НАЧАЛО

Новости в сайта | Преводи - Beinsa.eu | Контакти
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Николай Дойнов ТОМ 15
Алтернативен линк

84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД


Особен изблик и интензивен израз получи музикалният ни живот, когато Учителят даде нови двадесет и осем гимнастически упражнения, които се играят в кръг, съпроводени с чудната по своят израз музика и плавни движения, тези упражнения Той нарече Паневритмия.


За Паневритмията Учителят казва:

„Паневритмията е обширна наука и велико изкуство, което за в бъдеще ще се изучава и прилага в своята пълнота. Това, което ние сега извършваме от 22 март на открито при изгрева на слънцето за Паневритмични упражнения, те са подготовка за Паневритмията.

Паневритмията се основава на:

1. Взаимодействието между Природата и човека.

2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека.

3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл.

4. Всичките упражнения представят един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенството.

5. Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на изпълнението е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното.

6. Нейните опорни точки са: Природата, изгряващото слънце, пробуждането на Душата.

Паневритмията носи хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия.


Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъде концентрирана. А вие мислите за обикновени работи: за къщи, за сметки и пр. При упражненията трябва мисълта да прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса. При този ъгъл положението е най-хармонично. Също така и ръката, която е назад, наклона й трябва да бъде също 45 градуса. При играта се стъпва първо на пръстите, а после на петите. Ако стъпвате на петите си става сътресение на гръбначния мозък."


За Паневритмията Учителят също е казал: „Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН". Това приемане и прилагане на Паневритмията, както се разбира Учителят е смятал, че най-добре ще стане, като се въведе в училищата. Проводници на тази идея стават Милка Переклиева и Любомир Лулчев.


Това, което ми е разказвала Милка Переклиева, аз съм го записал по-нататък. Между Милка Переклиева и Любомир Лулчев имаше някаква връзка. Милка често е ходила при Невена Неделчева, която бе близка на Лулчев. Ставало е въпрос за прокарването на Паневритмията в училището. Лулчев по това време беше с голямо политическо влияние, включително и при цар Борис III. Той помогна за връзката на Милка Переклиева и Министерството на просветата за прокарване на Паневритмията в училищата. Лулчев направи много нещо в туй направление, като съветник на Царя и имаше силно влияние върху министрите.


Милка Переклиева е била една от най-изтъкнатите учителки на детските градини в София. В педагогическите среди тя се ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като „Възпитанието и заниманието на децата от предучилищна възраст". Тази й популярност дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детска градина при „Близко-източната фондация".


Към Паневритмията Милка е проявила особен интерес, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма близост с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движения и музика. Тя много добре е проучила както самите упражнения, така и музиката, която ги съпровожда. Това я правеше подходяща за провеждането на тази идея.


Любомир Лулчев е бил висш офицер от авиацията и инженерните войски. Още като такъв е слушал беседите на Учителя и е бил запознат с идеите на новото, което се изнася в тях. По изява беше един честолюбив и амбициозен човек. Много начетен и със задълбочена мисъл.


През 1926 г. вече като пенсионер, иска среща с цар Борис и я получава. В разговор, при тази среща, Лулчев между другото казва на Бориса: „Вие не сте цар за мене, щом сте цар на българите, защо убивате комунистите и те са българи".


Като адютант на цар Фердинанд, а по-късно и на Бориса за известно време, е бил генерал Алекси Стоянов. Жената на генерала - Мария е била последователка на Учителя.


Лулчев е бил близък със семейство Стоянови и често е посещавал техният дом. При тези си посещения той е водил разговори по най- различни въпроси. Като много начетен човек, със задълбочена мисъл и опит, той правел силно впечатление със своите знания и трезви изводи по всички въпроси.


Много по-късно от първата среща на царя с Лулчев, г-жа генерал Стоянова, която често е била в двореца, го препоръчала на Борис, като човек с ценни качества. Наистина, царят припомнил си вече за Лулчев, приема да се срещне с него отново. В следващата среща Лулчев успява да спечили доверието и разположението на царя, и той го приобщава като свой съветник.


Когато срещите между царя и Лулчев, започнали да стават по- редовни, една близка на Лулчев - Елена Андреева, също последователка на Учителя го запитва: „Ти, за това нещо пита ли Учителя?" Лулчев отговорил: „Да, за това нещо казах на Учителя". Учителят му отговорил: „Не те съветвам. Той ще те послуша толкова, колкото баща му послуша мене. Аз зная колко струват Кобургите". Близката на Лулчев му казала: „Тогава ти с кой акъл отиваш там?" Лулчев отговорил: „Аз искам да опитам". Този опит му струваше живота. Лулчев, след 9 септември 1944 г. бе осъден на смърт, от тъй нареченият „Народен съд" и убит като царски съветник заедно с още много.


Цар Фердинанд е познавал Учителя и се е срещал с Него. В 1913 г. Учителят праща г-жа генерал Стоянова при Фердинанд, за да му каже: „Да не отваря война на сърбите в никакъв случай". Фердинанд отговорил: „Аз не слушам ясновидци".


Когато Фердинанд е искал да тласне България в Първата световна война, се среща с Учителя. В разговор с Него по този въпрос Учителят му казал, че България трябва да остане неутрална. В отговор на това, Фердинанд си обърнал гърба и се потупал по дирника.


След катастрофата при Добро поле, където войниците напускат фронта и тръгват към България, Фердинанд пак поискал съвета на Учителя, какво сега да прави той. Учителят му казал: „Стягай си куфарите и бягай!" Този път Фердинанд го послушал.


Тези данни ми ги разказа Иван Радославов, който бе историк и който още в първите години е последовател на Учителя.


Любомир Лулчев живееше в една малка дървена къщичка в покрайнините на Изгрева, скромно като пенсионер. Явно беше, че от връзките си с царя, нито е имал, нито е търсил материални изгоди - беше човек с достойнство. Той седеше някак по-настрана от братските среди на Изгрева. Някаква гордост, честолюбие, като че ли не му позволяваха да се слее в общата маса от братя и сестри. Имаше амбицията да бъде своего рода център и наистина успя да образува около себе си, групичка от почитатели.


При отиването и връщането си от срещите с царя, по всяка вероятност не всякога, Лулчев отиваше при Учителя, навярно да се посъветва и сподели впечатленията си от царя.


Пишещият тези редове, по-късно чух един път в клас по този повод Учителят да казва: „Тези, които предаваха моите думи, не ги предаваха както трябва и тези, които ги слушаха не ги изпълняваха точно". Това е оценката на Учителя за срещите на Любомир Лулчев с цар Борис II! и неговите разговори помежду им.


Предавам разказаните от Милка Переклиева спомени, като активна участничка, около опита за внедряването на Паневритмията в българските училища, тъй като тя беше лишено от възможност да ги напише. Години е на легло. Те можеше да пише, но с удоволствие разказва:


„Имах, започва Милка, приятелски връзки с една близка на Лулчев - Невена Неделчева, която живееше в съседство с него. Там много често го срещах и водехме разговори. През време на тези разговор, той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, като е допълвал, че всякога, когато е отивал при Учителя, преди срещите си с царя, Учителят между другото е искал да са каже на Бориса, че за спасението на България, на българския народ, трябва да се приеме Паневритмията. Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа". Ние ще трябва да приемем, че Лулчев е казал това на царя.


По това време, Милка е учителка на детска градина в София. Един ден тя получава бележка, да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, предполагайки, че ще и се искат обяснения във връзка с .нейните убеждения, като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 г. Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новият си и последен министерски кабинет, в който като министър на просветата става ^професор Богдан Филов и за секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да се приеме, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 г. или в началото на 1940 г. тъй като на 15 февруари 1940 г. имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министър-председател, а секретаря на просветата Борис Йоцов става министър на просветата. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало началото за осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да не се реализира това велико дело. Много години са пропиляни.


В обозначеният ден и час в бележката, тя отива в Министерството, изчаква реда си и се явява при Йоцов. „За голяма моя изненада той ме посрещна много добре", казва Милка. „Любезно ме покани да седна и ме запита, къде съм учителка, как работя и пр. Отговарях предпазливо и внимателно. Казах му, че съм учителка в училището „Стефан Караджа", намиращо се на улица „Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при Близкоизточната фондация. Там имаше и игрище. В това игрище, идваха учители от цяла България, където прекарваха курсове за ръководители на детските градини. Тези учители бяха насочени за там от Министерство на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Йоцов, той ме запита: „Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата?" Изредих програмата си, която прилагам на игрището, като изтъквах авторите, от които съм се ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове, мои лични методи придобити от опита и творческият напън в тази област. Най-после, като ме видя, че не съм подготвена и заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: „Нещо друго прилагате ли?" Аз не отговорих. След минутка мълчание той ми каза: „С Паневритмията, не се ли занимавате, знаете ли за нея?" „Да зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея", смело казах аз и започнах да разбирам накъде отива работата. Въздъхнах с облекчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: „Досега не съм прилагала тези упражнения". Тогава той ми каза: „Помисли, като как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай". Разбрах задачата си, станах и напуснах министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам, като с криле се отзовах на Изгрева при Учителя. Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: „Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка? Трябва да се бърза". И сериозно допълни: „От Паневритмията зависи бъдещето положение на България. Направи доклад и ми го донеси" - продължи Той. „За Слава Божия Учителю, с Ваша помощ, аз ще бъда само проводник на волята Божия. Вие ще ми помагате да напиша най-добрият доклад". Отговорих аз и горда, загрижена, с чувството на голяма отговорност, която поемам, гледах Учителя в очите. След това се прибрах вкъщи, отправих молитва за помощ и написах доклада ръкописно, а след това го преписах на пишуща машина в четири екземпляра". От този доклад, за съжаление не можахме да намерим нито един екземпляр. В него, доколкото Милка си спомня, първо е написала няколко реда за значението и силата на Паневритмията. След това пояснила пътя, начина по който тези упражнения ще може да се въведат в училищата. Най-напред да се започне в едно училище, като утринна гимнастика, преди започването на заниманията, а впоследствие да се разшири до всички училища. За тази цел ще бъде необходимо да се организира курс за учителите по физкултура от цялата страна. Учителите от курса ще имат за задача да усвоят цялата Паневритмия и начина, по който тя се предава.


След два дена занесох доклада на Учителя, прочетох му го и той го одобри. Оставих Му един екземпляр. Втори екземпляр занесох на Лулчев и той го одобри. Трети занесох в министерството при главния секретар Йоцов. Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България - Петър Петров. След като Петров дойде, Йоцов подавайки му доклада каза: „Дайте ход на тази работа. Госпожицата е дългогодишна учителка. Гимнастическите упражнения, които тя ще им предложи, да се проведат масово във всички училища. На началника аз също дадох доклада, като уговорих с него в най-близките дни да донеса описанията на упражненията както и музиката, която ги съпровожда.


След като се прибрах вкъщи помислих, подбрах и приготвих осемнадесет от упражненията на Паневритмията, която съдържаше двадесет и осем упражнения. Причината за да направя този подбор беше желанието ми да дам по-динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанията им, а за музиката и нотите, които съпровождат всяко упражнение отидох при брат Калудов - наш съмишленик, специалист по музика, който ги преписа грижливо и пригледно. Така приготвените от мене осемнадесет упражнения избрани, ги заносех на Учителя. В момента той се връщаше от малкото лозе, което имахме на Изгрева. Посрещнах го и му казах: „Учителю, приготвих описанието и музиката на осемнадесет от всичките двадесет и осем упражнения на Паневритмията". Той ме погледна и много сериозно ми каза: „Българският народ трябва да разбере, или да приеме Божественото учение точно, изцяло, без заобикалки, или ще си счупи главата и аз ще си отида. Аз повече няма да се занимавам с него!" Аз Му отговорих: „Тогава Учителю да занеса на началника цялата Паневритмия, сконфузено казах, виждайки вината в себе си и си тръгнах разплакана. Бай Ради обаче ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила.


Така приготвени и подбрани от мене осемнадесет на брой упражнения занесох в министерството на началника Петров. Той ги прегледа и ги одобри. Йоцов и началника по физкултура ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване.


По това време стават министерски промени. До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов, при тази промяна той става министър-председател, а секретаря на просветата Борис Йоцов, става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах става на 15 февруари 1940 г. Това още повече улесняваше осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов беше вече запознат и дал ход на тази работа.


На мене, поясни ми Милка в разговор, който имахме с нея, задачата ми се видя доста сложна за практическото й осъществяване. И както разбирам, започва от нейна страна период на колеблива, плаха нерешителност, протакане за осъществяването на това велико и красиво дело. Едно ново събитие според нея също донесло усложнения. В първата половина на месец март 1942 г. Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и наложи голяма евакуация на населението оттам. По-голямата част от тях идват, като бежанци в София. Едни от тях са настанени и в училището, където работила Милка, а децата от цялото училище бяха разпръснати по други училища. Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището „Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта, да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна не се сетих, че упражненията, мога да ги проведа и само с моите ученици. Пък от друга страна въздържанието ми беше и затова, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опита с по-големите, с всички ученици. Ред колебания от моя страна.


През това време често идвах на Изгрева и се срещах с Учителя. Той, разбира се винаги ме запитваше загрижено: „Какво става Милке с работата?" А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал, да става по-бързо. За причините на това забавяне аз, разбира се давах своите обяснения - липсата на помещение и деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището „Тодор Минков". Учителката на училището там - госпожа Величкова, доста възрастна жена много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата.


Най-после започнах работата в салона по физкултура при това училище. Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура. Много често и майки на децата идваха да гледат. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Кисьова, една наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалният състав с кларнет, цигулка и китара. В уреченият ден дойде обаче, само началника. Когато след това казах на Лулчев, че само началника е дошъл там, той каза: „Страхливец". Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, сметнал, че ще се изложи, ако присъствува на една такава детска демонстрация.


Децата облечени празнично, момиченцата в бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки, играеха великолепно и с настроение изпълниха, осемнадесетях упражнения пред началника. След като упражненията свършиха, той ме покани да отида в Министерството на конференция. Помолих го това да стане след два дена, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждане на погребението й. Той се съгласи.


От разговора си с него в Министерството разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Бялото Братство - одобри ги. Направи само забележка, че са много бавни и малко...търсеше дума, малко вегетариански, не са като другите гимнастически упражнения, отсечени, отревисти, бойки. Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници. Тези игри хармонизират, силите на тялото и Духа. Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Възпитаваме, разумни същества, разумни характери. Хармоничните движения изграждат и хармонични личности - продължих аз.


Докато бях още при началника, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика да отида при него в кабинета му и той ми каза: „Първият опит излезнал добре, сега остава да се повикат на курс учителите по физкултура от цяла България, за да научат Паневритмията, и да я предават всяка сутрин на учениците. Този ход на работата беше добър. „Но кой ще им предава попитах аз?" /Ето ново умуване/. „Вие" - отговори министъра. Аз се замислих и казах: „Известна съм всред учителските среди, като детска учителка, но да предавам на вишисти! Дали ще бъда авторитетна пред тях? Министърът ми отговори: „Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото имах опита във фондацията, да ръководя деца и учители в курсовете. Но тук мислех, че случаят е по-специален. По този въпрос говорих няколко пъти с Учителя и с Лулчев. Учителят, предлагаше да поема аз работата. И тук пак сгреших - умувах, не се съобразих, че щом Учителят казва да бъда аз, Той ще поеме отгоре грижата за моя успех, за успеха на делото. Този мой страх, тази ми неувереност в себе си, споделих с Учителя и тогава Той ми каза: „Въпреки това, ти ще трябва да бъдеш". Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото. Тогава отново ми каза: „Ти как мислиш?" Аз предложих да имам помощник и то по възможност да бъде с висше образование, за по-голяма авторитетност. Тогава с Учителя, почнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне се сетих за една наша сестра, с висше образование, макар да мислех и да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще можем и е подходяща за тази задача, като моя помощничка и в моя подкрепа. Познавах я още повече, като много музикална. Спряхме се на нея. Учителят, тогава ме запита: „Ти хармонираш ли се с тази сестра, бихте ли могли да работите наедно?" - „О, да Учителю много ми е приятна. Тя е при това тъй музикална, би свършила задачата по-добре и от мене даже." Това бе Весела Несторова.


Докладвах на министъра за решението, което бяхме взели с Учителя. Сега беше въпроса да има курс. Само след няколко дена получих писмо, че съм назначена за преподавателка в курса на учителите, за летните детски училищни игрища. Срещнах се веднага с Учителя и му казах за това назначение. Той от своя страна нареди сестрата да ме потърси. При срещата си с нея, тя изрази своята голяма радост. Подадохме си ръце за обща работа. Двете застанахме пред Него и ни каза: „Сега вие, като две свещи ще светите в едно".


Курсът се водеше в училище на открито в Борисовата градина /сега парка на Свободата/. Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла България. Ръководителите на курса, бяха двама специалисти, с висше образование по физкултура - Кирил Петров и Кънчева. Явих се и аз, като трета ръководителка по ритмични игри. Тези двама специалисти ме познаваха от игрището на фондацията и ме посрещнаха много добре. Моите часове се определиха два пъти седмично, от 7 до 9 часа преди обед.


В първата ми среща, в първите ми определени два часа, на курсантите говорих върху теорията за ритмиката и музиката. Ритмиката като стимул в живота. Следващият път пристъпихме към практиката. Курсантите възприемаха много лесно и с радост всички каквото им се показваше. Като свърши първият час, от определените ми за този ден два часа, предложи им се почивка, но курсантите спонтанно изявиха желание, да се продължи без почивка. И така определените за занимание два часа, бяха взети без прекъсване. Работата тръгна много леко. Курсантите, заявиха, че това са най-приятните им часове и добавиха също, че вечер в салона на училището си ги играят, като пеят мелодиите.


Един ден моите колеги, Кирил Петров и Кънчева, слушайки похвалите от курсантите за игрите, пожелаха да присъствуват на някой час. Поканих ги. Те дойдоха още на следния ден. Заниманията започнаха, засвири музиката и всички почнахме да играем. Петров седна настрана и почна нещо да си записва, а колежката Кънчева, възторжено се включи в кръга да играе. Беше красиво, хармонично, приятно. По утринните слънчеви лъчи се сипеха светли пътеки от висините. Всички играеха съсредоточено с тиха радост и жадно поглъщаха небесната благодат. След определените два часа, урока свърши. Петров и Кънчева възторжено ме поздравиха, като Петров каза весело: „Какви чудеса се правят тука. При мене курсистите бягат, гледат по-скоро да свърши часа, а тук се работи без прекъсване два часа и при това искат да им се увеличат часовете по тези игри". Изразиха своите възхищения и за това, че е могло, така добре, да се съчетае движението с музиката. Кънчева от своя страна се изрази, че всичко много и харесва, само ако може при обръщането на упражнението „Евера"да бъде с подскачане. Отговори й се, че упражненията не могат да се изменят, тъй като друг е автора им. Накрая Петров предложи, дали биха могли музикантите, да посвирят някои от мелодиите и на неговите упражнения. Разбрахме се, че така не може, да се смесва музиката на Паневритмията с други упражнения. Наближи края на курса, след няколко дена, в неделята курса щеше да се закрие. Курсантите щяха да получат удостоверение за завършен курс за летни детски игрища и да се разотидат. На тях за Паневритмията, трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите. Но....Това не стана. Защо? Кои са причините, за да се спъне това тъй красиво и с възторг прието дело? Не разбрах. Навярно беше вече много късно. Скоро след това започнаха бомбардировките над София. Учителят беше в Мърчаево - казва Милка, когато можах за първи път да отида при Него след всичко това. Тогава Той ми каза: „Времето изтече, сега ще гледаме какво ще стане".


Като се има предвид, че първите бомбардировки, първите нападения от американски бомбардировачи над София стана на 14 ноември 1943 г. по сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази година са били на 24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 г. от 4 януари до 30 юни, като най-тежкото нападение стана на 10 януари през деня и нощта.


Направена проста сметка показва, че Милка в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество е загубила за осъществуването на това дело около четири години. От края на 1939 г., когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките.


Тази история, която Милка Переклиева ми предаде във връзка с внедряването на Паневритмията в българските училища е от особено значение, за делото на Учителя и неговата дейност в България.


Защо се провали този план с Паневритмията? Заради Милка Переклиева. Честолюбивите подтици избуяли в нея са подтикнали да се създадат известни дисхармонични състояния между нея и Весела Несторова. Недоразуменията между двете е прераснало в конфликт. Учителят никога не обичаше такива неща - разпалване на човешкото честолюбие. И вероятно затова не ги е дал. Накрая Учителят не е дал нотите, макар, че Калудов ги е бил преписал.


Внимателното преглеждане на тази история, не може да не повдигне въпроса у всеки един, който я проследи, за да не се запита, какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по- самоуверено, с по-голям устрем, без страх и упование в себе си, без тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта, да даде само 18 от двадесет и осемтях упражнения. Тя е виждала и вярвам, че е разбирала добре, че Учителят е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това тя не се активизирала. Тогава това начинание би успяло. И всеки сам, ще си извади заключението, за отражението, което би имало върху България и българския народ. За непослушанието си към Учителя и неизпълнение на тази задача поставена от Учителя към ученика - всички участници платиха. Всички участници, които противодействуваха за внедряване на Паневритмията - платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели.


А Българският народ трябваше да изпие чашата на горчивата си съдба за своето непослушание. Ние бяхме свидетели на това 45 години след заминаването на Учителя -1944 г., до днешен ден.


Забележка на съставителя:


„Паневритмията на Учителя и Българския народ" е публикувано в „Изгревът", том I, стр. 494- 507, въз основа на оригиналния текст от 1978г., който ми бе предаден лично от Николай Дойнов, като бяха включени допълнително негови устни допълнения към този материи, фактически това е цялостната история.


В момента публикуваме текста от 1978г. с направените допълнения от магнетофонния запис.


Двете публикации не противоречат една на друга. Едната е допълнение на другата. Този процес го познавах много добре, защото аз бях този, който задвижи Николай Дойнов и употребих много усилия за да го накарам години наред да напише своите спомени, започвайки от 1970 до 1978г. Беше много трудно, защото това поколение се беше отклонило в съвсем друга насока. А да се обърне отклонението в първоначалната посока е нещо много трудно и е невъзможно за един простосмъртен човек. А доказателствата, че съм аз лицето, който го е накарал, съдействувал, са в магнетофонния запис, те са налице и те ще бъдат публикувани накрая. Преди всичко истината.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ