26. ИСТИНСКИЯТ ИДЕАЛИЗЪМ

Нужда от висок идеал- Целта на живота

„Всемирна летопис", Г. IV, кн. 2-3 (IV-V. 1925) с. 25-26

Съзнателният живот се изразява в стремежа към една висша цел. Само онзи, който се стреми с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила към тази цел, само той живее. А ония, които не съзнават тая цел или не считат за нужно да я достигнат, те са мъртви. Животът предполага един висок идеал, а смъртта - отсъствие на тоя идеал. Възкресението е процес на достижението на тоя идеал, а падението е процес на изгубването му.

Живата разумна природа познава ония, които имат висок идеал, тя ги бележи с особени знаци и ги записва в своята книга. А ония, които нямат такъв идеал, тя ги бракува за дълги години, за далечни времена; те са нейните забравени деца, които стоят на дъното на материалния свят, за да изпъплят един ден оттам, когато се пробуди и у тях съзнанието за висшето, красивото, доброто.

Но в какво се състои високият идеал? Примерът на всички велики хора, на всички светии, на всички учители на човечеството ни показва това. Те са любили само Бога, те са се стремили към Него и са жертвували живота си, за да му служат. Само любовта към Бога е истинската любов, защото само тя дава живот, живот преизобилен за човешката душа. Това е високият идеал на съзнателния човек. Бог е най-висшето, най-разумното, най-силното същество. Той е най-благият, най-добрият. В Него нищо не се изменя и не се променя. Той е източникът на всички блага. Има ли тогава нещо по-велико от любовта ни към Него и от стремежа ни към Него? Очевидно, не.

Само любовта ни към Бога предполага любов към човечеството изобщо и любов помежду ни. Защото, за да любим човечеството, трябва да видим и познаем Бога в него. За да любим ближния и се пожертвуваме за него, трябва да съзнаем, че Бог се проявява в него, и че като полагаме живота си за благото на другите, ние вършим служба на Бога. С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света. И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие.

Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение?"

Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята. Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света.

Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота. Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до гроба. Бог е отворил това велико училище на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост. Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост. И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките!

Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот.

Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога. Който притежава такава вяра, неговите мисли винаги ще бъдат светли и ясни, неговите чувства и желания всякога ще бъдат благородни и постижими, и неговите действия ще бъдат правилни, безпогрешни и целесъобразни. Една възвишена разумност ще се прояви в целия му живот, успехи след успехи ще увенчават всичките му начинания и всичките му дела, и той ще се чувствува винаги доволен и щастлив. Вярата в Бога е незиблемия стълб на живота, якорът на спасението, силата на човешката душа. Непоколебимата увереност, че Небесният ни Отец, който ни е родил от преизобилието на своята Велика Любов и Благост, постоянно промишлява за нашия живот, за нашето благо и за нашето преуспяване, трябва да бъде основата на цялото ни съществуване. Може ли нашият Велик Баща да остави вечно чадата си в мрак, забрава и нещастие? Не, той се грижи постоянно за нас, стига ние да бъдем любвеобвилни, разумни и неуморно работливи, стига да имаме тоя високия идеал - да любим Бога, както той ни е възлюбил, да работим разумно за Него и за ближните както Той работи за нас, и да се стремим постоянно към Него - към вечната и безгранична Любов, Мъдрост и Истина!

Това е целта и смисъла на човешкия живот.