А Паша живееше при семейството си. Нейните родители, баща й се е
поминал още когато била бебенце на шест месеца, а пък майка й се е поминала
по-късно, към 1916 год. и остават три сестри: Надя, Аня и Паша. Паша беше
най-малката. Те двете бяха учителки, а пък другата сестра Надя им гледаше
домакинството. Така си живееха трите много хармонично, с много обич и
привързаност. И трите не бяха женени. Паша като се запознала с учението и
разбрала, че всички там са вегетарианци, връща се вкъщи и казва, а било есенен
ден, Петковден ли е било: „Аз от днес няма да ям месо!" Аня казва: „И аз!" Ама
не я пита защо и за какво. Понеже Паша щом казала и тя след нея изведнъж
„И аз". Другата сестра, по-голямата ги гледала, тя още си хапвала месо до
един месец, но после като видяла че не е лошо човек да е вегетарианец и дето
ще се дели от сестрите си, и тя станала такава. И трите си заживяват в единство
по отношение на идеите, по отношение на всички разбирания и не са се
омъжили. Паша е имала една връзка, даже аз когато отидох в братството
познавах този човек. Той беше юрист, за който даже до годеж е била дошла
работата. Но той се оказал много нечестен по отношение на пари, някак
използвал ли ги е, какво е било... Тя ми разказа такова нещо. Много тежко го
преживяла това, защото Паша беше почтен човек и честен и тя не е могла
такова нещо лесно да преживее и се разделиха. Дори му знаех името, но не го
помня вече. Даже имам образ и до сега съзнателен така, знам че беше юрист.
И Аня е имала хора които много са я ухажвали и обичали, но не е направила
връзка. Майка й на Паша е българка от Бесарабия и идва в България с мъжът
си след освобождението. Майка й е била много строга. Особено като останала
с три момичета вдовица след като се поминал мъжът й. Така ги е държала в по-
строг морал и винаги когато излизат, все им давала някои наставления. Когато
са отишли в Сърбия във връзка с конфликта на студентите в София с цар
Фердинанд, тогава нали затварят университети, и за да не губят времето си те
отишли в Белград двете. Тя ми е разказвала, че по-разпуснат живот сърбите
са водили, не така строг. Та това възпитание ги е насочило да се запазят от
пороци. Даже аз казвах на Паша, че има нещо монашеско по отношение на
възпитанието си. Тя беше по моралните въпроси по-строга от мене. Аз някак
по-нашироко съм разбирала тези неща, не че вкъщи майка ми ме е възпитавала
не така строго. Тя например много често ми казваше: „Една си, хич да не си,
ако не си човек". Така ми е казвала много пъти. И така, и за да ме свикне за
работа не ме е оставяла никога да спя след 7 часа и във ваканциите. В туй
отношение Паша имаше малко и монашески дух. Така намирам, защото имаше
много така, като отшелничество. Савка например също беше като монахиня.
В.К.: Все пак бащата е българин на Савка. Е.А.: Бащата е българин, македонец
от Велес, а майката германка от Берлин. В.К.: Къде се запознават? Е.А.: Той е
работил при цар Фердинанд баща й във влаковете с които пътувал. Той нали е
пътувал със специални влакове, когато отивал в чужбина, може би там някаква
връзка е станала, защото той до Германия е пътувал по-често и официално и
неофициално. В.К.: Къде живеят майката на Савка? Е.А.: Когато се връщат и
се запознали и видяли Учителя са били в Цариброд. Той е бил там сигурно на
служба тогава. Савка, когато била на две или три годинки Учителят й мерил
черепа. Правил измерванията тогова още и на нея измервал, и на майката.
Казал, това съм чула, на майката е казал: „Да я пазите от пиянство". Интересно,
защо и в какъв смисъл Учителят го е казал, не знам, нали. Тя след това не
прояви такива никакви склонности, но нали може да е било и в друг смисъл по-
преносен някакъв, не го знам, но това съм го чула. Савка ми е разказвала за
баща си. Бащата на Савка много я обичал, „Той никога не ми казваше на име,
все ми казваше „блага душо" и към нея имал така особено отношение, може
би защото имат едно момиче и син. Тя имаше брат по-голям от нея една година
или две години ли, такова нещо. А пък сестра Тереза като се оженила, тя се
оженила за да има две деца. Затова се оженила само, за да има две деца. И
наистина в последствие, тя когато влезе в братството така не е желаела да
живее с мъжът си и те имаха спорове на тая тема и спорове за идеите, които
имаха, щото първо Тереза, майката на Савка влиза в братството и следва
Учителя, и Савка когато израства и тя също. В.К.: А, така ли? Е.А.: Да, първо
майката. Даже първият път, когато тя поканила Учителя, нали гощавала Го с
една печена гъска, без да знае че Учителят не яде месо, щото Той хапнал само
от ориза, никак не хапнал от месото и тя като запитала защо, казали й „Той е
вегатрианец". „Ами защо не ми казахте, аз сготвих гъска". Впоследствие Савка
така беше привързана, а Савка желаеше да бъде ученик. За нея идеята,
ученичество беше основен принцип в живота й. Тя много желаеше това и затова
тя постоянно ходеше при Учителя интересуваше се, това беше нещо което
биеше на очи. Много ревностна е била в това отношение. Много така преданна
и в целия си живот не е правила уклони насам и натам. Верно, че Учителят
много е бдял над нея. Например, ако има нещо, тя ми разказваше всичко в
живота си, и като направи нещо, което да речем не е правилно, Учителят ще й
каже и ще я сгълчи. В това отношение Учителят беше, Той беше с всички така.
Не мога да не кажа че, нали, ако всеки който Му каже за постъпката си и за
туй се казваше нали, за да Му се каже права ли е постъпката, или не е права.
Правилно ли е постъпил човек или трябва нещо да коригира, но Савка беше
много ревностна. Но и Учителя имаше специална грижа над нея. И за Паша се
е грижил така.
От нас стенографките Паша пък недовиждаше. Тя Паша, още
на 20 годишна възраст, късогледа от дете е била, но на 20 годишна възраст не
знам какво нещо е имала на очите, отишли при д-р Гергинов в София, имаше
двама лекари, д-р Пашев, който после стана професор след като се отвори
факултета и Гергинов. Двамата бяха очни лекари в София най-известни. Отишли
при Пашев и Пашев й казал, че тя ще ослепее. Представете си на едно 20
годишно, младо момиче, да му кажат че ще ослепее, може да си представите
каква трагедия е преживяла тя. Брат й по-големият „федя", както го наричаха
те, за да я облекчи от това състояние отива при д-р Гергинов, разказва случая
как е и казва: „Моля Ви се, ще я доведа, но кажете й, и така да е, кажете й, че
това не е верно, да не живее така с отчаяние". „Аз казва Ви съветвам идете да
станете селянка в полето да работите, иначе казва ще ослепеете". И това е
било преди да срещне Учителя, преди да стане стенографка. И много тежко го
преживяла, но когато отишли при другия лекар Гергинов, а той вече е подготвен
от брат й, я успокоил. Но когато се запознава с Учителя, вероятно тя е
споделила тези неща с Него, Той й е помагал и тя много пъти Го е питала за
очите си. Сега имаше едно нещо, което тя го разказа след заминаването на
Учителя.
Бяхме се събрали у нас, в моята стая и Паша беше дошла на гости, но
тя вече почти не виждаше тогава. Паша разказа, че Учителят й е дал един метод за лечение на очите, но тя вътре в себе си срещнала някакво голямо
съпротивление и не е могла да го приложи. Не го каза какво е, но каза, че
имало такъв. Сега дали тя не е трябвало да преодолее това съпротивление
вътрешно за да си помогне, щото като го дал Учителя, не го е дал за да
предизвика това съпротивление, а го дал за да й помогне. Даже тогава аз за
пръв път чух това нещо и си казах, може би Паша е сбъркала, че не се е
насилила, да. И след туй казваше: „Колкото пъти заговоря на Учителя за очите
си, Той или ще млъкне и ще си отиде, или ще започне за друго да говори". И тя
не можеше да разбере защо е. Възможно е и това, което тя казва да е право,
ако й е кармично, нали. Ако тя трябва да го изживее. Учителят може да облекчи,
нали така? А ние бяхме свидетели и този случай за Паша ще разкажа: Ние
бяхме на Рила една година, на Мусала и така се виждахме нали и ми казва:
„Еленке, аз ще сляза долу". „Защо бе Паша?" „Аз съм тука в затвор, нищо не
виждам". Тогава ли си загуби едното око, да тя дясното око го загуби. Щото си
спомням както пишеше. Лявото го загуби, щото така пишеше, с едното както
виждаше наведена. Сега, аз каквото можах да й кажа, казах й че трябва да
остане, щом Учителя е тука и че няма защо да слиза, тя по този начин ще
създаде и неприятности на Учителя, а тя никога не желаеше да прави
неприятности брат, и понеже сега имам възможност да говоря за Паша, ще Ви
кажа, че преди да си замине Учителя й е казал нещо много хубаво: „Ти казва,
си ми създала най-малко тревоги". Аз не съм чула друг човек на когото Учителя
това да е казал. Но на Паша й е казал това и то е било заслужено, защото тя
много съзнателна беше по отношение така задълженията си към хората, а към
Учителя още по-будна беше. Тя не искаше никаква сянка да се хвърли върху
Учителя, не искаше пропуски в поведението си, във всичко, стараеше се да
постъпва правилно. Аз като казвам това трябва да кажа, че и Савка също се е
стараела, но Савка друг темперамент беше, другояче беше нейното. В.К.: А
очила носеше ли? Е.А.: Да носеше Паша, но после ги остави. Щото Учителя
нещо беше казал за очилата и тя ги остави. И до края на живота си не тури
очила и с това око, което малко виждаше, цял живот работи Словото на Учителя,
да. В.К.: Това не го знаех. Коя година тя си загубва едното око? Е.А.: Ами то
беше в тоя период когато бяхме на Мусала, на Рила. Значи до 1928 год. От 1928
год. тя не виждаше с едното око и то другото беше много късогледо, много
късогледо. В.К.: И кога остана тя сляпа напълно? Е.А.: След Учителя, вече към
1948 год. Когато беше ревизията тя не виждаше вече, аз това си спомням.
Паша имаше така много морални качества като човек.
