НАЧАЛО

Новости в сайта | Преводи - Beinsa.eu | Контакти
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ

ТОМ 8
Алтернативен линк


13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ

Минаха много години след заминаването на Учителя.  Едни от възрастните приятели си заминаваха, а други идваха при нас като  младежи. Колелото на живота трябваше да се завърти. Възрастните  приятели трябваше да предадат своите опитности от живата на Школата, а  младите чрез знанието получено чрез Словото на Учителя, трябваше да  завъртят колелото на живота и то да се завърти у тях чрез техните дела в  Сила и Живот.

Един младеж беше дочул някои отрицателни  изказвания за Асен Арнаудов и като дойде при мен започна да ми ги  преразказва. Имаше вмъкнати неща и за самата мен. Не обърнах внимание в  момента, но после като си помислих и за двамата, успях да отхвърля онзи  облак от отрицание, който се беше навел над главата ми. Така ми дойде  една ясна мисъл, как така може да се говори за едни братя и да се  запознава младежта само с най-отрицателните неща в живота на възрастните  приятели. Та човек не е само отрицание, не е само от грешки сътворен. В  него има и добри неща. Ами положителните неща къде отидоха? Тогава си  спомних някои неща от времето на Школата на Учителя и ще ги споделя с  вас, младите, които трябва да заемете нашите места, когато ние си  заминем в Невидимия свят.

При една среща с Учителя чух няколко изказвания  за тях. Учителят каза за Ангел Янушев, че има висока глава обаче тясна, а  това означава, че има отношение към Бога. За Асен Арнаудов каза, че има  добра широчина на темето, което означава, че в разбирането е добър. А  за тях каза: "Двамата ще свършат добра работа". Аз, в този момент,  когато чух това, не разбрах каква важна и добра работа ще свършат  двамата. Помислих, че има работа в градината на Изгрева при брат Ради,  който бе градинарят. Там обикновено Учителят изпращаше някои млади братя  да си поразкършат снагата, като по-копаят малко с мотиките.

Понеже аз и няколко сестри бяхме непрекъснато на  "стража" около Учителя, знаех кой идва при Него и какво Учителят желаеше  да се свърши. Много пъти Учителят излизаше от стаята си и ме питаше:  "Ще дойдат ли Асен и Ангел?" Обикновено аз отговарях: "Не зная". Подир  малко пристигат двамата заедно или идваха по отделно. Учителят ги  очакваше, защото имаше работа за тях. Бях свидетелка на това, колко пъти  Асен бе отчаян и казваше на Учителя, че няма да го приемат в  музикалната академия и че трябва да следва за аптекар. Да видите само  как нежно му говореше Учителят и как го насърчаваше. Не съм виждала  по-нежно отношение на Учителя към някой друг както към Асен. Накрая Асен  бе приет в музикалната академия и я завърши.

И наистина те двамата свършиха доста работа по  Паневритмията и с много други песни. Създаде се една хармонична среда и  атмосфера за една предстояща голяма работа по записването на песните на  Учителя и Паневритмията. Изведнъж се появи желание и от много други да  работят по същата тема, да идват на Изгрева и да работят. Но работата по  Паневритмията бе направена главно от Асен и Ангел. Това никъде не бе  отбелязано в издадените книги. А това е неправилно и днес не се знае кой  каква работа е свършил и се дава повод да се говорят само отрицателни  неща, а да се забравят извършените добри дела от тях. Специално за  песните и Паневритмията те имат голяма заслуга.

Асен Арнаудов беше много музикален, с отличен  слух, но малко бе пасивен. Ангел Янушев го подтикваше в това направление  за повече деятелност, работата вървеше в началото с много разположение.  Бързо се оформиха написаните текстове и в началото се създаде едно  желание да се изгради Паневритмията и да се пеят песните. Паневритмията  бе сглобена, написана и издадена. Но като дойдоха много хора при  писането на песните -изведнъж се запънаха, не вървеше вече работата  както трябва в хармония и съгласие от всички. Понякога критикуваха,  понякога обвиняваха и спираха работата. Но независимо от всичко  най-важното беше направено.

Затова трябва да се изнесат от начало  положителните неща и тяхната заслуга. А когато дойде време да се кажат  някои неща за техните грешки, запетайки, пропуски и отклонения - тогава  може да ги кажете, но да бъдат за поучение на младите. Човек винаги може  да се отклони от пътя си. Има причини за това. А за ученика на една  Окултна Школа най-важният изпит, който трябва да издържи е, да остане  верен и да се противопостави на силите, които искат да го отклонят от  Школата. И от там започва отклонението да заблуждава другите за своето  отклонение и за своето падение. Затова трябва да се казва истината,  колкото и да е болезнена - поне ако не за себе си, то поне за другите.  Защото ако ти не можеш да извървиш част от своят път в общият път на  Школата, нямаш право да заставаш на него и да не пропущаш другите да  минат по него. А ти можеш да го заприщиш този път с твоите погрешки. И  оттам почва твоето отклонение от пътя на Школата и твоето падение в твоя  живот. Останалото е лесно - то се вижда от всички. Времето е това,  което определя и показва истината за нещата, за делата на ученика в  неговия път.




, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ