68. КАК РАБОТЕШЕ БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ
Брат Георги Куртев си беше изработил свой собствен модел и метод за работа. Един път в годината той обхождаше и обикаляше селата, за да се срещне с приятелите и да им окаже помощ според техните нужди. Може би той много добре си спомняше обиколките на Учителя през първите години 1910 -1914 г. в Айтос и знаеше много добре какво означава личната връзка с приятелите. Неговата професия на медицински фелдшер много му е помагала да създава връзки с хората. По онези години малко бяха лекарите, които работеха по селата. А Георги Куртев пътуваше от село на село, пренощуваше в къщите на приятелите, преглеждаше и лекуваше твърде често напълно безплатно, а на крайно бедните дори е купувал и плащал лекарствата. Онзи, който веднъж е бил лекуван от него, завинаги става негов приятел, а по-късно и съмишленик в идеите. Този метод за работа наглед е много прост, но същевременно и много сложен и недостъпен за мнозина. Трябва да бъдеш образец на някаква идея, за да може да спечелиш доверието на обкръжаващите. На онези, които са имали някакви недоразумения в семействата си, той е помагал да разрешат кармичните си взаимоотношения и е укрепявал вярата им в Бога нагледно, като разрешавал техния проблем. Такива случаи има много. И те могат да бъдат описани от неговите съвременници.
Брат Куртев не изнасяше пламенни речи, не държеше сказки или беседи, за да възбуди интерес у населението. Той работеше по съвсем друг метод - строго индивидуално. За него хората бяха души, които се нуждаят подобно на цветята от почистване, прекопаване, поливане или торене. Той постъпваше специфично към всяка душа, не работеше по шаблон. Всички знаят и признават, че той се ползваше с особена почит, уважение и любов от хората, които го познаваха. На какво се дължеше това обаяние? Трудно е да се отговори. Той никога не казваше нещо, което няма да направи. Думи и дела, слово и живот се сливаха в едно. Ето защо каквото той кажеше, се слушаше и изпълняваше. Съмишлениците в негово лице виждаха един от учениците на Учителя. Дори нещо повече, те виждаха в него един от образите на Учителя. Така че те го поздравяваха с целуване на ръка, така, както поздравяваха Учителя. Това не бе идолопоклонство. Възприемаха го, че по този начин правеха обет за изпълнение Волята на Бога. Така го възприемаха. За вас това ще бъде чудно и непонятно. Други биха казали: "Нали Всемировият Учител е на Изгрева. И ако трябва някому да се целува ръка -това е на Всемировия Учител. " Тези въпроси са уместни. Но отговорът се намираше в онези приятели от селата, които бяха съмишленици по идеи на брат Георги Куртев и на Учителя, и на Бялото Братство и те бяха се докоснали до идеите на Учителя чрез брат Георги Куртев. Затова те целуваха ръка и търсеха общение с тези идеи и целуваха десницата на оногова, който ги бе въвел в това учение. За нас, съвременниците на брат Георги Куртев, това бе естествено и никому не правеше впечатление. Правеше впечатление на онези приятели, които ни идваха на гости от Изгрева и наблюдаваха с какво страхопочитание те се докосваха до десницата на брат Георги Куртев. Имаше различни коментари и различни обяснения, но за вас най-доброто обяснение ще намерите в някои от онези снимки, запечатали образите на Георги Куртев и на онези, които му целуват ръка. Наоколо стояха изправени в чинно почитание останалите и чакаха своя ред. Там ще намерите обяснението на този феномен. Изводът е ваш. А нашият извод бе направен по времето на брат Георги Куртев с целуване на десницата му. Неговият безупречен личен живот беше огледало за нас, по-малките. Той се отличаваше с голяма точност и изпълнителност на своите обещания и задължения. Ще припомним, че при един разговор с братя и сестри на Изгрева в София, Учителят казал, че ако имал десет души като брат Георги Куртев, много работа би свършил. Тази оценка помогна на онези приятели на Изгрева, които се съблазняваха в това, че ние целуваме ръка на брат Георги Куртев. Това е аналогично на думите на великия Архимед, който казвал: „Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна земята." Брат Куртев бе една такава опорна точка за Учителя, за да проникне Учението в глъбините на живота в Айтоския край. Ако учениците са опорна точка, кой ще бъде лостът, за който Архимед говори? Този мощен лост, с който може да се повдигне земята и стария свят в главите на човеците, това са идеите на Учителя на Бялото Братство. Брат Георги Куртев бе една от онези опорни точки на Учителя през време на Школата на Бялото Братство.
