живеете в един неуреден живот, вие ще създадете около себе си крадци и разбойници, които ще ви ограбят. Даже и здравето е от друг свят. Засега нито един от вас няма едно тефтерче, в което да си забелязва всяка добра мисъл, която е дошла в ума му. Вземете си едно малко тефтерче и като ви дойде някоя добра мисъл, веднага си я забележете. Същевременно си забележете какво е било времето, когато ви е посетила тая мисъл, дали е било облачно или ясно, колко е часът, минутите. Също така, като ви дойде някоя лоша мисъл, пак си забележете това в тефтерчето. Тъй щото, важно е да знаете годината, месеца, часа, минутите, както и това, с което сте се запознали в това време, да знаете как ще се развие впоследствие тази мисъл. Забележете си тези данни. Те са важни. А сега всички очакват наготово, като отидат в оня свят, там Господ да им уреди работите. Като отидете в оня свят, и там трябва да учите. Оня свят е място на учение. Там не търпят непроверени работи. За всичко трябва да си държите статистика. Че ако тук не помните нещата, на оня свят съвсем няма да помните. Дойде някоя сестра или някой брат при мене и ми казва: „Говори ми се нещо насън, но не мога да си спомня какво ми се говори." Те искат да кажат, че Духът им говорил нещо и казват: „Аз бях като една тръба, проводник." Аз бих желал да не бъдете тръби, но да бъдете съработници. Вие трябва да вземате участие във всичко, което ви се говори, и умът и сърцето ви да се радват. Не трябва да казвате, че ви се е говорило нещо, но не помните какво ви се говори. Били сте медиуми. Оставете тези работи. Дошъл духът, казал ви нещо, а вие сте чули нещо несвързано. Не, когато Духът говори, Той говори много свързано. И първо вие се учите, а после другите. Когато аз държа една беседа, първо аз се уча от нея. Като науча всяка една мисъл много добре, после работите ми се откриват. Когато Учителят преподава, и той се учи. Вие казвате: „Учителят всичко знае, той няма нужда от учение." Вие не разбирате какво нещо е Учител. Учете се всякога. Ако вие не можете да се учите от това, което Бог ви говори, никой не може да се учи от вашето учение. И сега, като съм ви говорил толкова много, аз нищо не губя от това. Аз се радвам за това, което съм говорил. Един ден ще си взема беседите и ще си замина. Аз да си взема своето богатство, нищо не съм загубил от него. Но аз желая и вие да не останете сиромаси. Ако останете сиромаси, ще има плач и хълцане подир мене. И тогава мога да ви кажа каква ще бъде съдбата ви. Мене съдбата на грешните хора не ме трогва. Но вие не трябва да се разколебавате във вярата си. Христос казва: Който се усъмни във вярата си, той ще осиромашее. Затова и аз казвам: Не се разколебавайте във вярата, която ви е дадена. Щом имате едно убеждение, не говорете за него, но поддържайте го в себе си. Щом говорите за убежденията си, ще ви поставят на изпит. Щом издържате на вярата си, във всеки дом ще има радост и веселие. Ако някой брат или сестра закъсат, съберете се няколко души, помолете се за него, и ще видите как работите му ще се уредят. Ако нямате нищо в джобовете си, можете да се помолите; ако имате пари, ще отворите касите си и така ще помогнете. Аз съм за помагането, но не и за даването. Дава се само онова, което имате даром, а от това, което вие имате, помагайте. Помощта трябва да бъде взаимна. Всякога трябва да се помага.

И тъй, нека положим закона на любовта, като закон на изправление. Нека положим мъдростта, от която светлината ще дойде. Нека положим истината, от която свободата ще дойде. И да направим пръв опит. За една седмица да бъде този опит. Сега аз искам онези от вас, които вземат участие в този опит, да станат силни, велики. Какъвто опит да ви се даде, вие искате наготово да влезете в опита, а другите да го правят. Без опити не може да се влезе в царството Божие. Писанието казва: „Опитайте Ме и вижте, че съм благ."

Сега ще ви дам едно негативно правило: за една седмица няма да се поздравлявате, кой как мине покрай някого, няма да го поздравлява. Ще минавате един покрай друг, като че сте чужди, непознати хора помежду си. Колко души от вас искате да направите този опит? Като минавате, ще бъдете като непознати. Ще се запитвате: „Какво правите, господине?" Ще мислите, че сте съвършено непознати хора, с които едва сега ще трябва да се запознавате. Няма да си вдигате ръцете, няма да си говорите като познати. Искате ли първо да направите това упражнение? Вие правите по-лоши работи от това, а упражнението не искате да направите. Тогава, правете каквото искате и ходете както вие си знаете. Но сами ще си носите последствията. И аз не искам да нося никакво осъждение. Тук нито един от вас не върви както трябва: нито от младите, нито от старите. И затова аз няма какво да си играя с вас. Правете каквото искате и както намирате за добре.

САМО БОЖИЯТА ЛЮБОВ НОСИ ПЪЛНИЯ ЖИВОТ!
(Дъждовно време, силен вятър.)

21.II.1934 год., сряда
Небето почти облачно, но слънцето огря, а после се заоблачи. През целия ден преписвах лекцията „Най-малката любов" и вечерта преписвах докъде 1 и половина. През деня ходих към 4 ч в Кърджали. Получих си пощата и изпратих романа „Бунтовникът Гора" на Еленка. Братът Тошев ме изпрати до над Арда, дето е каикът. Попяхме си „Благославяй, душе моя, Господа" и по тъмно, късно се върнах.
И тая вечер пях и свирих, още повече днес ходих при инспектора и ми каза, че ще има учителска конференция от 1 до 5 март в Кърджали. И брат Тошев ми каза, че с цигулката ще му гостувам и в него ще бъда на гости през времето на конференцията. И затова аз тая вечер пях и свирих повечето, до късно, и писах докъде 12 ч от лекцията.
Слънцето изгря и пред него имаше пояс от облаци. После се заоблачи. Към 11 ч ходжата дойдоха да го викат от родното му село поради смърт на негов близък. И аз останах да уча децата до вечерта и да пиша лекцията.
Понеже ходжата си отиде, затова аз тая вечер на волност и свобода си попях и посвирих и малко писах най-после до 12 ч.

23.II.1934 год., петък
Станах за школа, но се залових пак с допреписването на лекцията. И понеже няколко вечери не бях си отспивал, та ми бе малко уморено, и затова си поспах до обед и преписвах лекцията докъде 11 ч. След това написах писмо на Еленка и на Димитринка Лилова - Мицка, която учителствува в Дари-дере. И към 4 ч ги занесох в Кърджали, също и лекцията, за да я предам на Тошев и след като я прочете, да я препрати до Паша.

На края на Кърджали ме срещна кметският наместник на селото и ми предаде картички от Благо Цеков, който живее в Янкова, от брат Иван и писмо от Еленка, която ми изпраща бележки от лекцията и кратко писъмце, в което ми съобщава, че Косачев, началникът на основното образование, й казал, че имал сведения какво и тук съм се проявил. И ми казва сега да вземам мерки чрез брата Тошев.
Аз предадох писмото до Мицка препоръчано и отидох при брата Тошев. Действително, че се бях разтревожил, че пак ще ме разкарат, но брат Тошев ми каза, че интуицията му му казва, че няма да б... (Когато пишех това, в тоя момент нещо изтрака на прозорците, на самите железа на прозорците, трикратно като ритмично, и ме учуди. Това бе пият, който тая сутрин ме посети и разведри състоянието ми, понеже това, тия бележки, ги пиша днес, на 24. II., в събота, преди изгрев слънце и познавам по вътрешното си състояние, че като че някой взима всички ония кошмарни мисли и лоши състояния, които от снощи ме бяха обхванали.) Така че, братът Тошев ми каза, че интуицията му подсказва, че аз няма да бъда уволнен, но най-важното - да отправя горещ апел към небето, за да се получи заявлението ми от Братята горе и да вземат мерки. Защото Те са толкова заети, че ние трябва да ги уведомяваме за станалото, за да вземат мерки. И на тръгване братът Тошев повторно ме уведоми да не забравям и отправя телеграма светла, блестяща докъдето трябва, и работата ще се уреди и че тоя, който сега ме е клеветил, в Министерството не го слушат и няма да вземат думите му под съображения. Аз си тръгнах. Слънцето залезе над Арда, над каика. Вървях и си мислех и дълбоко исках от Небето сега да не [ме] бутат от това турско село, защото поне тук аз съм по-добре.

Понеже днеска съм в почивка, затова късно, като стана чаят, вечерях със сирене и халва, но много тежко ми стана.
Като си дойдох, се помолих и отворих Библията. Падна ми се 13. глава от Марко, за Съда Господен, за крайните дни, които ще сполетят човечеството и ние, избраните, „Будни бъдете и непрестанно се молете, защото не знаете деня, часа и минутата, в която ще дойде часът".
Понеже в преписаната лекция Учителят говори за числото 13, затова аз се стреснах, понеже тук, в Казалджик-Кафтан, аз съм направил акт за встъпване в длъжност на 13 януарий и затова това съчетание ме сега преследва и може да си понеса последствията. На лягане пак отворих Библията, след молитвата си, и ето, падна ми се Първото послание към Коринтяните, глава 11, стих 31, който гласи: „Защото, ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени." И от това извадих заключение колко ние трябва да бъдем бдителни в живота си, за да не става нужда Небето по негативен начин да ни изправя.

Легнах си в 10 ч, но не можах да заспя от тежестта на храната, която поех, особено халва и сирене след почивка действуват много тежко.
Съвсем ясно небе. Тихо, прозрачно. Слънцето се показа съвсем от ясен източен хоризонт. Събудих се в 5 ч и в леглото седнал, дълго размишлявах и се молих. Беше ми много тежко, но полека-лека това тягостно състояние до 6 ч, като тъмна бездънна нощ се промени в ясна утринна виделина. Постепенно състоянието ми се промени и като че ли един не по силите ми товар падна от мене и не го видях къде отиде, като че нещо го отнесе и ми стана като че не е било, като че не съм товарен. Изпълни [се] душата ми със спокойствие, тиха виделина огря вътрешния ми свят и като че външното време, външното, което сега става с утринната зора, сега става в душата ми. Спомням си мисъл от Учителя, който казва: когато човешкото в човека се справя с противоречията и тягостите на живота, то ти си като натоварена камила и гръбнакът ти може да се пречупи, но когато Божественото, Бог в тебе се справя с тия тягости, то тогава Бог с неусетна лекота понася всичките тягости и ти се освобождаваш.

„Будни бъдете и непрестанно се молете."
През целия ден аз не влизах да обучавам децата, а писах списъка за разхвърляне данъка за училищния бюджет. С него се занимавах до късно. После от 10 ч си кърпих долните дрехи, та се къпах и преоблякох. Легнах си чак в 12 ч.

25.II.1934 год., неделя
Събудих се в 6 без 15. Успал съм се за наряда. Станах и след наряда четох нещо от „Живите сили в природата". Следтова по жребие ми се падна да чета 9-а беседа от 10-а серия - „По образ и подобие Божие ". И трябвало да я прочета, за да ме обнови и тая беседа, извърши нещо, което като че ли за първи път в живота си изпитвам такова състояние след прочитането й. След прочитането й се изпрах и след обед си полегнах и съм спал дълго. И като че след тая беседа и хубавото слънце, с ясния и тих, топъл ден, всичко това като че днес бях в неземен свят, в неописуемо състояние, което само Бог може да ми даде. Друго настроение нямах, освен със словото да се занимавам и чак след залез, след вечеря се залових със списъците пак. Часът е 12 и аз ще си легна.
26, 27 и 28.11. т. г. [1934 г.] все се занимавах с приготовление разметателните списъци и на 27-й ходих с председателя на училищното настоятелство Билял Еплинов в Карлъ и в Емач и съставих актове на учителите за това, че нямат разрешителни от инспекцията за учителствуване.
Времето бе все топло, слънчево. Тия нощи все до късно работих

, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА