12. ДЪНОВИСТИ

Аз работех в радиото, свирех на цигулка и бях концерт-майстор на цигулките. Знаеха и ме познаваха като добър музикант. Получаваме съобщение от Кина Спасова, съпругата на Мирчо Спасов, голям комунист, с голям държавен пост, който се беше крил в нелегалност на Изгрева. По онова време там се криеха Георги Чанков, Руси Христозов и жена му, Орлин Василев и още много други, които след 9.IX.1944 г. заеха висши държавни постове. Така, че тези хора знаеха какво нещо е Учителят и какво представлява Братството и ни познаваха много добре. За тях не бе необходимо специално разузнаване и да пращат там свои агенти. Ако им трябваше да научат нещо, те си го получаваха безплатно от нашите хора. Извиква ме Кина Спасова и ми казва, че имало бюджет, че имало решение да се направи фолклорен ансамбъл и че съм бил предложен да го ръководя. Извикаха ме на тяхно съвещание и председателят на съвещанието Павел Матев заявява: „Другарят Атанас Минчев е определен за ръководител на фолклорния ансамбъл при радиото. Някой познава ли го и има ли някой против неговата кандидатура?“ Тогава Влади Симеонов става и казва: „Той е дъновист“. Казва и сяда. Всички се оглеждат. Настъпва тягостно положение, но Кина Спасова се окопитва и се обръща към него: „Влади, аз знам какъв е Атанас Минчев по-добре от тебе. Но той има и качества като музикант и има отношение към народната музика“. Но Влади не се предава: „Да, Атанас е много, много добър. Но е дъновист“. Те пак се спогледаха всички, но вече Кина Спасова е ядосана м му казва: „Ние знаем много добре какъв е Атанас и много добре знаем и ти от къде дойде“. И го изгледа враждебно. На Влади му се подкосиха краката и се свлече на стола, но все пак успя да промърмори: „Но той е дъновист!“

А кой бе Влади Симеонов? Влади Симеонов също идваше на Изгрева, Учителят го бе приел и бе в нашите среди. Свиреше на цигулка и дори един път той бе диригент на оркестър, който изнесе концерт за Учителя в салона на Изгрева. Влади Симеонов дирижираше оркестъра, а ние свирихме под неговата диригентска палка. Вие това ще го видите в направените снимки от онова време. След като свърши концерта Учителят нареди на всички да дадат по един плик, в който имаше по една банкнота пари. Аз като разбрах, че с тези пари Учителят ни заплаща, че свирим на Братството и пред Него, аз повече не пожелах да вземам такива бели пликове. Мариета, дъщерята на Бертоли се беше влюбила в него. В това няма нищо лошо. Когато си замина Учителят, когато тялото на Учителя беше положено в салона на поклонение, аз минавах редовно и сутрин и след обед, но понеже имаше голяма опашка от чакащи, то аз не се застоявах, но минавах мимоходом. Като минах така, идва Мариета, съпругата на Влади Симеонов и ме дърпа за сакото: „Атанасе, ела моля ти се да вдигнем Влади“. Отиваме с нея към тялото на Учителя, което е положено на бял одър за поклонение и какво да видя. Влади паднал и се проснал върху мъртвеца, върху тялото на Учителя и плаче ли плаче, ридае ли ридае безутешно. Вдигаме го ние, а цялото му лице е обляно в сълзи и както си бил положил главата върху тялото на Учителя, със сълзите си беше изцапал бялата риза на мъртвеца. Ние го вдигнахме с Мариета и го изведохме навънка, където продължаваше да плаче и ридае за заминалия си Учител. Аз го приех тогава като нещо естествено, на ученик, който ридае и плаче със свещен плач за своя Учител. Като видяха, че ризата на тялото на Учителя е изцапана от сълзите му, то приятелите спряха поклонението, изкараха всички от салона и Му подмениха ризата. Не мина го- дина-две, Влади се отказа от Братството, отказа се от Учителя и стана комунист и стана партиен член. И ето сега пред всички той става и заявява, че аз съм дъновист. И то го казва на онези комунисти, които се криеха на Изгрева и си спасяваха живота като се криеха в нашите среди. Беше възмутително както за онези, които го слушаха, така и за мен. Но това не беше за чудене, защото цялата му фамилия беше такава. И брат му, и баща му бяха предани доносници на новата власт, пребоядисаха се, станаха комунисти, за да могат да виреят по-лесно, без много труд. Ето сега той непрекъснато повтаряше, че аз съм дъновист. А с това искаше да ме очерни, а той да стане бял и да бъде вода ненапита. Е, какво ще кажете за всичко това?

Срещам веднъж Пеню Ганев, който бе освен учител, но и фотограф и ми се оплакваше, че при него дошъл лично Влади Симеонов и поискал от него да унищожи онези негативи, където той се бил заснел с Учителя на 7-те Рилски езера до извора. Пеню Ганев отказал да ги унищожи, но обещал да не ги разпространява. Влади се плашеше, че ще го видят на снимка с Учителя и ще се компрометира пред новата власт. А тогава той бе диригент на Пионерския симфоничен оркестър в София. За своята работа получаваше държавни награди и много аплодисменти в чужди страни, където обикаляше с този оркестър. Комунистическата партия смяташе, че това е нейна заслуга, че е отпуснала държавни средства, за да се поддържа и обучава такъв оркестър. А всички бяха забравили, че това са деца, които ги е раждала българска майка юнашка. И още нещо. Всички бяха забравили онова, което изрече в своето Слово Учителят: „Аз ще ви направя музиканти и като музиканти ще ви изпроводя и изпратя по света, за да можете чрез музиката си да разпространявате Словото Божие!“ Та Учителят в крайна сметка ги изпрати всички тези музиканти да свирят по света. Но понеже българското съзнание бе напоено със Словото на Учителя и всеки българин, който отиваше по света и свиреше музика от класически автори, то чрез своят двойник влизаше в звука извлечен от своите инструменти в онези необикновени тонове на класическите автори. Но и прибавяше онези вибрации, които слизаха от светлината на тяхното съзнание, влизаше в техния двойник и чрез двойника се източваше и излизаше под пръстите им извлечената мелодия от техните инструменти. Всички аплодираха майсторското изпълнение на оркестъра. Усещаха, че чрез неговото изпълнение са получили нещо, от което са се нуждаели и за което са копнеели. Техните възгласи не бяха аплодисменти за изпълнението на оркестъра, а бяха благодарност от онова, което бяха получили техните души в съприкосновение с оркестъра. Това беше именно за това, което бе казал Учителят. Те носеха в съзнанието си неосъзнато влияние от Словото на Учителя. А Влади Симеонов се покланяше и събираше аплодисментите. Така седят нещата. Дори по-късно един брат отишъл при сина на Пеню Ганев - Петърчо и пожелал да му извади снимки от негативите на баща му. Петърчо по онова време беше студент от консерваторията, а Влади бе професор и се страхува от него да не го изключи. Затова когато трябва да извади онази снимка гдето Влади и Учителят са застанали един до друг на Рила като Влади се покачил и седнал на един голям камък и главата му стърчи. То Петърчо на снимката изважда само образа на Учителя, а отрязва главата на Влади, който е стърчал една глава над Учителя. Получила се снимка с Учителя застанал до ученик с отрязана глава. Ето това ако не е символ на реалност и действителност - то здраве му кажи. Голяма работа бе тази снимка- говори и плаче едновременно.