43. ОСАТА

По обед в един горещ летен ден се прибирам в къщи. Гледам в съд с вода, поставен на слънцето да се дави една оса. Исках да й помогна, да излезне от това положение и затова си послужих, за да я извадя бързо, с първия предмет, който ми попадна в ръка. Беше малко кръгло огледалце. Поставих огледалцето пред осата. Тя бързо мина по него и още по-бързо ме ужили по палеца. След малко ме засърбя ужиленото място, скоро този сърбеж почувствувах навсякъде. По тялото ми излезнаха жълти петна, които бързо растяха. Не можах повече да стоя прав. Легнах на легло, а близките ми изплашени отидоха при Учителя, да му кажат за случилото се и да искат от Него помощ. Уплаших се и аз, още повече наскоро бях чел за един владика, починал от ужилването на една пчела. Учителят посрещнал близките ми и им казал: „Няма да му е нищо, дайте му топла вода да пие". Пих топла вода, почувствувах облекчение, а малко след това, бях вече напълно здрав. Когато се ободрих напълно, отидох на поляната, където си играехме гимнастическите упражнения. Гледам Учителя е там. Като ме видя усмихна се, приближи се към мене и ми каза: „Ти малко се уплаши, знаеш ли какво значи това?" - „Не зная" - отговорих аз. „Това значи - продължи Той, че ти не трябва да даваш път на злото". Изводът бе, че на тази оса не трябваше да давам път, трябваше да си остане във водата. Замислих се и си спомних един разговор, който съм имал с Него: „Когато човек има да разрешава някой въпрос, то и бялата и черната ложа му дават своите препоръки. Той е свободен да избира. Избере ли препоръките на доброто, злите агенти се оттеглят и човек остава да се проявява под влиянието на добрите сили. Не давай път на злото! Пазете се от препоръките на тъмните адепти, защото без да се усетите те ще ви заробят".