92. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Дойде и войната, Втората световна война, първи септември 1939 г. Демонът тържествуваше. Всички с тревога се заозъртахме. Помня, по това време нещо правех на Изгрева, Учителят дойде при мене. Често, когато работех нещо Той идваше и нерядко помагаше, щом имаше нужда. Виждайки тревожното ми лице, със загриженост ми каза: „Тази война ще продължи години, години наред".

Тревогите и неприятностите за народа и живота на Изгрева, растяха от ден на ден със задълбочаването на това човешко безумие. Дойде и вестта за гонението на евреите от хитлеристите в Германия в държавите, в които те бяха навлезли, а също и в държавите, които им симпатизираха, каквато беше и България, която беше подписала тристранният пакт. Разбрахме, че и у нас еврейският въпрос е вече сложен на дневен ред. Те бяха получили заповед, на коя гара и коя дата да чакат влака. Научихме, че министър Габровски, тогава министър на вътрешните работи, извиква един от своите чиновници - Методи Константинов, знаещ добре полски език, показва му заповедта за изпращането на българските евреи в Полша подписана от царя и му казва, че той е определен да ги заведе там, за да бъдат поставени в концлагерите. Методи отива и казва на Учителя. Учителят разбира това и нарежда да повикат Лулчев. Лулчев пристига веднага. Като военен той беше дисциплиниран човек. Учителят застава пред него и твърдо му казва: „Ще намериш царя и ще му кажеш, че ако той допусне да се изпратят българските евреи в Полша, то от престола, царството и династията му и помен няма да остане." Лулчев тръгва да търси царя. Отива в Софийския дворец - царя го няма там и никой не знае къде е. Заминал е инкогнито без да се обади никому. Отива в двореца Враня и там го няма. Отива в Чам кория /сега Боровец/ обикаля всички дворци там, царя го няма и никой не знае къде е. Лулчев се връща в София, отива при Учителя и му казва: „Царя го няма, не можах да го намеря, обиколих всички дворци, заминал е инкогнито, заминал е някъде без да се обади". Учителят се отдръпва за миг в стаята си, след малко отваря вратата и произнася само една дума - Кричим и затваря вратата. Лулчев веднага тръгва за Кричим, пристига там и намира царя. „Кой ти каза, че съм тук?", строго му казва царя при срещата. Лулчев му казва: „Изпрати ме господин Дънов да Ви кажа, че ако допуснете, да бъдат изпратени българските евреи в Полша, то от династията, трона и държавата Ви и помен няма да остане!" Царят се приготвя веднага и пристига с Лулчев в София. Изисква заповедта от Габровски и я скъсва. Така българските евреи бяха спасени.[1]

[1] Виж „Изгревът", том I, стр. 483-487; том IV стр. 251-252, 533-535.