2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО
Родителите на Данко са от В. Търново. Баща му - Харалампи е от фамилията Вълнарови, които били търговци. Той е работил като чиновник в банка "Гирдап" в Русе и в народната библиотека в Русе. Майка му - Евангелия е била учителка в Кубрат. Данко е роден в София на 6.111.1895 г. Завършил е гимназия в Русе. Баща му, както и най-големия му брат Симеон са свирили на цигулка, Данко на кларинет, след него, по-малкия - Величко, на фагот и най-малкия -Иванчо, на флейта. Симеон завършил юридическия факултет в София. Данко следвал музикална академия в Париж и там е специализирал. През времето когато е специализирал взел Цветка Щилянова в Париж. Сестрата на Цветка -Роза е била негова съпруга. Роза е починала през 1951 г. Цветка свирела на чело и пиано и пеела много хубаво. Веднъж когато Учителят бил поканен у Цветкини казал, че Цветка била ангел, но че сгрешила в нещо поради което била изпратена на земята, за да изкупи грешката си. Цветка е работила 10 години в Лувъра като реставратор.
Данко е работил като музикант в Биариц, Цюрих и Париж. Същевременно е участвал и в някакъв руски ансамбъл. След завръщането си от Франция Данко бил назначен като преподавател в музикалната академия в София. През това време работил същевременно и в народната опера като солист.
През 1953 г. Данко се е оженил за Надка, която е от Русе, където е завършила немската търговска гимназия, но е работила в София като счетоводител.
Данко е основал първия джазов оркестър в България, както и тоя на гвардията. Във Франция той си бил купил саксофон и кларинет. На 4^Ш.1969 г. Данко почива внезапно в Русе от инфаркт, но бива пренесен в София където бива погребан. След смъртта му, Надка, втората му жена, предала саксофона му на концертмайстора на филхармонията - Иван Димов. Акордеонът пък подарила на ученичката му от Русе.
Данко имал бунгало на Изгрева и като кларнетист е свирил много често на Паневритмия, а освен това е бил един от най-редовните музиканти на Изгрева, както и един от тия, които са вземали живо участие при всички концерти. Той е бил един от най-редовните музиканти на Изгрева, както и на Бивака на Витоша.
Надка и Данко са живели първоначално в апартамента на семейството на Цветка Щилянова, на ул. "Георгиу Деж" N0 11, но тъй като на Изгрева кипял живот и средата била по-хармонична, те са живели предимно на Изгрева в бунгалото. Имало е и друга основателна причина. Данко не се разбирал със съпруга на Цветка, който не бил психически добре. В апартамента те са имали пиано, което в последствие след смъртта на Данко, Надка е оставила на Цветка. Настоящият съпруг на Цветка първоначално бил дошъл с майка си на квартира, но понеже те не са били вегетарианци, Данко не е могъл да съжителства с месоядци, така че те не са могли да имат хармоничен живот. Данко бил направил забележка на майка му, което обстоятелство довело до скарване между Данко и съпругът на Цветка. Тая била главната причина Данко да предпочете да живее на Изгрева. Цветка си е останала вегетарианка. Тя се примирила с това положение.
Уместно е да се каже нещо за Анастасия, майката на Цветка и Роза. Тя била много способна. Рисувала и шиела много хубаво и както самата Цветка казва, че дарбата си е наследила от майка си. Бащата на Цветка бил военен. Като такъв той обичал свободния живот, докато майка й Анастасия била предана ученичка на Учителя. Тя била много интелигентна с много добри качества и понякога вземала да изкърпи нещо на Учителя. Тя го правела така изкусно, че не можело да се познае, че е закърпено. Братът на Цветка и Роза - Асен бил много способен техник. Цветка казва за него, че още като малък джобовете му тежали от гвоздейчета и чукчета. Той успял да създаде фабрика за копчета и други принадлежности за военните, в която много хора, дори и без образование могли да намерят препитанието си. След 9.!Х.1944 г. той е изчезнал безследно както много други хора, които били неудобни на новия режим. Брат й е живял в кв. "Лозенец", където е била и фабриката му.
Докато Данко и Надка са живели на Изгрева, Цветка е отивала при тях, отивала на беседи, на Паневритмия и т.н., изобщо се е включвала в братския живот. Съпругата на Данко - Надка е работила до 1965 г., така че за много работи не е могла да има сведения.
Симеон, братът на Данко се е запознал с Учението на Учителя още когато следвал в София. Посещавал е беседите на Учителя на ул. "Опълченска" 66, когато Учителят държал беседите си от прозореца през всеки сезон, а слушателите са стояли на двора.
Надка казва за Данко, че вратата на дома му и душата му са били отворени за всички братя и сестри. „Той беше едър на ръст, но много подвижен, умееше да готви, да посреща и изпраща гости, беше добър музикант-изпълнител, всецяло отдаден на музиката, готов служител за работа за
Господа. При него идваха студенти и други най-различни хора, които търсят Истината и се интересуваха от Учението. Той беше прибрал студенти, като им беше построил палатки с легла, в които можеха да прекарат временно. Данко живееше и дишаше с музиката. Той имаше записи на песни от Учителя и Паневритмията,които подари на професора от Германия, Берлин, който ни идваше на гости. Имаше изпълнения на Ина Дойнова и Виолета, дъщерята на Йотка, също и изпълнение на негови композиции. Професорът ги занесе в Германия. Когато Виолета учеше песните при Данко, той й казваше да ги учи и пее и че "Учителят ще ти плаща в златни марки". По такъв начин Данко искаше да я подтикне да пее, защото тя като млада още не беше ориентирана и не достатъчно сериозна, с една дума хвърчеше. Данко й пригласяше с кларинета. Сега Виолета е оперна певица в Мюнхен, което значи, че думите на Данко се сбъднаха.
Професорът беше от източен Берлин и се наричаше Виктор Фалкенхаан. Може би Христина, съпругата на Славчо Печеников да знае адреса му, защото съм я виждала да разговаря с професора. Той работеше във връзка с паметниците от миналото и разчиташе подписите. Професорът се познаваше и със сестра Надка Кънева. Той ходи и на Рила, изобщо чрез Данко той през 1967 г. се запозна с Учението на Учителя. Аз имам много добри впечатления от професора, казва Надка. В Берлинския университет му честваха 60-годишнината."
Надка: До 1988 г., януари, аз можех да ходя на градината, но след това вече останах вкъщи, не можех да ходя.
Професорът идвал веднъж при нея. Имали снимки от него и двете му деца. Професорът казвал за крушата до унгарското посолство "Свещената круша". "Ние си пишехме. Той знаеше добре български. Дойде при мене в мястото в градината. Децата му бяха от първата жена. После идваше с втората, която беше бившата му секретарка".
Веска Козарева била изправена веднъж пред съда, но понеже Библията не подлежи на съдимост (а тя носела със себе си само Библия) била освободена.
Роза, съпругата на Данко при изчезването на брат си се разболяла.
Брат Виктор довел първоначално германския професор при Данко.
