ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
И тази година срещата стана в Търново. Поканите за срещата се отличаваха тая година с това, че те бяха написани само с инициала и по форма еднакви за всички. Забележително бе и това, че не се изпратиха по пощата, а бяха натоварени неколцина от братята, за да ги разнесат; на малцина се изпратиха по пощата и то след като другите бяха разнесени.
При откриването на срещата, 15 август, ден Св. Богородица, времето бе ясно, топло и с приятно поносима топлина. Събранията станаха в миналогодишните места - колибите на г. г. Ат. Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за събрания, а на втория - за трапезария.
От поканените за срещата се явиха всички присъствуващи миналата година плюс 27 души новодошли, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явявали. Не се явиха само двама, числящи се във Веригата за тази година - Серафим Шиваров от Балчик, Варненско, и Стефан Чалгаджиян от Пловдив.
И така, присъствуващите на тазгодишната среща на Веригата бяха: От София: Тодор Бъчваров, Димитър Голов и Сусана Голова, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Велико Гоаблашев, Иордан u Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов. От Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гарвалови. От Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Парашкева Бойнови, Драган и Здравка Попови. От Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви и Иван Русев. От Варна: Сотир Щерев и Сава Великов. От Шумен: Цани Боздуганов. От Айтос: Георги Куртев. От Ямбол: Тодор Абаджиев и Ради Дюлгеров. От Сливен: Димитър Добрев. От Казанлък: д-р Христо и Слава Дукови, Захари Желев, Никола Камбуров, Владимир Балтов и Христо Тончев. От Панагюрище: Боян Боев. От Пловдив: Петко Епитропов, Мария Епитропова, Ненко Кръстев и Дечко Милев. От Стара Загора: Панайот Ковачев. От с. Кръвеник, Севлиевско: Стефан Тошев. От Еленско: Симеон Драганов Белковски, поклонник.
15 август, Св. Богородица
Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, дето всеки зае мястото си по указание от г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни във форма на правоъгълник маса, покрита с бял ленен плат. върху която бе проточена морава лента. На източната страна на салона личаха отдясно ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция. Над тия две картини имаше портокалена лента. Отдясно бе поставен даденият миналата година Пентаграм. поясняващ петте велики добродетели, над който също имаше портокалена лента. Между тия две дясно и ляво положения, в средата, зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха жълта и синя лента, жълтата бе над синята.
Точно в десет и половина часа със ставане на крака и дигане на ръце се помолихме с „Добрата молитва", изпяхме „ Тебе поем" и г-н Дънов възгласи:
- Аз ви поздравлявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чисто Божие Слово, предавано, говорено и опитано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше подигане и усъвьршен-ствуване в пътя Господен. Аз ще ви прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което тук прочета, ще се сформирува и отпечати в особена книжка, която ще ви се даде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове.
Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска.
Тази е книгата под наслоВ „Краски". И след като изпяхме всички „Воскресе-ние Твое" и „Великото славословие", г-н Дънов добави:
- Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стиховс са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват - това е желанието на Христа, защото ако не ги върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред Небето и затова трябва да се събудим.
Днес присъствуват много наши братя: присъствува г-жа Казакова, д-р Миркович, Иван Рилски, Паисий. После, имаме представители от Англия, франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр. И всички тези духове са с Христа, на Когото България дължи всичкото благословение, на което сега се радва. И ако не стане нещо от онова, което желаете, вашата опърничавост е причина за всичко това.
Не сте само вие, които сте викани; викани са и множество други и всички съвокупно образувате съвременния Йерусалим. Да, да, този Йерусалим, който сме ние, трябва да даде пример на хората, на които със Словото, делом и с помишления да се даде образец на самоотрицание и смелост. Бъдете смели!
Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни, но Господ ги обърна.
При тази наша среща присъствуват и Христос, и Мойсей. Затова придържайте се о закона на любовта, защото който не иска да прости на хората, тогава се подига Мойсей и настава кармичният закон. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи; и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и един много голям работник. Всички, които идат при Него, учи ги как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите.
Чрез тия неща, които ще. ви се дадат тази година, аз искам да опитате истината. Няма за какво да се боим. Ние трябва да помогнем на този народ. И тази година ще работим само за Веригата. Който няма здраве, ще му дадем здраве; комуто липсва мъдрост, ще му дадем мъдрост; а който няма пари, пари ще му дадем. Ще дадем даже и живот, който усеща нужда от него.
Като е тъй, бъдете радостни и весели, защото Христос присъствува и Той е, Който разпръсва облаците. Спре се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простено." Той никога не е присъствувал така, както присъствува тази година, защото какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Само една сестра, която е между нас сега, знае всичките тези перипетии, но Господ е, Който всичко преодоля. Па и всички вие знаете, Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък.
Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Примирете се един с други, да не остава никаква омраза между вас - простете си заради Господа, защото Христос е, Който действува и ще Го опитате.
Така в света има да станат много важни промени, но те няма да ви плашат. Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги постави в правилен път и след всичко това работите ще тръгнат и ще се развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и майки, защото само тогава ще са добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попитате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето, и то няма и 10 години да се минат, за да дочакате това.
Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вам ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат.
В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочитането на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които произвеждат зелената краска, добави:
- От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашията, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостежанието* и скъперничеството. Затова когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас ни е потребно, а това, което не ни трябва, ние не трябва да желаем.
Прочетените стихове когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярното е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим.
Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и да люби. Това показва, че има недоимък в червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани без системност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека.
Следователно трябва да намерим един брат, на който може да му дадем и да направим обмяна.
Много пъти ние трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, положете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената краска, а в зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я приемем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недоимъка на краските. Който мрази, има недоимък от червената краска.
Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през която ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и человек ще се върне към първоначалния източник. Затова Исус Христос слезе, за да научи човека.
Сега ние трябва да употребим тия уроци - Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем, че някой от вас мрази. Той ще прочете тази краска, тия стихове, които ще му доставят любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да ни ръководи. И сега Христос иска по този прост закон да ни научи да съчетаем нещата и да се ползуваме.
По светлината изобщо излизат всички добри духове. Божествените духове, и те слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога.
По всичките ваши мисли и желания тази вечер се привършват сметките и в Небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение, че Христос духа и това духане се превърнало на светлина, а пък светлината - на живот.
Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да саждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всеки ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура.
Числото 7 навсякъде е преобладаващо и винаги е Божествено.
Библията е една книга повидимому като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея има всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечати. Даже съдържа още три други цвята.
Някой човек казва, например, че „не мога да обичам". Но като му дадем червената краска, виждаме, че неговото състояние се изменя.
От това се обяснява и обстоятелството, че като четем тая книга, задоволява по един чуден начин копнежите, които имаме. Например в книгата на Иова, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от падне; и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора." Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които са били на периоди: златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният, но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. И светът винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега ние все се хвалим, но това наше желание именно да го преобърнем в злато, което по емблемата си е предпочитателно, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал.
Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония, защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими, също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е нашият приятел. На нас се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено. Затова трябва да започнем от видимото към невидимото.
Често пъти разправят за астралното тяло. Такива аз питам: разбират ли тяхното физическо тяло? И ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за астралното? Например тялото на Иван Рилски има известен обем. Но можем ли определи обема на невидимото негово тяло?
Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от физическото си тяло. А духовното тяло, което сега се сформирува, трябва да се ползува от това, което му се дава. физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът - чрез него ние сме в съприкосновение с физическия свят, чрез тялото си ние влизаме във видимата природа, за да се ползуваме от нея. Никой не бива да се сважда със своето тяло, та каквото и да ето.
Така някой казва: „Глупав съм." Но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър. Значи на такъв липсва краската, която му е необходима.
И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? Той е излишък от портокалената краска. Ние често плачем за някой умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото нашият ближен си е отишъл, но защото съществуванието на заминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем.
Та, този прост начин ще употребим сега. Написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си. То е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват, а ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И, повтарям, животът не е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни.
Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации. Върху любовта се градят всичките краски, защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска - любовта. Да, любовта е краска и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е любов.
Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат. Но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. И аз искам всички да видите основната краска, в която Христос живее. Не трябва да хвърляме разните отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници!" Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Пък и да иска, не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията, затова именно е умен.
Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение.
Нужна е жертва от наша страна - трябва да положим телата си,сърцата си, умовете си, душата си, духа си да бъдат свободни. Сърцето, умът и тялото.
това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние.
Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава, и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем; само че такъв да внимава, защото в случай, че не изпълнява този урок, ще има тъкмо обратна сила - ще послужи за проклятие.
А при раздаването на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посочи всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която има.
Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, например, са, които имат много сложни методи, но този, който се дава вам, е прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях.
Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас и затова вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушате гласа Му.
Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим, да обичаме всичките. Всичките разногласия между вас, тайни и явни, да ги изгладите, защото ако страда Господ, страда още от Неговите последователи и свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познаване на истината.
Ако страдаме в живота, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички.
След като изпяхме „Грешна душо", към 8 часа Вечерта се разотидохме, за да се съберем в 10 часа сутринта.
Към 9 часа вечерта (днес) заваля дъжд, който през цялата нощ спираше и почваше, като осъмнахме на 16 август с облачно дъждовно Време.
