53. ВОЕННАТА БЛОКАДА

Методи Шивачев продължаваше разказа си.

По онези години властите гонеха комунистите и те минаха в нелегалност. В квартала „Юч бунар“, който е работнически квартал и главно от преселници от Македония, се извършва военна блокада за залавяне на нелегални комунисти. Казахме, че домът на Гумнерови е къща близнак с дома на баба Парашкева, майка на Георги Димитров. По едно време Елена, сестрата на Георги Димитров изплашена влиза от другата страна на къщата, търси и моли Учителя да я укрият, че навън има блокада и ще бъде заловена. Учителят извиква сестра Василка и й казва: „Рекох, заведете сестрата долу в кухнята, дайте й, сложете й бяла кърпа на главата и нож, да бели картофи“. Това Василка изпълнила. След малко пристига и Георги Димитров. „Г-н Дънов, скрийте ме някъде, че ще ме арестуват!“ Стаичката, в която седеше Учителят беше малка, имаше едно бюро, стол, на който седеше Учителят и една стойка, закачалка на вратата. Учителят му казал: „Застанете зад вратата!“ След малко идват военните и един от тях отваря вратата, но не влиза вътре, а само държи вратата полуотворена и пита: „Извинете, г-н Дънов, че Ви безпокоя, но търсим един престъпник“. Учителят ги погледнал: „Търсете!“ Те се извинили и затворили вратата. Така Георги Димитров останал зад вратата неоткрит. След като военните напуснали къщата, то Учителят дал палтото си на Георги Димитров да го облече и сложил шапката си на главата му и го изпратил: „Рекох, върви и не се бой!“ Той излязъл през вратата на улицата и в момента когато доближил до войниците, които били направили кордон около квартала, излезнало едно малко бяло кученце и започнало да лае. Войниците се залисали в кучето и така Георги Димитров минал през кордона от войници и така пробил военната блокада. А след това напуснал страната и заминал в емиграция.