НАЧАЛО

Новости в сайта | Преводи - Beinsa.eu | Контакти
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

8. Комунистите и бъчвата

Крум Божинов ТОМ 7
Алтернативен линк

8. КОМУНИСТИТЕ И БЪЧВАТА



Имаше един приятел, казваше се Георги Патников. Той не е от Братството, ама ни симпатизираше и решил един ден да отиде при Учителя. Свършил си работата в София, за която отишъл и ето го на Изгрева. Но Учителят три дена не го приема. На четвъртият ден наново отива и си рекъл, че ако и днеска не го приеме Учителя, то след обед заминава за Петрич. Случва се така, че като отишъл на четвъртия ден на Изгрева, то Учителят сам го посреща пред Салона. Разговарват се за едно друго и между другото Патников Го запитва: „Учителю, тия комунистите много напреднаха. Уж са безбожници, а пък много напреднаха. Преминаха през Румъния и България, преминаха през Сърбия и ще прекосят цяла Европа. Как стана така, че уж са безбожници, пък дойде Силата у тех?“ Учителят го изслушва и му казва: „Рекох, те комунистите са сега, като една бъчва стегната отвън с обръчи. Ама като му дойде времето, като грейне слънцето, ще паднат обръчите, бъчвата ще се разсъхне и те сами ще паднат и сами ще се ликвидират. Ама първо трябва да се изпие бъчвата, що има у нея.“ Разговорът с Учителя приключил. Върна се Георги у Петрич и ни разказа всичко за бъчвата. Всички я запомнихме тая случка. Другите измряха, останах само аз да я помня. Изминаха 45 години от тогава. И бъчвата все пълна и обръчите все я стягат. Грее всяка година слънце, ама тя не се разсъхва, защото е пълна. През тези 45 години комунистите все управляват, защото бъчвата е пълна и обръчите я стягат. Но накрая бъчвата се изпразни, а всеки знае как и по какъв начин става това. И понеже всяка година грее слънце накрая тя се разсъхна, обръчите сами паднаха, ребрата от бъчвата сами паднаха и накрая се сбъднаха думите на Учителя, че „те сами ще паднат“. Така първо бъчвата се изпи, второ слънцето я напече и трето бъчвата се разсъхна и ребрата на бъчвата паднаха на земята. Дойде 1990 г. и Съветската империя се разпука по шевовете и сама се разруши отвътре. Силата що я крепеше тази империя се оттегли и изчезна. А като няма Сила, нищо не става. И ако е останало нещо, то от това нещо накрая нищо не остава. Това го видяха всички.


долу към 6-тото езеро и слязохме бавно до 3-тото езеро, до рибарника. Внезапно ни освети един прозрачен балон - елипсовиден. Дълъг около 6 м и широк до 3 м. Мина пред нас и изчезна. Не усетихме да се допре до нас. Питам другите: „Видяхте ли това кълбо?“ „Видяхме“. „Човек видяхте ли?“ „Не“. Казвам им: „Това са светлите същества, които ни придружават, светят и пазят!“


Трябва да ви кажа, че тук, на това място на рила ми се даде видение: Край езерото се играе Паневритмия. Горе на високо до Харамията седи Учителят, грамаден, величествен. Паневритмията достига до Него. Наоколо цялото пространство пълно с хора - хиляди, хиляди. Помислих си за това, което е казал Учителят, че тук ще идват самолети от цял свят и ще се играе Паневритмия.


Друго видение: Учителят стои върху висока могила - голям, величествен. В дясната си ръка държи голяма Библия, а в лявата бяло знаме дълго стотина метра. В тоя момент духа силен, ураганен вятър и знамето плющи хоризонтално във въздуха. Казвам си на ума: Така устоява Учителят за нашето спасение.


Друго видение на Рила: Пристигнахме с един наш брат на хижа „Мусала“ към 4 след обед. Последният изяви желание да обиколи наоколо и излезе от хижата. Понеже той идваше за пръв път, аз си казах, че може да се заблуди някъде, затова излязох от хижата, но брата не го видях. Тръгнах полека нагоре към „Сфинкса“. Изкачих се на билото. Там духаше силен вятър. Слез- нах малко по-долу и почнах да се моля за брата, да се завърне благополучно. Тогава ми се даде да видя следната картина: Учителят Го носят 24 старци и много ангели има около тях. Сетих се, че Учителят казва някъде: „На небето има 24 старци. Сега се гласи двадесет и петия.“


Веднъж тръгнах от хижата в 3 часа сутринта на върха Мусала с фенерче заредено на ток. Като стигнах до езерото над хижата фенерчето угасна. Ами сега какво да правя. Пътеката не се вижда. Тъмно е. Почнах да се моля: „Учителю, не ме оставяй тук да мръзна, помогни ми да стигна върха за изгрева.“ По едно време виждам като че ли се зазорява, пътя почва да се очертава все по-ясно. Стигнах до заслона. Чак тогава почна да съмва. Качих се на върха, имаше чуден изгрев и наоколо хоризонта бе опасан с ярко светла дъга от всички цветове. Вълшебна картина. Радвах се и благодарих на Бога и Учителя за всичко, което ми дават.


Друг случай за молитвата. Тръгнахме веднъж от хижа Белмекен за Мусала и вместо да тръгнем направо в дясно, тръгнахме на долу. Изминахме доста път. Тогава като видяхме картата, разбрахме, че сме на погрешен път. За да не се връщаме, тръгнахме по посока на дясно и нагоре, но път не намерихме. Решихме да се помолим. Още като казахме „Отче наш“ и отсреща се показа един коняр, който ни насочи към пътя и след малко излязохме на него.


Пак за молитвата. Веднъж тръгнах от „Страшното езеро“ през хижа „Мальовица“ по заешката пътека. Под връх Мальовица слезнах в Урдина река. Изведнъж падна гъста мъгла. Нищо не се вижда Започнах да се моля и не мина много време изведнъж мъглата се процепи в дясно и право нагоре. Ориентирах се и тръгнах. Излезнах точно на салоните. Значи, пак ми помогнаха.


Друг път тръгнах пак от „Страшното езеро“ на горе по Великана. Като стигнах Алпийския лагер тръгнах на ляво по скалите под Попова шапка. Нататък не може. През всичкото време вървях в молитва. Като спрях за малко, местото на което стоях на два метра в диаметър започна да се свлича като лавина. Аз се стреснах и свличането спря. От там надоле са езерата под връх Мальовица. Не вярвам друг човек да се е изкачвал от там. Но светлите същества ме свалиха и спасиха. Ето така работи Учителя с учениците си.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ