НАЧАЛО

Новости в сайта | Преводи - Beinsa.eu | Контакти
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ТОМ 8
Алтернативен линк


МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ



Драги приятели,

Преди една година започнах да работя един трактат  върху музиката на Учителя, но видях, че една такава отговорна задача  засега не е по силите ми, поради което се ограничих с горната по-скромна  тема и редуцирах събрания материал, за да може да се изнесе в  по-непродължително време. Все пак, моля за вашето внимание и търпение.

Настоящето изложение е предназначено преди всичко  за нашите приятели, които живеят с песните на Учителя почти от 50  години и са изживели много радост и щастливи мигове с тях на Изгрева и  на Рила. От него могат да почерпят сведения за музиката на Учителя и  музикалния живот на Изгрева и нови хора, интересуващи се от Учението.  Изложението ми се базира не само на собственото дългогодишно участие в  музикалния живот на Изгрева през времето на Учителя и след Него, но и  върху сведения и от други наши прияте-ли-музиканти. Доколкото зная, то  представлява първия опит да се представи по-задълбочено и все пак на  достъпен език от един музикант музиката на Учителя, нейната същина,  значение и приложение в живота на Братството. И може би затова, като  пръв опит, ще се открият някои празноти или субективни преценки, с което  не всички ще се съгласят.

Именно затова в края на изложението се обръщам  към читателите да дадат в писмена форма мнението си за моя труд, като  направят конкретни предложения за допълнения или изменения, които да  имам пред вид.

Иска ми се да отбележа, че си давам сметка за  сериозността на моята задача, да разгледам в един доклад музиката на  Учителя и че имам известна теоретична подготовка, придобита през време  на двегодишното ми следване в Българската държавна консерватория. Учих  хармония при отец Иван Говедаров, хармония при проф. Александър Райчев и  камерна музика при проф. Панчо Владигеров. Цял живот свирих,  хармонизирах и живях с песните на Учителя. В работата си върху това  изложение вложих цялата си любов към Учителя и музиката Му.

Роден съм на 25.07.1907 г. в гр. Пловдив в  семейството на зъболекаря Михаил Стоицев, един от първите последователи  на Учителя. Висшето си специално образование като стоматолог получих в  Берлин, а по-кьсно на 33-го-дишна възраст в София влезнах в Българската  държавна консерватория две години със специалност цигулка в класа на  проф. Владимир Аврамов.

След този кратък увод започвам с темата.

Аз не бих могъл да си представя Учението на  Учителя без песните и Паневритмията. То би обедняло изведнъж и би  загубило голяма част от притегателната си сила. Като казвам това, далеч  съм от мисълта да подценявам Словото, което е Същността на това Учение.

Слово и музика са едно неделимо цяло, бих казал  две почти равностойни компоненти на Учението, които хармонично се  допълват. Готовите души за духовен живот се привличат на първо място от  Мъдростта и Любовта на Словото Му, на второ място - от музиката -  песните и Паневритмията и на трето място -от нашия стремеж към братски  живот. Учителят постоянно говори в беседите си, че ученикът трябва да  развива музикалното си чувство. За себе си мога да кажа, че връзката ми с  Учителя е много по-силна чрез музиката Му, отколкото чрез Словото Му.

Искам да обясня това с контестацията, че в текста  на песните на Учителя присъства целия философски религиозен мироглед на  Неговото

Учение.

Учителят сваля от висшите сфери на музиката  своите песни и мелодии, или както Той ги нарича: окултни музикални  упражнения, които са само предговор към окултната музика. Учителят няма  за задача да бъде в сегашния си живот композитор. Той дава песните си,  защото тази музика е необходима за цялостното изграждане на Учението.  Негови са думите, казани в разговор с музикантите: "Друг път ще се родя  на земята като музикант".

Учителят дава песните си едногласно, така, както  ги дават творците на народната музика. Задължение на музикантите-ученици  на Учителя е да хармонизират тези песни и да ги аранжират за солово  пение с акомпанимент на пиано или оркестър, за еднороден или смесен хор,  за соло пиано, за камерен оркестър и т.н.

Присъствал съм при раждането само на една песен,  като гостенин в София. Беше песента "Сила, живот и здраве", започната от  Учителя при една Нова година. Той даваше песните си по следния начин:  Свиреше ги обикновено на цигулката, по-рядко на пиано, а присъстващите  при него музиканти ги нотираха. Учителят желаеше да хармонизират  неговите песни за по-голям състав. Съществува писмо от Него до брат  Кирил Икономов, когато последния бе на специализация по музика в Париж, в  което Той му пише следното: "Очаквам брат като се завърнете от  специализация да се заемете с хармонизирането и аранжирането на моите  песни".

При музикалното творчество на Учителя имаме един  неповторим случай. Докато творците на народни песни от нашия фолклор са  били само много музикални хора от народа. Учителят е един Миров Учител,  който оглавява Всемирното Бяло братство и за пълнота на своето Учение  дава подходяща духовна музика, която служи като педагогически метод за  изграждане на окултния ученик в неговия духовен път.

Когато говоря, че песните на Учителя трябва да се  хармонизират и аранжират добре, аз искам да наблегна на това, че без  тази дейност не можем да минем. Това трябва да стане пределно ясно на  всички нас, защото песните се изпълняват не само при общо пеене в салона  по време на беседа или при лагеруване на Рила, но и на публични  концерти на изгревска сцена, по случай нашите големи празници: 22 март,  Петровден, 22 септември и 27 декември - годишнината от заминаването на  Учителя - 27.ХИ.1944 г.

Около Учителя винаги е имало добри музиканти. Той  се отнасяше с голямо внимание и любов към музикантите изобщо и  по-специално към онези от тях, които Му съдействаха за записване,  аранжиране и разпространение на неговата музика.

През 1937 г. Учителят изпрати една музикална  групичка в Пловдив, аз бях тогава още там, да изнесе публичен концерт от  негова музика. В групата участваха Катя Грива, Ирина Кисьова, Ангел  Янушев и Асен Арнаудов. Концертът беше оповестен като концерт на "Нова  българска музика" и премина на добро изпълнителско ниво, но не беше  посетен добре, вероятно не беше добре рекламиран. А и Пловдив в онова  време беше назад в музикално отношение, с изключение дейността на  Пловдивското певческо дружество, под ръководството на Ангел Букурещлиев.

По-късно, след заминаването на Учителя аз заведох  също в Пловдив малък камерен оркестър и певците: Емилия Михаиловска,  Любка Стефова и Тошко Маринчевски и изнесохме в салончето на диспансера  "Кудоглу" добре посетен концерт от Учителеви песни. Моят покоен татко  беше се погрижил да покани приятели и познати.

След заминаването на Учителя музикалния живот на  Изгрева продължаваше с необикновена сила. Когато бе иззет и салона у мен  се яви голяма тъга и разбрах, че се нанася не само голям удар върху  музикалното дело на Учителя изобщо, но и в частност върху музиката Му. И  тогава реших, че работата върху песните Му на всяка цена трябва да  продължи.

Доколкото зная, това са двата случая на изнасяне  публични концерти от Учителева музика у нас. Сестра Ирина Кисьова е пяла  1-2 пъти по радио София песни на Учителя, също и сестра Лиляна  Табакова, известната наша оперна певица.

Като казвам, че едно такова Учение е немислимо без съответната музика смятам, че съм прав.

Ето например, брат Михаил Иванов, който занесе  Учението на Учителя в една друга страна и там е наречен също "учител",  не можа да даде собствена музика - песни и Паневритмия, а използва  музиката на Учителя Дънов. В това няма нищо нередно, но само това  съпоставяне е достатъчно за да ни убеди в недостигаемия духовен ръст на  нашия Учител.

Музиката на Учителя беше вплетена, втъкана в  работата Му над учениците в Школата. Всяка беседа и лекция се  предшестваше от няколко песни, за да се тонира, хармонизира аудиторията.  След свършване на Словото също се изпълняваха песни без изключение.  След Паневритмията мнозина оставаха на полянката около Учителя на общо  непринудено пеене. Всеки обед, изобщо всяка трапеза се слагаше и вдигаше  с песни. И не само това, Учителят изискваше и от нас съзнателни усилия и  ние да вплетем музиката в личния си живот. Даваше препоръки да пеем  всеки ден, даже определени песни: сутрин, обед и вечер и при психическо  неразположение, за трансформиране енергиите у нас да изпяваме по няколко  песни, като следим след коя от песните състоянието ни се променя.  Учителят препоръчваше пеенето и като метод за преодоляване на  мъчнотиите, като метод, който улеснява разрешаването на задачите ни.  "Когато пеете, работите ви по-лесно се нареждат". Той даваше препоръки и  когато ни измъчва някаква някаква физическа болка да съчиним една малка  проста песен - "Така болката по-лесно ще ви напусне". "Щом един болен  пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на  тялото, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и  внася приток от енергия за живот".

Със своите съвети и правила за разумно използване  силите на живата природа и скритите в нас сили, Учителят много често  изпреварваше с много години напред всички области на науката и знанието.  В духа на току-що казаното за въздействието на музиката ще цитирам едно  кратко съобщение, заимствано от в. "Работническо дело", брой 133 от  1976 г., което потвърждава изказването на Учителя за въздействието на  музиката, направено може би преди 50 години. Ето какво гласи това  съобщение:

"Музиката не само облагородява хората, но и -  както казват сведенията -представлява сигурно лекарство. Музикотерапията  получи широко приложение в психиатрията на недоразвитите деца.  Специални музикални програми дават възможност да бъдат преодолени някои  емоционални състояния на болните и успокояване пациентите чрез  постепенно психическо разтоварване.

Колектив от музиканти, психиатри и лекари в Полша  са разработили нов начин на изказване на клиническата музикотерапия.  При него се отчитат всички психотерапевтични качества на музиката.

Сеансите се провеждат три пъти в седмицата.  Изследванията са потвърдили, че при повечето от пациентите новият метод  снижава емоционалното напрежение, подобрява самочувствието и повишава  активността.

Музиката има и разрушително действие. Широко  известен е опита, при който е изпълнявана продължително време музика в  подножието на една стълба и същата се е срутила. В древността, според  Библията, стените на град Ирихон са били срутени с музика от духови  инструменти".

Искам накратко да предам и собствения си опит за  въздействието на музиката на Учителя. Свиря на цигулка от малък и  поддържам инструмента и любовта си към музиката и до днес. През 1931 г.  завърших зъболекарство в Германия, установих се в Пловдив, като  наследник на 30-годишната клиентела на моя татко и се задомих. В  началото на 1939 г. заболях от тежък грип и като последствие заболях от  психична депресия. Болестта се изразяваше в пълна апатия към живота,  нежелание за работа, свирене и т.н. Дойдох на Изгрева, където прекарах 5  месеца в почивка, разходки на Витоша. Учителят, виждайки ме на  поляната, ми каза няколко пъти: "Свири "Махар Бену". Обаче аз нямах  желание за свирене. Дойде време да се качим на Рила. Включих се в  първата група, преди Учителя. Пристигайки на Рила, направиха се  палатките, но аз по цял ден стоях в нашата палатка, не излизах, не  свирех. На Петровден дойде Учителят. Братя и сестри се стекоха на  скалата, за да Го посрещнат с песни. В момента нямаше други цигулари на  лагера и някой извика: "филипе, бързо вземай цигулката да посрещнем  Учителя". Аз взех цигулката, но не излязох от палатката. В мен започна  страшна духовна борба между Доброто и Злото, дали да изляза да свиря на  Учителя или не. Между това Учителят се изкачи по пътеката, посрещнаха Го  на скалата и заедно с група братя и сестри се запътиха към лагера. Аз  наблюдавах всичко, скрит в палатката. Учителят наближи кухнята. В този  момент в мене надви Доброто, грабнах цигулката, изтичах към групата и  засвирих песента "На Учителя", а сълзи обилно заливаха лицето ми. От  този миг нататък аз бях напълно здрав и свирих с такова вдъхновение,  каквото друг път не ме е осенявало. Този миг предопредели и  по-нататъшния ми живот. Напуснах Пловдив, установих се в София, записах  се в Българската държавна консерватория и следвах две години. Поради ред  обстоятелства не завърших консерваторията. Останах при първата си  професия, но наравно с това отдадох всичките си музикални способности да  работя за музиката на Учителя.

Учителят насърчаваше и изучаването на музикални  инструменти. Трогателна картина представляваше Изгревът с неговите малки  дървени къ-щурки и бараки, от които долитаха песни или звуците от  цигулки, виоли, китари, контрабаси, пиана, флейти и кларнети. Свиреха и  пееха и млади, и стари. Най-много се пееше и свиреше при лагеруването ни  на Рила. Сутрин ни будеше цигулка с песните: "Зора се чудна зазорява",  "Изгрява слънцето", "Събуди се, братко мили". Пеехме на Молитвения връх  преди раждането на зората, пеехме след беседата на Учителя. На общия  обед пеехме преди започването и след завършването му.

Пеехме преди и след Паневритмията, а вечер край  обичайния огън беше същински прилив от песни по желание, чак до лягане. И  това се повтаряше всеки ден през време на целия ни престой на Рила -  щастливо и незабравимо за нас време. Това ставаше от 1922 г. до 1939 г.,  а и по-късно, след Учителя. Бях казал, че този океан от вдъхновени  песни беше предвестник на великата музикална вълна, която се развихри с  пълна сила след 1944 г. в България. Затова смело може да се каже, че  Учителят има съществен дял в музикалния разцвет на нашата родина след  9.!Х.1944 г.

Искам да ви припомня имената на музикантите,  които са действали на Изгрева, започвайки от първите години на  Братството. Може би списъкът ми е непълен или хронологически неверен.

1. Капелмайстор Иван Ковачев, вуйчо на сестра  Невена Капитанова, от когото има няколко действително хубави песни,  които са станали любими братски песни: "Сърдечния зов", "Небето се  отваря" и др. Песента "Сърдечният зов" е Боговдъхновена песен. Тя е  написана на фронта, където той е участвал при пробива на съюзниците при  Добро поле в момент на върховно душевно напрежение (Бележка на  редактора. Виж "Изгревът", том II, стр. 256-259).

2. Дядо Матея Калудов, също капелмайстор, от  Варна, който се засели в София и аранжираше песните на Учителя в китки  за по-голям оркестър.

3. Асен Вапорджиев, известният контрабасист,  виртуоз. Той е ръководил оркестър и сам е изнасял концерти на Изгрева,  като вмъкваше в програмата на публичните си концерти по някоя песен от  Учителя. Аз чух на един негов концерт "Сила жива", аранжирана за  контрабас и пиано, в Дома на офицера.

4. Иван Кавалджиев, цигулар, известен събирач и  композитор на народни песни, постави началото на Държавния ансамбъл за  песни и танци, който по-кьсно продължи работа с Филип Кутев.

5. Музикант И.Г. - капелмайстор. С тези инициали е  регистриран в коментара на песнопойката. От него са песните "Към Сион",  "Росна капка", "На белия цвят".

6. Георги Байданов - цигулар и капелмайстор в Стара Загора.

7. Христо Дързев - от Казанлък, много даровит  млад музикант, починал рано. От него има хубави аранжировки за смесен  хор на песните "Благост", "Сила жива" и др. Автор е на хубавата песничка  "Аз съм бялото кокиче", по тест на П. Славейков и на "91 псалм", две  любими братски песни. Христо Дързев е бил най-надеждният ученик по  композиция на Добри Христов.

Искам да спомена всички други участници музиканти:

Мария Тодорова, Кирил Икономов, Ангел Янушев,  Асен Арнаудов, Лиляна Табакова, Мария Златева, Гавраил (Галилей)  Величков, Симеон Симеонов, Данко Симеонов, Филип Стоицев, Ирина Кисьова,  Весела Несторова, Емилия Михаиловска, Тодор Маринчевски, Любка Стефова,  Юлия Минчева, Таня Икономова, Митко Сотиров, Дора Карастоянова, сем.  Капитанови, Атанас Минчев, Гита Стратева, Ружинка и Данчето Кисьови,  Георги Сотиров, Иван Хантов, Верка Куртева, Възкресен Анастасов -  извинявам се ако към забравил някого. - Това са музикантите, които са  вземали малко или повече участие в изнасяните концерти на Изгрева. От  този списък четирима души са вече покойници, друга част отдавна  напуснаха Братството и вървят по свой собствен път в живота.

От 19 години, откакто загубихме слънчевия си салон, всякаква музикална дейност е преустановена - една тежка загуба за нас.

От по-младото поколение особено даровити са  децата на Гита Стратева - Йоанна и Георги Стратеви, отлични цигулари, но  за съжаление те много години вече не вземат участие в сведения до  минимум музикален живот на Братството поради забраната: младежи да не  участват в Бялото Братство.

Всички гореизброени музиканти са наши  съвременници и вие малко или повече знаете за тяхната музикална дейност и  принос за музиката на Учителя. По-голяма част от тях са само  изпълнители, а 6-7 души са изпълнители и композитори.

С композиция, хармонизация и аранжировка на  Учителювите песни се занимават: Ирина Кисьова - пианистка и добра  певица. Тя свиреше редовно в салона при беседи на Учителя. Тя оставя  много хармонизации на братски песни. Има няколко чудесни разработки на  песни на Учителя, между които помня "Махар Бену Аба", "Изгрява  слънцето".

Брат Кирил Икономов се занимава дълги години с  музиката на Учителя. Той хармонизираше песните главно за смесен хор.  Ръководеше малък оркестър, правеше аранжировки и за няколко цигулки. Той  остави голямо, богато наследство, което предполагам се намира в  неговите две дъщери.

Мога да спомена и Мария Тодорова, която също свиреше в салона и правеше хармонизации на пиано.

Трябва да кажа специално няколко думи за Асен  Арнаудов. Той беше цигулар, но като седнеше на пианото много умело  веднага майсторски хармонизираше песните на Учителя.

Тази музикална дейност на нашите музиканти е била  за тях едно сериозно задължение, към което те са пристъпвали с голямо  чувство на отговорност и със съзнанието, че стават съучастници в една  велика работа - доофор-мянето на песните на Учителя, за да могат те да  бъдат представени на интересуващите се от Учението и музиката на Учителя  нови хора.

Някои наши приятели, за съжаление, не дооценяват  тази благородна дейност на музикантите в Братството. Изпълнени от  убеждението, че музиката на Учителя сама по себе си, едногласно, е нещо  изключително, те са показвали на външни музиканти, даже на професори в  Консерваторията, новата песнопойка и са очаквали да чуят с положителност  от тях признание и възхвала на музиката на Учителя, но са оставали  горчиво разочаровани. Преценката на тези музиканти е била отрицателна  или индиферентна.

Естествено при едно повърхностно разглеждане  песните на Учителя, никой музикант, който само би я солфежирал, няма да  прецени значимостта на една хармонизация или разработка на дадена песен.  Който не познава Словото на Учителя не може да прецени и Неговата  музика. Тези неща са свързани едно с друго. От начало до край. И  завинаги.

Така, както песните са отпечатани едногласно,  мъчно би могъл един даже добър музикант, при едно повърхностно  разглеждане, да прозре тяхната дълбочина. Колко простичка изглежда  песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но  какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда  грандиозния финал на своята Девета симфония.

Може да се приеме, че изпълнителите на песните на  Учителя трябва да бъдат не само добри музиканти, но и духовно издигнати  хора. Би трябвало също да се съжалява, че нямаме също съмишленици между  по-големите български композитори, а върху нас лежи задължението да  разработваме и изнасяме тази неповторима музика пред наши и външни хора.

Всъщност, никой български композитор или  по-значителен изпълнител не биха дръзнали да аранжират или изпълняват  музиката на Учителя днес, защото ще бъдат заподозрени в принадлежност  към Бялото Братство и в идеологическа пропаганда за Него.

Учителят застъпва интересното становище, че  музиката не трябва да става професия. Вероятно Той има пред вид онова  далечно бъдеще, когато хората на земята така ще механизират оръдията на  труда, че ще стане възможно да работят само по 2-3 часа дневно за  препитанието си, а останалото свободно време ще посветят за  интелектуалното си издигане или за развитието на своите дарби: поезия,  художество, музика и други изкуства.

Известно е, че един цигулар например, за да  разчита на значителни постижения, трябва да притежава не само дарба, но  да свири редовно най-малко 5-6 часа дневно, което значи, че той трябва  да премине към професионализъм. Несъвместимо е едновременното  упражняване на две професии, защото изкуството иска да му се отдадем  изцяло. Има талантливи любители във всички видове изкуства, но те  остават все пак любители и не могат да се домогнат до върхови постижения  в изкуството. Има редки изключения, например Бородин, големият руски  композитор, който е бил професор-химик и все пак, като композитор е  написал безсмъртни произведения. За голямото изкуство се иска не само  голяма дарба, но на него трябва да посветим цялото си време и да отдадем  цялото си сърце и душа, да живеем и горим в него.

Засега на Словото и на музиката на Учителя се  гледа с пренебрежение и предубеждение. Може би трябва да минат, по моя  преценка, още 30-40 години, за да избледнее и да се заличи това  предубеждение. Не е изключено идеите и музиката на Учителя да бъдат  възприети от други народи, тогава да се върнат в България и бъдат приети  от българите. На тази мисъл ме навежда отношението, което българският  народ има към личността на Учителя, към неговото дело и към нас,  неговите последователи. Потвърждават се в случая още един път думите:  "Никой не е пророк в отечеството си".

В моята вяра, че песните на Учителя трябва да се  хармонизират и аранжират добре, за да имат по-силно въздействие, ме  убеди окончателно и следният интересен случай:

Стоян Сертев, втори цигулар в квартета "Аврамов",  сега покойник, живееше в близост на Изгрева. Живеейки там от дълго  време, той общуваше с наши приятели и квартетът е изнасял концерти на  Изгревска сцена. Тъй че Сертев е имал случай да чуе нещо от музиката на  Учителя.

Брат Гавраил (Галилей) Величков, който беше мой  пръв помощник и вдъхновител при магнетофонните записи на Учителеви  песни, и който вярваше в моите възможности за аранжиране на песните, все  пак решил преди известно време да узнае компетентното мнение на един  добър професионалист за стойността на нашите записи и посетил Стоян  Сертев в дома му. Аз бях в последствие уведомен за това посещение и  резултатите от него. Брат Величков занесъл ролката със записа на 18-те  песни на УЧителя. На същата ролка на първата писта бяхме записали  Паневритмията. На магнетофона на Сертев просвирили последователно част  от песните. Когато просвирили "Вечер-сутрин", една сравнително проста  песничка, изпълнена на щрайх и пиано, Сертев възкликнал: "Това е много  интересно". Интересното се състои в това, че докато щрайхът свири ниско  мелодията в хармония на песента, пианото прави красиви вариации във  високия регистър в двете части на песента. На него особено му допаднали  вариациите във втората част на песента, която е в български такт 3/16.  Изсвирват по-нататък "Небето се отваря". Следва пак одобрителен възглас.  Идват до песента "Странник съм в този свят", Сертев пита: "Ама тази  песен от Учителя Дънов ли е? Много ми харесва. Ама кой е направил  хармонизацията?" Той знае, че Учителят е дал песните си едногласно.

Предполагам, че ако Сертев би прелистил  песнопойката, най-малко би се спрял на песента "Вечер-сутрин", а  вероятно и "Странникът" не би му направила по-голямо впечатление. Но  сега, когато той чува същите песни в една сполучлива аранжировка,  неговото естетическо музикално чувство и разбиране веднага се изявяват  положително.

Така изразеното мнение на Стоян Сертев, когото  ние ценяхме и уважавахме като един отличен музикант и професионалист от  висока класа, зарадва мен и брат Галилей и укрепи вярата ни в правотата  на нашия път - да служим по тоя път на делото на Учителя.

Песните на Учителя се нуждаят следователно от  сполучлива хармонизация и аранжировка, за да се разкрие чрез това  тяхната рядка красота. Като хармонизираме, аранжираме и разработваме  песните на Учителя, ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква  велика работа. Великото в случая е, че Учителят е дал тези песни. Ако  някой външен човек би се заинтересувал от музикалното наследство на  Учителя и би пожелал да се запознае с него, какво бихте направили вие?  Бихте го запознали с някого от нашите музиканти, за да му изпеят или  изсвирят едногласно песните на Учителя. Аз съм сигурен, че същият този  човек ще добие много по-добра представа за музиката на Учителя и ще  остане по-доволен ако чуе на нашия магнетофонен запис за пеене и щрайх  или само за щрайх, или ако сестра Кисьова му посвири песните на Учителя  на пиано с хубава хармония.

Колкото нашата хармония да е несъвършена, все пак  песните звучат по-добре, отколкото ако се свирят едногласно. Смятам, че  ще ви убедя в това мое твърдение, когато ви демонстрирам нашия  магнетофонен запис на Паневритмията и 13-те песни на Учителя, постигнат с  толкова труд и постоянство. Записът на Паневритмията е направен с:  първа и втора цигулки, пиано, контрабас и флейта. За 13-те песни имахме  на разположение камерен оркестър и певци-солисти. Макар и двата записа  по отношение на качеството на тона да не са на професионално ниво,  защото са правени с любителски магнетофон при обикновена стайна  обстановка, те ще останат уникални. С тях може да се представим и пред  добри музиканти-професионалисти, които биха пожелали да чуят музиката на  Учителя.

На 5.03.1971 г. в дома на Игнат Котаров в пълна  нелегалност направихме записи на Паневритмията и песни на Учителя в  разстояние на 3 дни. Участваха следните музиканти:

1. Галилей Величков. 2. Филип Стоицев. 3. Милка  Кралева. 4. Йоанна Стратева. 5. Георги Стратев. 6. Мария Златева. 7.  Петър Ганев. 8. Божана Кралева. 9. Благовест Жеков. 10. Алеко Кръстевич -  виолист. 11. Иван Кръстевич - син. 12. Лидка - на пиано. 13. Атанас  Милчев. 14. Никола Чакалов. 15. Кирил Киров - челист на филхармонията.  16. Тончо - флейтист. 17. Киров -контрабасист на операта. 18. Сийка  Икономова (само един път).

Резерви бяха: 1. Лидия Янкова - цигулка. 2. Любомир Мариус - цигулар. 3. Йорданка Мариус - жена му.

Солисти - певици и певци за песните:

1. Веса Несторова. 2. Виолета Данаилова. 3. Мария Златева. 4. Тодор Маринчевски. 5. Росица Атанасова.

Учителят е казал някъде в беседите: "От моите песни за в бъдеще ще станат симфонии".

Очевидно е, че това време още не е дошло. Ние сме  пионери в тази област, като изпълняваме една задача в настоящия момент -  да хармонизираме, аранжираме и разработваме песните с нашите скромни  възможности.

Не мога да се съглася в никакъв случай с  едногласното изпълнение на песните и Паневритмията, както искат някои от  нашите млади музиканти. Бих казал за тези добри наши приятели, които  държат така упорито за едногласието, че са "по-правоверни от папата".  По-скоро въпросът е другаде: от една страна те са само изпълнители и не  се увличат от хармонията, от друга, те изглежда нямат доверие в  способностите на старото поколение наши музиканти и може би чакат да се  роди някой втори Бетховен, който да хармонизира по техен вкус и  разбиране песните на Учителя.

Искам да ви разкажа станалия вече много известен  музикален анекдот с брат Пеньо Ганев, за да обясня още един път  понятието "по-правоверни от папата". Извинявам се, че се отклонявам от  темата.

Брат Пеньо Ганев бил учител в Софийското село  Кумарица. Един ден по някакъв случай го поканват на банкет. Както си е  редно, на банкета били поканени също кметът, попът и секретар-бирника.  Когато настроението се повишило, пожелали брат Пеньо да им изсвири нещо  на цигулката си. Той им изсвирил песента на Учителя "Махар Бену".  Разбира се, никой от присъстващите не е знаел какво е изсвирил брат  Пеньо, но попът, като по-музикален, задал въпроса: "Даскале, от кого  беше това парче?" Брат Пеньо не бил подготвен за такъв въпрос и изпаднал  в голямо затруднение. Без много да му мисли, казал: "Това е от  Бетховен". Попът скочил и извиках: "Чухте ли, господа, това парче е от  великия Бетховен, аз си знаех, че тази хубава музика може да бъде само  от него. Пеньо, повтори парчето, че много ми хареса".

Дошъл си Пеньо на Изгрева, но не го свърта на  едно място, че е излъгал. Отишъл при Учителя, разправил целия случай и  казал: "Учителю, аз излъгах, не казах, че песента "Махар Бену" е от  Вас". Учителят помислил малко и казал: "Рекох, добре си направил, че не  си казал".

Някои приятели, които прочетоха моя доклад, бяха  на мнение, че неуместно съм вмъкнал в него анекдота за брат Пеньо, също и  израза "по-правоверен от папата". Бих отговорил на тази критика така:

Първо. Анекдотът с брат Пеньо е в тясна връзка с музиката на Учителя.

Второ. Той свидетелства за силата на  въздействието на Учителевата музика върху хора, които я чуват за пръв  път. В случая един музикален човек, свещеникът на селото, чува за първи  път песента на Учителю "Маха Бену" и тя му прави толкова силно  впечатление, че той не се усъмнява в думите на брат Пеньо, че тя е от  Бетховен.

Трето. Анекдотът е толкова мил и забавен, че заслужава да остане за поколенията.

Четвърто. И най-важното, отношението на Учителя  към "прегрешението" на брат Пеньо, който се явява пред Него и  чистосърдечно си го признава. Каква широка има в думите на Учителя:  "Добре си направил, че не си казал от кого е "Махар Бену". За Учителя е  по-важно, че неговата музика действа на душите, отколкото, че неговото  авторство на песента е било премълчано. Аз не зная по-забавен и  поучителен анекдот от този във връзка с музиката на Учителя.

Изразът "по-правоверен от папата" употребих  умишлено, за да охарактеризирам становището на някои наши млади  музиканти, които застават на твърдото мнение, че песните на Учителя  трябва да се изпълняват само едногласно. Вместо да проучат този въпрос и  да се уверят, че в продължение на 30 години Учителят е насърчавал и се е  радвал на нашите аранжировки, изнасяни на концерти на Изгрева, те  застъпват едно своеобразно становище, което не търпи критика. Те даже не  са пожелали да чуят нашите хармонизации. Аз казвам и на друго място в  доклада, че ние не си въобразяваме, че вършим кой знае каква велика  работа с нашите хармонизации, но ние сме на мнението, че многогласието е  по-висш стадий в музиката от едногласието.

Учителят обичаше всички музиканти, които бяха  около Него. Той насърчаваше всички до един да работят с Неговите песни,  да ги хармонизират, аранжират, да ги разработват. Това бяха: Асен  Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов. Аз дойдох по-кьсно на Изгрева.

Брат Пеньо е разправял този случай на много  места, а по моя молба го разказа на братята и сестрите през 1972 г. на  Бивака на "Вада" на Рила. Между слушателите беше един много добър брат,  произхождащ от евангелските среди, който се изказа за случая и  настояваше, че във всички случаи трябва да се казва пълната истина. За  мене този добър брат беше също "по-правоверен от папата".

Ние сме живи свидетели на изнасяните в салона на Изгрева концерти от

Учителева музика, аранжирана за смесен хор или  солово изпълнение и щрайх от брат Кирил Икономов, или за пеене и пиано  от сестра Ирина Кисьова и Мария Тодорова и виждахме, че Учителят се  радваше на тези прояви и ги поощряваше като първи стъпки на хармонизация  на неговите песни. Не ми е известен конкретен случай Учителят да е  настоявал за едногласно изпълнение на неговите песни.

Едногласието, според мен е примитивизъм. В  двугласа и многогласието има много повече красота. Все пак може да се  приеме едногласното изпълнение за някои песни, например "Вехади",  "Нева-Санзу", "Берхан Ази", но песента "Махар Бену" ще загуби много от  красотата си ако бъде изпълнена едногласно. Може би не сте чували скоро  как звучи тази песен добре хармонизирана и засяга най-дълбоките фибри на  душата. Наистина, Бах, Изаи, Паганини и др. са писали сонати и капричии  за соло цигулка, които звучат прекрасно, но казвам пак, хармонията е  по-високо стъпало от едногласието.

Както се забелязали, при общото пеене някои  по-музикални наши приятели се опитват да пеят втори глас. Същото нещо  наблюдаваме и между цигуларите на Паневритмията. Намират се, за  съжаление, немузикални сестри и братя, особено при Паневритмията, които  казват, че "втория глас им пречи да чуват мелодията и да играят  правилно". На такива некомпетентни изявления не трябва да се обръща  внимание. Може би същите тези приятели ще са доволни ако на един концерт  на щрайха всички инструменти: първи и втори цигулки, виоли, чела,  контрабаси, а и певецът, всички до един свирят и пеят в унисон на  три-четири октави та душата им да се насити само от мелодията. Това  значи да нямаш елементарно чувство за хармония. Не отричам, че унисонът,  употребен на място в една композиция има своеобразна красота и  въздействие.

Чуват се нападки против участието на акордеона  при изпълнението на песните и Паневритмията. Вярно е, че акордеонът  масово се използва при изпълнението на народна музика и шлагери, но той е  удобен инструмент за Паневритмията и песните, стига да се свири хубаво,  ритмично и с добра хармония.

Една още недостатъчно използвана възможност е  участието на китарата, не само в Паневритмията, но и в изпълнението на  песните на Учителя. Възможностите на китарата се подценяват и от доста  музикални хора. Това е така, защото те не са чули на живо или на запис  изпълнението на световните китаристи: Андре Сеговия, Пако Корбонел и  др., които свирят с голямо майсторство транскрипции на Бах, Бетховен,  Моцарт и др. композитори. Паганини, който е бил виртуоз и на китара, ни е  оставил оригинални песни за цигулка и китара, също Джулиани и др.  Китарата има по-ограничени възможности отколкото пианото или арфата,  това ни е ясно. Но за нас на открито за Паневритмията или на планината  за акомп на песните тя е незаменим инструмент. Добрите  акомпанятори-китаристи, които импровизират акомпа, са рядкост, затова аз  предпочитам да се обмислят, напишат или свирят по ноти акордите.

Учителят държеше за китарата и настояваше сестра  Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните  всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че  подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не  се иска голямо разнообразие на акорди. Затова е по-добре да се установят  акорди, които да се изпълняват от всички. В такъв случай при  гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото  изпълнение. За да се постигне това е необходимо да се поработи върху  тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване  на нашите китаристи. Но ни липсва организационен подход.

Сега да разгледаме музикалното творчество на Учителя, песните. Паневритмията ще разгледаме в отделен доклад.

Учителят даваше песните си като ги свиреше на  цигулката си, или ги пееше, а по-рядко ги свиреше на пиано. Тъй като  около Него винаги имаше музиканти, те записваха дадената песен. Понякога  са се явявали различия в записването, ако едновременно са записвали  двама или трима музиканти, което е пораждало дискусия, за да се установи  последната редакция. Песните са били записвани главно от Асен Арнаудов,  Кирил Икономов, Мария Тодорова, Ангел Янушев, Ирина Кисьова, Гавраил  Величков и от Лиляна Табакова в с. Мърчаево през евакуацията 1943-1944  г. Научих, че Учителят е имал голямо доверие в брат Кирил Икономов и му е  възлагал често задачата да коригира записаните песни, за да ги  редактира по правилата на класическата музика. Тук искам да вмъкна един  цитат от беседата на Учителя "Козативни сили", Общ окултен клас, год. V  (1925-1926 ж.), том I, стр. 3-4.

От това изказване на Учителя става ясно, че Той е  държал на това Неговите песни да бъдат съобразени с правилата на  класическата музика.

Ето цитатът с някои съкращения от стр. 3-4:

"Съвременните певци и музиканти в своите песни не  избират думи, съответни на тоновете, вследствие на което не не  произвеждат нужния ефект. Често думите не са формативни. За да има  хармония между тоновете и думите композиторите в музиката трябва да се  вслушват в своята интуиция, т.е. ще трябва да се ползват от  разположението на ума и сърцето си... Мнозина ще кажат, че в пението са  необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пеене трябва да  има мекота и хармония между думите и тоновете, когато се поставят думи  на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа,  коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават.  Щом има мекота и хармония в пеенето, техниката и тактът се налагат сами  по себе си. Освен това трябва да се знае кои слогове и кои букви са  силни или слаби, та да се поставят по места съответни на тоновете". Това  е тъй нареченото правилно акцентиране.

В новата песнопойка са отпечатани 165 песни,  мелодии, теми. В първата й част, тъй наречените "Братски песни", има не  само песни от Учителя, но и от други братя-музиканти. Те са 16 песни.  Тези песни, някои от които са дошли от евангелските среди, са били  приети от Учителя и приятелите добре. Някои от тях са станали даже  любими братски песни, например: "Сърдечният зов", "Небето се отваря",  "Славейчета горски", "Време е да вървим" и др. В същия раздел "Братски  песни" има 2-3 песни, които сега почти не се пеят: "Страдна душо", "На  Христа запейте", "Нови дрехи".

Като приспаднем от общото число на песните  цифрата 16 - песни от други автори, песните на Учителя остават 149.  Научих, че има още няколко песни от Учителя, които се знаят от някои  приятели, но не зная по каква причина не са отпечани в новата  песнопойка. Като пример давам песента "Житното зърно".

Новата песнопойка, издадена в 1946 г., обхваща цялото музикално творчество на Учителя: песни, мелодии и теми.

Ето списъкът на издадените преди това песни от Братството:

1.1921 г. - Песни на Всемирното Братство -I част.

2.1922 г. - Песни на Всемирното Братство - II част.

3.1938 г. - Песни от Учителя -I част.

4.1941 г. - Братски песни.

5.1941 г. - Песни от Учителя - II част.

6.1946 г. - Новата песнопойка.

Новата песнопойка има три раздела: I - Братски песни; II - Песни на Учителя; III - Неиздадени песни, мелодии и теми на Учителя.

Песните в раздела "Братски песни",  които аз наричам "Хубавите стари братски песни", които са били пяти с  голямо вдъхновение от нашите заминали сестри и братя от поколението на  братята Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Куртев, Минчо Сотиров, Михаил  Стоицев и др. Старите братски песни са свързани с историята на първите  братски събори на Братството в Търново, а по-късно и в София. Характерни  белези на тези песни са: тяхната голяма ме-лодичност и много  съдържателният им текст, който се излива преизобилно в много куплети,  които мъчно се помнят. По-голямата част от текстовете са писани от  литературно надарени сестри и братя.

От брат Жечо Панайотов научих интересни  подробности относно началото на песнопеенето в Братството. В 1907 г. в  Бургас е имало вече кръжок на Бялото Братство с ръководител брат Пеню  Киров. Пеели се църковните песни: "Тебе поем", "Свети Боже", "Достойно  ест", "Ангел вопияше" и "Великото славословие". Песента "Ангел вопияше" е  била аранжирана от поп Константин Дъновски - Варна, баща на Учителя. В  София, под влиянието на придошли от евангелските църкви сестри и братя,  са се изпълнявали някои евангелски песни: "Напред чада", "Дързост във  Христа", "Към Сион".

Периодът на действителните братски песни започва  около 1914 г. с песента "Страдна душо" от Учителя, която била пята с  голямо въодушевление. През 1915 г се явява песента "На Учителя", текст и  мелодия от брат Борис Хаджи Андреев от Ямбол, който скоро след това си  заминава. Изобилието на песни се явява след 1922 г., когато Учителят  открил Окултната Школа.

Вторият раздел "Песни от Учителя"  съдържа най-хубавите песни на Учителя, като например: "фир-фюр-фен",  "Махар Бену Аба", "Венир-Бенир", "Духът Божи", "Вехади" и много други  музикални бисери.

В раздела "Неиздадени песни, мелодии и теми от Учителя",  могат да се изброят доста песни, включително "Новото Битие", които  нашето поколение не е запяло и вероятно няма да запее. В този раздел  намерих обаче великолепни песни, от които искам да посоча: "Българска  рапсодия", "Българска идилия", "Марш на Светлите сили", "Берхан Ази",  "Песен за двете сестри", "Вътрешният глас на Бога", "Странник съм в този  свят".

Отпечатаните "теми" са само музикални скици на  Учителя и не виждам да допринесат нещо съществено за значението на  Учителевата музика. Някои песни са отпечатани в два и даже в три  варианта. Трябвало е да се подбере по-добрият вариант.

Учителят остави чудесни образци на българска  музика. Те не са много -14 на брой, но пресъздават най-чисти образци на  нашия народен епос. За мен песните в български стил са едни от  най-ценните в творчеството на Учителя. Когато дойде времето да бъде  призната музиката на Учителя, неговите песни в български стил ще бъдат  високо оценени. От тези песни по-късно разглеждам: "Българска рапсодия" и  "Българска идилия". Със своите български песни Учителят внася  обновление в българската музика, като възстановява първоначалната  чистота на българската народна песен.

Тук му е мястото да изразя личното си мнение по  един актуален въпрос. И най-предубеденият музикален наблюдател ще трябва  да признае факта, че нашият народ преживява невиждан музикален разцвет.

Българските певци разнасят славата на България по  всички континенти. Нашите инструменталисти не остават по-назад от тях.  Българските симфонични оркестри и камерни състави получават често покани  за гостуване в чужбина, а народната опера триумфира със своето  изпълнение на руски опери. Хоровото ни пеене е на голяма висота и  печели международните хорови конкурси, а нашата танцова самодейност е  най-голямата ни гордост и предизвиква възторзи навсякъде по света.

Корените на тези успехи трябва да се търсят преди  всичко в голямата природна музикалност на нашия народ, но и в щедрата  подкрепа, която изкуството въобще и в частност музикалното изкуство  получава от страна на държавата след 9.!Х.1944 г.

В нашия музикален фолклор има безброй  песни-бисери, сътворени от безименни народни творци. От тази  неизчерпаема съкровищница българските композитори черпят вдъхновение и  създават прекрасни произведения.

Тези музикални успехи ни изпълват с най-чиста  радост и утвърждават нашата увереност, че българският народ развива  качества, които трябва да има, за да изпълни своята историческа мисия в  семейството на славянските народи.

Ние, последователите на Бялото Братство,  приемаме, че за този музикален подем на българския народ е дал своя  принос и Учителят, който повече от 40 години иска от своите  последователи да пеят непрестанно и сам е сътворил 150 песни, между  които 14 са в български стил. Музикалното творчество на Учителя е още  малко известно, но ние вярваме, че то ще бъде достойно оценено за в  бъдеще.

Както вече казах, Учителят ни даде едногласно  своите песни. Цяло щастие е за нас, че имаме свободата да хармонизираме,  аранжираме и разработваме това богато музикално наследство, което  нямаше да бъде така, ако Той ни беше дал песните си с готова хармония.  Трябва да се разяснят и разграничат тези три понятия, с които често  боравим в доклада. Под хармонизиране разбираме обличането на мелодията в  логически свързани акорди, евентуално с контрапунктични движения на  места в баса или другите гласове.

При аранжировката ние приспособяваме  хармонизираната вече песен за: солово, вокално или инструментално  изпълнение, за хор или камерен оркестър, за соло пиано и т.н.

При разработване вземаме един или повече мотиви от песните и ги развиваме тематически, като влагаме собствени идеи и разбирания.

Разработването на една песен на Учителя е трудно  постижимо начинание. Не само, че трябва да бъде овладян духът на  песента, но трябва да не се допускат лични елементи, които да дадат чужд  облик на вложеното от Учителя съдържание. А това предполага голяма  чувствителност, добра композиционна техника и силна интуиция.

Правени са опити за разработки: сестра Кисьова  има разработки върху "Махар Бену", "Да бих Го слушал", "Химн на великата  душа", "Изгрява Слънцето" - за пиано. Аз имам вариации върху "Изгрява  Слънцето" за пеене, Кирил Икономов и Мария Тодорова имат също  разработки.

Песните на Учителя се нуждаят преди всичко от  хармонизиране на пиано, за да служат при общото пеене и съпровод на  цигулките. При досегашните издания се практикуваше само едногласното им  изложение, с изключение на първата песнопойка, издадена и за пиано.

Наистина, едно издание на Учителевите песни с  хармония е голямо дело. От нашите музиканти главно сестра Кисьова, която  е пианистка, има добри хармонизации на много песни. В тази област  успешно се проявява и сестра Мария Тодорова. Нямаме обаче системно  изработени хармонизации за пиано на всички песни.

Аз работя главно за камерен оркестър. Кирил Икономов работеше повече за смесен хор или за солово пеене с камерен оркестър.

На времето Асен Арнаудов беше голям майстор на  импровизирането на пиано, но смятам, че не е записал импровизациите си, а  и той отдавна преустанови връзките си с Братството, за което може само  да се съжалява.

Хармонизациите и разработките на песните на  Учителя се пазят отделно на сестра Кисьова, Мария Тодорова, Кирил  Икономов. Аз съм разглеждал само някои от тях.

Чувства се липсата на общобратски музикален  архив, от който желаещите да могат да си преписват хармонизирани песни  за пиано или за хор и т.н. и вероятно за в бъдеще музикалните материали,  съхранявани сега у 3-4 души ще се разпилеят и загубят. Така са загубени  хубавите аранжировки на Христо Дързев за хор. Нашето ръководство никога  не е помислило по този въпрос. Така ли смятате, че лесно се печелят  музиканти за каузата на Братството, които безкористно да работят? - Вие  знаете добре, че за делото на Братството не се работи за пари или за  личен интерес. - "Даром сте взели, даром давайте". В продължение на 40  години музикантите-композитори в Братството се броят на пръсти, а сега  останаха 2-3 души в напреднала възраст.

Пак повтарям: Ние нямаме в момента никакъв  музикален живот, но при по-благоприятни условия в това отношение веднага  ще изникне необходимостта от хармонизации и аранжировки, защото е  абсурдно да се мисли, че песните на Учителя могат да се изнасят на едни  глас на концертния подиум. Общото устрояване на Братството в бъдеще ще  определи и възможностите за организиране цялостната и целенасочена  музикална дейност, вътрешна и външна.

Ако се замислим върху въпроса за бъдещето на  музиката на Учителя, бих казал, че основното и най-важното си остават  песните при общото им изпълнение под ръководството на цигулка или пиано.  Колкото и една песен да е хармонизирана сполучливо и нейното солово  вокално или инструментално изпълнение да ни вълнува и топли, личното  участие в общото пеене е свързано с изживяването на много по-силни  естетически емоции.

Някой може да ми каже, че ненужно се замислям за  бъдещето на Учението и музиката на Учителя и че "Небето си знае  работата". Това е така, но Небето действа пак чрез нас, хората,  доколкото сме готови да възприемем неговите внушения. Има и такива  философи, които казват: "Господ си знае работата", а самите те нищо не  правят. Трябва да се работи, всеки в своята област трябва да стане един  малък фар, към чиято спасителна светлина да се устремят жадуващите за  духовен живот хора.

Да разгледаме сега музиката на Учителя по отношение строежа и характера на вложените в нея чувства, настроения, идеи.

По-голямата част от песните са двуделни по  строеж. Чисто инструменталните композиции са много малко, като например:  "Берхан Ази", "Мар на Светлите Сили4, "Играта на поточето" и др.

Една част от песните имат класическия строеж на  фразата от четири такта. Примери: "Любовта е извор", "Малкият планински  извор", "Напред да ходим смело" и др. За много песни обаче е характерна  честата смяна на различни тактове, като се редуват 2/4 с 3/4 или 4/4  тактове. Като пример давам "фир-фюр-фен". Тази биеща на очи особеност на  Учителевите песни си обяснявам с това, че мелодията на тези песни не е  написана върху предварително римуван поетичен текст. Текстът на повечето  песни е даден от Учителя едновременно с мелодията, а при останалата  част е писан пак след даване на мелодията от наши приятели по идеи на  Учителя. В някои песни "Вехади", "Нева Санзу" развитието на музикалната  мисъл протича на фрази с различна тактова стойност и забавяния. Тези  песни приличат на безмензурни, т.е. без определена предварителна  отмереност. Те се пеят с голяма свобода, често формата и богатата  аранжировка не се подчиняват на определен метрум.

Каква хармония подхожда на песните на Учителя? -  Досега всички наши приятели-музиканти от времето на Учителя работеха с  класическата хармония. Ако някой от по-младото поколение е на друго  мнение, следва да докаже правотата на своето становище, като ни покаже  образци на своето творчество.

За нас един такъв нов подход за хармонизиране и аранжировка на песните на Учителя ще бъде интересен.

Ако разгледаме песните на Учителя по отношение характера им, можем да установим следното:

Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях  блика радост и възторг от величието на природата. Примери: "Мусала",  "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр.

В друга група песни преобладава стремежът на  ученика за извисяване и победа на духовното начало. Такива песни са:  "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др.

Няколко песни, написани от ученици на Школата,  даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на  Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На  Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на  химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи.  Искам да обърна вниманието ви на четвъртия куплет на тази песен - трети и  четвърти стих. Те гласят така: "Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще  умра". Някои наши приятели изменят четвъртия стих и го пеят: "И след  Тебе ще вървя".

Брат Кирил Икономов, комуто може напълно да се  вярва, ми каза, че преди второто отпечатване на песента (1941 г.)  изрично е попитал Учителя как да остане този стих, и Учителят е  отговорил: "Да остане както си е! Т.е. "и за Тебе ще умра".

Аз казвам за онези, които пеят "ще вървя", че  като вървят след Учителя, ако не им е угодно, ще кривнат настрана от  пътя, което показва, че не са готови да умрат за Учителя си. На Него не  му трябва тяхната смърт, нека си живеят, но какви ученици са те, ако не  са готови да пожертват и живота си за това велико Учение. Не трябва да  се изменя този стих.

В песните "Изгрей ти, мое слънце", "Изгрява  Слънцето", "Песен на зората", "Зора на новия живот" е изразено  преклонението и благоговението на ученика пред извора на живота на  земята - слънцето.

"Химн на великата душа" е тържествен и  величествен химн, а завършекът на тази песен "Велик си Ти, Господи" е  повик, който излиза от пробудената човешка душа, изпълва цялото човешко  същество с благоговение и умиление, както никоя друга песен. Песента  чака своята майсторска разработка, за да стане величествена оратория с  неотразимо въздействие. По текст и мелодия тя ми напомня пасажа в  операта "Танхойзер" от Вагнер, където също се величае Бог с текста: "Да  славим Бог, да славим Бог!"

Учителят ни даде една група песни, които наричаме  неправилно "санскритски". Езикът, употребяван в тях, Учителят нарича  "Ватански", някакъв прастар свещен език. За мен тези песни са уникум в  световната музикална литература. Те са много красиви и с дълбоко  въздействие. Те са 12 на брой. Не бих могъл да кажа кои от тях са  по-хубави, но като че ли "фир-фюр-фен", "Ма-хар Бену", "Бершид Ба" и  "Айн фаси" се открояват от останалите с по-силното си въздействие.  Учителят превежда само част от текста на тези песни, защото казва, че не  целият е преводим и че при превод ще загуби от красотата си.

Имах случай да установя как песента "Бершид Ба"  се приема от външни музиканти, които идват за пръв път в допир с  музиката на Учителя.

Когато правехме оркестров запис за магнетофон на  Учителеви песни през 1972 г., записахме и тази песен. Тъй като тя не  се-отдаде добре на щрайха, аз реших да я възложа за изпълнение като дует  на двамата наши челисти, отлични професионалисти. Те я изсвириха с  голямо желание и старание, явно беше, че тази музика им подейства. А  двамата ни виолисти, баща и син, изразиха многократно и гласно  възхищението си пред всички от същата песен и ме помолиха да им я  транспонирам за виола, за да си я свирят вкъщи.

Научих за още един случай за въздействието на музиката на Учителя.

Асен Вапорджиев, известният наш  контрабасист-виртуоз, давал концерт в Бургас. След изпълнението на  програмата публиката го вика на бис. Той изсвирва на бис китка от песни  на Учителя, без да съобщи автора, както това се практикува при бисове.  След изсвирването на биса, свещеникът се обръща към нашия приятел с  думите: "Ето, това е музика!" Коментарите са излишни. Но ако знаеше, че е  от Дънов щеше да я отхвърли.

Произведенията на великите музиканти-композитори:  Бах, Хендел, Бетховен, Моцарт, Шопен, Шуберт, Чайковски и много други  доставят висше естетична наслада, вълнуват и трогват сърцето. Песните на  Учителя са музика от друг род. Това е музика, която цели да събуди в  човешката душа духовното начало. Затова тя се възприема като откровение  от жадните и готови за духовен живот души. За нас, които следваме пътя  на Учението, тази музика е станала насъщна храна, ние живеем с нея и  бихме желали да я направим достояние на всички духовни и добри хора на  земята.

Музиката на Учителя, поне в наше време, не би  могла да бъдем изнесена на концертните подиуми в света, защото тя е  духовна музика със съвсем друго предназначение. Думите на Учителя: "От  моите песни ще станем в бъдеще симфонии", се отнасят вероятно за едно  по-далечно бъдеще, когато даровити музиканти, възприели идеите на  Учителя, ще използват теми от неговите песни за създаването на големи  музикални форми - симфонии, кантати, оратории, които ще се изпълняват на  публични концерти и ще въздействат на по-широк кръг хора за  пробуждането им към духовен живот. Ще разкажа един случай, от който може  да се извади заключението, че не всички наши приятели имат правилна  представа за мястото на Учителевата музика изобщо.

За един концерт в салона на Изгрева, 1946 г., аз  лично направих малко афишче което поставих отстрана на входната врата на  салона. Щяхме да изпълним произведения от няколко известни композитори и  накрая музика от Учителя, затова аз подредих върху афиша авторите така:  Бетховен, Моцарт, Учителя. Пишейки името на Учителя последно, исках да  кажа, че неговата музика, която ще предложим на слушателите, е за нас  най-ценна и ще остави най-трайни следи в душите ни. Какво беше  учудването ми, когато, идвайки в салона, видях че името на Учителя беше  написано най-напред върху афиша, преди имената на Бетховен и Моцарт,  което означаваше, че симпатичният наш брат променил афиша смята, че  Учителят е по-велик композитор от Бетховен и Моцарт. Това е неразбиране  на нещата. Вероятно същият този брат или сестра не знаят колко Учителят  се издига в нашите очи със своята скромност и величие, когато казва:  "Другият път ще дойда на земята като музикант". Не е имало в културната  история на човечеството такъв всестранен гений, който да се е проявил  едновременно като Миров Духовен Учител, велик композитор, гениален  цигулар или пианист, велик математик, гениален художник, голям поет и  т.н.

Леонардо да Винчи е показал многостранна  гениалност, но все пак далеч от това, което казвам. Всички тези  качества, събрани съвкупно могат да бъдат атрибути само на Великия и  Незнаен Първоизточник на живота, но не и на човешко същество от  планетата Земя.

Музиката е най-висшият Божествен дар. Тя е  обединяващият интернационален език на душите, който не се нуждае от  превод, защото се разбира от всички.

В Школата на Бялото Братство музиката е едно от  най-мощните средства за духовна работа. Затова Учителят отдаваше голямо  значение на музиката като средство за пробуждане на Божественото  съзнание у хората.

Той казва така: "Днес музиката се изучава  най-вече като изкуство. Музиката има, обаче, много сложен характер, тя е  многостранна. Техниката е само една от нейните страни. Тя е най-важното  постижение на механичната музика, защото има три вида музика:  механична, която само раздвижва нещата; органична, която организира  живота материя и установява нейния жизнен ритъм и психична - която  събужда скритите сили на душата. Окултната музика си поставя по-висши  цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в  света и затова е достъпна за малцина".

Да продължим с разглеждане характера на Учителевите песни.

Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е  Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят  душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието. Те  трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства.  От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис  Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя.

Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по  музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се  разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама  солисти и камерен оркестър.

Същото може да се каже и за песента "Студът  всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест.  Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова,  която сама изпълняваше песента в салона.

Още в 1933 г. Учителят е дал мелодията "Мирът  иде", на която по-късно е написан текст от сестра Стоянка Илиева.  Човечеството бленува за един траен и справедлив мир на земята и Учителят  откликва с едно музикално произведение на този копнеж, дадено още през  1933 г.

"Българска рапсодия" е едно нежно и вълнуващо  произведение в български стил. В текста е вложена идеята за идеалните  отношения между момъкът и момата.

"Българска идилия" е за соло цигулка. Има няколко  разработки на "Идилията". Едната от тях е на брат Кирил Икономов. Своя  разработка свиреше покойният брат Петър Камбуров. От Асен Арнаудов има  печатно издание на "Идилията". Аз също имам моя разработка за цигулка и  щрайх каденца за цигулката. Чух, че Учителят бил казал: "Идилията не е  разработена още както трябва".

Особено място в поредицата песни на Учителя заема  последната песен в Новата песнопойка: "Странник съм в този свят". Тази  песен е молитва-изпо-вед на Учителя "чужд на всички на земята и за  всичко земно, който познаваше само Бога и към Него отправи той своето  упование и своята молитва". Тази песен, аранжирана от мен за камерен  оркестър и соло цигулка, има силно въздействие не само върху нашите  приятели, но и върху външни хора. При записа солото цигулка изпълнява  наш цигулар със забележително вдъхновение. В тази песен на няколко места  е допуснато несъответствие между музика и текст, което понижава  стойността на тази неповторима песен. Неизправянето на подобни грешки в  едно луксозно печатно издание уличава в незнание и уронва престижа на  Учителевото музикално творчество, което не трябва да се допуша. Впрочем,  според мен, песента "Странник съм на този свят" е песен на Учителя тя  не би трябвало да се пее от нас, а да се слуша само в инструментално  изпълнение с рецитатор на текста.

Накрая: "Марш на Светлите Сили". Това е победният  марш на светлите ангелски Сили на живата природа, които настъпват със  своя характерен ритъм. Под действието на този ритъм човек може да се  свърже с тези Сили и да се издигне до техни я свят. Разказват ми, че  Учителят неповторимо е свирил този марш с върха на лъка си.

Изчерпателното изложение на тази материя, която  аз бегло засягам, е извън рамките на поставената от мен тема. Необходимо  е дългогодишно вдъхновено и много задълбочено изучаване на музикалното  творчество на Учителя, за да може авторитетно и с пълнота да се развие и  изнесе темата "Музиката на Учителя и нейното общочовешко значение".  Това ще остане за изпълнение от бъдещите поколения.

Всъщност, всяка песен на Учителя ни разкрива цял  един мир, който само човек със силно развита интуиция може да възприеме.  Тъй като не е възможно да се говори за всяка песен поотделно, аз  обобщавам материала и поставям под един общ знаменател група песни. Може  би това не е правилно, но ме улеснява. Вероятно всяка песен има своето  окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир,  когато я пее. Тепърва братята музи-коведи ще проучват и тези въпроси.

При чисто инструменталното изпълнение на песните  на Учителя: цигулка, чело, пиано, обой, същите губят част от своята  красота. Най-напред отпада съдържателния и духовно осмислен текст, който  от своя страна допринася не малко за по-силното въздействие на песните.  Опитайте се да изпеете песента "фир-фюр-фен" със затворена уста, без  текста и вие веднага ще почувствате липсата на нещо съществено. Липсата  на текст може да бъде само донякъде компенсирана от един красив, дълбок и  задушевен тон на някой музикален инструмент. Но този инструмент трябва  не само да свири, но и да говори, една много трудна задача. Такова  постижение е по силите само на щастливи избраници-инструменталисти, за  които казвате: "Инструментът му пее". Всъщност само едно вълнуващо  вокално изпълнение на песните на Учителя в комбинация с ясна дикция на  съдържателния им текст може да проникне най-дълбоко в душите на  слушателите. На Изгревска сцена сме чували красиви изпълнения на  Учителеви песни от няколко наши певци, но не трябва да се забравя, че  всеки по-голям и хубав глас внася нова красота в изпълнението и често  пътят до съвършеното изпълнение е дълъг и труден. В мечтите си чувам  песента "Махар Бену" изпълнена от певец от ранга на Борис Христов. Някои  наши приятели казват: "Даже и Борис Христов да пее песните на Учителя,  няма да ги пее както трябва, защото не е духовен човек". На това аз  отговарям: "Не е възможно един голям певец от ранга на Борис Христов,  комуто Бог е дал такава дарба, да не почувства веднага дълбочината и  неповторимата красота на песен като "Махар Бену", в това бъдете  сигурни".

Искам да подчертая, че музиката на Учителя се  изпълнява трудно. Не става въпрос за технически трудности при вокалното и  или инструментално изпълнение. Трудността се състои в това, да се  схване по интуитивен път вложеното в много песни окултно съдържание и  така да се предаде на слушателите, че да въздейства на душите им.

Да се върнем към началната тема "Музиката на  Учителя и ние", т.е. нашето задължение като музиканти за изучаването,  приложението и разпространението на тази музика.

На какво е необходимо да се обърне внимание, за  да се развива музикалния живот на Братството правилно и целенасочено?  Ние си даваме сметка, че условията за нашето нормално духовно и  музикално развитие са ограничени и скърбим, че поради това музикалния ни  живот е редуциран до минимум. Проявите на младите музиканти в  Братството са преустановени, а и редиците на нас, по-възрастните, доста  уредяха. Въпреки всичко, ние не трябва да униваме, а да работим за  повдигане на общата музикална култура на нашите приятели.

Най-важното е да се заучават правилно песните и  изобщо да не преставаме да пеем. Това е задача преди всичко на  музикантите цигулари по места, но и на всеки по-музикален наш приятел,  който може да стане малък музикален център на действие. Трябва да се  уреждат поне един път седмично певчески вечери от по двама-трима души,  като се пее тихо. Тихото пеене възвишава душата и има по-силно  въздействие. Аз обръщам внимание и върху необходимостта от всекидневно  пеене. Докато всеки може да си прочете сам една беседа и да се вдълбочи в  размисъл, колективното пеене е за препоръчване.

Когато говоря за правилното изучаване на песните,  трябва да кажа, че в това отношение се получи известно неблагополучие.  Между старите издания на песните и новата песнопойка от 1946 г. има в  някои песни разлика. Не става въпрос за коренна разлика в мелодията, но  за промени единични тактове в 1, 2 до 3 такта на някоя песен. Аз лично  установих това, когато през м. май 1974 г. намислих да аранжирам всички  песни на Учителя за 2 цигулки и китара и започнах да работя по новата  песнопойка. В процеса на работа се натъкнах на факта, че наистина в  някои песни е направена промяна, в смисъл, че са ноти-рани не така както  ги знаех и свирех.

Установих за колко и кои песни се отнася това и  реших да потърся помощта на други наши дългогодишни музиканти. Обърнах  се към сестрите Ирина Кисьова и Мария Златева. Правейки сравнение между  старите песнопойки и новото издание и вземайки предвид как всеки от нас  си спомня, че е пята дадена песен, ние установихме, кой нотен текст би  трябвало да се приеме за верен. За още по-пълно уточняване на въпроса аз  имах допълнителни срещи с братята Кирил Икономов, Гавраил (Галилей)  Величков, Пеньо Ганев. Съжалявам искрено ,че едва сега се заех с този  въпрос, когато брат Симеонов е вече покойник. Иначе бих получил от него  подробна информация относно песните. Той дълги години свири в салона и  под неговото ръководство те са били разучавани. Очаквах много от една  среща с Асен Арнаудов, но за съжаление, тя не можа да се състои не по  моя вина.

Мога да отчета като мой пропуск, че не се обърнах  още от самото начало за съвет и съдействие към сестра Мария Тодорова,  под чиято редакция е печатана новата песнопойка. Тя можеше да ни обясни  най-добре какво е наложило промените в някои песни. Все пак този въпрос  би могъл да бъде решен окончателно от един общ форум, на който да  присъстват: Мария Тодорова, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, Филип  Стоицев, Гавраил (Галилей) Величков, Пеньо Ганев, Мария Златева,  евентуално и Асен Арнаудов. Но поради здравословното състояние на една  част от изброените музиканти, това би било трудно, почти невъзможно  начинание.

Засега въпросът с тези различия в някои песни  остава открит, защото неоспорим факт е, че те съществуват. А ние трябва  да бъдем готови за едно ново издание на песните, макар и след години в  тази готовност трябва да бъде предшествана от упорита колективна работа  за отстраняване откритите от нас неточности в новата песнопойка. Тази  колективна работа трябва да бъде извършена от нас, по-възрастните  музиканти, които сме в течение на въпроса.

Младите наши приятели-музиканти може би изобщо не  знаят, че съществува такъв въпрос и затова ние трябва да им оставим  автентични материали по въпроса.

При този преглед на новата песнопойка установихме  различия в 10 песни. В 32 намираме неподходящо тактово разпределение и  правим предложение за поправки, а в 5 песни намираме неправилно  акцентиране на отделни думи от текста.

Държа на разположение на интересуващите се  специална тетрадка, в която вписах по хронологичен ред всички песни с  променени тонове, с неподходящо тактово разпределени и с неправилно  акцентирани думи.

Би трябвало да се обясни обстоятелството, защо  Учителят се е нуждаел от нашите приятели-музиканти, които да записват  дадените от Него песни така, както това става при творците на народна  музика?

Впрочем народните песни са били предавани наизуст  от поколение на поколение и едва по-късно нотирани. В случая  сравнението не е уместно, защото както казах, творците на народни песни  са били простовати, но музикални хора от народа, докато при Учителя ние  имаме един Миров Учител, Който е дошъл на земята със задача да оглави  Всемирното Бяло Братство и дава подходяща музика за пълнота на своето  Учение. Той няма за задача да бъде композитор, иначе сам би записвал и  хармонизирал песните си. Участващите в процесите на записване,  хармонизиране, аранжиране и разработване песните му музиканти вършат  една много високо благородна дейност за Братството и за себе си. Тази  задача е обаче много отговорна и най-правилно е да се подходи към нея не  еднолично, а колективно. Трябва да кажем, че поотделно всеки от нас има  добри музикални постижения и е свободен да работи с песните на Учителя  според своите възможности. Но когато се касае до въпроса за установяване  правилното нотиране на песните, трябва да се предпочете колективния  метод на работа.

Песните имат означени темпа, макар и не винаги  удачни. Известно е, че при общото пеене без диригент певците имат  стремеж да забавят тъкмо бавните темпа, което развлича песента и променя  характера й. При такива случаи трябва да се помолят приятелите да пеят  по-тихо и да се вслушват в цигулката. Трябва обаче и  ръководителите-музиканти да са наясно относно темпата на песните.

Искам да обърна внимание на това, че при  започване записване на една песен е необходимо предварително да се даде  тон на певците. Недопустимо е да вдигнеш цигулката и да засвириш  песента, а певците да се хванат на втория или третия такт.

Допустимо ли е да се транспонират песните в други  гами? - Разбира се, даже в много случаи е необходимо. При  транспоринането не се прави промяна в мелодията, а тя се поставя в  подходяща за дадения глас гама. При общото пеене не е необходимо да се  транспонира, макар че има песни във висок регистър, и транспонирането ще  улесни певците, по-голяма част от тях да вземат пълноценно участие в  пеенето.

Учителят беше баритон и вероятно по тази причина  доста песни са дадени в удобни за неговия глас гами. Транспонирането  практикуваме главно при аранжиране на песните за концертно изпълнение.

За цигуларите транспонирането на една песен не  представлява никаква трудност, но за акомпаниращия инструмент, пиано или  китара, се явява значително затруднение.

Ако трябва да взема становище за песните в "Новото Битие", бих казал следното:

Много неудобно е всякакво изказване по този  въпрос. Сестра Лиляна Табакова без съмнение е добра оперна певица.  Последните години тя се увлича в хармонизирането на песните на Учителя.  Не мога да дам преценка на нейните постижения в тази област, тъй като не  съм виждал нейни работи.

В коментара на песнопойката пише: "Учителят е  свирил, пял пред сестра Табакова песните "Новото Битие" и следващите 11  песни. На редакционния комитет, който ги е приел в музикалната форма,  която тя им е дала, без всякакъв друг преглед.

Учителят по това време се е доверил на сестра  Табакова в Мърчаево, която единствена е записала тези негови последни  песни. Нямаме основание за съмнение относно автентичността на същите  песни. Лично аз съм просвирил "Битието" многократно, с желание да го  разуча, но не мога да се отърва от впечатлението, че в тези свои  последни песни Учителят е променил стила си, утвърден от по-раншното му  творчество. Това обаче не се отнася до следващите 11 песни след  "Битието", някои от които много ми харесват, например: "Любов ме озари",  "Отче наш", "Вътрешният глас", "Странник съм на този свят".

Смятам, че за нашето поколение голяма част от  неиздадените песни на Учителя, включително "Битието", ще останат  непознати. Не виждам условия за масовото им разучаване.

От брат Жечо Панайотов научих, че сестра Табакова  е изпълнила един неделен ден сутринта в присъствието на Учителя "Новото  Битие". Също, че Учителят е казал за него следното: "Дом и място, дето  се изпълни "новото Битие" ще получат благословението на Небето. Народ  или общество, гдето се изпълнява "Новото Битие", ще получат  благословението на Небето". Такова изявление не зная Учителят да е  правил за други песни и това ни задължава най-задълбочено да  преразгледаме нашето отношение към "Новото Битие". Необяснимо ми е защо  брат Симеонов не е пристъпил към разучаването на "Битието" и другите 11  песни още през 1945-1946 г., след прибирането им от евакуацията. Може би  сестра Табакова тогава още се е въздържала да предостави тези песни за  общо ползване.

Аз имам чувството, че "Новото Битие" по-скоро  трябва да се аранжира за смесен хор, оркестър и солисти, за концертно  изпълнение, отколкото да се изпълнява на общо пение.

Казах, че Учителят се отнасяше с голямо внимание  към заобикалящите го музиканти, търпеше ги даже с недостатъците им. Ще  ви разкажа за един интересен случай на отношение към музикантите:

Влади Симеонов, известният наш диригент, около  1941-1942 г. правеше първите си стъпки в диригентското си поприще. Той  живееше тогава в близост с Изгрева и отговори на нашата покана за  музициране, като събра изгревски-те цигулари, канеше и музиканти от  симфоничния оркестър на Сашо Попов, в който сам свиреше и под негово  ръководство изнесохме един сезон няколко хубави концерти на изгревска  сцена. Влади Симеонов нямаше нищо общо с Бялото Братство и Учителя.

След един хубаво изнесен концерт Учителят награди  външните музиканти с по 500 лева стари пари и казал на брат Галилей, че  би подарил на всекиго по една жълтица, ако би имал на разположение.  Галилей разказваше: "На другия ден всички ни, изгревските цигулари,  получихме от Учителя по един затворен плик с по 500 лв. и едно листче с  една хубава мисъл във връзка с музиката. На моето листче пишеше:  "Ученикът трябва да се стреми да долови музиката,

която прониква в цялата Вселена".

Ние бяхме изненадани и смутени от това, че  Учителят ни възнаграждава, но приехме подаръка, защото предположихме, че  той е останал особено доволен от нашето участие в концерта."

В заключение ще кажа, че не претендирам да съм  изчерпил основно темата "Музиката на Учителя и ние". Това е една много  обширна и отговорна тема. Аз по-скоро повдигам ред отговорни въпроси,  които ще ви подтикнат към размисъл. А може би вие вече сте мислили или  имате оформено становище по част от разгледаните въпроси и ще бъде лесно  в бъдещи срещи да обменим мнение по тях.

Позволете ми да завърша музикални я си доклад с някои мисли от Учителя за музиката.

"Музиката е една дълбока сфера на Битието и  онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги  познаваме под общото име ангели.

Когато в зорите на живота ангелите се събудили на  Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът  започнал да се създава.

Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове.

Музиката, това е дихание на душата. Любовта без  подходяща музикална среда не може да се прояви. Мощна сила се крие в  музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат  надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено,  на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в  най-широк смисъл на думата.

Окултната музика мъчно се поддава на изучаване.  Изисква се деликатен слух и голямо съсредоточаване. При това човек  трябва да се освободи от всички предубеждения, от всички традиции.

До нея обаче не може да се дойде ако човек не  изучава предварително обикновената музика. Последната е предговор към  окултната. Бъдещите музиканти ще създадат музика, за която днешните хора  не могат да имат дори и представа.

Както дишането пречиства кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата.

Пеенето трябва да бъде един непреривен процес в  човека. Като пее, човек ще бъде здрав. Който иска да живее дълго, трябва  да си пее".

Музиката на Учителя за мен е една толкова  прекрасна област на неговото Учение, че заслужава да се проучи  най-основно. Дано моето изложение ви задоволи.

Свърших, благодаря за вниманието: Филип Стоицев

П.П. Ще бъда благодарен на всички приятели, които  след прочитане на доклада ми, изложат писмено впечатленията си от него  или направят предложения за допълнения или промени. Музиката на Учителя е  скъпа на всички ни, и ако вие, брат или сестра, можете да допринесете  за разширение, обогатяване или допълване на доклада с нови факти или  данни, ще засвидетелствате любовта си към Него.

Бележка на редактора: Тази монография е написана в  1980 г. и е записана на магнетофон на 7.юни 1990 г. Автор Филип  Стоицев. Записът е направен от Вергилий Кръстев с допълнения от Филип  Стоицев.

22. VI .90 г.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ