23. ЖИВОТЪТ И ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА ЗА ХОРАТА
В: Изминаха 44 години от заминаването на Учителя. Какво ще ми кажеш за перспективата на Учението? Д: Това не е социално учение да го предаваме с обикновените методи на обучението. Това поколение, което идва и всяка генерация идва със своята вътрешна нагласа и задачите си. Ако то се обърне към духовните извори на българския народ, то нещата са по-иначе. Учителят каза: "Ще дойдат по-подготвени от вас, които ще свършат работата. Щом това Учение е Божествено, то ще успее". Не може един сеяч, един земеделец като посява житото в земята, да не знае, че ще изникне жито. Като падне дъжд, грейне слънцето, то житото ще поникне. Тук е същото. Ще дойде нова генерация и ще преживее този днешен материализъм, това цялото духовно ограбване на българския народ. От друга страна ще дойде време да се направи една равносметка колко е спечелила и загубила човешката култура от натур-философията. Тя постави социалните въпроси за разрешение. Бях ученик още и тогава Учителят ми каза: "Бялата раса върви по прав път. Тя ще открие законите на материята. Ще разреши социалните въпроси и ще дойде до Божественото". Ще се върви от долу на горе, а не както източните народи - човек само да съзерцава. Наоколо до него може да има гладен човек, а той да седи и да съзерцава. И да казва за гладния човек, че му била такава кармата. Ами ти защо си изправен пред него да съзерцаваш? Значи ти си сит, а той - гладен.
После всичко си върви по Божествен план. Този малък сектор от живота, който ние виждаме, от него не можем да видим големият мащаб и плана на небето. Но поне да си открием задачата, която имаме да разрешаваме, както и правилната посока на вървеж. Важна е посоката на живота. В: Някои възрастни приятели очакваха да продължат също със същата форма на работа както по времето на Школата, при положение, че се създадат нови условия за работа. Сега всичко е спряно. Аз мисля, че такова нещо не може да стане и да се повтарят нещата. Д: В една и съща пиеса, след като завърши, то пада завесата и след това се вдига отново, но при нов декор. Щом има ново действие, ще има и нов декор. Не може да се държим за старата форма. Това е догматизъм. Това означава да отричаме еволюцията и да участваме в нея. Не може да има такива неща. Школата на Учителя след 9.1Х.1944 г. с идването на комунистите се закри и след това тя влезна вътре у нас. Учителят пося толкова семена у нас през тези 22 години на Школата. Та няма ли да възраснат в живота ни? Ние няма да правим секти и църкви. В църквата се събират всяка неделя на служба, молят се и на другия ден си правят каквото знаят и пак са същите. Християнството върви сега по една външна демонстрация. Ние няма да вървим по този път. На времето Учителят ми каза: "Черният папа се намира днес в Полша. Италия и Полша ще преживеят много страшни неща". Днес социализмът е по-еволюирана система от буржоазната. Но ако се приложи като хората със справедливост. Ние направихме едно модерно земеделие. Не може модерно земеделие без колективизация. Но друг е въпросът какви методи се прилагат за разпределение на труда и на благата. Методите на комунизма излезнаха не човешки и това провали всичко. Църквата издига сега догматичният възглед за Бога. А животът е нещо друго. Чухме, че новият Папа е канонизирал три нови съвременни светии. Както при социализма канонизират някой човек като герой на социалистическия труд, дадат му орден и по-голяма заплата. Много хубаво е, че българинът не е религиозен. Той ще тръгне след време по духовен път. Той по дух не е религиозен, понеже гръцката църква донесе толкова поражения и страдания на българския народ. Искаха чрез църквата, в името на Христа да асимилират българския народ. Докато католическите свещеници са по-образовани, те имат философия. Нашите попове са много прости. Ето моят братовчед бе изпратен в Атина да следва висша духовна академия и се завърна с познанията за висше духовно пеене на източно православната църква. А като чу тук какво пеят и мрънкат поповете се хвана за главата. "Това няма нищо общо с църковното пеене."
На времето аз се разочаровах от теософите. Бях ученик, а те правеха сбирките си в ресторанта на бира и на скара. Говорят за астралното и мен-талното поле и надигат халбите с бира. Аз тогава усетих лъжата.
Учителят ми говори за Рудолф Щайнер. Без повод Той ми каза: "Има два вида учители. Има души, които вървят по наклонена плоскост, които се стряскат да минат в духовния свят и да тръгнат нагоре. Щайнер е един от тях, идва съзнателно да помогне на тези души. Тези, които тръгват от долу нагоре, не познават много законите, срещат големи трудности и не могат да се справят. Така е и с Рудолф Щайнер. Това е една пробудена душа на немската култура. Той е разтълкувал Евангелието и видял, че тя е една от най-големите книги. Хората не знаят нищо за явлението Христово". Учителят каза това за Щайнер - за събуждане на човешката душа имаща всички условия за духовно развитие.
В България когато излезна "Веда Словена", нашите учени изпаднаха в безвъздушно пространство. Яви се един завършил богословие и им доказа, че без религиознание не може да се разбере "Веда Словена". Там има стихове и поезия. Сега спорят дали е народно творчество или някой го е съчинил. На времето бе също и с Омир и "Илиада", че било фалшификация. После дойдоха времената на разкопките и те доказаха, че Троя е съществувала. Народната памет съхранява, а не съчинява, и носи нещата през вековете. Учителят на времето когато бях ученик ми каза: "Най-напред ще стане Балканска конфедерация. След това европейските народи ще направят Европейски щати. Но първият опит ще бъде на Балканите. "Една от днешните положителни стъпки на външната политика на правителството е, че се старае да спаси мира на Балканите. Единствено лошото е, че се изкопа пропастта между българите и македонците. Ужасяващо е.
