В.К.: Смееше ли се Учителят? Е.А.: Смееше се. Сърдечно, много естествено се смееше, непринудено. А един случай ще ви разкажа в клас, на Общия клас. Учителят смя се, смя се, хвана си носа да се овладее, пак се смее и аз си помислих, защо се смее Учителят, какво смешно има? И после вече, когато вече се овладя Той каза: „Като ви гледам, вода газите, а жадни ходите". Той се смя на нашата глупост. Сега Го разбирам. Защото толкова благо Той ни донесе, а ние се занимаваме с глупави неща и вместо да слушаме това и да правиме това, което Той ни учи, ние или философстваме за него, ама не го правим още или се занимаваме с разни други работи. Но това беше един смях, малко така, и нещо имаше в този смях, защото само затова ми се видя малко да се смее така. Може би имаше нещо друго, което Той не иска да ни каже, за да не ни оскърби. Предполагам, право да ти кажа. Друг път Учителят за да покаже свободата казва: „Чувствайте се свободни, при всички прояви да бъдеме свободни. Да се изявим свободни". И казва: „Ако ви се скача, скачайте" и Той почна да скача. Ама скача, както децата скачат. На тая възраст, на която беше, скача като момченце. Много леко скача. Даже като скачаше, така Му подскачаше и косата, дълга както беше нали. Така и у мене остана едно чувство на свободно същество, което от нищо не се притеснява. Щото Учителят, ако е друг човек на Негово място ще каже, как аз на тая възраст ще скачам пред толкова хора. А Той го направи така, както го правят децата. Не че на Него толкова Му се скачаше, но Той искаше да ни покаже свободата, с която го прави. Това ми е така един незаличим спомен като образ и като пример. В.К.: А да се е подигравал или надсмивал на някого? Е.А.: Не, не Учителят никога, никого не е подигравал. Е, казвал е някои неща така, за да подскаже нещо какво трябва да направи този човек, комуто иска да помогне. Но винаги, когато Учителят е правил нещо и е казвал нещо на някого, целта е била само да му помогне. Да го подиграе, не. Учителят, Той се смееше, много хубаво се смееше. Учителят когато ни е приемал в стаята си, Той създаваше такава хубава атмосфера, че можеше всекиго да извади от каквото и да е състояние отрицателно и така да изпълни с радост сърцето му. Беше майстор, майстор беше да разбере човека, да внесе вяра, упование, да внесе и надежда в сърцето му. Учителят можеше с много неща да помогне всекиму от нас и го правеше. Аз вярвам, че и сега ни помага тука.
Галилей Величков кани Савка да отиде на Рила. Савка, понеже тя питаше Учителя за всичко и Той и каза: „Какво ще ходиш на Рила, няма за какво да ходиш". И тя казва на Галилей че няма да отиде. Галилей кани Веса Несторова. Веса Несторова отиде и чука на стаята на Учителя. Той не й отваря и тя казва: „Ех, щом не ми отвори Учителят, значи не трябва да отида". Галилей идва, кани мене, аз за Рила втора покана не чакам и казвам: „Да, тръгвам". Обличам се отивам при Учителя и казвам: „Учителю, аз ще отивам с Галилей на Рила". „Добре, иди!" След това Савка отива при Учителя и казва: „Ама Учителю, Еленка отива с Галилей на Рила!" „Еленка може да отиде на Рила", казва Учителят. Сега, толкова е случаят. Всеки да си вади заключението. Защо Савка не пуска, защо Весела също така - не знам, но аз отидох с Галилей и много хубава екскурзия изкарахме. И се върнахме, защото ние нямахме беседи тогава. Беше ваканция.
Виж сега, всеки според характера си. Аз даже не питам Учителя, да отида ли? Казвам Учителю, отивам на Рила. Той не ми каза, не отивай. И на Савка каза: „Еленка може да отиде". Но сега, как да ти кажа, картинка от Братството. За един се казва - не, другият тълкува - не, третият си тръгва. Сега характери. Ха, ха, ха. Когато Учителят даде песента „Иде, иде", един брат не разбрал „Сам". „Иде, иде, сам Той иде", а той не го чул „Сам", а го пее „Сандо" иде. Сега „Сандо" е име, Сандо иде. Сега как си го е съчетал с другото съдържание на песента не зная, но така си го пее човекът. И когато го казаха на Учителя, Той се смя със сълзи. Много сърдечно се смееше Учителят. И наистина със сълзи можеше да се смее. Да, много сърдечно се смееше. Непринудено, естествено. За „Вечер, сутрин" пак един брат не разбрал съдържанието на песента и там, където се казва „Отиде, дойде", то се повтаря, нали? Той не го разбрал „Отиде, дойде", а го пее „Оти не дойде". Сега това е народно, Учителят така няма да каже „Оти", нали то е народен език, като наречие на диалект, да. Пак така се смя Учителят. На тези неща много весело се смееше, защото контрастно е. Сега не може „Отиде, дойде" пееме за слънцето и „Оти не дойде" някак не върви това. Ама не си го е помислил братът, мисля че едното Чолопанов го беше пял, другият не знам кой брат беше.
Учителят слиза един път отгоре от стаята си, влиза в салона и каза: „Тъй както пеете песните, не мога да ги позная". Даже ритъмът сме променили. Обикновено протакахме песните, значи сме загубили ритъма. При протакането се губи ритъма.
