В семейството си Методи Шивачев е бил последното дете. Той е бил най-хилавото дете и изобщо са смятали, че той няма да може да издържи, ще залинее и ще почине и затова много-много не са му обръщали внимание. Но така се случило, че по онова време, когато върлувала испанската болест другите деца починали всички без изключение, а той взел, че останал. После постепенно успял да заякне и останал жив, че когато след десетки години разказваше тези събития се усмихваше и казваше: „Мен ме бяха отписали моите родители понеже съм най-хилавото дете, но Господ ме бе записал в неговата книга и аз оживях и доживях да стана негов ученик". Ето това е поука-, та от неговото детство.
Като гимназист той е научил за теософското учение и решил да посещава техните събрания на Софроний Ников. Всички посетители са идвали официално облечени, а на входа е стоял един пазач и там е имало една кутия, в която се пускала по една монета и това е бил входа и таксата за събранието. Но Методи не е имал пари, завъртял се и пазачът не го пуснал. Той тогава като беден ученик върнал се обратно и бил много обиден. Споделил с един свой приятел за огорчението си и той му казал, че имало един друг човек, където на едно друго място хората се събирали и за там не трябва да имаш пари, за да влезнеш и да слушаш. Методи отишъл там на посоченото място, седнал и слушал. Казал си: „Това е, което търся". Като свършила беседата Методи се приближава към онзи, който е проповядвал, В това време Учителят му протегнал ръка и казал: „Здравей, Методи". Методи подскочил от изненада понеже не е бил познат никому. Когато влизал си казвал, ако не го приемат той ще се откаже изобщо да се занимава с духовни науки.
По онова време Методи е живял в София, баща му е бил чиновник и не са го пускали да отива на беседи при Учителя, а пък майка му съчувствала и му отваряла малкото прозорче, за да може да се прехвърли през него. Понеже е трябвало да се събужда рано в 3 ч. през нощта, за да тръгва и да пристигне на Изгрева в 5 ч. то баща му е скривал часовника, за да не знае часът и да може да се успи. Но точно тогава Учителят минавал покрай тях и той внезапно се събуждал, скачал и още сънен, облечен недооблечен тръгвал с Учителя като го догонвал. По пътя Учителят му давал пари да отиде да вземе сутрешни гевреци, слагал ги на ръката си и после ги качвал на Изгрева и ги е раздавал на приятелите след утринните гимнастики. През цялото това време Методи е придружавал Учителя до Изгрева,-
В първите години Учителят е наредил да се направи една екскурзия до Витоша, така че да се тръгне сутринта в 3 ч. през нощта. Методи е трябвало да носи един чайник с вода, а той по това време е бил на 19 години и го е било страх. Върви той нагоре, изпитва страх, започнал да се оглежда наляво-на-дясно и изведнъж вижда до себе си Учителя как върви до него и му се усмихва. Методи се успокоява. Учителят върви ту пред него, ту зад него така в разстояние на няколко часа. Когато се качват горе всички споделят, че също са изпитвали страх както от тъмнината, така и от планината. Всички без изключение твърдели, че през цялото време, когато те са вървели Учителят е бил неотлъчно до тях. А Учителят им бил дал задача всеки да се изкачва така че един от друг да тръгват на разстояние от десет минути. Накрая горе когато всички закусват и пият чай без изключение споделят, че всеки един от групата лично е пътувал с Учителя. Учителят е бил едновременно навсякъде и с всички по време на нощният излет на Витоша.
На една от екскурзиите на Витоша Методи остава накрая и не се включва в групата, защото щял да мине по околен път, който според него бил по-напряко. Обаче той се загубва. По едно време един от присъствуващите казал на Учителя, че Методи Шивачев щял да мине по заобиколен път, Учителят се спрял, огледал ги всички и казал: „Всички на молитва за Методи". Колоната се спряла под ръководството на Учителя. Методи по това време наистина е тръгнал по заобиколния път и се загубил. По едно време вижда една малка светлина, която като светулка му показвала и сочела пътя. Той бил премръзнал вече и едвам се тътрел и по едно време вижда една малка светлина на прозорче на една къщурка. Една стара жена го приютява, слага до топлата печка, той се стопля и така се спасява от замръзване. На следващия ден той пристига и разказва за патилата си и затова, че старицата го е спасила от явна смърт. А пък приятелите му разказват за онази колективна молитва, която по нареждане на Учителя са правили за него.
Веднъж Методи Шивачев пристига на Изгрева, среща се с Учителя и споделя, че от Изгрева не им изпращат редовно преписи на беседи на пишеща машина. Учителят се усмихнал и казал: „Е, те са си сложили по няколко геврека на ръката и нито ги ядат, нито ги дават на другите. Ти помниш ли навремето когато беше млад и как аз ти давах пари да купуваш гевреци, ти ги слагаше на ръцете си, носеше ги на Изгрева и ги раздавахме на всички. А сега какво става? Аз давам Словото, а те го пишат и не го предават на другите, нито те го ползват, нито го четат, нито го прилагат. Какъв е извода? Кой е виновен: онзи, който прави гевреците или онези, които хем са гладни, хем ги получават наготово и накрая нито ги ядат, нито ги раздават на гладните". Ето тази случка с гевреците се повтори и на Изгрева и тя важи и досега.
На един от съборите в град Търново като млад присъства и Методи. Той едвам събрал пари, за да си плати билета до Търново. През цялото време той е на събора и помага в организацията на събора, а да се нахранят и подслонят стотици хора, а това не беше лесна работа. Трябваше десетки хора, които да работят от сутрин до вечер, за да може да се обслужат толкова много хора. Трябваше да има чай, казаните да са пълни с гозби, да има завивки и подслон за стотици хора. Когато свършил събора той не споделил с никого, че няма пукната пара в джоба си, но останал да помогне да се събере багажа и да се прибере лагера. Това отнело на останалите около една седмица. Когато отишъл да се сбогува с Учителя той го запитал: „Методи, ами ти как ще си отидеш?" Методи вдигнал рамене и нищо не казал. Учителят бърка в джоба си и му дава пари за билет. А през цялото време Методи е мислел как ще се наредят нещата, че той трябва отново да се върне у дома жив и здрав.
По младите си години когато Учителят е препоръчвал на първите приятели да посещават църквите Методи е ръководел църковен хор и много пъти е пял в църквите. Знаел е много църковни песни и е бил в добри отношения със свещениците. Пътувал е много по цяла България. Веднъж споделил с Учителя за своето увлечение, че пее много църковни песнопения. Учителят му казал: „Е, ти сега преповтаряш онова, което си бил. Пееш предишните си песни, които си знаел. Сега е важно не да пееш за Бога, а да служиш на Бога".
Методи работел като учител към Българо-Турската граница. Били насрочени маневри на войските и са смятали, че ще влезнат българските войски в Турция ще се започне нов фронт. Населението било уплашено и Методи написал писмо на Учителя чрез Боян Боев. След една седмица се получава писмо от брат Боян. Там били написани само два реда: „Само пушилки за деца. Няма да има война". Методи получава писмото, съобщава на всички офицери, войници и всички се успокоили. Командирът на дивизията след като научил, че някакъв си учител говори противното, извикал го и го питал: „От къде ти знаеш за плана на нашите маневри". А Методи отговорил: „Знам го от един човек, който знае как ще се развият съдбините на света". Наистина само командирът е знаел, че това са маневри и на следващият ден от щаба на армията била дадена заповед да се спрат маневрите на войските.
