НАЧАЛО

Новости в сайта | Преводи - Beinsa.eu | Контакти
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР

Димитър Кочев ТОМ 13
Алтернативен линк

6. ОТ ЕЛ ШАДАЙ ДО МАХАБУР


РИЛЦИ (ДИМИТЪР КОЧЕВ) XI. 1971 г.


Паневритмия


Няколкостотин крачки западно от изгревната поляна, в горския парк - „Парка на свободата", на малка площадка през 1970 г. с вещо ръководство, неуморно брат Петър Ганев ръководеше паневритмичните упражнения. И наши приятели, и външни хора участваха с радост в чудната ритмика при утринната ведрина. Участниците благодарят на брат Ганев и на другите музиканти за усилията им, и им пожелават здраве и сили за работа на благодатната нива и през тази година.


Ел Шадай


При ясно време и тихи дни полянката с каменната подкова е свежа и притихнала в слънчев огрев. Чешмичката до брезовото семейство неспирно шепти и примамва минувачите. В мразовити дни около прихлупената колиба е оживено. Задимено и мрачно е вътре. Но я брат Влад, я Кирчо или Кольо ще ви срещнат, ще предложат чай или супица непринудено, братски. Тези грижовни домакини са тук в своята стихия, в истинския си дом, в дома на чудната простота - Ел Шадай!


Тополица, 1970 г.


Братски събор в старо айтоско селце до полите на източна Стара планина. Някои приятели в София ме информираха така: „Ще пътуваш дълго, отегчително. В Салона часове наред ще изслушаш наведнъж всички братски и християнски молитви. После някоя мудно четена беседа. Тогава чалгаджиите и певците ще изкарат всички братски песни и упражнения, плюс всичките композиции на наши приятели. Закуска или вечеря, после словесни изяви в стихове, в свободна реч, спомени, импровизации..." Тази картина почти ме беше разубедила да посетя събора, но желанието да отида надделя. Отидох. Пътуването от София е действително дълго, но има и бърз влак, та с едно прекачване пътят не дотяга.


Още като пристигнахме на гара Тополица и се отправихме към селото, обградиха ни познати и непознати редници от това братство, и почти насила ни вкараха в домовете си да починем и да вечеряме с тях, с всичко що Бог дал. Преклонихме се, влязохме и ние. Как да се противиш на такова насилие? Като се отморихме и наситихме, отидохме в салона. Пълно - само тук и там някой незает още стол, въпреки че часът за започване беше още далеч. Аз любопитствах да видя как ще започне мъчението, та внимателно следях всичко. Един брат съобщи с плавен и ясен глас, че ще започне програмата. И започна с няколко от най- дълбоките и съдържателни молитви, дадени от Учителя, после друг брат прочете недълга бесада, прочете я с прекрасна дикция. С дикция и любов. Оркестър от 810 души изсвири след това някои песни и музикалните упражнения. Ансамбълът явно беше скоро комплектован, но свирачите теглеха лъкове и дърпаха струни с жар и ентусиазъм. Всички слушатели сияеха от това, що поглъщаха. Нямаше след това отегчение даже и у правостоящите. После вечеря, кратки изказвания на гости. И програмата завърши в прилично време и при безспорното задоволство на присъстващите. Някои казаха: „Дни и месеци ще ни топли споменът от тази прекрасна братска среща." Как няма да топли? Та това е акумулация и концентрация на духовни сили, на чиста радост, на братско общение в името на всичко възвишено, което Учителят ни завеща и поръча да култивираме в душите си!


Благодарност и любов дължим на всички братя и сестри от Тополица, които ни посрещнаха с плодовете от градините си и с даровете на сърцата си. И още много, много други неща ни радваха, но ще ги кажем на брат Джоджев, тихичко, на ухо.


Рила, 1970 г.


От гористата седловинка „Вада" право на юг се възвишава планинският хребет - наше поселище през летните месеци, надморска височина на долния край 1500 м. и на горния - 2500 м. Наши веселяци казват: „Кота Елена 1500 до кота Борис 2500." А самоковските шегаджии като говорят за нас бъбрят: „Ние ви имаме за част от скалния мъх и смриковите рошавини на приезерните грамади."


Много радост и много красота отнесоха в душите си приятелите, прекарали лятото на 1970 г. по поляните и пътечките на седемте езера, по каменистите и тревисти тераски, по които броди и сега великият дух на Учителя, ечаха възвишените му Слова!...


Отидете ли пак на Рила, не пропускайте, отбийте се първо в Бивака при сестра Елена, при брат Влад, Кирил, Пеню, ще ви посрещнат любезно, ще отпочинете или ще преспите. После ще продължите до централния бивак при второто езеро по склоновете на Молитвения връх. Тук по тези места е пребивавал най-често и най-дълго време Учителят. Тук всеки камък и всяко клеково храстче ни е скъпо, мило. Тук е нашият дом, далече от задухата и шумотевицата на градове и села, на пътища и мегдани! Оттук нагоре по планинския гребен - ту скалист, ту покрит с мъхави капи, се стига покрай Харамията и Езерото на чистотата, до високото било към връх Дамга. И по тези височини има палатки на наши приятели. Те първи посрещат бури и светкавици. Тук са гръмоотводите на чудното поселище. Поселище от люде, поели по скални и тревисти върхове към подстъпите на волността, светлината и красотата!


Музиката Зрънца от Словото на Беинса Дуно


В нея са скрити великите закони на мирозданието. Всичко в природата издава трептения, които се носят като музикални вълни. Музика има в текущите води и във вечно вълнуващите се талази на океана. Музика се носи във въздуха, във веенето на вятъра, в шумоленето на листата, в чуруликането на птичките, в гласовете на животните, в ромоленето на потоците.


Музиката е един реален израз на истината. Тя е живот. А дето има живот, има музика. Дето няма музика, има смърт.


Музиката е най-красивият път за възприемане на богатствените истини, на Божествените мисли.


Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Онези, които се отдават на нея, започват с чисто техническата й страна. Обаче музиката има сложен характер. Тя е много странна. Техниката е само една от нейните страни. Тя е най- важното постижение на механичната музика. Защото има три вида музика: механична, която раздвижва нещата, органична, която организира живота и установява жизнения ритъм, и психична, която събужда скритите сили на душата.


Светската музика има още много да постига. И после идва окултната музика, която хората още не трябва да познават, понеже ще злоупотребят със силата й. Ако музиката се разглежда като обикновено чувство, то тя е като занаят. Но трябва да се вземе като метод за служене на Бога. Новата музика ще внесе съдържание и смисъл на онази музикална форма, която е дадена през 19 век.


Мелодията е музикалният идеен зов на човешката душа към Бога, а хармонията е отговорът на Бога.


Там, дето музиката е проникнала, хората са по-благородни, по-добре устроени, имат по-правилни черти. Музикалният живот на човека се отразява и върху физическото му устройство, преди всичко върху лицето му. Музиката не само ще спомогне за неговото организиране в телесно и душевно отношение, но постепенно ще премахне тревогите, с които животът днес е изпълнен и ще донесе едно уравновесяване на душевните му сили. Тя внася в душата разширение, в духа - сила и мощ, в сърцето - мекота и топлина, а в ума - светлина и свобода.


Истинските музиканти са дошли на земята с определена мисия - да повдигнат скърбящите, страдащите, падналите души. Доброто пеене съживява, ободрява, създава подем. Бъдещият музикант трябва да се вдъхновява от идеята музиката му да прави преврат в душите на падналите хора. Всички певци са пионери на бъдещата култура!


Всеки, който не е живял за Бога, не е музикален. Който живее за себе си, не е музикален. В истинския музикант има самотричане. Когато запееш, ти заинтересуваш висши разумни същества, които идват, помагат, свършват ти работата.


Истинска музика може да изхожда само от човеци, които са издигнали в сърцата си олтар, на който принасят своите жертви Богу, свойте вдъхновени песнопения.


Когато дойде някой меланхоличен, изпей му песента „Цветята цъфтяха". Песента „Благославяй, Душе моя, Господа" действа лечебно. Изпята както трябва песента „Зора се светла зазорява" носи безкрайни възможности за човека.


Учителят Беинса Дуно Биография и история


Учителят Беинса Дуно (Петър Константинов Дънов) е основател, създател, душа на Бялото Братство в България.


Той е роден в с. Николаевка, Варненско, на Петровден, 11.07.1864 г.


Средното си образование е получил във Варна, а в Свищов е завършил Евангелско богословско училище. В Америка е следвал медицина, философия и теология.


От 1907 г. започват съборите на сформираното вече от него Бяло Братство.


Учителят е държал над 5000 сказки и беседи. Част от тях са издадени по стенографски бележки в около 150 печатни тома.


Земният си живот Беинса Дуно завършва на 27.12.1944 г. на Изгрева, София, където е гробът му в слънчевата овощна градина.


Учителят е изключителен извор на мъдрост и виделина. Той остави епохални следи в духовната история на България. По оригиналност, по обем, по идеен и духовен заряд, наследството на Беинса Дуно е от ослепителна величина и не може да се обозре и прецени в този ранен момент. За онези, които не са търсили дълбоки ценности в живота си, това име и това дело може да е едва известно. Но люде, които по някакъв начин са влезнали в контакт с идеите, Словото или личността на Учителя, са станали други, нови човеци.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ