53. ЧИЧО МИ ПАНАЙОТ- СВЕЩЕНИК НА БОГА

В.К.: Това означава богат вътрешен живот. Надка: А-а, ама това е голяма работа. В.К.Това обикновен човек там не може да издържи. Надка: Той, още като бил секретар - бирник и не е познавал нито Учителя, нищо, на млади години, в Люляково, там бил, той е много религиозен по душа. Брат му беше религиозен, пееше в църковния хор, всичките братя на баща ми пееха много хубаво. В.К.: Нали каза, брат му са го направили свещеник? Надка: Свещеник го направи Светият синод. Щото пееше. Като чуят, че Панайот Куртев ще пее. целият Айтос се пълнеше, не можеш да влезеш в църквата. Да чуят от тъмно там как пее. А пък като стана, направиха го и поп. А баща ми името му го знаят в Бургаски окръг, баща ми е член на Бялото Братство, ръководител в Айтос. И казват: „Ти с Бялото Братство, с брат ти, няма да общуваш с него." И чичо ми трябва да спазва заповедта на владиците да не го уволнят. Тати разказваше: „Отивам в кафенето, Панайот там. Той, като ме види и си даде гърба така. Аз казвам на кафеджията: Две кафета. Едното ей на онова попче." В.К.: Е-хе-хе. Надка: Чичо ми ще пие кафенцето, ще се обърне, ще кимне с глава, ще благодари. Но как да приключи живота чичо ми. Поп Иларион, владиката почина, чичо ми напредна, в Бургас беше вече свещеник и старост, не е идвал, знае къде живеем, ний бяхме построили вече в централния двор къща, чука се. Той мен години не ме е виждал, не може да ме познае, ние женени бяхме с Добри вече и чука се на пътната врата, отивам: „Добър ден." - „Добър ден." Аз го познах, ама мълча. „Какво има?" - „Ами тука имам брат, Георги Куртев. Може ли..." - „Заповядайте, влезте. Ето тука." В.К.:Той със свещеническо расо. Надка: Да, с расото, с всичкото, с калимявката, с всичко - свещеник. Аз отивам; „Тате, чичо Панайот. Но тъй ми е радостно и тъкмо по обед. Бях приготвила него ден и баница, и много по-хубав обяд. Тати пита: „Имаш ли за обед?" Казвам: „Всичко имам." Отива тати: „О-о-о, Панайоте." - „Ами таз къща не е ли твоята?"-„Тази е на Надито." - „Ама Наде, ти ли си бе, къзъм" - взе да плаче тъй от радост, че не сме се виждали години. Седяха, приказваха до вечерта. Вечерта не помня отиде ли си или пък остана, забравих. Минава колкото минава, един ден отиваме с Добри на градината. Гледам, задава се един поп и той, малко по-нисък беше тъй, тати по-строен беше. И малко по-нисичък, тъй малко се поклащаше като върви. Аз викам: „Добри, това е чичо Панайот. „Добър ден." Наближава ни. „Добър ден.' -„О-о, чичо, добър ден, какво?" - „Ами аз отивам при татьо ти на градината." Ама вече поп, ама той пенсионер вече. И рекох: „Така ли?" И тъкмо тръгвам, и бай Слави дошъл за Чортленска вода и с каручката, и качихме го на каручката, отиде на градината. Тати много се зарадва. „Бате, идвам при тебе. Аз скоро ще си замина. Дойдох да се видим." - „Ами като дойде призовката за тебе и за мене... Там ни е вече мястото." И долу на градината нали има една бяла скамейка под борчетата, сядат там. „Наде, направете по едно кафе". И ние с Иринка шетаме там, да приготвим обяд. Добри, но те двамата остават и тъй си приказват. Щото, когато е идвал Учителят на времето, чичо ми като певец Учителят е казал на тати: Повикай брат си Панайот да пее „Достойно ест" и още една църковна песен и „Тебе поем". Ама такъв глас, и винаги го е викал. Като дойде Учителят, винаги баща ми е викал чичо ми, отивал у дома и пеел. И тати му казал: "Панайоте, ти беше поп, другите попове кожите обираха от хората, пълнеха си дисагите със сирене, с това, вълна и не знам какво. Ти ходеше като мене, аз със старо палто, ти със старо расо, бедните хора, те по душа са били такива, безплатно си ги венчавал и кръщавал. Тези твои добродетели ще те отведат в рая. Ти служи на Бога в дух и истина, макар и в църквата. Служенето пред Бога няма църква, няма дъновисти, няма такива, има чада Божии. Ти си един от чадата Божии, който верно е служил на Бога." Така го утешавал. Той, горкият хванал баща ми за ръката, щото тати е по-голям и целувал ръката и го милва и тати и той го милва. Да видиш каква картина, да се трогнеш така. Години не са се виждали. Точно такава среща. Че три- четири пъти идва на градината. Сега като научи пътя, самичък идваше. Тати ще дойде, ще каже: „Чичо ви вчера пак беше при мен, беше му приятно." И след туй телеграфираха вече, че е починал. В църквата, сестра ми Донка и Дора живееха в Бургас, и там в църквата владиката, ходили да го видят. Цяла нощ ги държат поповете и го опявали. Тати вика: „Наде, вий няма и аз, каза, няма да отиваме, да не се дразнят чернокапците." В.К.: Значи Учителят винаги го е викал. Надка: Викал, за да пее, ама такъв глас, целият Айтос като чуе... Нали певци има и други, когато е редът на чичо ми, знаят го и като чуят, че Панайот Куртев ще пее, пълни се черквата с хора. В.К.: То не случайно Учителят казва: „Моите ученици са навсякъде." Надка: Да, да, точно така. Б.К.: Независимо къде работиш, важно е да вършиш волята Божия. Надка: Той беше добър свещеник. Там го пратиха по селата свещеник в Карнобадско, някои села и се носеше славата му, че той, като погребва бедни хорица, не им взема нищо, после не ходеше да обира кожите на хората, не беше кожодер, съвсем друго бе. Непринуден, обслужваше го по бедност. Те бяха четири братя, пет даже, но единият бе убит. Даже във войната тати в болницата като бил, брат му Панайот попада на брат им Йордан, а брат им убит. В.К.: Това през Балканската война или Европейската? Надка: Е, не знам точно. В.К.: Значи попада на брат си. Надка: На брат си, убит. В.К.: Боже! Надка: Пише на мамини: Кажете на майка ми, че брат ми е убит там. Аз го погребах. В.К.:То е единият брат. Надка: Другите братя всички секретар-бирници. Тати е бил секретар-бирник и след туй отива да държи курсове в Сливен и става фелдшер, но секретар-бирник чичо ми Митю, чичо ми Андон секретар-бирник. чичо ми Панайот - свещеник. И когато съдели в Бургас един секретар-бирник, който злоупотребявал, имаше един д-р Симеонов, който е правист и гледа делото в Бургас и казва: „Аз съм от Айтос и този, който го съдят в Бургас, и той е айтозлия и, казва той, не знае подсъдимия, братята, казва, Георги Куртев, Димитър Куртев и Андон Куртев са секретар-бирници, може да имат на коленцата си ямички, но челата им чисти. Такава честност, така е била работа.